мотиви
Производството е по реда на глава 27
от НПК.
Обвинението срещу подсъдимия С.А.К. е
по чл.183 ал.1 от НК, затова, че
в периода от месец май 2015г. до месец октомври 2015г. включително в с.К. общ.К.,
обл.С. З., след като е бил осъден с решение номер 474 от 30.09.2010г. по
гр.д.№2116/ 2010г. по описа на РС Казанлък, влязло в сила на 15.10.2010г. да
издържа свой низходящ- детето си А.С. К. чрез неговата майка и законен
представител А.Я.К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две
или повече месечни вноски, а именно- 6 месечни вноски по 80 лева, или общо
480.00 /четиристотин и осемдесет/лева, като деянието е извършено повторно.
В с.з. подсъдимият се признава за виновен, а представителят
на РП-Казанлък поддържа обвинението срещу него.
От събраните в хода на делото
доказателства, установени с доказателствени средства: заверени копия на решение по гр.дело №2116/ 2010г. и решение по гр.дело
№2116/ 2010г., двете по описа на Районен съд-Казанлък и показанията на
свидетелката Ф.Б., кореспондиращи изцяло
помежду си и с изявлението на подсъдимия в с.з., че се признава за виновен по
предявеното му обвинение, всички преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установена следната фактическа обстановка: По силата на съдебна спогодба по гр.дело
№1264/ 2009 год. по описа на РС-Казанлък, подсъдимият К. бил осъден да заплаща
месечна издръжка на сина си А.С. К., роден на *** год., чрез неговата майка и
законна представителка А.К., месечна издръжка в размер на 40 лева.
Поради нарасналите потребности на
детето А.К. подала искова молба до същия съд за увеличение на месечната
издръжка. Във връзка с това било образувано гр.дело №2116/ 2010 год. по описа
на РС-Казанлък, като с решението по него (в сила от 15.10.2010год.) съдът е
изменил размера на месечната издръжка за Асен К. на 80 лева.
С Решение №610/ 2012г. по гр.д.№2541/ 2012г.
по описа на РС-Казанлък, съдът настанил А.С. К. с ЕГН ********** в семейството
на Ф.М.Б. и М.М.Б. за срок до навършване на пълнолетие на детето. Ф.М.Б. *** на
01.07.2015г.- повод за образуване на настоящото производство, тъй като подсъдимия
не плащал дължимата издръжка и след осъждането му по НОХД №415/ 2013г. по описа на РС-Казанлък.
През периода от месец август 2013г. до
месец февруари 2015г. от заплатата на С.К. били удържани ежемесечно суми, чрез
които била изплащана дължимата издръжка по отношение на детето А.С. К.. Подсъдимият
К. заплатил дължимите издръжки и за месеците март и април 2015г., след което
преустановил плащанията.
Анализът на горното води на извода, че С.К.
съзнателно не е изпълнил задължението си за заплащане на издръжка за детето си
Асен- общо 6 месечни вноски по 80 лева
за периода м.май 2015г.-м.октомври 2015г. включително, присъдени по
гражданско дело №2116/ 2010г. по описа на Казанлъшкия районен съд с Решение
№474/ 28.09. 2010г., влязло в законна сила на 15.10.2010г.
Изпълнението на горното престъпление е
извършено чрез бездействие, като за период по-дълъг от два месеца, подсъдимият
е осъществил обективните признаци на деяние по чл.183 ал.1 от НК.
Престъплението по чл.183 от НК е типично продължено
престъпление с отрицателен по своето съдържание престъпен резултат, постигнат
посредством изпадане в забава в размер на поне две месечни вноски. Ноторен факт
е, че по смисъла на Семейния кодекс родителите безусловно дължат издръжка на
децата си до навършването на пълнолетието им без оглед на това какво е тяхното
материално положение и условия на труд. Помесечната периодизация на издръжката като
алиментно задължение за плащане, определена в резолутивната част на решението
по гражданско дело е във взаимовръзка с конкретните обстоятелства и с оглед на
общите взаимни интереси както на обвързания с решението длъжник, така и с оглед
покриването на текущите/ежедневни/ нужди на децата, които са неработоспособни и
не могат да се издържат от личните си имущества и задоволяване на потребностите
им. В този смисъл е и Определение №9/ 04.02.1977г. по н.д. 54/77г. I нак.отд.
на ВС.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният
социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за
издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към
децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите и обуславя специфичния режим на задължението.
С.К. е осъден с присъда по НОХД №1063/ 2011 год. по
описа на РС-Казанлък, в сила от 30.12.2011 год., като му е
наложено наказание пробация за срок от 6 месеца за деяние по чл.183 ал.1
от НК.
С присъда №71/ 2013г. по НОХД№415/ 2013г. по описа
на РС-Казанлък в сила на 21.06.2013г. К. е осъден на 9 месеца лишаване от
свобода за престъпление по чл.183 ал.4, във връзка с чл.183 ал.1, във връзка с
чл.28 ал.1 от НК, което наказание на основание чл.58а ал.1 НК е намалено с една
трета- на 6 месеца лишаване от свобода, както и на обществено порицание. На
основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на определеното наказание е отложено
за срок от три години.
Съгласно чл.30 ал.1 НК не са изтекли 5 години от
изтърпяване на наказанието, поради което настоящата му престъпна дейност е
извършена при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. Налице е
квалифицираният състав на чл.183 ал.4 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал
виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2, хипотеза І-ва от НК. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че С.А.К. следва да бъде признат за виновен по предявеното
му обвинение и наказан.
При
определяне на вида и размера на наказанието на този подсъдим съдът отчита като отегчаващи вината му обстоятелства: лошите характеристични
данни и обремененото съдебно минало, а като смекчаващи такива: сравнително
невисоката стойност на дължимата сума за издръжка на сина му и критичното
отношение към извършеното деяние. При съвкупната преценка на тези обстоятелства
съдът намира, че наказателната отговорност
на С.А.К. следва да се реализира при превес на смекчаващите над
отегчаващите вината му обстоятелства, като му бъде наложено наказание- пробация,
със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца- два пъти седмично, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца, както и обществено порицание.
Налице са основанията на чл.189 ал.3,
във връзка с чл.189 ал.1 от НПК за заплащане от подсъдимия на направените по
делото разноски в размер на 467 лева, по сметка на Районен съд-Казанлък.
Причината за извършване на деянието е ниското
правно съзнание на подсъдимия.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: