Р Е
Ш Е Н
И Е № 40
гр.Кюстендил,
12.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№576/2020г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
К.Д.П. *** оспорва ЗППАМ
№20-1139-000239/27.10.2020г. на началник сектор ПП Кюстендил към ОДМВР -
Кюстендил, с която му е наложена санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП –
временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта,
поради допуснати нарушения на материалноправните разпоредби и процесуалните
правила.
Ответникът не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен съд след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
До издаването на оспорената
заповед се е стигнало след като на жалбоподателя е съставен АУАН
№276490/27.10.2020г. за това, че на същата дата, около 19.00 ч., в гр.Кюстендил
по ул.“К.М.“ е управлявал собствения си товарен автомобил И.рег.№КН****ВН след
употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест дрегер 7510.
Скалата на уреда отчела 0.66 промила в издишания въздух. Водачът се е съгласил
с показанията на уреда и не е дал кръв за лабораторен анализ, въпреки че му е
издаден ТИМИ №0065083.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка законосъобразността на
оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в
жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за
неоснователна, по следните съображения:
Оспорената ЗППАМ №20-1139-000239/27.10.2020г.
на началник сектор ПП Кюстендил представлява мотивиран административен акт, съдържащ
изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към
хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Те са изложени в обем, позволяващ да
се изведе волята на административния орган и да се разбере ясно и
безпротиворечиво какво административно нарушение е извършил нарушителя и какви
са неговите съставомерни елементи откъм форма на изпълнително деяние, време и
място на извършване. ЗППАМ е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата
на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с представената заповед №277з-1046/30.06.2017г.
и в предписаната от закона форма.
Правилно е приложен и
материалния закон. Временно отнемане на СУМПС на водач, съгласно чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП, се извършва при управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца.
В случая съдът,
с оглед писмените доказателства – АУАН №276490/27.10.2020г. /АУАН не е оспорен
с годни доказателства и се ползва с презумптивна доказателствена сила по см. на
чл.189, ал.2 от ЗДвП/ и ТИМИ, приема за безспорно установено извършено от К.
Помрулуски нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а оттук и правилно отнасяне на
казуса към хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Предназначението
на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно
наказание. Ето защо тя се прилага под прекратително условие - "до решаване
на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от 18 месеца". Релевантният
за приложението на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП юридически факт е фактът на
допуснато административно нарушение, което е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната/наказателната
отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е
достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица
нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да
наложи посочената мярка. Административният акт, с който се прилага ПАМ
предхожда наложеното на нарушителя административно наказание с
правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/, като двата
акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Това
е така и по арг. от разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, според която в случаите
по чл.171, т.1, букви "б", "е" и "ж" СУМПС на
водача се изземва със съставянето на АУАН. Липсва обаче законова пречка за
едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда
на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП.
Във връзка с
гореизложеното съдът счита, че административният орган правилно и
законосъобразно е издал оспорения акт и същия не страда от пороците по чл.146
от АПК, т.е. липсват основания за неговата отмяна.
С оглед
изхода от делото разноски не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Д.П. *** срещу ЗППАМ №20-1139-000239/27.10.2020г. на
началник сектор ПП Кюстендил към ОДМВР - Кюстендил, с която му е наложена
санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: