№ 2249
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Образувано е за разрешаване на спор за местна подсъдност между РС –
Пловдив и РС – Хасково, повдигнат с Определение № 10027 от 20.09.2022 г.,
постановено по гр.д. № 12963 по описа на РС – Пловдив за 2022 г.
След преценка на данните по делото съдът намира за установено
следното:
Районен съд – Хасково е сезиран с искова молба с вх. №
5781/11.04.2022 г., подадена от „КОРА“ ЕООД, ЕИК: *********,със седалище
и адрес на управление в град Хасково против „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД, ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление в град Пловдив, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 257,75 лв. с ДДС, представляваща корекция на сметка за начислена
електрическа енергия за минал период от време.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който е направил възражение за местна неподсъдност на делото на РС –
Хасково, тъй като седалището му е в гр. Пловдив.
С Определение № 1093 от 12.07.2022 г., постановено по гр. д. № 780 по
описа на РС –Хасково за 2022 г., съдът е намерил за основателно направеното
1
от ответника възражение за неподсъдност, прекратил е производството по
делото и го е изпратил по подсъдност на РС – Пловдив, като е изложил
съображения, че в случая местно компетентният съд се определя по
правилото на чл. 105 ГПК, вр. чл. 108 ГПК, а не по чл. 113 ГПК.
С Определение № 10027/20.09.2022 г., постановено по гр.д. № 12963 по
описа за 2022 г., РС – Пловдив е повдигнал спор за подсъдност, като е приел,
че делото не му е подсъдно по съображения, че в случая приложение намира
специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, тъй като ищецът е
потребител на доставяните от ответника енергийни услуги съгласно §1, т.
41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес – по постоянния, като образуваните дела се
разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Приложното
поле на посочената разпоредба е обсъдено в мотивите към Тълкувателно
решение № 3/2019 от 23.02.2022 г. по тълкувателно дело № 3/2019 г. на
ОСГТК на ВКС. В посочения тълкувателен акт е разяснено, че преценката
дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при
зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1
ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други
приложими по съответния правен спор закони – например дадените в § 1, т.
20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3
от Закона за потребителския кредит и други, като характеристиките на
понятието „потребител“ се свеждат до това, че като страна по договор с
търговец потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на
свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП
понятие „потребител“ се припокрива с даденото в чл. 2, б. „б“ от Директива
93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителски
договори, според което потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. В случая ищецът е търговско дружество, а
отношенията между страните произтичат от договор за доставка на
2
електрическа енергия, сключен във връзка с осъществяваната от него
търговска дейност. Същият, макар да има качеството „потребител на
енергийни услуги“ по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, не е потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и не се ползва от специалната закрила, предоставена
на потребителите с процесуалната разпоредба на чл. 113 ГПК. В този смисъл
е Определение № 340 от 28.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 80/2022 г., II т. о.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че приложима е
общата подсъдност по чл. 105 и чл. 108 ГПК, като компетентен да разгледа
исковата молба на „КОРА“ ЕООД, ЕИК: ********* против
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е съдът, в района на който се намира
седалището на ответника, а именно РС – Пловдив.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска, предявен с искова молба с вх. №
5781/11.04.2022 г. подадена от „КОРА“ ЕООД, ЕИК: *********, против
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *********, е Районен съд –
Пловдив.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3