МОТИВИ към Присъда № 23 от 13.06.201 Зг. на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д. № 334 по описа за 2013 година.

Против подсъдимия Г.Г.Т. е предявено обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в" вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т.З от НК за това, че на 06.08.2012г. в гр. Хасково, при управление на мотоциклет „Сузуки ГСХ 1000Р" рег. № Х 27 93 В, в нарушение на правилата за движение: чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория А в населено място - 50 км/ч и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, и по непредпазливост причинил смъртта на М.Х. Т. ***, като макар и непълнолетен, разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си. Участващият по делото прокурор от ОП - Хасково счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, подкрепящи признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК. Пледира на Т. да бъде наложено наказание "лишаване от свобода", чието изпълнение бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, както и лишаване от права на основание чл. 343г от НК.

Повереникът на частните обвинители счита за доказано, че подсъдимия виновно е извършил престъплението за което му е предявено обвинение и пледира да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода", което да бъде изтърпяно ефективно. В тази връзка акцентира върху обстоятелствата, че е починал млад човек и това е второ дете на пострадалите, починало по нелеп начин. От друга страна повереникът изразява становище, че инкриминираното нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП не е довело до съставомерния резултат.

Частните обвинители Х. и Г. Т. поддържат изложеното от повереника им, като искат от съда да постанови разумна присъда.

Защитникът на подс. Т., с оглед направеното признание и подкрепящите го писмени и гласни доказателства от досъдебната фаза на производството пледира, съдът да акцентира върху смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, като определи наказание „пробация" и алтернативно - „лишаване от свобода", чието изпълнение да отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК. В този аспект защитникът изтъква положителните характеристични данни, младата възраст, изразеното в съдебно заседание съжаление и разкаяние, както и подробните обяснения дадени от подсъдимия на досъдебната фаза на производството. Защитникът от своя страна също счита, че нарушението по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП няма отношение към резултата на престъплението по чл. 343, ал. 1 б."в" вр. чл.342, ал. 1 от НК.

Подсъдимия Г.Т. разбира в какво е обвинен, признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В съдебно заседание изразява съжаление, а в

последната си дума иска да му бъде наложено справедливо наказание.

Съдът, след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства поотделно, в тяхната съвкупност и направеното самопризнание, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.Г.Т. ***. Български гражданин е, със средно образование, не е женен, с положителни характеристични данни по местоживеене. ДСМПИС (л.129 от ДП) разкрива затруднено материално положение. Справката за съдимост (л. 132 от ДП) установява, че не е осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Правоспособен водач на МПС категория „М" е от 25.10.201 Ог.(л.79 ДП), а от 15.11.2012г. е придобил правоспособност и за категория „В"(л. 25 от съд.дело).

На 06.08.2012г. вечерта подсъдимият Т. управлявал собствения си мотоциклет марка „Сузуки" ГСХ Р 1000 с рег. № Х 27 93 В с обем на двигателя 1 000 куб/см по бул.,.Освобождение" в гр. Хасково в посока гр. Кърджали. Г.Т. имал СУМПС № *********, категория М, даващо му право да управлява мотопед до 50 куб/см, на двигателя, но не и за въпросния мотоциклет, за който се изисква категория „А". На задната седалка на мотора пътувал М.Х. Т., който искал да се повози на новия мотоциклет на подсъдимия. Било • нощно време и Т. управлявал МПС на къси светлини, като двамата били с каски. Шосето било осветено от улично осветление. Въпреки ограничената скорост за движение от 50 км/ч в населено място, поде. Т. управлявал мотоциклета със скорост около 94,43 км/ч. При тази избрана от него скорост на движение, достигайки края на града, водачът Т. забелязал разделителния остров и задействал спирачната система на двете колела на мотоциклета. Аварийното задействане на „спирачката" довело до загуба на контрол върху управляваното МПС, при което мотоциклета се ударил в северния край /откъм Хасково/ в бордюра на разделителния остров, преминал през него, последвал втори удар и в южния край /към гр. Кърджали/, след което мотоциклета преминал през лентите за движение на „кръговото" и се ударил в северния край на бетонната мантинела на кръстовището. При произшествието, возещия се на задната седалка М. Т. получил съчетана травма - счупване основата на черепа, травматичен кръвоизлив, разкъсване и контузия на ствола на мозъка, счупване и контузии с кръвоизлив в белите дробове и други увреждания, довели до смъртта му, настъпила за секунди. Т. също получил увреждания: счупване на тазови кости, счупвания на кости на ръка, на ляво стъпало.

Автотехническата експертиза сочи, че първият удар е станал при скорост около 76.68 км/ч, втория - при скорост от около 72,11 км/ч, а третия - при скорост около 68,26 км/ч - т.е. скоростта на движение на мотоциклета е била далеч над разрешената за град Хасково от 50км/ч. При скорост на движение преди удара около 94,43 км/ч опасната зона за спиране на МПС била 88,24 м., а мотоциклета, преди първия удар, отстоял на 44,83м. Експертът е категоричен, че причината за настъпване на ПТП е движение с превишена скорост и загубата на контрол върху управляваното МПС, след екстремното задействане на спирачния механизъм на двете колела. Произшествието е било предотвратимо при движение на мотоциклета със скорост по-малка от 63.22 км/ч.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните на досъдебната фаза на производството устни и писмени доказателства показанията на свидетелите Г.И.Т., Х.М.Т., Н.В.В., Д.Д.Б., Г.Г. Т., М. И. П., Д.Л.Щ., експертизите и приобщените към доказателствата по делото протоколи, снимков материал, справки и декларация, подкрепящи напълно направеното от поде. Т. при условията на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК признание.

При тези факти съдът прие, че поде. Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343, ал. 1 б."в" вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. З от НК, тъй като на 06.08.2012г. в гр.Хасково, при управление на моторно превозно средство (мотоциклет „Сузуки ГСХ 1000 Р" рег. № Х 27 93 В) в нарушение правилата за движение чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), по непредпазливост причинил смъртта на М.Х. Т.,***, като макар и непълнолетен, разбирал свойството и значението на извършеното, и могъл да ръководи постъпките си.

Безспорно установено от съдебномедицинската и автотехническата експертизи е, че смъртта на М.Х. Т. е причинена при ПТП-то, вследствие съчетаната травма. Наред с това се установиха и нарушени от поде. Т. конкретни правила за движение - предписанията на чл. 20, ал. 1 -„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и чл. 21, ал.1 - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч в населено място" от ЗДвП, повеляващи на водача да работи с механизмите на лекия автомобил така, че да осъществява непрекъснато контрол върху МПС-то и да управлява мотоциклета с разрешената за движение скорост в гр. Хасково. Автотехническата и медицинска експертизи установяват, че в резултат поведението на поде. Т. - загубата на контрол върху моторното превозно средство и движението със скорост от 94.43 км/ч, вместо с максимално разрешената скорост от 50 км/ч за населено място, е настъпило пътнотранспортното произшествие, вследствие на което е причинен и съставомерният резултат - смъртта на М. Т..

От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост, тъй като подсъдимият не е желаел настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В случая настъпилото транспортно произшествие и причинените съставомерни последици се дължат на нарушаване задълженията по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от поде. Т. и конкретно на необоснованата му субективна увереност, че управлявайки МПС-то по бул. "Освобождение" със скорост 94.43 км/ч, безпрепятствено, и въпреки липсата на правоспособност, ще съумее да контролира мотоциклета, без да настъпи ПТП. Тази субективна увереност у подсъдимия е довела до подценяването на пътната ситуация, попречила е на Т. да вземе правилно решение и да съобрази поведението си на пътя с оглед на конкретната ситуация. А правомерното поведение се заключава в изпълнение на вменените с чл. 20, ал.1 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП задължения на водача на моторното превозно средство - да контролира непрекъснато управляваното от него МПС и да не превишава максимално допустимата скорост за движение в населено място. Поде. Т. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да стори това, като макар и непълнолетен, разбирал свойството и значението на извършеното, и е могъл да ръководи постъпките си. Затова наказателната му отговорност следва да бъде ангажирана за нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, тъй като е извършил деянието, предвидено в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б."в" вр. чл. 342, ал.1 от НК по непредпазливост.

Съдът призна поде. Т. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда за нарушенията по чл. 20, ал. 2 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, предявени му с обвинителния акт, защото съдебната практика е категорична, че едновременно приложение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е несъвместимо. От друга страна същата тази практика, изисква и наличието на причинна връзка между нарушението на конкретното правило за движение и настъпването на съставомерния резултат. Както е в настоящия случай, след като водачът е избрал скорост, по-висока от разрешената за движение, не може да се говори за „съобразена скорост" в каквато връзка е ТР 28/84г. на ОСНК. Чл. 20, ал. 2

ЗДвП регламентира т.н. „съобразена" с всички неизчерпателно изброени фактори скорост, но която е винаги в рамките на разрешената. След като поде. Т. е управлявал автомобила със скорост над пределно допустимата по чл. 21, ал.1 от ЗДвП за движение в населено място, отговорността му следва да се ангажира за "превишена скорост". На следващо място липсва пряка причинна връзка между нарушение по 150а, ал. 1 от ЗДвП, допуснато от подсъдимия, и настъпилия противоправен резултат. Единствените стоящи в основата на престъпно поведение нарушения остават тези по чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал.1 от с.з., предвид управлението на МПС със скорост над максимално разрешената и загубата на контрол върху управляваното от Т. МПС, които стоят в причинна връзка с настъпването на резултата.

Причини за извършване на престъплението от поде. Т. са пренебрежителното му отношение към повелителните разпоредби на ЗДвП, регламентиращи правилата за движение по пътя, подценяване на конкретната пътна обстановка, неопитността му при управление на МПС.

При определяне на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите вината обстоятелства. Към последната група спадат затрудненото имотно състояние, положителните характеристични данни, чистото съдебно минало, подробните обяснения на досъдебната фаза на производството; изразеното в съдебното заседание разкаяние и съжаление, изключително младата възраст на подсъдимия. За престъпление по чл. 343, ал. 1, б."в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК, след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. З от с.з. законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода" до 3 години. При така посочените обстоятелства, имащи значение за вида и размера на наказанието, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в особената част на НК(чл. 343, ал. 1, б."в" (редакцията ДВ, бр. 75 от 2006 г) вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. З вр. чл. 2, ал. 2 от НК наказание се явява несъразмерно тежко спрямо дееца, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б."б" от НК замени „лишаването от свобода" с „пробация". На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК на поде. Т. бяха определени пробационни мерки -„задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично" и „задължителни срещи с пробационен служител", двете за срок от по 1(една) година. Доколкото обаче поде. Т. е бил наказван по административен ред за извършени от него нарушения по ЗДвП кумулативно предвиденото по чл. 343г наказание "лишаване от право да управлява МПС", съдът определи за срок от две години. Този относително по-дълъг период, в който подсъдимия бъде лишен от възможността на управлява МПС, ще спомогне той - Т. да преосмисли поведението си на вече правоспособен водач.

Веществените доказателства - два броя шлемове /каски/, собственост на подсъдимия Г.Г.Т., следва да му се върнат.

С оглед постановената присъда поде. Т. следва да заплати на Държавата, направените по делото на досъдебната фаза на производството разноски в размер на 475 лева, а на частните обвинители - 600 лева(адвокатско възнаграждение).

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.