Решение по дело №381/2021 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                                              22.02.2021г                               град Бургас

 

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                     V-ти наказателен състав

На  деветнадесети февруари            две хиляди и двадесет и първа година   

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА  

 

Секретар: Р. Ж.   

като разгледа докладваното от съдията Стефанова  НАХД №381 по описа за 2021 година и за да се произнесе,  взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.М.С. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез адв.А.Андонов АК-Бургас против наказателно постановление №20-0769-004685/22.12.2020г на Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са й отнети 10 (десет) контролни точки.

Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателката. Счита НП за неправилно. Излага съображения, че не е посочено точно мястото където е било извършено нарушението, заявява, че не  е знаела, че автомобилът й е бил дерегистриран и че няма вина. Посочва, че й е бил връчен нечетлив акт. Не се сочат нови доказателства. Представен и договор за правна помощ и съдействие и направени разноски отразени в него. 

Редовно призована за открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява. За нея се явява упълномощен представител. Поддържа жалбата и сочи, че нарушението не е доказано от субективна страна.

За административнонаказващия орган редовно призован не се явява представител. Изпраща становище, в което моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на разноски по делото.

 След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице посочено в наказателното постановление като нарушител  пред териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и процесуално допустима.

          Разгледана по същество същата се явява основателна по следните причини:

          На 07.10.2020г, Х. К. и Г.Д. и двамата полицаи във ІІ-ро РУ-Бургас изпълнявали СПО. Намирали се на бул.“Тракия, в ж.к.“Славейков“, в гр.Бургас, през магазин „…“. Около 10,30 часа забелязали автомобил марка „Шевролет“ модел „Лачети“ с рег.№ А …КК, който бил в престой на място, където престоят и паркирането били забранени, тъй като затруднявали движението на автомобилите от градския транспорт. На водача била направена проверка. От справката с ОДЧ било установено, че за този автомобил неговият собственик и водач –жалбоподателката С. не била сключила задължителната за всички водачи застраховка “Гражданска отговорност“ и автомобилът бил със служебно прекратена регистрация. Това били докладвано на дежурния в ОДМВР–Бургас и за съдействие бил изпратен на място свидетелят С.Р. на длъжност мл.автоконтрольор в към ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“ –Бургас. При пристигането си свидетелят Р. след като се запознал с установеното от служителите на ІІ-ро РУ-Бургас нарушение съставил акт за установяване на административно нарушение серия АА и бланков №949151 (лист 6 от делото), в който като правна квалификация вписал, че посоченото по-горе МПС е с прекратена регистрация от 01.10.2020г.

Актът бил връчен лично на жалбоподателката и последната го подписала без възражения. Получила екземпляр. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.

 Установено било, че процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от 01.10.2020г въз основа на получено от сектор „ПП“-Бургас уведомление по електронен път от Гаранционен фонд за МПС, които не са сключили застраховка ГО. Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на ППС, за която е получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574 ал.11 от КЗ и се уведомява собственика на ППС.

 Като взел предвид акта, постановения отказ от Районна прокуратура-Бургас за образуване на досъдебно производство с постановление от 14.12.2020г (лист 10 от делото) и останалите писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №20-0769-004685 на 22.12.2020г с описание на фактическата обстановка идентична с тази в акта, а именно че водачът С. управлявала собствения си л.а. марка „Шевролет“ модел „Лачети“ с рег. № А .. КК, който не е бил регистриран по надлежния ред–с прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП от 01.10.2020г. Правната квалификация в наказателното постановление е по чл.140 ал.1 ЗДвП. На основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП административнонаказаващиято орган наложил на жалбоподателкат С. наказанието глоба в размер от 200 лева и я лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 (десет) контролни точки.

 Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично доказана въз основа  на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като ги намира за безпристрастни и логични.

          При така установената  фактическа обстановка, съдът намира, че както актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове. Компетентността на актосъставителя изхожда от представената Заповед с рег. №8121з-825/19.07.2019г (лист 16 и 17 от делото).

Настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП освен санкционна е и материалноправна, защото съдържа в себе си и описание на нарушението, и санкция. В случая административнонаказващият орган, като е посочил, че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на  чл.140 ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение  на чл.175 ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на процесуалните правила. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. В настоящия случай в наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено и това не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, поради което  не е съществено.

 Административнонаказаващият орган е приел, че жалбоподателката на инкриминираната дата- 07.10.2020г е управлявала МПС–лек автомобил с рег. №А…КК, който не е бил регистриран по надлежния ред, тъй като регистрацията му е била прекратена служебно на 01.10.2020г на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП (несключване на договор за задължителна застраховка „ГО“). Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателката е управлявала посоченият в акта и в НП автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, т.е. същият не е  бил регистриран по надлежния ред в Р България. От материалите по делото не се установява жалбоподателката да е знаела, че регистрацията на автомобила й е прекратена служебно. В хода на прокурорската проверка е било установено, че жалбоподателката не е знаел за прекратяването.

При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази разпоредбата на чл.143 ал.10 ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, и се уведомява собственика на ППС. По делото липсват каквито и да било доказателства собственикът на автомобила, който е и жалбоподател в случая, да е бил уведомяван по някакъв начин за това обстоятелство. Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото в наказателното постановление административно нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на отмяна.

Отнемането на контролни точки не фигурира нито след принудителните административни мерки , нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно-статистическа функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемането на контролни точки съответният административен  орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се определя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, поради което и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъде уважена. Съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение 300 лева е определен съгласно размерите отразени в Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ОДМВР-Бургас следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателката.   

 

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал.1 предложение трето и ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав

 

                                   Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0769-004685/22.12.2020г на Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ –Бургас, с което на М.М.С. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез адв.А.А.АК-Бургас е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП, като и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са й отнети 10 (десет) контролни точки.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на М.М.С. с ЕГН ********** *** направените от от нея съдебни разноски за адвокат в размер на 300 (триста) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                       СЪДИЯ: М. СТЕФАНОВА

В.О: К.СЛ.