Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.03.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
Председател: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14831/2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, наименувана „допълнение към искова молба“, с вх. №
5134727/13.08.2019 г., което допълнение е първоначално депозирано в
образуваното по искова молба с вх. № 2008907/04.04.2018 г. от А.Б.М. гр. д. №
22496/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав, с която искова молба А.Б.М. е
предявила срещу И.Г.Ж., заместена по реда на чл. 227 ал. 1 от ГПК от
наследницата си М.С.Ж. (л. 187 от делото), срещу ЧСИ А.П.с рег. № 849 на КЧСИ и
срещу В.А.В. осъдителни искове за заплащане на парични обезщетения.
С влязло в сила определение от
01.11.2022 г. производството е прекратено изцяло срещу ответника ЧСИ А.П.и
изцяло в частта по предявения срещу М.С.Ж. (наследник на първоначалния ответник
И.Г.Ж.) иск за 107 000 лв., представляваща сумата, получена от И.Ж. съгласно
изготвеното по и.д. №711/2015 г. на ЧСИ А. П.разпределение от продажбата на 1/2
ид.ч. от апартамент №21, находящ се на ул. „******в гр. София.
Със същото определение частично е
прекратено производството в частта по предявения иск срещу М.С.Ж. (наследник на
първоначалния ответник И.Г.Ж.) в размер на 50 000 лв., представляващ
обезщетение за причинени неимуществени вреди, дължими за периода 26.06.2015 г.
до 04.05.2018 г. – емоционални болки и страдания от безпричинно оклеветяване и
опозоряване на ищцата чрез измамливите действия на наследодателката на
ответницата - И.Г.Ж. като нелегитимен ищец и привиден кредитор, включително
злоупотреба с право поради липса на валиден документ, от който да произтича
правото на „съдене“, излагане на неверни и лъжливи твърдения пред съда за
съществуването на дълг по частен документ, какъвто дълг и документ липсвали по
делото, липса на надлежно изпълняемо право. Предвид това, предмет на разглеждане е останала претенция за
обезщетение за останалия заявен в производството период 05.05.2018 г. –
13.08.2019 г., в размер на 50 000 лв. С протоколно определение от 20.11.2023 г.
(л. 1200 от делото) е допуснато увеличение на иска до размера на 55 000 лв.
С исковата молба и уточнителна молба
от 30.12.2019 г. (л. 85-95 от делото) ищцата А.Б.М. претендира ответницата М.С.Ж.
да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
50 000 лв. (впоследствие увеличен до размера на 55 000 лв.), ведно със
законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
13.08.2019 г. до окончателното плащане. Вредите се извеждат от твърдения за
поведение, съставляващо злоупотребата с процесуално право на наследодателката на ответницата М.С.Ж. - И.Г.Ж., която в
качеството си на ищец по гр. д. № 12957/2009 г. по описа на СГС, е инициирала
съдебно производство срещу А.М. с измамливи действия, тъй като не е притежавала
валиден документ, от който да произтича правото ѝ на съдене. Изложила е
лъжливи твърдения в исковата си молба по това производство, че частният
документ, на който основава претенцията си, съществува, след като знае, че
такъв не съществува изначално и че между страните не съществува валидно
облигационно правоотношение. Поради липсата на надлежно упражнено процесуално
право на иск, ищцата счита, че ответницата се явявала привиден кредитор и нелегитимен
взискател по изпълнително дело №711/2015 г. на ЧСИ А.П., тъй като не е
притежавала надлежно изпълняемо право. Предвид така очертаното недобросъвестно
поведение на наследодателя на ответницата, ищцата твърди, че в периода 05.05.2018 г. – 13.08.2019 г.
е претърпяла неимуществени вреди – емоционални болки и притеснения и
безпричинното набедяване и опозоряване от водените срещу нея съдебни и
изпълнителни производства.
С исковата молба А.М. е предявила и
иск срещу В.А.В. за осъждането му да й заплати обезщетение за причинените
ѝ неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за периода от 01.12.2017 г.,
когато е издадено постановление за възлагане, до 11.07.2019 г. (л. 91 от
делото), когато е отменено оклеветяването пред прокуратурата, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното плащане, които вреди са в резултат на набеждаването и
оклеветяването на ищцата по реда на чл. 336 ал. 1 от ГПК пред прокуратурата,
както и поради факта, че същият се явява привиден купувач по проведена публична
продан по изпълнително дело №711/2015 г. на ЧСИ А.П.на 1/2 ид.ч.
от ап. №21, находящ се в сграда в гр. София, на ул. „******, извършена в
нарушение на чл. 444 т. 7 от ГПК и в полза на привиден кредитор, включително и
без ответникът да е заплатил дължимите данъци в полза на държавата. В тази
връзка ищцата твърди, че В.А.В. закупил неподлежащ на принудително изпълнение
неин несеквестируем имот, както и че я е набедил пред Прокуратурата на Р.
България, сезирайки я с жалба, в която изложил неверни твърдения относно
дееспособността ѝ.
С протоколно определение от
20.11.2023 г. (л. 1200 от делото) е допуснато увеличение на иска до размера на
55 000 лв.
В последното по делото съдебно
заседание от 12.02.2024 г. ищцата е уточнила, че търпи неимуществени вреди във
връзка с подадена жалба от В.В. за поставянето й под
запрещение от дата 15.04.2019 г.
В срока и по реда на чл. 131 ал. 1
от ГПК, ответницата М.С.Ж., която е заместила по реда на чл. 227 ГПК своята
наследодателка и първоначална ответница И.Г.Ж., е депозирала писмен отговор, в
който оспорва претенцията като неоснователна. Поддържа, че във воденото от И.Ж.
гр. д. № 12957/2009 г. по описа на СГС и в образуваното изпълнително дело
№711/2015 г. по описа на ЧСИ А.П., е действала добросъвестно, за да защити свои
законни права и интереси. Релевира възражение за изтекла погасителна давност,
тъй като И.Ж. е предявила своята претенция пред СГС на 24.09.2007 г., а
настоящият иск на А.М. е депозиран пред съда на 13.08.2019 г.
Ответникът В.А.В. е подал в
законоустановения срок отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявените претенции. Излага, че през лятото на 2017 г.
ответникът работил като стажант при адвокат В.П.Г., чийто клиент М.Й.М., бивш
съпруг на А.Б.М., я помолил да се запознае с воденото срещу последната
изпълнително производство № 711/2015 година по описа на ЧСИ А.П.с
регистрационен № 849 на КЧСИ. В качеството си на стажант ответникът се запознал
с изпълнителното дело, установявайки, че А.М. е била осъдена на три инстанции с
влязло в сила решение, по силата на което дължи 130 100 евро на И.Ж.. През
лятото на 2017 г. ищцата посетила кантората на адвокат Г. в нездрав психически
вид, говорила неразбираеми неща за конспирация срещу нея със замесени
магистрати, които целели да я изкарат длъжник. През м. 11.2017 г. ответникът
решил да участва на публична продан по изпълнителното производство, водено
срещу ищцата за 1/2 идеална част от недвижимия имот по ул. „******и като
единствен участник спечелил публичната продан. Твърди, че оттогава ищцата започнала
да осъществява психически тормоз върху личността му, като през месец декември
2017 г. тя се свързала с него по телефона и го заплашила с наказателно
производство, а впоследствие получил писмо с идентични изявления. След като се
вписал като адвокат установил, че ищцата депозира стотици жалби, молби,
заявления и други подобни документи пред съдилищата в гр. София с идентични
твърдения за конспирация между българския съд и нейния кредитор. Сочи, че през
м. 02.2019 г. бил насрочен въвод във владение на ответника в недвижимия имот на
ул. „Лидице“ № 14, при който тя, в присъствието на двама полицаи, му заявила,
че е лъжесобственик и участва в престъпна схема – измама, след което го ударила
по главата, обидила го и избягала.
Ответникът оспорва като неоснователни
изложените в исковата молба твърдения, че не притежава качеството на надлежен
купувач на несеквестируем имот, още повече че ищцата сама се била разпоредила с
имота, като го дарила след наложените върху него възбрани. Ответникът бил
единствен участник и наддавач в надлежно проведена публична продан и като такъв
бил обявен за купувач на имота. Неоснователни били твърденията, че ищцата е
била набедена в извършването на престъпление пред прокуратурата, тъй като
действията му са се изразявали в сезиране на компетентните органи, че вероятно А.М.
страда от някакво психично разстройство, като поискал да й бъде назначена
медицинска експертиза.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Срещу всеки от двамата ответници е предявен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащането на обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди за конкретно посочен период.
Относно иска, предявен срещу М.С.Ж.
(наследник на първоначалния ответник И.Г.Ж.):
С определение от 14.08.2007 г., по гр.д. №3134/2007 г., по
описа на СГС, I
ГО (л. 96-97 от делото), в производството по чл. 244, вр. чл. 217 от ГПК (отм.)
