№ 68
гр. Бургас, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Г. Хр. Х.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600112 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.420 ал.2, вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане от осъдения М. АХМ. АХМ., чрез упълномощения му
защитник адв.П.Х. от АК Разград, за възобновяване на наказателното
производство и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на
разпоредителното заседание.
В искането се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2
и т.3 от НПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно
несправедливо, за възобновяване на наказателното производство по чл.422
ал.1 т.5 от НПК.
В искането се навежда, че двете съдебни инстанции са допуснали
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на осъдения, като инстанциите не са допуснали
събирането на доказателства, поискани от защитата, за изясняване на
фактическата обстановка. Твърди се, че не е извършена очна ставка между
свидетелите, дали противоречиви показания, както и че не е извършен разпит
на всички свидетели-очевидци. Заявява се, че полицейските служители
1
свидетелите Ст., Д. и Н. не са очевидци на извършване на конкретното деяние
и не са видели лично осъдения А. да управлява автомобила. Като
процесуално нарушение се сочи и факта, че съдът е отказал да извърши
съдебно-психиатрична експертиза на свид.Я., както и да извърши проверка на
автентичността на подписа, удостоверяващ получаването на наказателното
постановление от М.А. чрез графологична експертиза. Твърди се, че възниква
съмнение за уведомяването на А., че е наказан по административен ред за
управление на МПС без надлежно СУМПС, което рефлектира върху
субективния елемент от състава на престъплението, който следва
задължително безспорно да е установен. По този начин, защитата посочва, че
съдът не е спазил изискването за провеждане на пълно, обективно и
всестранно изследване на фактите, да допусне и събере всички доказателства
и доказателствени средства. Иска се да се отмени присъдата на районния съд
и да се върне делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното
заседание.
Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура
Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за
възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение. Посочва
неоснователност на наведените доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения в дейността на съда, които са обсъдени от инстанциите по
същество. Твърди, че показанията на разпитаните полицейски служители,
като свидетели, взаимно се допълват и не противоречат на събраните по
делото доказателства. Подчертава, че не е имало необходимост от
извършване на очни ставки, тъй като фактическата обстановка е изяснена
всестранно и пълно, и е разкрита обективната истина по делото. Пледира да
не се уважава искането на осъдения А. за възобновяване на делото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция искателят – осъдено
лице М. АХМ. АХМ., се явява лично и с изрично упълномощения защитник
адв.П.Х. от АК Разград. Поддържат депозираното искане за възобновяване на
наказателното производство, поради наличие на съществени процесуални
нарушения, водещи до накърняване правото на защита на осъденото лице. В
тази връзка защитата твърди, че не са събрани всички доказателства,
необходими за разкриване на обективната истина по делото, като не са
разпитани всички свидетели-очевидци на деянието и не са извършени очни
ставки при констатираните противоречия в свидетелските показания и
2
обясненията на осъдения. Заявява, че полицейските служители не могат да се
считат за достатъчно непредубедени и обективни свидетели, тъй като не са
възприели осъдения А. като лице, управляващо процесното МПС. Пледира за
отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда, и
възобновяване на делото от съдебната фаза.
Осъденото лице в личната си защита твърди, че не е управлявал лекия
автомобил. В последната си дума моли отново да се извърши проверка по
делото, като се възобнови делото.
Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като
съобрази доводите на страните, в пределите на правомощията си прие
следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е
процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в
чл.419 от НПК – атакувана е влязла в сила Присъда № 1/13.01.2022г. по
НОХД № 129/2021г. по описа на Районен съд гр.Поморие, потвърдена с
Решение № 86/12.05.2022г. по ВНОХД № 122/2022г. по описа на Окръжен
съд гр.Бургас. Посочени са основания по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348 ал.1 т.1, т.2
и т.3 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК от
процесуално легитимирана страна – от осъденото лице чрез защитник си.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната аргументация, искането на
осъденото лице е неоснователно. Съображенията за това са следните:
С Присъда № 1/13.01.2022г. по НОХД № 129/2021г. по описа на
Районен съд гр.Поморие, М. АХМ. АХМ., ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на 20.01.2020г. около 00.30 часа, в с.Гълъбец,
общ.Поморие, обл.Бургас, по ул.“Николай Лъсков“, управлявал МПС – лек
автомобил марка „Мазда“ модел „323Ф“, с рег.№ * **** **, без съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление, а именно наложено му с НП № 19-0307-000496/04.07.2019г. на
Началник РУ Нови пазар, влязло в сила на 02.08.2019г., извършил такова
деяние, поради което и на основание чл.343в ал.2, вр.ал.1 и чл.54 от НК, бил
осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален общ режим и глоба в размер на 500 лева. На основание чл.68
ал.1 от НК било приведено в изпълнение изцяло наложеното на М.А.
3
наказание по НОХД № 602/2017г. по описа на РС Нови пазар, а именно три
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим,
отделно от предходното наложено наказание.
Присъдата била обжалвана от осъдения М.А., чрез защитника му, пред
Бургаски окръжен съд, като въззивна инстанция, който с Решение №
86/12.05.2022г., постановено по ВНОХД № 122/2022г. по описа на съда,
потвърдил изцяло присъдата.
При формиране на вътрешното убеждение относно значимите за
обвинението фактически положения, предпоставящи наказателната
отговорност на М. АХМ. АХМ. за инкриминираното престъпление по чл.343в
ал.2, вр. ал.1 от НК и при осъществения извънреден контрол, настоящият съд
не констатира дерогиране на императивните предписания на чл.13, чл.14 и
чл.107 от НПК от съдилищата. Бургаският апелативен съд счита, че оценката
на доказателствата е суверенна дейност на решаващите съдебни инстанции,
като в настоящото извънредно производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК,
настоящият съд се произнася в рамките на установените от инстанциите по
същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и
не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите
съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса
на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и
спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за
разкриване на обективната истина по делото. Така, след внимателно
запознаване със събраната доказателствена съвкупност, апелативният съд
намира, че Окръжен съд Бургас и Районен съд Поморие, като инстанции по
същество не са допуснали нарушения на процесуалните правила при
формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав по основните факти
от предмета на доказване в настоящия наказателен процес относно
обвинението на А. по чл.343в ал.2, вр. ал.1 от НК. Декларираните в искането
доводи за превратна интерпретация на приобщената по делото
доказателствена съвкупност са несъстоятелни. Съдилищата стриктно са
изпълнили задължението по чл.305 ал.3 от НПК и са изложили конкретни и
убедителни съображения кои от гласните доказателствени средства приемат и
защо отхвърлят останалите, които им противоречат. Съобразявайки
изложеното, Бургаският апелативен съд стигна до извода за пълнота на
4
проведеното разследване и категоричността на установените факти по това
обвинение. Настоящата инстанция на свой ред прецени, че решаващите
съдилища са реализирали необходимата процесуална дейност, свързана с
разкриване на обективната истина и стриктно са изпълнили императивните
изисквания, предвидени в разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.16, чл.107 ал.3 и
ал.5, чл.316 и чл.339 ал.2 от НПК, при анализа и оценката на доказателствата,
поради което оплакването на искателя в тази насока е несъстоятелно.
В мотивите на присъдата по НОХД № 129/2021г., РС Поморие
конкретно е посочил защо възприема една част от свидетелските показания, а
други - не. Правилно първата инстанция е дала вяра на показанията на
свидетелите Д., Ст. и Н. полицейски служители, които са присъствали и са
станали преки очевидци на спирането на процесния автомобил, управляван от
осъдения А., на разстояние 40-50 метра от тях, на осветен участък от улично
осветление и от фаровете на автомобила, при което осъденият и свид.М. М. са
си разменили местата и автомобилът продължил движението си, вече
управлявана от свид.М.. Показанията на тримата свидетели – полицейски
служители, освен, че са логични и взаимнодопълващи се, се подкрепят и
кореспондират и с показанията на свидетелите М. М. и Е. И., пътували в
автомобила с осъдения, както и негови близки познати, и приятели. Съдът не
е имал основание и правилно е кредитирал показанията на тези свидетелите –
на Ст., Д. и Н. тъй като в служебното си качество на полицейски служители,
те не са заинтересовани от изхода на делото и не са предубедени при даване
на показанията си, а свидетелите И. и М. са познати на осъдения.
Неоснователно е наведеното в искането за възобновяване, че свид.М. е имал
основание да твърди, че не е управлявал автомобила, понеже е трябвало да
заминава на следващия ден (след процесната дата) в чужбина. Свидетелят М.
