Решение по дело №6707/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 05.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                                              Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                                               МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело № 6707 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 01.04.2020г., постановено по гр. д.  № 22089/2019г. по описа на СРС, 144-ри състав, ответникът ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ******** е осъден да заплати на ищеца ЗД „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********сумата от 1180.37 лв. като платена по щета с № 44012131607673 обезщетение за случило се на 01.04.2016г. в гр. София около 02.00 ч. в ж.к. Люлин пред блок 20 застрахователно събитие – палеж на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег. № ******** от неизвестен извършител, от което настъпили щети по паркирания до него лек автомобил „Фолсваген“ модел „Поло“ с рег. №********, застрахован при ищеца с полица № 440115213048525 с период на покритие от 11.06.2015г. до 10.06.2016г. както и 15 лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда  - 17.04.2019г. до окончателното плащане на сумата, както и да заплати сторени от ищеца деловодни разноски  в размер на 113.65 лв. С посоченото решение е отхвърлен искът над присъдения размер от 1125.77 лв. до пълния предявен размер от 3712.07лв. С обжалваното решение ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски пред СРС в размер на 656.46 лв.

Срещу решението, в частта в която е уважен предявеният иск е подадена въззивна жалба от ответника ЗД „Е.Р.“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Л.Д.,  който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи че правилната квалификация е чл. 213 КЗ (отм.), защото застрахователното събитие е настъпило на 02.04.2016г. Излага твърдения за липса на  причинна връзка между увреждането на застрахования при ищцовото дружество лек автомобил и виновно поведение на собственика на застрахования при нето лек автомобил марка „Фолксваген Голф“.  Счита, че след като липсва виновно поведение от страна на собственика на застрахования при него автомобил, то не следва да бъде ангажирана регресната отговорност на ответника. Поради изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, Претендира разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна ЗД „ДЗИ –Общо застраховане ” ЕАД с отговора по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в минимален размер.

         Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

          Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на законоустановения обсег на дължим въззивен контрол настоящият състав на съда приема обжалваното решение да е валидно, както и допустимо, а релевираните с въззивната жалба доводи за неговата неправилност намира за неоснователни.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (обн. ДВ бр. 103/23.12.2005г., в сила от 01.01.2006г., отменен с ДВ бр. 102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.) вр. с чл. 45 ЗЗД.

Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че искът е с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), а не новия КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Според § 22 от Преходни и Заключителни разпоредби/ПЗР/ от КЗ, "За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Става въпрос за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на новия кодекс, а правните норми, регулиращи възникването, изменението и прекратяването на договорните правоотношения, се определят от действащия към сключването на договора нормативен акт. Правните норми, регулиращи правото на застрахователно обезщетение, се определят от действащия към настъпването на застрахователното събитие нормативен акт. От данните по делото е видно, че договорът по задължителната застраховка "гражданска отговорност", сключен между ответното дружество и собственика на лекия автомобил „Фолксваген голф“ виновния за ПТП-то водач на МПС, е сключен на 13.04.2015 г. и важи до 14.04.2016 г., т. е. сключен е при действието на отменения КЗ. Това не обуславя незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като съдът е посочил правна норма от новия КЗ аналогична на отменения КЗ.

Съгласно чл. 213 от КЗ (отм.); след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования-увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на вредите. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента /чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.); се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45 от ЗЗД - т. е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на застрахователното събитие на сключен валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между деликвента и ответника.

По делото е установено, че на 01.04.2016г. около 02.00 ч. в гр. София, ж.к. Люлину на паркинга  на блок******, настъпило застрахователно събитие – палеж на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег. № ********. Съгласно представеното удостоверение, издадено от СДВР - 09 РУП от 08.06.2016г. /л. 11 от делото/ извършителят е неизвестен. Пожарът е засегнал паркираният  в близост автомобил марка „Фолксваген“  модел „Поло“  с рег. №******** собственост на Г.Б.Ц., като са стопени пластмасови елементи от външна дясна страна на автомобила и е потъмняла боята на задната броня, десен стоп е стопен.

Не се спори от страните, че между собственика на лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел „Поло“  с рег. №******** Г.Б.Ц. от една страна, като застрахован и ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД от друга страна, като застраховател, е бил сключен договор за застраховка "Каско" - "Автокаско" - застрахователна полица № 440115213048525 със срок на действие от 11.06.2015г. до 10.06.2016г. и застрахователна сума в размер на 14 500 лв. След надлежно уведомяване от страна на собственика на застрахования автомобил ищцовото дружество му е изплатило сумата от 1180.37лв., представляваща стойността на нанесената от пожара щета.

По делото е установено, че към датата на описаното застрахователно събитие за лекия автомобил „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег. № ******** е имало сключен с ответника ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ******** задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 09115001047971, с валидност от 14.04.2015г. до 14.04.2016г.

На 09.01.2019г. ищцовото дружество изпратило регресна покана до ответното дружество за заплащане на сумата от 1195.37 лв., представляваща 1180.37 лв. стойност на щетите и 15 лв. ликвидационни разходи.  С писмо от 22.01.2019г. ответното дружество отказало да удовлетвори регресната претенция на ищеца. Като основна причина за това е посочило липсата на вина на застрахования в ответното дружество собственик на лек автомобил и липса на причинно –следствена връзка между неговото поведение и нанесените увреждания върху автомобила, застрахован в ищцовото дружество.

Щетите по пострадалия автомобил били своевременно отстранени. Представени са фактури от 15.07.2006 г., издадена от "Порше интер ауто БГ" ЕООД  за ремонта на пострадалия автомобил на обща стойност 1180.37 лв.

В първоинстанционното производство е назначена съдебна пожаро-техническа експертиза. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от възникналия пожар в лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ под действието на топлопроводимостта, конвективните и радиационни топлинни потоци, огънат се е разпространил в хоризонтална и вертикална посока на  открита площ към находящи се в близост паркирани успоредно вляво и в дясно леки автомобили. По п „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. №******** и БМВ с рег. № СО фактурата от 17.12.2010 г. за-НС. Според вещото лице самото бързото пристигане на екип от 09 РСПБЗН гр. София след получаване на съобщението, правилно  проведеното разузнаване на обстановката и взетите правилни решения от пристигналия екип са предотвратили разпространението на пожара към съседните автомобили. Съгласно приетото заключение, което настоящата инстанция кредитира напълно вследствие разпространението на пожара и на създадената висока и повишаваща се температура са опожарени, обгорели и тотално увредени елементи и агрегати на пострадалия автомобил „Фолксваген“ модел „Поло“.

По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитаният собственик на лекия автомобил „Фолксваген“ модел „Поло“  - свидетелят Г.Б.Ц. /л. 61 от делото/ разказва, че през нощта около 2.00 ч. на 01.04.2016г. бил събуден по телефона от полицейски служител. Той го помолил да слезе да премести автомобила си, защото бил паркиран до горящ автомобил. Свидетелят слязъл бързо и преместил автомобила си, к на който бил стопена задната броня. Автомобилът му бил паркиран до горящ лек автомобил марка „Фолксваген Голф“.

По делото не се спори по размера на нанесената щета, не се спори, че исковата сума е била платена като обезщетение отстрана на ищеца на увредения собственик, като тези обстоятелства са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване с определение № 225201 от 25.09.2019г.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Първоинстанционното производство е с предмет вземане, произтичащо от правоотношение по регресна претенция на ищеца за възстановяване на платено застрахователно обезщетение за щети по застрахован при него лек автомобил, причинени  от автомобил със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“.  Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ (отм.) урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Искът по чл. 213 от КЗ (отм.) е основан на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, съобразно чл. 59 от ЗЗД. При повреда на застрахованата вещ, причинена от трето лице, след възстановяване вредите на застрахования чрез плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят има право от третото лице на това, което е платил на застрахования.

Спорно по делото е дали в случая е настъпил риск покриващ се от застраховката „Гражданска отговорност“, както и дали застрахователят носи отговорност за този риск, доколкото ответникът оспорва вредите да са настъпили в резултат на противоправно и виновно поведение на собственика на лекия автомобил, както и да се дължат на свойства на вещта. Във въззивната жалба се излагат доводи, че настъпилото застрахователно събитие  е непокрит риск от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по отношение на застрахованото лице трябва да бъде доказан фактическия състав на виновната отговорност  по чл. 45 ЗЗД или тази  на обективната отговорност.

С  оглед на събраните по делото доказателства се установи, че  въззивната жалба е основателна. С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно действащата към твърдяната от ищеца дата на настъпване на застрахователното събитие разпоредба на  чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) отговорността на застрахователя за риска „Гражданска отговорност“ е обусловена от отговорността на застрахования. Следва изрично да бъде отбелязано, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл.47-чл.49 от ЗЗД, когато са налице основанията за това /така т.15 от Постановление №7 от 04.10.1978 год. на Пленума на ВС/.  В тази връзка следва да се има предвид, че рискът при застраховката „Гражданска отговорност, включва не само задължение за възстановяване на вредите, причинени от виновно и противоправно поведение, съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД. Той може да бъде свързан не само с личното виновно поведение на застрахования, но и в качеството му на собственик на вещ, отговарящ за вредите, причинени от нея на трети лице, съгласно чл.50 ЗЗД, при което не се търси вина у собственика.

В конкретния случай исковата претенция е насочена срещу „Застрахователно дружество ЕИГ ЕАД, с което собственикът на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег. № ******** е имал сключен задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 09115001047971, с валидност от 14.04.2015г. до 14.04.2016г.

           Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД основателността на предявения иск при наведените от ищеца твърдения се обуславя от доказването на правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат от застрахователното събитие автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на собственика на автомобила, предизвикал застрахователното събитие. възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. В приложение нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.

По делото е несъмнено установено, че на 01.04.2015г. двата автомобила са били паркирани един до друг на паркинга  пред блок 20 в ж.к. Люлин. Доказано е, че около 2.00ч. неизвестно лице е запалило със запалителна течност лекия автомобил „Фолксваген“ модел „Голф“. В резултат на пожара на съседния автомобил „Фолксваген“ модел „Поло“ са били причинени увреждания.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно, че по валидно сключения договор за имуществено застраховане е настъпило покрито от договора събитие. Това обстоятелство освен, че не се оспорва от ответника, се установява въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателство и заключението на вещото лице по съдебната пожаротехническа експертиза, според която причината е в палежа на съседно паркирания автомобил.

Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ застраховката „Гражданска отговорност” представлява вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност. Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по застраховката „Гражданска отговорност” има договорен характер спрямо застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния за причинените вреди спрямо увреденото лице. Рискът при застраховката „Гражданска отговорност” включва не само задължението за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние на застрахования в нейния стриктен смисъл по чл. 45 ЗЗД, но и от обективната отговорност на застрахования по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, в т.ч. и отговорността на застрахования качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица.

В тази връзка разпоредбата на чл. 257 от КЗ сочи, че обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира, че в канкретния случая не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по сключената „Гражданска отговорност”  на собственика на лекия автомобил „Фолксваген голф“. По делото се установи, че не е налице покрит застрахователен риск. От това следва, че не са налице основания за ангажиране на регресната отговорност на  ответният застраховател и същият не следва да изплати на ищеца застрахователно обезщетение за нанесените от пожара имуществени вреди на увреденеия автомобил, паркиран в съседство със застрахования.

Отговорността за вреди по чл. 50 ЗЗД е налице когато увреждането е пряко проявление на вътрешни качества, свойства или недостатъци на вещта /в т. см. решение № 330 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева/. Не е такъв обаче процесния случай.  По делото няма нито твърдения, нито данни пожарът да е възникнал при експлоатация /напр. късо съединение или др./, неправилна употреба или друга причина, дължаща се на качества, свойства или недостатъци на самата вещ – запаления застрахован автомобил. Напротив от данните по приложеното досъдебно производство става ясно, че се касае за палеж на автомобила, извършен от трето неизвестно засега лице.

Затова, тъй като по делото се установи, че вредите са произлезли от действията на трето лице, а не от свойствата, качествата или недостатъците на застрахования автомобил съдът намира в случая не е налице нито виновна отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, нито обективна отговорност по смисъла на чл. 50 от ЗЗД на собственика на застрахования запален автомобил, поради което същият не следва да отговаря за репариране на причинените на ищцовия автомобил вреди. И тъй като имуществената отговорност на застрахователя -ответник за изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице по застраховката „Гражданска отговорност” е функционално обусловена от наличието на отговорност на застрахования спрямо увреденото лице за причинените вреди, следва извода, че щом като собственикът на застрахования автомобил в случая не отговаря имуществено за вредите, причинени на ишцовия автомобил вследствие пожара, и застрахователят също не дължи застрахователно обезщетение за обезвредата им.

Предвид горното съдът намира, че предявения иск по чл. 213 (отм. ) от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на главния иск води като последица до отхвърляне на иска за обезщетение за забавено плащане на претендираната главница, считано от подаване на исковата молба - 17.04.2019г. до окончателното й изплащане

С оглед на изложеното въззивната жалба на ответника е основателна, поради което обжалванато решение следва да бъде отменено изцяло като исковата претенция бъде отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното  в размер на 656.46 лв.

 

              По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да бъдат  присъдени в полза на въззиваемата - страна както следва: за първоинстанционното производство 200 лв. заплатен депозит за извършване на допълнителна пожаротехническа експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнагражданеие, за въззивна нистанция  -  50 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

   Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  решение от 01.04.2020г., постановено по гр. д.  № 22089/2019г. по описа на СРС, 144-ри състав, в частта, в която е уважен предявеният от ЗД „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** Б срещу ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.)  и чл. 86 от ЗЗД, при дадена от СРС квалификация по чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД като вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 213 от КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД предявени от ЗД „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Б срещу ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** за заплащане на сумата от 1180.37 лв. като платена по щета  с № 44012131607673 обезщетение за случилото  се на 01.04.2016г. в гр. София около 2.00 ч. в ж.к. Люлин палеж на лек автомобил  „Фолксваген голф“ с рег. № ******** от неизвестен извършител, от което са настъпили щети по паркирания до него лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № ******, застрахован при ищеца  с полица № 440115213048525  и период на покритие от 11.06.2015г. до 10.06.2016г. , както и 15 лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 17.04.2019г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Б  да заплати на ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. направени разноски в първоинстанционното производство и 150 лв. направени разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.