№ 803
гр. Русе, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520101096 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД против Ш. А. Р., в
която се твърди, че на 04.02.2021г. между ответника като кредитополучател и
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитор е сключен договор
за стоков кредит, по силата на който е предоставена сумата в размер на
833.71лв. за закупуване на климатична и отоплителна техника.
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 12 месечни
вноски, с краен срок за погасяване — 14.02.2022г. Договорен е годишен
лихвен процент в размер на 28 %. След усвояване на кредита,
кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е
преустановил плащанията си, като останала непогасена главница в размер на
98.34лв. Кредитът станал изцяло изискуем на 14.02.2022г.
Твърди се, че на 16.09.2022г. между първоначалният кредитор
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен
договор, по силата на който задължението на ответника по процесния договор
е изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В изпълнение на разпоредбите на чл.99
от Закона за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането му. За дължимата сума по процесния
1
договор, ищцовото дружество депозирало заявление до Районен съд - Русе, по
което било образувано частно гражданско дело № ***/2022 год., и издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.12.2022г. С оглед постъпило
възражения от страна на длъжника и дадени указания за предявяване на иск
за установяване на вземането по издадената заповед, се моли в настоящото
производство да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено, че Ш. А. Р. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 98,34
лв. - главница по Договор за стоков кредит № *** от 04.02.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не е депозирал становище по
допустимостта и основателността на предявеният иск. В съдебно заседание се
явява, не оспорва, че е купувал стоки чрез получаване на кредити, но твърди,
че те трябва да са платени, като не представя доказателства за това.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 04.02.2021г. между Ш. А. Р. като кредитополучател и
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитор е сключен договор
за стоков кредит, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 833,71лв.,
от които 799лв. за закупуване на стока от магазин „Зора“ в гр. Русе
(климатик) и 34,71лв. за заплащане на застрахователна премия. Кредитът е
отпуснат при годишен лихвен процент в размер на 28.00% и годишен процент
на разходите в размер на 31,89 %, като общата дължима сума възлизала на
965,52лв., която е уговорено да бъде изплатена на 12 месечни погасителни
анюитетни вноски, всяка от които в размер на 80,46лв., включващи главница
и договорна лихва Първата вноска е с падеж 14.03.2021г., а последната на
14.02.2023г.
Кредиторът е признал, за извършени плащания по договора, след
които е останала неизплатена главница в размер на 98,34лв.
На 16.09.2022г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, като в приложение №1 към договора под №*** е
включено и вземането от ответника по процесния договор, което е посочено,
че се състои от 78,60лв. главница и 19,74лв. договорна лихва.
2
На 16.11.2022г. ответникът лично е получил съобщение, с което е
уведомен от ищцовото дружество в качеството на пълномощник на
първоначалния кредитор за извършената цесия и е поканен да заплати на
новия кредитор дължимите суми по процесния договор в 7 дневен срок.
По депозирано от ищцовото дружество заявление на 20.12.2022г. е
образувано ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника с
№***/22.12.2022г. за сумите: 98,34лв. – главница по договор за кредит от
04.02.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната главница
считано 20.12.2022г. до окончателното изплащане, 25лв. държавна такса и
180лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414 ГПК, ответникът в качеството си на длъжник по
заповедното производство е депозирал възражение за недължимост на
претендираните от него суми, което не е обосновал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл.
415 ГПК и след депозирано по реда на чл. 414 ГПК възражение от ответника,
поради което се явява процесуално допустим.
Безспорно е по делото, че между ответника и първоначалния кредитор
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит, вземането по който е надлежно цедирано на ищцовото
дружество.
Кредиторът е направил признание за частично изпълнение от страна на
ответника и е въвел като предмет на настоящото производство единствено
неизплатена част от „главницата“ по процесния договор за потребителски
кредит. Поради това (независимо от липсата на възражения от ответника) и
съдът не обсъжда наличието на неравноправни клаузи в процесния договор,
недействителността на същия или отделни негови клаузи, доколкото и при
най-тежкия порок на договора, предоставената в заем главница подлежи на
връщане от кредитополучателя. След като последният не е представил
доказателства за пълно погасяване на задължението си, а и не е навел
категорични възражения в тази насока, следва да се съобрази направеното
признание от кредитора и представените от него писмени доказателства.
3
Видно от последните, на ищеца по делото е прехвърлено вземане от
първоначалния кредитор, което е съставено от две части – главница в размер
на 78,60лв. и договорна лихва в размер на 19,74лв. Поради това няма как към
датата на която е депозирано заявлението по чл. 410 ГПК, заявителят и ищец
в настоящото производство ( цесионерът) да има вземане от ответника като
длъжник по процесния договор за главница в размер по-голям от този, който
му е прехвърлен от първоначалния кредитор. Видно от приложението към
договора за цесия, претендираната в настоящото производство и в
заповедното с основание „главница“ по договор за кредит всъщност е сбор от
прехвърлените неизплатени задължения за главница и договорна лихва. На
практика новият кредитор в лицето на ищеца е обединил двете и ги е
претендирал като „главница“, което е недопустимо, тъй като подобен вид
капитализиране на договорни лихви води до олихвяване на лихви. Това
„обединение“ не дава основание в настоящото производство да бъде
разглеждана дължимостта на договорна лихва, същата не е въведена като
предмет на делото, по нея съдът не е събрал и държавна такса.
По изложените съображения предявеният иск за „главница“ по
процесния договор следва да бъде уважен за сумата от 78,60лв. и отхвърлен
като неоснователен за пълния предявен размер от 98,34лв.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски пропорционално на уважената
част от предявения иск (един). За настоящото производство дължимите
разноски са в размер на 19,98лв., а за заповедното производство 179,84лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ш. А. Р. ЕГН********** с адрес
*** дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК131001375, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, сумата
78,60лв. – главница по договор за кредит №***/04.02.2021г., ведно със
законната лихва върху нея считано от 20.12.2022г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед №***/22.12.2022г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК131001375
4
срещу Ш. А. Р. ЕГН********** установителен иск за главница над сумата от
78,60лв. до пълния предявен размер от 98,34лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Ш. А. Р. ЕГН********** с адрес *** да заплати на „ЕОС
Матрикс” ЕООД с ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, сумата от 179,84лв. разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. и сумата от 19,98лв.
разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5