е дал показанията, които съдът правилно е ценил като правдиви, на
27.04.2021г., повече от година след процесната дата – 20.01.2020г. Нещо
повече, свид.М. е управлявал автомобила, след като се сменили с осъдения в
близост до полицейските служители, поради което му е била извършена
проверка, която установила, че е правоспособен водач на МПС, притежава
СУМПС и пробата му за алкохол е била отрицателна. Той не е имал
основание да се притеснява и да дава лъжливи показания, касаещи
управлението на автомобила. Относно показанията на свид.И., правилно
съдът ги е ценил, независимо, че по делото са налични доказателства, че
5
същият се е лекувал в психиатрична болница от 23.02.2021г. до 17.06.2021г. и
от 17.09.2021г. до 19.11.2021г. (л.55 от НОХД № 129/2021г. по описа на ПРС),
но това е било близо година след като е дал показания пред съдия по
досъдебното производство на 31.07.2020г. Съобразно това, при даване на
показанията от свид.И. не е имало обстоятелство, което да налага да не се
дава вяра на показанията му, като констатираното заболяване е последващо и
не е оказало влияние при даването на предходните показания от този
свидетел. Поради това и правилно не е назначена исканата съдебно-
психиатрична експертиза относно състоянието му и възможността да дава
правдиви показания, както и да възприема и възпроизвежда правилно
обстоятелства от околната среда. Към процесната дата и датата на даване на
показанията му, няма данни свид.И. да е страдал от психично заболяване,
което да налага такива изводи. Свидетелят Е. И. е бил с диагноза за психично
заболяване и е лекуван в ДПБ – Царев брод повече от година след процесното
деяние.
За прецизност апелативният съд е длъжен да отбележи, че в искането за
възобновяване се коментира достоверността на показанията на свид.Айлин Я.
и отказът на съда да назначи съдебно-психиатрична експертиза относно
дадените показания от този свидетел. По делото не са налице данни, че
свид.Я. страда от някакво психично заболяване, такива факти има за свид.Е.
И., но е за период много след процесното деяние и след даването на
показания от негова страна, поради което не се налага да не се дава вяра на
показанията му. Предвид това правилно инстанциите по същество са
възприели показанията му като обективни, достоверни, последователни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, и правилно са ги
ценили, като настоящият съд изложи подробни аргументи по-горе.
Поради това, Бургаският апелативен съд намира, че РС Поморие и ОС
Бургас обективно, всестранно и пълно са изяснили обстоятелствата по делото
и са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото.
В тази връзка не е било необходимо извършване на очни ставки, които като
процесуално действие не са задължителни, а се налагат тогава, когато
обективната истина не може да се установи с други доказателствени
източници. В конкретния казус единствено свид.Я., приятел на осъдения,
твърди, че през цялото време автомобилът е управляван от свид.М. М..
Инстанциите по същество правилно не са ценили показанията му, тъй като са
6
изолирани и не кореспондират с показанията на полицейските служители –
свид.Н. свид.Ст. и свид.Д., както и с показанията на другите пътници в
автомобила – свид.М. и свид.И., които също са приятели на осъдения А..
Показанията на свид.Я. единствено целят да потвърдят защитната позиция на
осъдения А.. По този начин, след като не са ценили показанията на свид.Я. и
обясненията на осъдения, останали изолирани в процеса, съдилищата са
извършили правилна преценка и съпоставка на събраната доказателствена
съвкупност по делото и са направили правилни изводи относно авторството
на деянието.
Относно наведеното в искането за възобновяване за присъствието на
още едно лице в процесния автомобил, а именно лице с посочени имена Г. С.
А., БАС го намира за неоснователно. В автомобила са пътували пет човека и
най-малко звучи нелогично да е присъствал и още един човек – шести, като
такова лице не се споменава в разпитите на нито един от присъстващите
свидетели. Още повече, че това лице е посочено едва в искането за
възобновяване и то над две години след процесния случай, като до този
момент не е правено такова искане за разпит на шести човек, присъстващ в
автомобила, а и никой от свидетелите не го споменава. Поради това, съдът го
намира за неоснователно и неотговарящо на установената фактическа
обстановка по делото.
След запознаване с приложената доказателствена съвкупност по делото,
БАС намира, че Наказателно постановление № 19-0307-000496/04.07.2019г.
на Началник РУ Нови пазар, е връчено лично на осъдения М.А. на
25.07.2019г. и е влязло в сила на 02.08.2019г. Твърдяното в искането за
възобновяване съмнение за лично уведомяване на осъдения за конкретното
наказателно постановление, не отговаря на истината. Съдилищата са имали
основание и правилно са приели, че наказателното постановление е връчено
лично на А., като по този начин същият е знаел, че е наказан по
административен ред за управление на МПС без надлежно СУМПС.
Идентично възражение осъденият е направил едва пред въззивния съд, който
изрично е отговорил в мотивите на решението. Правилно БОС е приел, че
конкретното НП е връчено лично на лицето, спазвайки изискванията на
ЗАНН. От друга страна, осъденият при предявяване на НП във въззивното
съдебно следствие казва, че почеркът в НП „май да“ е негов и не си спомня
7
кога е научил за НП, но все пак знае за него. Обстоятелството, че осъденият
А. не е имал СУМПС и е знаел за това се установява и от показанията на
свидетелите Е. И. и М. М., който твърдят, че А. не е имал „книжка“.