е отменено определение от 09.05.2007 г., постановено по гр.д. №9393/2007 г. по
описа на СРС, 54 състав, с което А. Б.М. е била осъдена да заплати на И.Г.Ж.,
на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 534-538 от ТЗ, сумата от 130 100
евро, дължима по запис на заповед, издаден на 27.02.2007 г. За да отмени
обжалваното определение СГС не е споделил крайният правен извод на СРС, че
процесният запис на заповед е с падеж конкретно посочена дата, приемайки че е с
падеж „на предявяване“, поради което и е счел, че вземането по ценната книга не
е било изискуемо.
С решение № 746/24.02.2010 г., по гр.д.№ 12957/2009 г. по
описа на СГС, І-13 състав (л. 17-19), ответницата по това дело А. Б.М. е била осъдена
да заплати на И.Г.Ж., на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 534-538 от ТЗ,
сумата от 130 100 евро, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане; на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати мораторна лихва върху главницата за периода от
12.04.2007 г. до 24.09.2007 г. в размер на 8291,64 евро; а на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК - разноски в размер на 12 099 лв. Видно от съдържанието на
решението присъденото вземане се основава на горепосочения запис на заповед,
издаден на 27.02.2007 г.
Първоинстанционното решение е било обжалвано от А. Б.М. и е
потвърдено с решение № 525/19.03.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 4012/2011 г.,
по описа на САС (л. 387-389). Същото решение е приложено и на л. 652-656 от
делото, в който препис е отбелязано, че на 24.09.2014 г. е издаден изпълнителен
лист в полза на И.Ж. за сумата от 130 100 евро.
След обжалване пред ВКС, въззивното решение в частта, с
която е потвърдено решение от 24.02.2010 г. по гр.д. № 12957/2009 г. на
Софийски градски съд за осъждането на А.М. да заплати на И.Ж., по иска с правно
основание чл. 538 ТЗ, сумата 130 100 евро по запис на заповед от 27.02.2007 г.,
не е допуснато до касационно обжалване с определение №484 от 25.07.2014 г., по
гр.д. № 3186/2013 г.,ВКС, II ТО
(л. 390-391) и на тази дата е влязло в сила – арг. от чл. 296, т. 1 ГПК.
Решението на САС е допуснато до касационен контрол в останалата
си част – по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, но с решение № 24/12.05.2016 г.,
постановено по гр.д. №3135/2013 г. на ВКС, ТК, II ТО, е оставено в сила (л. 392-394).
Следователно, в тази си част решението е влязло в сила на 12.05.2016 г., тъй
като решението на ВКС е било окончателно – арг. от чл. 296, т. 1 ГПК.
С решение №250 от 11.02.2019 г., постановено по т.д.
№2043/2018 г., на ВКС, I
ТО (л. 395 - 398), е оставена без уважение молбата на А.М. по чл. 303, ал. 1,
т. 1, 2, 4, 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 525/19.03.2013 г.,
постановено по в.гр.д. № 4012/2011 г. по описа на САС и потвърденото с него
решение № 746/24.02.2010 г., по гр.д. № 12957/2009 г. по описа на СГС, І-13
състав.
С молба от 26.06.2015 г. (л. 11) И.Г.Ж. е представила пред ЧСИ
А.П.изпълнителен лист от 22.12.2014 г. (приложен на л. 524) за присъдената сума
от 130 100 евро, ведно със законната лихва от 24.09.2007 г. до окончателното
изплащане и изпълнителен лист от 11.06.2014 г. за сумата от 240 лв. – разноски
в производството по отмяна. Безпротиворечиво между настоящите страни е
обстоятелството, че е образувано изп. дело №711/2015 г., по описа на ЧСИ А.П., в
хода на което са продадени на публична продан недвижими имоти, собственост на А.М.,
сред които и процесната 1/2 ид.ч. от апартамент №21, находящ се в сграда в гр.
София, на ул. „******, на пети етаж, възложен на купувача В.А.В. за сумата то
115 300 лв., видно от постановление за възлагане то 01.12.2017 г. (л. 15).
Обобщени множеството оплаквания на ищцата се свеждат до
твърденията й, че първоначалната ответница И.Ж. е злоупотребила с правото си на
иск, като е осъдила А.М. без да е имала правно основание за това в развилото се
между тях производство по гр.д. № 12957/2009 г. по описа на СГС, І-13 състав, в
резултат на което като привиден кредитор е провела незаконосъобразно
принудително изпълнение.
В съдебната практика (решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.
д. № 1149/2009 г., ІV г. о. на ВКС, решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. №
5193/2013 г., ІV г. о. на ВКС) се приема, че носителят на правото на иск е
свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни,
поради което предявяването на иск поначало е правомерно. Конституционното право
на всички граждани е да подават жалби, предложения и петиции до държавните
органи, както и да търсят защита, когато са нарушени или застрашени техни права
или законни интереси. Предвид това гарантирано от основния закон право
отговорността на страната не може да се ангажира, дори когато молбата, сигнала,
жалбата, исковата претенция и пр. се окажат неоснователни. Изключението от това
правило е хипотезата, при която страната е предприела съответните действия при
злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК. Добросъвестността е налице, когато
процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува и не е налице злоупотреба
с право, ако страната сезира съответния орган със съзнанието, че защитава
съществуващо свое субективно право, като е без значение дали предприетата
защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно
право, евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е извинителна или
неизвинителна. Злоупотребата с право ще бъде противоправна, когато самото то се
упражнява недобросъвестно, с цел да бъдат увредени права и законни интереси на
други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), или в противоречие с интересите на
обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).
Влязлото в сила съдебно решение се ползва със сила на
пресъдено нещо, която се изразява в невъзможността спорът да бъде предмет на
нов съдебен процес (т. нар. правоустановяващото действие на СПН), създавайки
определеност и безспорност в отношенията между страните. Последните са длъжни
да се съобразяват с решението и да не оспорват признатото с него правно
положение, в което се изразява и регулиращото действие на СПН.
Преценена в конкретиката на настоящото дело силата на
пресъдено нещо на решение № 746/24.02.2010 г., по гр.д.№ 12957/2009 г. по описа
на СГС, І-13 състав, задължава съда, а и страните по делото, да приемат, че А.М.
дължи на И.Ж. сумата от 130 100 евро, произтичаща от процесния запис на
заповед. В този смисъл ответницата се легитимира като носител на притезателно
право за парично вземане и напълно законосъобразно е образувала изп. дело
№711/2015 г., на ЧСИ А.П.за събиране на вземането си, тъй като и след
постановяване на позитивен за нея съдебен акт не е последвало доброволно
изпълнение от страна на длъжника.
Именно поради силата на присъдено нещо, която притежава
влязлото в сила решение, въпросът за валидността на ценната книга и
съществуването на дълг, въз основа на нея не може да бъде преразглеждан,
независимо от субективното усещане за несправедливост у А.М. – тя е имала право
на защита, което е упражнила в три съдебни инстанции, очевидно неуспешно,
предвид осъдителното срещу нея решение.
По делото не се
събраха доказателства, установяващи, че И.Ж. е предявила иска си за заплащане
на сумата по записа на заповед със съзнание, че такова право не съществува за
нея или с цел да увреди настоящата ищца. Положителното за нея съдебно решение
също опровергава тезата на А.М., че ценната книга е невалидна, а И.Ж. е
изложила пред съда неверни и лъжливи твърдения за дълг по частен документ -
тези твърдения са проверени именно в триинстанционното исково производство и
съдът е счел същите за верни, поради което е осъдил А.М. да заплати сумата от
130 100 лв.
В правната теория (Българско гражданско право, Ж. Сталев, девето
издание, 2012 г.,) се приема, че в хипотеза на недобросъвестно процесуално
действие, послужило като основа на влязло в сила решение, докато то не бъде
отменено, искът за обезвреда не може да бъде предявен, тъй като той ще се натъкне
на силата на пресъдено нещо, потвърждаваща несъществуващото право, в чието
съдебно предявяване се състои злоупотребата с правото на иск.
Допустимостта на настоящото производство е разрешена по
задължителен за настоящата инстанция начин с определение №288 от 08.07.2020 г.,
по гр.д. №1367/2020 г. на ВКС, III ГО,
според което претенцията е допустима. Не могат да не бъдат зачетени, обаче,
обстоятелствата, че решение № 746/24.02.2010 г., не само е влязло в сила и се
ползва със сила на пресъдено нещо, но и извънредният ред за неговата отмяна по
чл. 303 ГПК е изчерпан и молбата на А.М. е била оставена без уважение.
Напълно неправилно е убеждението на ищцата, че
несъществуването на дълг по записа на заповед е било доказано чрез
постановяването на определение от 14.08.2007 г., по гр.д. №3134/2007 г., по
описа на СГС, I ГО. Видно от съдържанието му, това определение е постановено във
връзка с допуснато от СРС изпълнение на основание съществуващо надлежно
извънсъдебно изпълнително основание. Освен че това определение не се ползва със
сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на вземането
по записа на заповед, в случая единственият мотив на въззивният съд, за да
отмени определението на СРС, не е свързан с извод за нередовен от външна страна
(нищожен) запис на заповед, а с факта, че не е настъпил падежът по ценната
книга, защото е определен „на предявяване“, а не на конкретна дата. Вземането е
присъдено в полза на И.Ж. в развил се между нея и А.М. исков процес, където СГС
е съобразил не само че вземането е „на предявяване“, но и приетото по
задължителен начин за съдилищата с т. 3 от ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на
ВКС, че, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването
на записа на заповед за плащане, което предявяване е относимо само към
поставянето на длъжника в забава, т.е. касае претенцията за лихви. В този
смисъл, противно на разбирането на А.М., между актовете на различните съдебни
състави не съществува никакво противоречие относно дължимостта на сумата по
издадения от нея запис на заповед.
Предвид гореизложеното, наличието на съдебно признато право
на вземане по процесния запис на заповед в полза на И.Ж. срещу А.М., изключва
възможността първоначалната ответница в настоящото производство да е
упражнявала правото си на иск в нарушение на чл. 3 от ГПК. Тъй като няма спор,
че след влизане в сила на съдебното решение дълъг по ценната книга не е бил
заплатен, то и напълно законосъобразно И.Ж. е упражнила правото си да инициира
изпълнителен процес, в който посредством осребряване на собствено на длъжника
имущество да удовлетвори притезанието си. Именно наличието на дълг оправдава
провеждането на изпълнителното производство.
Отсъствието на доказателства за недобросъвестно поведение от
страна на И.Ж. в предходно развилия се исков и изпълнителен процес води до
извод за липсата на първата от кумулативно необходимите предпоставки по чл. 3 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, което е напълно достатъчно
обстоятелство за отхвърлянето на предявения иск за неимуществени вреди от 55 000
лв. за сочения период.
Относно иска, предявен срещу В.А.В.:
Обобщено, претенцията срещу този ответник, очертана от
твърденията в исковата молба и уточнителна молба с вх. №159990/30.12.2019 г.
(л. 85-95), се основава на две групи твърдения: 1/ за „набедяване“ и
оклеветяване на А.М. пред Софийски градска прокуратура чрез подадена по реда на
чл. 336 ГПК молба за поставяне под запрещение; 2/ за участието на ответника
като привиден купувач по проведена публична продан и придобиването на публичен
търг по изпълнително дело №711/2015 г. на ЧСИ А.П.на 1/2 ид.ч.
от ап. №21, находящ се в сграда в гр. София, на ул. „******, извършена в
нарушение на чл. 444 т. 7 от ГПК и в полза на привиден кредитор, включително и
без ответникът да е заплатил дължимите данъци в полза на държавата. В
депозираните в хода на процеса десетки молби ищцата окачествява най-общо
участието на В.В. в изпълнителния процес като
поведението, с което той, заедно с ЧСИ А.П.и взискателя
И.Ж., незаконосъобразно и недобросъвестно са я лишили от имуществото й
посредством проведената публична продан на недвижимия имот.
Съдът намира за напълно недоказани горните твърдения на
ищцата, че ответникът е участвал в незаконосъобразно образуван изпълнителен
процес, тъй като те се основават на изначално погрешното й субективно виждане,
че взискателят по изпълнителното дело И.Ж. е привиден кредитор, без вземане (по
който въпрос съдът вече изложи подробни съображения).
За провеждането на законосъобразен изпълнителен процес
отговорност носи частния съдебен изпълнител, а не третото лице купувач по
публичната продан, освен ако последният недобросъвестно не е подпомогнал ЧСИ
при извършването на конкретни закононарушения. Доказателства в тази насока не
са събрани. Нещо повече, производството срещу ЧСИ А.П.е било прекратено, защото
вече е налице влязло в сила решение №1380 от 20.02.2020 г., по гр.д.
№16757/2014 г., на СГС, I-14
състав (л. 341-349), с което са отхвърлени искове на А.М. срещу ЧСИ за заплащане
на имуществени вреди, в резултат от незаконосъобразно проведеното от ЧСИ
принудително изпълнение по процесното дело, включително продажбата на
апартамента на ул. Лидице поради неговата несеквестируемост. Следователно,
опровергава се твърдението на ищцата, че В.В. е
участвал в закупуването на несеквестируем имот. Без значение е дали при придобиването
на имота ответникът е заплатил дължими данъци за имота, защото това задължение
е към фиска и по никакъв начин не се отразява на валидността на публичната
продан, а в още по-малка степен ощетява ищцата, доколкото тя не дължи тези
данъци. От друга страна, не се твърди продажната цена да не е внесена от
купувача, в каквато връзка би било мислимо това неизпълнение на задължение на
купувача да се отразява негативно на нейната имуществена сфера.
Наведените от ищцата след подаването на отговора на исковата
молба твърдения, че имотът е закупен от ответника, докато той е бил адвокатски
сътрудник в кантората на адв. Г., не се отразяват на валидността на продажбата.
Не се събраха доказателства ответникът да измежду посочените лица по чл. 490,
ал. 1 ГПК, които нямат право да наддават, а невалидността на извършена в
нарушение на визираната норма продан може да се установява само чрез нарочен
иск, поради което извън предмета на делото е установяването на подобно
обстоятелство (арг. чл. 496, ал. 3, изр. 1 от ГПК).
За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че в
молба с вх. №289004/27.10.2023 г. (л. 1126) самата ищца твърди, че В.В. е младши адвокат, считано от 04.12.2018 г., а
постановлението за възлагане на процесния имот е отбелязано, че е влязло в сила
на 21.03.2018 г., вписано в Сл. вп. – гр. София на 02.11.2018 г., т.е. по
твърдения на самата ищца участието в публичната продан и придобиването на
собствеността върху имота са се развили в период, предхождащ вписването на В.В. като младши адвокат и в този смисъл не се установява
нарушение на чл. 496, вр. чл. 185 ЗЗД.
Без правно значение за настоящия спор са и твърденията на
ищцата, изложени в същата молба от 27.10.2023 г., че ответникът, заедно с адв. В.Г.,
са се ползвали от неавтентично пълномощно от 15.05.2017 г., подписано от М.М., по и.д. № 711/2015 г., тъй като имотът е придобит не
въз основа на пълномощното, а след провеждане на публична продан по
законоустановения в ГПК ред.
Извън предмета на спора е другото сочено в молбата,
новоузнато според ищцата, обстоятелство – за извършен през м. февруари 2022 г.
апорт на придобития дял от процесния апартамент в дружеството „Р.Х.и Яхт“, в което участие имат адв. В.Г. и нейния съпруг, от
което следвал извод за евентуална подставеност на ответника в полза на неговата
леля В.Г., при придобиването на имота. Изясняването на подобно обстоятелство
има отношение към предявен иск за обявяване на публичната продан за
недействителна, какъвто иск в настоящото производство не се разглежда.
Отделно от гореизложеното, дори и да са доказани всички
твърдения на ищцата за продажба на несеквестируем имот и недобросъвестно
поведение на ответника при участието му в публичната продан, включително в нарушение
на чл. 185 ЗЗД, не би могло да възникне имуществена или неимуществена вреда за А.М.,
защото с внасянето на продажната цена е погасен част от дълга, т.е.
задължението й е намалено. Санкцията за лице, което няма право да участва в
публична продан, е предвидена в чл. 490, ал. 3 ГПК – внесената цена се задържа
за удовлетворяване на вземанията по изпълнителното дело, а имотът се връща в
патримониума на длъжника, но с възможност да бъде продаден повторно.
Относно сочените от ищцата като увреждащия действия на
ответника посредством сезиране на прокуратурата за поставянето й под
запрещение, с отговора на исковата молба В.В. твърди,
че не е набедявал ищцата в извършване на престъпление пред прокуратурата, нито
е целял да я оклевети по някакъв начин, а единствено да се извърши проверка
относно наличието на психическо разстройство у ищцата, което негово съмнение е
било провокирано от множеството жалби, които А.М. подавала, нелогичните
обвинения към магистрати, които имали за цел да я изкарат длъжник, незачитането
й на правото му на собственост върху процесната 1/2 ид.ч. от апартамент №21 на
ул. „Лидице“, агресивното й поведение към ответника, полицаите и съдебния
изпълнител при въвода на ответника във владение на имота.
Въпреки че самата молба не е представена по делото, страните
не спорят, че В.В. е подал молба до СГП за преценка
за иницииране на процедура по чл. 336 ГПК и поставянето на А.М. под запрещение.
С резолюция от 13.06.2019 г. на СГП (л. 26-27) е отказано
внасянето в СГС на искова молба по чл. 336 ГПК за поставяне под запрещение на А.Б.М.,
потвърдена с постановление от 11.07.2019 г. на Апелативна прокуратура – София.
Според удостоверение изх. № 3544/21.04.2021 г., издадено от САС
(л. 720), в периода 11.12.2017 г. – 16.04.2021 г. А.Б.М. е депозирала в
регистратурата на съда 145 частни жалби, становища и уведомления, 8 бр. молби,
сигнали и становища до председателя на съда и има образувани 42 бр. дела.
Според писмо от 14.05.2021 г. на председателя на СГС (л.
724), в периода 01.01.2017 г. – 12.05.2021 г. са
образувани 70 бр. дела със страна А.Б.М..
По искане на ответника в съдебно заседание от 20.11.2023 г.
са разпитани двама свидетели (л. 1201-1203).
Свидетелят В. П.Г., леля на В.В.,
твърди, че има около 6-7 броя дела с А.М.. Последната познава като съпруга, а
впоследствие като бивша съпруга, на неин клиент - М.М.,
с когото се е запознала 2003 г. - 2004 г.. По молба на клиента си е
организирала среща в кантората си, на която присъствали А.М., съпругът й и В.В.. На срещата А.М. ѝ представила документи, че е
осъдена от И.Ж., въз основа на запис на заповед, по влезли в сила окончателни
съдебни актове. Предвид това свидетелката й обяснила, че не може да се направи
нищо повече, но ищцата искала да убеди съпруга си да й даде 5000 лв., за да
плати на някакви прокурори или съдии от „висшия пилотаж“ (според изразните
средства на самата ищца), с които да уредят делата по този начин, че всичко да
се върне на обратно при нея.
Предвид че свидетелката като адвокат считала тези обяснения за
изключително хаотични, нелогични и невъзможни, убеждавала клиента М.да не й
дава тази сума.
Твърди, че впоследствие ищцата искала да убеди М.М., че свидетелката не е добър консултант и че не го
обслужва правилно. Описва поведението й като по-емоционално, понякога и по-агресивно.
След като й било отказано да й бъдат дадени въпросните пари, тя се развикала в
офиса, след което започнали „атаките“ срещу свидетелката, нейното семейство,
свързаните с нея лица сдружения и дружества, като се налагало да дава обяснения
в ГДБОП, КПКОНПИ, СДВР, Столична, ДНСК.
Сочи, че ищцата е подала срещу свидетеля частна тъжба като
крадец, събирала подписки срещу нея, подавала във всички възможни служби и
институции в Република България сигнали, включително Столична, ДНСК, Община
Слатина, управлението на етажната собственост на ул. „Лидице“, във Висшия
адвокатски съвет. Счита, че проявеното срещу нея и ответника поведение показва
неприемственост на правни правила и процедури и не води до извод, че това може
да го направи един разумен и нормален човек.
Свидетелят Т.В.И., който е помощник ЧСИ в кантората на ЧСИ А.П.,
сочи, че си спомня за изпълнително дело № 711/2015 г., по което е работил от
самото му образуване. По това дело А.М. е подавала многобройни жалби (според
свидетеля над 15 бр.), което е необичайно, тъй като в практиката на съдебния
изпълнител по принцип се подават по две до три жалби максимум по дело. Жалбите
са имали разнороден характер и много от тях били срещу действия, които не
засягат пряко работата на съдебния изпълнител и са извън неговата компетентност.
При посещенията си в кантората А.М. никога не е имала
скандали със самия свидетел. Доколкото му е известно, ищцата счита, че правата
са й нарушени от най-различен кръг лица, като е споделяла, че е била осъдена от
взискателя по изпълнителното дело, който е действал в някакъв престъпен сговор
с група магистрати от СГС. Подавала е по делата в жалбите си приложение
наречено „Пирамида на организираната престъпна дейност“, имало е твърдения в
жалбите, че взискателят И.Ж. е успяла да постигне
решението в нейна полза с корупционно съдействие на съдия К.М..
По делото е разпитан и воденият от ищцата свидетел Г.Д.Т.,
който сочи, че ищцата е понесла емоционални страдания и притеснения от
проведените срещу нея съдебни и изпълнително производства, посредством които е
разпродадено имуществото й, въпреки че тя няма никакъв дълг към И.Ж..
Както вече бе разяснено, конституционното право на всички
граждани е да подават жалби, предложения и петиции до държавните органи, както
и да търсят защита, когато са нарушени или застрашени техни права или законни
интереси, освен ако съответните действия са предприети при злоупотреба с права
по смисъла на чл. 3 ГПК.
Прокурорът е измежду процесуално легитимираните лица, които
имат право да подадат искова молба по чл. 336, ал. 1 ГПК за поставяне на едно
лице под пълно или ограничено запрещение. Това право е предоставено и на всяко
друго лице, което има правен интерес от провеждане на производството, и в този
смисъл самият ответник В. е възможно да сезира съда, в случай че докаже такъв
интерес. Последният обаче е решил единствено да подаде искане до СГП с цел
иницииране на проверка и извършване на преценка дали изобщо са налице
предпоставките за внасяне на искова молба по чл. 336 ГПК. Само по себе си
сезирането на прокуратурата не е неправомерно действие, тъй като всеки
гражданин, който има съмнения в психическата стабилност и годност на друго
лице, е в правото си да сигнализира този орган.
В случая ответникът е бил обезпокоен от проявеното срещу
него и адв. Г. агресивно поведение (според показанията на този свидетел),
необичайните й твърдения за замесени длъжностни лица от различни държавни
институции в противозаконно отнемане на имота й (според показанията и на двамата
ищцови свидетели), отричането от нейна страна на последиците от влязло в сила
решение (включително по настоящото дело), който акт би следвало всеки
психически зрял пълнолетен индивид да зачита, колкото и неблагоприятно да се
отразява в правната му сфера. Не се установява искането да е отправено по унизителен
и оскърбителен за честта и достойнството на А.М. начин, поради което не може да
се обоснове извод, че целта на ответника е била да упражни правото си
превратно. В този смисъл изказването на съмнение, включително и пред държавен
орган, относно дееспособността на ищцата, преценено в конкретиката на
настоящото дело, е част от конституционно гарантираното право на ответника по
чл. 39, ал. 1 от КРБ свободно да изразява мнение, което не е излязло извън
предписаното в чл. 39, ал. 2, предл. 1 от КРБ ограничение.
Недоказани са и твърденията на ищцата, включително в
писмената й защита, че сезирането на прокуратурата цели да възпрепятства
правото й да търси защита срещу грубото посегателство върху личността и
собствеността й, още повече че нито с влязъл сила съдебен акт, нито от
доказателствата по настоящото дело, се установяват каквито и да било
посегателства спрямо нея.
Предвид
гореизложеното не се установява соченото противоправно поведение на ответника,
поради което съдът намира за неоснователен и вторият предявен иск, с който се
претендира осъждането на В.А.В. да заплати на ищцата обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в размер на 55 000 лв.
При този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А.М. следва да бъде осъдена да
заплати на М.С.Ж. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото
дело, в размер на 600 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Б.М. с ЕГН **********,
с адрес ***, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК, за
осъждането на ответницата М.С.Ж. с ЕГН ********** (наследник на починалия в
хода на процеса първоначален ответник И.Г.Ж.)***, чрез адв.
П., да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди (емоционални
болки и притеснения), в размер на 55 000 лв., настъпили в периода 05.05.2018 г.
– 13.08.2019 г., в резултат от злоупотреба и недобросъвестно упражняване на
процесуални права от страна на И.Г.Ж. (наследодател на М.Ж.) като ищца в
производството по гр.д.№ 12957/2009 г. по описа на СГС, І-13 състав и
свързаните с него съдебни производства, както и като взискател по изп. д. № 711/2015
г на ЧСИ А.П., с рег. № 849 в КЧСИ, изразяващи се в безпричинно оклеветяване и
опозоряване на ищцата чрез измамливите действия на наследодателката на
ответницата - И.Г.Ж. като нелегитимен ищец и привиден кредитор, включително
злоупотреба с право поради липса на валиден документ, от който да произтича
правото на „съдене“, излагане на неверни и лъжливи твърдения пред съда за
съществуването на дълг по частен документ, какъвто дълг и документ липсвали по
делото, липса на надлежно изпълняемо право, ведно със законна лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 13.08.2019 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Б.М. с ЕГН **********,
с адрес ***, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на
ответника В.А.В. с ЕГН **********,***, да й заплати обезщетение за причинените
ѝ неимуществени вреди в размер на 55 000 лв. за периода от 01.12.2017 г.
до 11.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда -13.08.2019 г. до окончателното плащане, които вреди са в
резултат на набеждаването и оклеветяването на ищцата по реда на чл. 336 ал. 1
от ГПК пред прокуратурата, както и поради факта, че ответникът се явява
привиден купувач по проведена публична продан по изпълнително дело №711/2015 г.
на ЧСИ А.П.на 1/2 ид.ч. от ап. №21, находящ се в
сграда в гр. София, на ул. „******, извършена в нарушение на чл. 444 т. 7 от ГПК и в полза на привиден кредитор, включително без ответникът да е заплатил
дължимите данъци в полза на държавата.
ОСЪЖДА А.Б.М. с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати М.С.Ж. с ЕГН **********,***0, чрез адв. П.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, в размер на 600 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: