Р Е Ш Е Н И Е
№ 2376
гр. Пловдив, 21.12. 2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на единадесети
декември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ТАТЯНА ПЕТРОВА,
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Стефани Черешарова, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2964 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Т.С.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, представлявана от адвокат Н.Т.- пълномощник, обжалва Решение
№260021 от 08.10.2020г. по Н.А.Х.дело №181 по описа на Районен съд- Карлово за 2020г.,
III-ти
наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
серия К №3305037, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив,
с който на жалбоподателката М. е наложена глоба в размер от 300,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение
по същество, с което да се отмени процесният ЕФ, както и присъждане на
направените разноски за производствата пред двете съдебни инстанции, съгласно
представени списъци на разноските.
Ответникът в
производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. От
юрисконсулт И.И.П.- пълномощник, е представено становище (отговор) по касационната
жалба чрез Районен съд- Карлово, в което се твърди, че жалбата е неоснователна;
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателката, ако
жалбата бъде уважена.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Стефани Черешарова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 30.12.2019г., около 08:22ч., в землището на
община Карлово, на път I-6, км.274+900м, /кръстовище гара Калофер/, в посока
изток-запад, се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо лек
автомобил “ОПЕЛ АСТРА”, с Рег.№СТ*****РВ, със скорост от 72 км/ч. (всъщност със
75 км/ч., от която е приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при въведено ограничение
на скоростта за движение от 40,00 км./ч. с пътен знак В26 “Забранено е движението
със скорост, по-висока от означената“ по смисъла на чл.47, ал.3 от Правилника
за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП). Движението и
скоростта на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо
средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M №612, като за целта е изготвен клип №4849.
Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№СТ****РВ е регистриран като
собственост на жалбоподателката М.. Установеното движение на посочения автомобил
със скорост от 72 км/ч. се квалифицира като административно нарушение по смисъла
на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП се издава процесният
ЕФ.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспорения пред него
ЕФ. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от
настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още
повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се отнася до
възраженията, формулирани в касационната жалба, то същите са неоснователни.
Видно от приетото по
преписката заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) с Рег.№281р-497 от 10.01.2020г., представляващ
Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба
№8121з-532), съставен по повод осъществен контрол на правилата за движение по
пътищата на 30.12.2019г., в периода 07:30ч. – 09:30ч., на път I-6, км. 274+900м, кр-ще
гара Калофер, същият отговаря на изискванията, установени от разпоредбите на
посочената Наредба №8121з-532.
Вярно е, че в процесния
протокол не е попълнено разстоянието от пътния знак, въвеждащ ограничението на
скоростта за движение от 40,00 км./ч., до местоположението на процесното АТСС,
но посоченото обстоятелство, макар и да представлява нарушение на процесуалните
правила, не е от категорията на съществените нарушения и не предпоставя извод
за незаконосъобразност на процесния ЕФ.
По преписката (по
делото) е налична разпечатка от Регистъра на одобрените типове средства за измерване
от страницата на Българския институт по метрология (БИМ) в интернет, според
която разпечатка под №4835 в регистъра е вписано Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване с №10.02.4835, издадено на 24.02.2010г. и валидно до
24.02.2020г., за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M, с производител “ТИНЕЛ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД. По делото е налично
и заверено копие на Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол “TFR-1M“ №2-33-19 от
15.07.2019г., удостоверяващ обстоятелството, че процесната АТСС, TFR1-M №612, е
преминала успешно последваща проверка за съответствие с одобрения тип и същата
съответства одобрения тип. Респективно, процесната АТСС е годно средство за
измерване за период от една година, считано от 15.07.2019г.
Доказателствата по
делото, както правилно е прието от страна на районния съд, позволяват формирането
на извод, че на 30.12.2019г. на мястото на инкриминираното от жалбоподателката
нарушение е имало въведено ограничение на скоростта на движение от 40,00 км./ч.
с пътен знак В26 по смисъла на чл.47, ал.3 от ППЗДвП, независимо от твърдението
на жалбоподателката, че този знак в някакви периоди от време е на мястото, а в
други периоди от време не е на това място.
Най-сетне, според
разпоредбите на чл.7 от ЗАНН, (1) Деянието, обявено за административно нарушение,
е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. (2) Непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
От своя страна, в нормите
на ЗДвП няма такива, изключващи носенето на административнонаказателна
отговорност заради извършено административно нарушение по непредпазливост.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда намира процесният ЕФ за законосъобразен и правилен. Съответно,
като го потвърждава, районният съд постановява решението си при правилно прилагане
на закона и решението на районния съд е правилно. Освен това, решението на
районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в
сила.
А предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката
е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация
(юридическото лице), съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260021 от 08.10.2020г. по Н.А.Х.дело №181 по описа на Районен съд- Карлово за
2020г., III-ти
наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К
№3305037, издаден от Областна дирекция на МВР- Пловдив, с който на Т.С.М. е
наложена глоба в размер от 300,00 лева.
ОСЪЖДА Т.С.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********,
сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………