Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр.Варна, 31.03.2011г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ХІХ състав, в публичното заседание на 23.03.2011 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
при секретаря В.Т., като разгледа
докладваното от съдия КАРАГЬОЗОВА гр.д.
№ 1683/2010 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХІХ състав, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по предявен от Т.Д.Б. ЕГН ********** ***12
срещу К.В.П. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 3000 лв., представляваща вземане по договор за заем от
м.10.2007г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение /12.10.2009г./ до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.10672/09г. на
ВРС.
Ищцата поддържа, че на 01.11.2007г. с ответника са сключили договор за
заем, по силата на който му е предала по банков път сумата от 3 000.00 лв.
Поради обстоятелството, че същата не е върната, въпреки отправените покани,
ищцата се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение. В тази връзка обективира искане за съдебно установяване на вземането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител
е депозирал отговор на исковата молба, в която оспорва предявения иск като
неоснователен. Не се оспорва, че сметката на ответника е заверена със сумата от
3000 лева, но се твърди, че същата не е преведена по силата на сключен между
страните договор за заем, както и че ответникът не е поемал задължението да я
върне.
От събраните по делото
доказателства се установява от фактическа страна следното:
По силата на договор за кредит Експресо
036756/01.11.2007г. „Сосиете Женерал
Експресбанк”АД е предоставил кредит на ищцата в
размер на 5000 лева за потребителски нужди, като сумата е превдена
по разплащатена сметка BG 76 ТТВВ 9400 **********.
На същата дата посочената сметка е дебитирана със
сумата от 3000 лева, която по нареждане на ищцата е преведена по сметка на
ответника в същата банка, видно от предственото
банково извлечение.
От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че на
01.11.2007г. между страните са проведени телефонни разговори, от които
свидетелят непосредствено е възприел изявлението на ищцата, че е получила
сумата по кредита и я е превела по сметка на ответника. В последващ телефонен
разговор ответникът е потвърдил, че сметката му е заверена с уговорената
парична сума. Последната била необходима на ответника за започване на бизнес. Свидетелят
посочва, че между страните е била постигната уговорка за връщане на заетата
сума в срок от два – три месеца. След известно време, ищцата поканила ответника
да върне парите, в началото той обещавал, че ще направи всичко възможно, но впоследствие
заявил, че няма да изпълни задължението си.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното
вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане. Съгласно
установените в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК правила, в тежест на ищеца е
да докаже, че е предал на ответника парична сума срещу задължението му да я
върне на определена дата. При установяване на тези обстоятелства, ответникът от
своя страна е длъжен да докаже точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума.
В
процесния случай съдът приема, че страните са постигнали валидно съглашение, по
силата на което ищецът е поел задължение да предаде в собственост на ответника
сумата от 3000.00 лв., а последният от своя страна се е задължил да върне
същата парична сума в срок от два-три месеца. С извършения на 01.11.2007г.
банков превод е завършен фактическият състав на реалната сделка. Фактът на
получаване на сумата със задължение за връщане съдът приема за установен при
условията на пълно и главно доказване от показанията на разпитания свидетел. Последните
следва да бъдат кредитирани, доколкото впечатленията му са формирани вследствие
на непосредствено възприети изявления и на двете страни. Събраните гласни
доказателства възпроизвеждат заявеното от ответника извънсъдебно признание за дължимост на процесната сума. Свидетелят
посочва, че телефонните разговори са проведени в непосредствена близост до
него, което му е позволило да възпириеме изявленията
и на ответника.
Същевременно
следва да се има предвид, че ответникът не е ангажирал доказателства, за наличие
на друго годно основание за получаване на сумата, което да изключва задължение
за връщането й. Не са наведени твърдения за наличие на възмездно облигационно
правоотношение или за предоставяне на сумата с дарствено
намерение.
От друга страна ответникът, в чиято тежест е било, не е представил
доказателства за връщане на сумата на уговорения падеж, поради което решаващият
съдебен състав приема, че по отношение на същия са налице елементите от
фактическия състав на виновно неизпълнение на поето договорно задължение.
Налага се изводът, че предявеният по реда на чл.415 от ГПК иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1032.20 лв., изразяващи се в
заплатена държавна такса и преводна такса /62 лева/, такса на съд. удостоверение
и преводна такса /7 лева/, депозит за особен представител и преводна такса
/323.20 лева/ и адвокатско възнаграждение /640 лева/. На присъждане по реда на
чл.78, ал.1 от ГПК подлежат само разноските, сторени в настоящото исково
производство, но не и тези заплатени по ч.гр.д. 10672/2009г. на ВРС, още
повече, че същите не са претендирани в заявлението по
чл.410 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.В.П. ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на Т.Д.Б. ЕГН ********** ***12, сумата от 3000 лв., представляваща
вземане по договор за заем от 01.11.2007г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение /12.10.2009г./ до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.10672/09г. на ВРС, на основание чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА К.В.П. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Б. ЕГН ********** ***12, сумата от 1032.20 /хиляда тридесет и два и
0.20/ лева, представляваща направени в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му на страните, ведно с препис от съдебния акт.
След влизане в сила на решението, заверен
препис от него с отбелязването върху него за датата му на влизане в сила да се
докладва по ч.гр. дело ч.гр.д. 10672/09г. за издаване на изпълнителен лист по заповедното производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: