Р Е Ш Е Н И Е №
…....
гр. Враца, 01.08.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Ц. Банинска, като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д.
№ 1729 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл. 59, ал.
9 СК.
Образувано е по искова молба от Ц.Н.Ц., ЕГН **********,
против М.Г.И., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.
59, ал. 9 СК за изменение на постановените с Решение по гр. д. № 609/2016 г. по
описа на РС – гр. Мездра мерки относно упражняването на родителските права по
отношение на детето Е.М.Г., ЕГН **********, местоживеенето на детето, режима на
лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права, и за
издръжката на детето, като се иска постановяване на решение, с което
упражняването на родителските права по отношение на детето Е.М.Г., ЕГН **********,
да бъде предоставено на майката Ц.Н.Ц., ЕГН **********, при която да бъде
определено и местоживеенето на детето, да бъде определен режим на лични
отношения на бащата М.Г.И., ЕГН **********, с детето Е.М.Г., ЕГН **********,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя, както и по един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и ответникът да бъде осъден
да заплаща на детето със съгласието на нейната майка месечна издръжка в размер
на 140,00 лева, считано от депозиране на исковата молба до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска.
В исковата молба се твърди, че с Решение по
гр. д. № 609/2016 г. по описа на РС – гр. Мездра е прекратен бракът между
страните и упражняването на родителските права по отношение на двете родени от
брака деца В. и Е. е предоставено на бащата М.Г.И., на майката Ц.Н.Ц. е
определен режим на лични отношения и е осъдена да заплаща месечна издръжка за
двете деца. Ищцата твърди, че от постановяване на решението са изминали четири
години, през които е настъпила промяна в обстоятелствата. Ищцата се преместила
да живее и работи в гр. София, детето Е. я посетило няколко пъти и изявила
желание да се премести да живее при майка си в гр. София. Ищцата сочи, че за
следващата учебна година е намерила подходящо учебно заведение, в което е
запазила място за ********“ в ж. к. „Люлин“, където детето да бъде записано в
10 клас. Сочи, че училището е с близък профил като този, който детето изучава в
гр. Враца. Ищцата заявява, че работи на трудов договор в хипермаркет „Кауфланд“
в гр. София и има време и финансова възможност да се грижи за Е.. Сочи още, че
с детето се разбират добре, то е от женски пол, в трудна възраст и се нуждае от
своята майка. Всичко това налага промяна на постановените с Решение по гр. д. №
609/2016 г. по описа на РС – гр. Мездра мерки относно упражняването на
родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката по отношение
на детето Е.М.Г., ЕГН **********. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника М.Г.И., ЕГН **********, чрез адв. М.М., с който предявения иск се
оспорва като неоснователен. Счита, че изложените от ищцата обстоятелства не
налагат извод за промяна на обстоятелствата, налагаща изменение на
упражняването на родителските права. Сочи, че ищцата често сменя местоработата
и адресите си, като наетите от нея жилища не всеки път са с достатъчно добри
битови условия и достатъчно пространство за дете в юношеска възраст. Освен това
ищцата не разполага с подкрепяща среда в гр. София, а близките й живеят в с.
Нефела. Освен това сочи, че желанието на ищцата да живее и да се грижи само за
едно от двете им деца не следва да бъде толерирано. Смята, че желанието на
детето също е важно, но в случая се касае за
стремеж на детето към среда с по – нисък родителски контрол, което не е
в неин интерес. Твърди, че Е. е лесно манипулируема, импулсивна и често се
налага родителска реакция по повод нейни прояви в и извън училище. Ответникът
сочи, че успява да овладее положението и Е. да задържи добрия си успех в
училище, като за помощ с учебния материал разчита на сестра си В.. Ответникът
счита, че полага адекватни на нуждите на детето грижи и е осигурил всичко
необходимо. Живеят в двуетажна къща в с. Згориград, с площ от 100 кв. м на етаж
и голям двор, като за двете деца има достатъчно жилищно пространство, подходящо
обзаведени стаи, топла вода, отопление през зимата, санитарни помещения, като
тези битови условия не са се променили след постановяване на съдебното решение.
Децата имат приятелски кръг, ответникът не живее с друга жена, поддържат връзка
с бабата и вуйчото по майчина линия. Ответникът работи на трудов договор с
постоянни трудови доходи и получава и пенсия. Счита, че не е в интерес на
детето да се променя средата му и да се разделя от сестра си. Иска се
постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и видно от
представеното по делото Удостоверение за раждане от *** *** въз основа на Акт за
раждане № 0294/22.05.2003 г., страните по делото са родители на непълнолетното
дете Е.М.Г., родена на *** г.
Страните не спорят, че с влязло на
11.07.2016 г. в законна сила Решение № 152/11.07.2016 г. по гр. д. № 609/2016
г. по описа на РС – гр. Мездра, ГО, III състав, е прекратен сключеният между страните граждански брак и е
одобрено постигнатото от тях споразумение, по силата на което упражняването на родителските
права по отношение на родените от брака деца В. М.Г. и Е.М.Г. е предоставено на
бащата М.И., при когото е определено и тяхното местоживеене, на майката е
определен режим на лични отношения с двете деца и същата е осъдена да им
заплаща месечна издръжка.
Видно от приетата служебна бележка, за
учебната 2018/2019 г. детето Е. е ученичка в ********гр. Враца.
Съгласно удостоверение от 13.06.2019 г.,
издадено от „Чех Пласт“ ООД, М.И. работи на длъжност „монтажник“ и за периода
от м. 12.2018 г. до м. 05.2019 г. е получил нетно трудово възнаграждение в общ
размер на 3 126,74 лева. Съгласно разпореждане № ********** ***, М.И.
получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в месечен размер на
264,99 лева, а съгласно удостоверение № 006-00104324/12.07.2019 г., издадено от
ТП на НОИ – Враца, за времето от м. 01.2019 г. до м. 04.2019 г. е получил
парични обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 970,63 лева.
От удостоверение № 2800-050/11.07.2019 г., издадено
от „Кауфланд България“ ЕООД, се установява, че за периода от м. 03.2019 г. до
м. 06.2019 г. ищцата Ц.Ц. е получила нетен трудов доход в общ размер на
4 108,24 лева.
Представен е Договор за наем от 10.07.2019
г., съгласно който Ц.Ц. е наела жилище, състоящо се от 2 стаи, кухненски бокс,
баня и тоалетна, срещу месечна наемна цена от 450 лева, като в договора не е
посочен адрес на наемния имот.
По
делото е приет социален
доклад вх. № 11696/10.07.2019
г., изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” – гр.
Враца, в който е отразено, че към момента потребностите на Е. от постоянни грижи, надзор на
възрастен и сигурна семейна среда са напълно задоволени от нейния баща, който
полага необходимите за отглеждането й грижи. Детето няма хронични или
наследствени заболявания. Завършила е 9 клас с много добър успех, като споделя,
че е имала пререкания със съучениците си и трудно се разбира с тях. Има
изграден дневен режим, съобразен с възрастта й. Бащата и децата живеят в с.
Згориград, в двуетажна къща, като всеки от тримата има отделна спалня.
Обзаведено е с всичко необходимо за едно домакинство, жилищно – битовите
условия са много добри, поддържа се необходимата хигиена. Наблюдава се
привързаност от страна на бащата към детето, както и детето е изградило
емоционална връзка с баща си и сестра си, поддържа контакти и с майка си.
Констатирано е желание на Е. да отиде да живее при майка си, за да смени
средата. Бащата желае да се грижи за децата.
По
делото е приет и социален
доклад вх. № 11813/12.07.2019
г., изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” – Сердика,
София, в който е
отразено, че майката Ц.Ц.
желае да се грижи за Е., но предвид, че връзката „майка – дъщеря“ не е
наблюдавана от социалните работници, тъй като Е. не се е намирала в дома на
майка си, констатациите в доклада преобладаващо се градят единствено на
твърденията на г-жа Ц.. В частта относно жилищните условия докладът не е
релевантен, тъй като към датата на устните състезания, ищцата живее в друго
самостоятелно жилище, което не е посетено от ДСП.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И.А.М, Б.Н.Ц., Т.И.П.
Свид.
И.М.– майка на ищцата заявява, че отношенията между ищцата и Е. не са се
променили преди и след развода между страните. Сочи, че до развода основни
грижи за двете деца е полагала майката. Разказва, че след развода Ц. живяла при
свидетелката в с. Н. а около 1 година по – късно заминала за гр. София, за да
работи. Свидетелката заявява, че след развода между страните е виждала децата
само 2 – 3 пъти, а с М. са в лоши отношения. Не е посещавала дъщеря си в гр.
София. Знае, че работи в „Кауфланд“ и че отскоро живее в самостоятелно жилище,
но не знае адреса. Заявява, че през втория срок на учебната година Е. е
развалила успеха си в училище и завършила с петица.
Свид.
Б.Ц– брат на ищцата сочи, че до развода ищцата полагала основни грижи за
децата, а след развода ги виждала 2 пъти месечно. Разказва, че тя идвала от гр.
София, за да ги вижда, както и децата я посещавали в гр. София, но не много
често. Свидетелят твърди, че от една седмица също живее в гр. София и е
посещавал квартирата на сестра си. Сочи, че жилището се състои от 2 стаи и
баня, а на терасата е изграден кухненски бокс. Описва и обзавеждането – две
легла, гардероб и маса в едната стая, а в другата – диван, легло и гардероб. Заявява,
че ищцата живее сама в това жилище.
Свид.
Т. И. заявява, че нейното семейство са приятели със семейството на ответника, с
когото съпругът й е колега, а дъщеря й е съученичка на Е.. Приятелството им
възникнало след развода и свидетелката не познава ищцата. Заявява, че М. полага
много добри грижи за децата, пазарува, приготвя им храна, облича ги и им
угажда. Дори нейната дъщеря го смятала за свой втори баща. Свидетелката
разказва, че през 2016 г. М. бил болен, а ищцата не търсела нито него, нито
децата. Смята, че М. е много добър родител, не е присъствала на случай да се
кара на децата, а напротив, угажда им всякак и всичко си имат. Сочи, че
работното време в „Чех Пласт“ ЕООД е от 08:00 часа до 17:00 часа от понеделник
до петък, а месечният доход около 2 000 лева и включва заплата и премия.
Съдът
като цяло възприема показанията на тримата свидетели, тъй като всеки от тях има
преки наблюдения върху грижите, които се полагат за детето от двамата родители.
Свидетелите М.и Ц.имат повече впечатления за грижите на ищцата, тъй като са
съответно нейна майка и брат, а свид. П. – на ответника. Въпреки влошените
отношения между свидетелите М.и Ц.от една страна и ответника – от друга, съдът
не намира основание да счита показанията на двамата свидетели за необективни. Все
пак следва да се вземе предвид, че след развода между страните двамата
свидетели рядко са виждали децата, а предвид влошените им отношения с
ответника, нямат никакви преки наблюдения върху полаганите от него грижи за
двете деца през последните 3 години. Освен това същите не твърдят, че
ответникът не се грижи добре за децата или допуска някакви съществени грешки
при отглеждането и възпитанието им. От показанията на свид. И., които съдът
кредитира, се установява, че ответникът полага всички необходими за детето
грижи, същото е добре гледано, облечено, нахранено, а в дома му са осигурени отлични
битово-жилищни условия.
Изслушана
по реда на чл. 59, ал. 6 СК в съдебното заседание на 12.07.2019 г., ищцата Ц.Ц.
разказва, че по време на брака й с ответника не е работила, а единствено е
гледала децата. Сочи, че 3 – 4 месеца след развода не е виждала децата, тъй
като ответникът препятствал контактите им. Заявява, че иска да се грижи и за
двете деца, но на В. й остават само 2 години до завършване на средното
образование, след което сама ще реши какво иска. Сочи, че Е. желае да се
премести при майка си, защото има неприятности в училище и вкъщи. В училище не
се разбирала със съучениците си, а вкъщи търпяла обиди от баща си. Ищцата сочи,
че ответникът и нея е обиждал, наричайки я глупава, ненормална и т. н. Твърди,
че в „Кауфланд“ работи на смени, както следва: от 06:00 часа до 14:30 часа и от
14:30 до 23:00 часа. Няма човек, който да й помага за отглеждането на Е..
Изслушан
по реда на чл. 59, ал. 6 СК в съдебното заседание на 12.07.2019 г., бащата М.И.
заявява, че не желае Е. да живее в гр. София, тъй като там не е безопасно за
детето, защото тя е непълнолетна, момиче е, а майка й ще я оставя сама за дълго
време, докато е на работа. Сочи, че тук децата имат добри условия, Е. има
приятели, не е слаба ученичка. Заявява, че ищцата е добра майка и докато са
били женени, се грижела много добре за децата. Разказва, че през 2016 г. ищцата
не търсела децата. По същото време ответникът бил диагностициран с рак и се
наложило лечение, като по това време не знаел къде е ищцата. Едва през 2017 г.
тя отново потърсила контакт с децата. Смята, че мотивите на Е. да иска да се
премести при майка си са, че при нея ще й е „по-мързеливо“ и няма да има
отговорности към домакинството, а сега й се налагало вкъщи да изпълнява част от
домакинските задължения. Сочи, че отношенията му с двете деца са много добри,
споделят си и се разбират. Не се смята за строг родител, признава, че в яда си може
да е обидил Е., но после й се е извинил и са се разбрали. Запознат е, че преди
време Е. е имала проблеми в училище, но според него не е било нищо сериозно.
Детето Е. бе изслушано
по реда на чл. 15 ЗЗДет в присъствието на социален работник Незабравка Костова.
Детето заяви, че иска да живее с майка си, защото не се разбира много с баща
си. Разказва, че преди време я заплашил, че ако пипне вещите на сестра си В.,
„ще й отсече ръцете“. Оттогава двамата не се разбирали, карали се и имали
разногласия. Заявява, че баща й не се интересува от училището и проблемите,
които тя има там. Сочи, че сестра й В. ще й липсва, но на практика при режима
на лични отношения всеки уикенд двете ще са заедно ту при майка им, ту при баща
им. Разказва за случай, в който взела кредитната карта на баща си и изтеглила
сумата от 900 лева, по – голямата част от които похарчили заедно с приятелка.
Първоначално баща й се ядосал, но после не бил много ядосан. Разказва, че майка
й от няколко дни е в нова квартира, която тя още не е посетила. Сочи още, че
тук няма приятелки и преди е имала проблеми в училище, от които баща й не се
интересувал и даже на родителските срещи не ходел. Заявява, че причината,
поради която иска да се премести, са именно проблемите със съученичките, както
и „дребните неразбории“ с баща й, който непрекъснато й се карал.
Други
относими доказателства по делото не са ангажирани.
С оглед така възприетото от
фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с Решение № 152/11.07.2016 г. по гр. д. № 609/2016 г.
по описа на РС – гр. Мездра, ГО, III състав, мерки относно упражняването на родителските права
по отношение на детето Е.М.Г., ЕГН **********, местоживеенето на детето, режима
на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права, и за
издръжката на детето, като се иска постановяване на решение, с което
упражняването на родителските права по отношение на детето Е.М.Г., ЕГН **********,
да бъде предоставено на майката Ц.Н.Ц., ЕГН **********, при която да бъде
определено и местоживеенето на детето, да бъде определен режим на лични
отношения на бащата М.Г.И., ЕГН **********, с детето Е.М.Г., ЕГН **********,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя, както и по един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и ответникът да бъде осъден
да заплаща на детето със съгласието на нейната майка месечна издръжка в размер
на 140,00 лева, считано от депозиране на исковата молба до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
За
основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже наличието на
промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от изменение на мерките
относно упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете, а
именно, че след уреждане на въпросите по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 СК с Решение № 152/11.07.2016 г.
по гр. д. № 609/2016 г. по описа на РС – гр. Мездра, ГО, III състав, са настъпили такива
значими и съществени факти, които обуславят тяхното преуреждане, като
предоставяне упражняването на родителските права на майката е изцяло в интерес
на детето.
Съгласно ППВС № 1/1974 г., чиито разрешения са актуални и при действието
на СК от 2009 г., промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от
промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо ненавършилото
пълнолетие дете е налице в някой от следните три случая: 1. когато са изменени
обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки,
2. когато измененията произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на
родителските права, или 3. когато на практика марките са променени. Новите
обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се
отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната
среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия,
например, но не само: влошаване на условията при родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителски права, или пък подобряване на
условията на живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при
когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски
авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето и т. н.
Изменението на обстоятелствата може да се изразява още в: нововъзникнали права
или задължения на родителя по повод задължително спазване на определени мерки,
отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно,
пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с
другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с
родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на
мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Съдът във всеки
случай е длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефективността на мерките.
За
да се счете, че е налице изменение на обстоятелството по смисъла на чл. 59, ал.
9 СК, е необходимо запазване на настоящото положение да се отразява негативно
на детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при
родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило положението
му, ако родителските права се предоставят на другия родител /в този смисъл
Решение № 288/2016 г. по гр. д. № 2640/2015 г.,ВКС/.
В исковата молба се твърди, че за времето след постановяване на Решение № 152/11.07.2016 г.
по гр. д. № 609/2016 г. по описа на РС – гр. Мездра, ГО, III състав, е налице изменение в
обстоятелствата, изразяващо се в това, че детето е пораснало, а майката живее и
работи в гр. София и при посещенията си в този град, Е. изявила желание да се
премести да живее при майка си.
На
първо място, сами по себе си тези твърдения изобщо не съставляват основание за
изменение на постановените мерки относно родителските права и местоживеенето на
детето. Преместването на майката в друг град не влече a
priori
необходимост от промяна на упражняването на родителските права. Доколкото с
предходно съдебно решение упражняването на родителските права е предоставено на
бащата, а на майката е определен режим на лични отношения с детето, е въпрос на
нейна лична преценка дали да остане да живее в същия град, или да се премести в
друг, в какъвто случай несъмнено би се затруднило изпълнението на определения
режим на лични отношения. Смяната на местожителството на майката обаче по
никакъв начин не влече необходимост от изменение на родителските права и
местоживеенето на детето, ако не е в интерес на детето. Желанието на детето да
се отглежда и да живее с един от двамата си родители следва да бъде взето
предвид, но в никакъв случай за сметка на неговия най – добър интерес с оглед
всички обстоятелства по делото. Обстоятелството, че детето било пораснало, също
не е промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК. Възрастта на
детето не би следвало да има значение и да е релевантна при формиране на
желание у майката да отглежда и да се грижи за своето дете.
С
оглед горното, изложените в исковата молба твърдения не представляват промяна в
обстоятелствата, налагаща изменение на мерките относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето, определени с предходно съдебно
решение.
Доколкото
в производството по тези дела и с оглед най – добрия интерес на детето е налице
засилено служебно начало, съдът следва да обсъди и развитите от ищцата при
изслушването й по реда на чл. 59, ал. 6 СК в съдебно заседание твърдения в
насока промяна на обстоятелствата, а именно, че Е. има неприятности в училище,
а у дома търпи обиди от баща си. Твърдения за наличие на неразбирателства с
нейни съученици в училище са изложени и от детето при изслушването му по реда
на чл. 15 ЗЗДет, както и такива в посока, че не се разбира много добре с баща
си. На първо място, с оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че
твърденията за конфликти между детето и баща й, както и за неприятности със съучениците
са силно преувеличени. Преувеличаването е през призмата на детските възприятия
на Е., която е чувствителна и наивна по характер и очевидно проявява склонност
към хиперболизиране на ситуациите. Не се установи ответникът да е прекомерно строг
като родител, а напротив, от показанията на свид. И. се установява, че същият е
по – скоро склонен да угажда и да задоволява желанията на двете си деца. Е.
твърди, че същият много й се карал и не се разбирали много добре. Възпитанието
и правилното формиране на личността на подрастващите е съпроводено с много
говорене от страна на родителя и обяснения за това кое е правилно и добро и кое
– лошо, което понякога може да е придружено от използването на висок тон, което
често децата схващат като „каране“, без да са направили нищо лошо. Съдът
намира, че в случая се касае именно до такива ситуации, които Е. пресилва и са
израз на стремежа й да убеди съда, че са достатъчно съществени, за да доведат
до необходимост от извеждането й от дома на баща й. Дори самата тя си противоречи,
тъй като в своето изявление пред съда първоначално ги описва като непреодолими
конфликти и съществено неразбирателство между двамата, а накрая заявява, че
представляват „дребни неразбории“, т. е. тя сама съзнава, че се касае за дребни
забележки от родител към подрастващото му дете, а не за някакви съществени
скандали и непреодолимо неразбирателство. В подкрепа на извода, че доводите за
разногласия между детето и баща й са силно преувеличени, е и реакцията на
ответника, когато Е. взела без разрешение кредитната му карта и въпреки че
похарчила една значителна сума, той само в началото „малко се ядосал“, не е
имало последствия и наказание за Е. въпреки безразсъдната й постъпка. Не се
установяват твърденията на ищцата, че Е. „търпи обиди от баща си“. Самата Е. не
заявява, че баща й я е обиждал.
Не
са установени никакви съществени промени в обстоятелствата, настъпили след
постановяване на Решение № 152/11.07.2016 г. по гр. д. № 609/2016 г. по описа на РС – гр.
Мездра, ГО, III състав,
налагащи изменение на мерките относно упражняването на родителските права и
местоживеенето на Е.. От събраните по делото доказателства са установи, че и
двамата родители притежават необходимите родителски качества и капацитет за
отглеждането на детето. И двамата имат постоянни трудови доходи, както и жилища
с необходимите битови условия. Когато и двамата родители имат добри родителски
и възпитателски качества съдът, в интерес на детето, трябва да вземе предвид и
фактите от значение за по-добрата социална и психологическа среда, в която
следва да израсне то, а не само за материалното му обезпечаване /така Решение №
1019 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 3730/2007 г., ВКС, I г. о./. Тук следва да се
посочи, че работното време на ищцата е на смени, като първата започва от 06:00
часа сутринта, а втората свършва в 23:00 часа. Доколкото както тя сама
признава, няма човек, който да й помага при отглеждането на Е., това означава,
че детето ще остава само и без надзор на възрастен съответно от много рано
сутрин, когато ищцата е първа смяна, до много късно вечер – когато ищцата е
втора смяна. Неприемливо е непълнолетно дете да остава само след 23:00 часа,
докато ищцата се прибере от работа. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че гр. София е голям град, с огромно население и дори
придвижването от дома до училище отнема много време и почти винаги е свързано с
необходимостта от ползването на градски транспорт. Въпреки че Е. е вече на 16
г., т. е. не е в най – ниската си възраст, в началото несъмнено би имала
необходимост от придружител, докато свикне и научи местонахождението на дома си
и на училището. А всичко това, заедно с новата среда – нов град, ново училище,
ново социално обкръжение, би могло да повлияе отрицателно върху емоционалното
състояние на детето, още повече ако то е само през по – голямата част от деня. Освен
това няма никаква гаранция, че дори и да започне да учи в ново училище, Е. няма
да е изправена пред същите конфликти със съучениците си, каквито твърди, че има
в гр. Враца.
Не
на последно място следва да се посочи, че ако исковата молба бъде уважена, това
ще доведе до разделяне на двете деца, а отделното живеене на децата е
допустимо, само ако важни причини налагат това. Съгласно указанията, дадени с ППВС № 1/1974
г., за да се постанови разделяне на децата, като едното живее при единия
родител, а другото – при другия, е необходимо да са налице сериозни причини. В
противен случай такова разделяне не е допустимо. В настоящия случай никакви
важни причини не налагат разделянето на двете деца, които от раждането си
живеят заедно. Двете са на изключително близка възраст, еднакъв пол и са
израснали заедно. Разделянето им би нанесло много по – големи вреди, отколкото
ползи на Е.. Още повече че се иска разделянето им в различни градове, което би
могло да нанесе непоправими щети върху тяхната емоционална връзка, привързаност
и близост. Несъстоятелен и несериозен е доводът на ищцата, че В. следва да остане при баща си, защото й остават само 2
години да завърши средното си образование. На Е. й остават 3 години, което не е
много по – продължителен период. Подобни твърдения не могат да оправдаят
разделянето на двете деца.
С
оглед всичко гореизложено, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на
спора право на разноски възниква за ответника, който претендира същите съгласно
списък по чл. 80 ГПК в размер на 300 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Видно от представени договор за правна защита и съдействие, ответникът е заплатил
в брой на адв. М. посочената сума, за което договорът служи като разписка.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати тези разноски на ответника.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Н.Ц.,
ЕГН **********, против М.Г.И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на
постановените с Решение № 152/11.07.2016 г. по гр. д. № 609/2016 г. по описа на
РС – гр. Мездра, ГО, III състав, мерки относно упражняването на родителските
права по отношение на детето Е.М.Г., ЕГН **********, местоживеенето на детето,
режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права, и
за издръжката на детето.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц.Н.Ц., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.И.,
ЕГН **********, сторените в производството разноски в размер на 300 лева
/триста лева/ – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….