Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 22.02.2021г град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен
съд V-ти наказателен състав
На деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Р. Ж.
като разгледа
докладваното от съдията Стефанова НАХД №381 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.М.С. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***
чрез адв.А.Андонов АК-Бургас против наказателно постановление №20-0769-004685/22.12.2020г
на Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което й е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишена от
право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение
първо от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са й отнети 10 (десет)
контролни точки.
Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателката. Счита
НП за неправилно. Излага съображения, че не е посочено точно мястото където е
било извършено нарушението, заявява, че не
е знаела, че автомобилът й е бил дерегистриран и че няма вина. Посочва,
че й е бил връчен нечетлив акт. Не се сочат нови доказателства. Представен и
договор за правна помощ и съдействие и направени разноски отразени в него.
Редовно призована за открито съдебно заседание жалбоподателката не се
явява. За нея се явява упълномощен представител. Поддържа жалбата и сочи, че
нарушението не е доказано от субективна страна.
За административнонаказващия орган редовно призован не се явява
представител. Изпраща становище, в което моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и за присъждане на разноски по делото.
След поотделна и съвкупна
преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице посочено в наказателното
постановление като нарушител пред
териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява
основателна по следните причини:
На 07.10.2020г,
Х. К. и Г.Д. и двамата полицаи във ІІ-ро РУ-Бургас изпълнявали СПО. Намирали се
на бул.“Тракия, в ж.к.“Славейков“, в гр.Бургас, през магазин „…“. Около 10,30
часа забелязали автомобил марка „Шевролет“ модел „Лачети“ с рег.№ А …КК, който
бил в престой на място, където престоят и паркирането били забранени, тъй като
затруднявали движението на автомобилите от градския транспорт. На водача била
направена проверка. От справката с ОДЧ било установено, че за този автомобил
неговият собственик и водач –жалбоподателката С. не била сключила
задължителната за всички водачи застраховка “Гражданска отговорност“ и
автомобилът бил със служебно прекратена регистрация. Това били докладвано на
дежурния в ОДМВР–Бургас и за съдействие бил изпратен на място свидетелят С.Р.
на длъжност мл.автоконтрольор в към ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“
–Бургас. При пристигането си свидетелят Р. след като се запознал с установеното
от служителите на ІІ-ро РУ-Бургас нарушение съставил акт за установяване на
административно нарушение серия АА и бланков №949151 (лист 6 от делото), в
който като правна квалификация вписал, че посоченото по-горе МПС е с прекратена
регистрация от 01.10.2020г.
Актът бил връчен лично на жалбоподателката и последната го
подписала без възражения. Получила екземпляр. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не
постъпили писмени възражения.
Установено било, че
процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от 01.10.2020г въз основа на получено от сектор „ПП“-Бургас уведомление по
електронен път от Гаранционен фонд за МПС, които не са сключили застраховка ГО.
Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на ППС, за
която е получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574 ал.11 от КЗ и се
уведомява собственика на ППС.
Като взел предвид акта, постановения отказ от Районна прокуратура-Бургас
за образуване на досъдебно производство с постановление от 14.12.2020г (лист 10
от делото) и останалите писмени доказателства административнонаказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление №20-0769-004685 на 22.12.2020г с
описание на фактическата обстановка идентична с тази в акта, а именно че
водачът С. управлявала собствения си л.а. марка „Шевролет“
модел „Лачети“ с рег. № А .. КК, който не е бил регистриран
по надлежния ред–с прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП от 01.10.2020г.
Правната квалификация в наказателното постановление е по чл.140 ал.1 ЗДвП. На
основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП административнонаказаващиято
орган наложил на жалбоподателкат С. наказанието глоба в размер от 200 лева и я
лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца. На основание Наредба
№Із-2539 на МВР са му отнети 10 (десет) контролни точки.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и
категорично доказана въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като ги намира за безпристрастни
и логични.
При
така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че както актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените от закона срокове. Компетентността на актосъставителя изхожда от
представената Заповед с рег. №8121з-825/19.07.2019г (лист 16 и 17 от делото).
Настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл.175
ал.3 от ЗДвП освен санкционна е и материалноправна, защото съдържа в себе си и
описание на нарушението, и санкция. В случая административнонаказващият орган,
като е посочил, че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа
състав на нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение на чл.175 ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение
на процесуалните правила. Критерият, по който се разграничават съществените от
несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до
накърняване правото на защита на наказаното лице. В настоящия случай в
наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които е извършено и това не е накърнило правото на защита на
жалбоподателя, поради което не е съществено.
Административнонаказаващият
орган е приел, че жалбоподателката на инкриминираната дата- 07.10.2020г е
управлявала МПС–лек автомобил с рег. №А…КК, който не е бил регистриран по надлежния
ред, тъй като регистрацията му е била прекратена служебно на 01.10.2020г на
основание чл.143 ал.10 от ЗДвП (несключване на договор за задължителна
застраховка „ГО“). Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП наказва се с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От събраните по
делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателката е
управлявала посоченият в акта и в НП автомобил, който е бил със служебно
прекратена регистрация, т.е. същият не е
бил регистриран по надлежния ред в Р България. От материалите по делото
не се установява жалбоподателката да е знаела, че регистрацията на автомобила й
е прекратена служебно. В хода на прокурорската проверка е било установено, че
жалбоподателката не е знаел за прекратяването.
При преценка на субективната страна на административното
нарушение, съдът съобрази разпоредбата на чл.143 ал.10 ЗДвП, която предвижда,
че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, и се уведомява собственика на ППС.
По делото липсват каквито и да било доказателства собственикът на автомобила,
който е и жалбоподател в случая, да е бил уведомяван по някакъв начин за това
обстоятелство. Следователно не може да се направи извод, че към датата на
извършване на проверката водачът е знаел, че управляваният от него автомобил е
със служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил
от субективна страна състава на посоченото в наказателното постановление
административно нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
се явява необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на отмяна.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито след принудителните
административни мерки , нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че
отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно
обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
предупредителна и информационно-статистическа функция. Контролните точки се
отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а
единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване
и отмяна на наложеното наказание. При отнемането на контролни точки съответният
административен орган действа в
условията на обвързана компетентност, като поведението му се определя от факта
на налагане на наказание за извършеното нарушение.
При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, поради което и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва
да бъде уважена. Съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение 300 лева е определен съгласно размерите
отразени в Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и ОДМВР-Бургас следва да бъде
осъдена да ги заплати на жалбоподателката.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал.1 предложение
трето и ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0769-004685/22.12.2020г
на Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ –Бургас, с което на М.М.С.
с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез адв.А.А.АК-Бургас е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишена от
право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на чл.140 ал.1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение
първо от ЗДвП, като и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са й отнети 10
(десет) контролни точки.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на М.М.С.
с ЕГН ********** *** направените от от нея съдебни
разноски за адвокат в размер на 300 (триста) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: М. СТЕФАНОВА
В.О: К.СЛ.