Съобразявайки всичко това и предвид обстоятелството, че осъденият А. до
този момент не е оспорвал получаването на конкретното НП, то апелативният
съд счита, че наведеното в искането за възобновяване е само негова защитна
позиция, която остава неподкрепена от доказателства. Поради това БАС
намира, че са неоснователни твърденията на искателя, че не е положил
подписа си в НП, където е изписал и трите си имена, и не е запознат с лично
връченото му НП и факта, че е наказан по административен ред за управление
на МПС без СУМПС.
Въз основа на правилно ценената доказателствена съвкупност,
първоинстанционният съд е изложил правилни изводи относно
изпълнителното деяние и осъщественият от осъдения А., от обективна и
субективна страна, състав на престъпление по чл.343в ал.2, вр.ал.1 от НК, тъй
като М.А. е бил неправоспособен водач на МПС и е управлявал МПС в
едногодишния срок от наказването му административен ред за управление на
МПС без съответно СУМПС.
След това, окръжният съд, като въззивна инстанция, е доразвил
изложените в контекста на чл.305 ал.3 от НПК, съображения относно
кредитираните доказателствени източници, като е приел за безспорно
доказано деянието и авторството му, и е приел, че първата инстанция е
приложила правилно материалния закон.
Съдебните инстанции са изложили съображения относно субективната
съставомерност на деянието, като правилно са приели, че деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл. Наведеното и в настоящото
искане липса на умисъл у осъдения за извършване на деянието, предвид това,
че същият не е съзнавал, че е неправоспособен водач на МПС, апелативният
съд намира за неоснователно, по съображения, изложени по-горе.
В тази връзка апелативният съд намира, че изложените мотиви на
съдебните инстанции по същество не са неясни и противоречиви, съдебните
актове са мотивирани, фактическата обстановка е изяснена обективно,
всестранно и пълно, при реализиране на необходимата процесуална дейност,
свързана с разкриване на обективната истина, като съдилищата по същество
8
стриктно са изпълнили императивните изисквания на закона.
Съобразявайки изложеното, чрез ценене на събраните доказателства,
съпоставянето им в логична връзка помежду им и последователност, е
установено авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
процесното деяние. Посочените в искането отменителни основания са
подкрепени с доводи за недоказаност на обвинението, включително за
авторството на деянието, които са относими към обосноваността на
фактическите изводи на редовните съдебни инстанции. Така направените
оплаквания не се обсъждат в настоящето производство, предвид естеството и
характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на
наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол,
при това само ако допуснатите нарушения са съществени.
При липса на пороци при формиране на вътрешното убеждение на
решаващите съдилища по фактите, спрямо установеното от фактическа
страна, Бургаският апелативен съд намира, че материалният закон е
приложен правилно, като следва да се посочи, че съдържащото се в искането
позоваване на касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, е
неоснователно.
Доколкото в искането са изтъкнати конкретни съображения за
допуснати нарушения на процесуалните правила при събиране и проверка на
доказателствата, имащи отношение към преценката по т.2 на чл.348 ал.1 от
НПК, АС Бургас ги обсъди и намери за необходимо първо да отрази, че
съдържимите в настоящото искане за възобновяване доводи, касаещи
процесуалната годност на доказателствените източници - гласни и писмени,
на които се основава обвинението, са почти идентични с наведените такива,
както пред първоинстанционния съд в хода на пренията, така и в наведеното
пред въззивния съд от осъдения А. и защитата му, като по тях двете
инстанции са се ангажирали със съответен отговор, а настоящият съд ги
обсъди обстойно по-горе.
Наведеното от искателя основание за възобновяване по чл.348 ал.1 т.3
от НПК относно явна несправедливост на наложеното наказание, за което
няма изложени никакви доводи, апелативният съд го намира за
неоснователно. Наказанието на осъдения А. е определено в минимален размер
на наказанието, предвидено за деянието по чл.343в ал.2 от НК, съобразявайки
9
всички смекчаващи и отегчаващи вината на А. обстоятелства, както и
обществената опасност на деянието и дееца. При така определеното
наказание, първата инстанция е подходила много снизходително и
определяне на по-ниско наказание е необосновано, а и не са налице условията
за приложение на чл.55 от НК, както правилно са приели инстанциите по
същество. Съдебните актове на двете инстанции са мотивирани, като е даден
отговор на възраженията на страните, направени пред тях и е приета
безспорна и категорична фактическа обстановка със съответните правилни
правни изводи, основаващи се на събраната доказателствена съвкупност по
делото.
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му
компетентност, настоящият съдебен състав не установи наличие на основания
по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, в какъвто обхват
искателят е направил своите възражения, поради което и възприе, че искането
за възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. АХМ. АХМ. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 129/2021г. по
описа на Районен съд гр.Поморие.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10