№ 210
гр. Варна, 19.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600342 по описа за 2021 година
Съдебното производството е по реда на чл.270 ал.4 НПК и е образувано
по частна жалба на адв.Ж. в качеството на защитник на подс.Н.Н. срещу
определение на Окръжен съд гр.Варна по НОХД № 544/2021г., с което в
съдебно заседание на 05.10.2021г. съдът е оставил без уважение искането за
изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение “Домашен
арест“. Излагат се съображения за отпадане на необходимостта от
ограничаване правото на свободно придвижване на подс.Н.,обвързани с
необходимост да полага грижи за инвалидизираната си майка и непълнолетен
син.
На първо място, Варненският апелативен съд, в настоящия състав, счете
жалбата за допустима – подадена в срок и от легитимирана с правния си
интерес страна. Разгледана по същество жалбата се преценява и като
основателна.
Наказателното производство по НОХД № 544/2021 г. по описа на ВОС
се води срещу подс.Н., по обвинение за осъществено деяние, наказуемо
чл.253, ал.5, вр.ал.4, вр.ал.3, т.1, пр.1 и т.2, вр. ал.2 от НК. Актуалната
изпълнявана мярка за неотклонение по отношение на подс.Н. е „Домашен
арест“, считано от 19.01.2021 г., когато състав на ВАпС /ВЧНД № 21/2021/ е
отменил взетата на 11.01.2021 г. от ВОС мярка „задържане под стража“. От
този момент мярката за неотклонение, постановена по отношение на
подс.Н.Н. е била предмет на няколко въззивни проверки. Последното
1
произнасяне на ВАпС по този въпрос датира от 14.07.2021 г. /ЧНД № 234/21/.
За да откаже изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия,
съдът е приел, че по същество не са настъпили нови обстоятелства, които да
правят мярката „Домашен арест“ незаконосъобразна или непропорционална.
Първата инстанция е коментирала социалните фактори (влошено
здравословно състояние на майката на подсъдимия и отглеждането на
непълнолетен син), но е приел, че в конкретния случай следва да надделее
обществения интерес за сметка правата на подсъдимия.
Въззивната инстанция не може да сподели становището на окръжния
съд и аргументацията за все още налична необходимост от продължаване на
процесуалната мярка „Домашен арест“.
На първо място следва да се отбележи, че прегледът на
доказателствената съвкупност, инкорпорирана в хода на досъдебното
производство, prima faci не налага извод за неподкрепеност на
предположението на прокуратурата за съпричастност на Н. към вменените му
престъпни деяния. Въззивната инстанция се въздържа от задълбочен анализ и
оценка в тази връзка, не само поради липсата на оспорване от защитата на
обосноваността на това подозрение, но и предвид естеството на настоящата
съдебна процедура.
От друга страна приложеното свидетелство за съдимост, очертава Н.
като лице със занижена степен на обществена опасност. Същият към момента
на деянието и понастоящем е неосъждан, поради настъпилата на 11.11.2013 г.
реабилитация по право (чл.86, ал.1 т.2 НК) по отношение на осъждането му по
НОХД № 119/2009 на РС Провадия – наложеното наказание „пробация“ е
било изтърпяно на 11.11.2010 г.
Тези данни преценени на фона на наличните по делото доказателства
за неговото добросъвестно поведение през периода от привличането му като
обвиняем на 14.07.2020 г. до 11.01.2021г., въпреки липсата по същество на
процесуална мярка, допълнително снижават вероятността от бъдещо
неправомерно поведение. Тези рискове са снижени и от продължилото вече
10 месеца ограничаване на правото на свободно придвижване на подс.Н..
Продължителността на прилаганата до момента социална изолация,
макар да не надхвърля рамките на разумния срок, се явява нецелесъобразна и
2
прекомерна по отношение личността на подсъдимия и неговите социални
ангажименти по полагане на грижи за възрастен болен родител и
непълнолетен син. Развитието на наказателното производство (съдебната фаза
се осъществява регулярно и ритмично) при отчитане на спецификите на
разследваната престъпна дейност, персоналния каузален принос на Н. в нея и
липсата на отклонения от изискуемото процесуално поведение, мотивират
въззивната инстанция да приеме, че продължаването на изолацията на
подсъдимия би накърнило неоправдано правото му на личен живот и
свързаното с него право на полагане на труд. По делото не се спори, че
майката на подсъдимия Н. живее в едно домакинство с него, че нейното
здраве е сериозно увредено и че той полага грижи за нея. Също безспорно и
доказателствено обезпечено е твърдението на подсъдимия, че сам се грижи за
непълнолетния си син, който е ученик в 10 клас и се нуждае от финансовата и
морална подкрепа от своя баща.
Затова според въззивната инстанция обстоятелствата от семейно и
социално естество в конкретния казус, макар и да не сочат на някаква
изключителност в чисто житейски аспект, те следва да получат приоритет
пред обществения интерес, тъй като неговото осъществяване е възможно и
без продължаване на наложеното ограничение на правото на свободно
придвижване на подсъдимия Н..
Според настоящия състав на ВАпС адекватната мярка за неотклонение
се явява „Подписка“. Очевидно финансовото положение на подсъдимия не се
е подобрило, след като 10 месеца е бил лишен от възможност да полага труд.
Същевременно ангажиментите по издръжката на непълнолетен син, ученик в
10 клас и на болен възрастен родител, също изискват не малко финансов
ресурс.
В контекста на гореизложеното обжалваното определение се явява
незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено, а мярката за
неиотклонение изменена от "Домашен арест" в "Подписка".
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Окръжен съд гр.Варна по НОХД № 544/2021г., с
което в съдебно заседание на 05.10.2021г. съдът е оставил без уважение
искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия Н. мярка за
3
неотклонение “Домашен арест“.
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение, взета спрямо подс.Н. П. Н. по НОХД
№ 544/2021 г. по описа на ВОС от "Домашен арест" в "Подписка".
Определението е окончателно.
Копие от определението да се изпрати на съответното РПУ по
местоживеене на подсъдимия за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4