РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Силвия Л. А. Административно наказателно
дело № 20225330205314 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 13 от 16.09.2022 г. на
началника на 05 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Р. К. К. с ЕГН
**********, с адрес **** на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на
обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) е
наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 21, т. 6 от
ЗООРПСМ.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на
материалния и процесуален закон, най-вече свързани с неустановяване на
авторството на деянието и начина на съставяне на АУАН.
Въззиваемата страна 05 РУ към ОД на МВР гр. Пловдив не взема
становище на по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 03.09.2022 г. жалбоподателят посетил футболната среща от 9 кръг на
„Първа професионална футболна лига“ между ПФК „Локомотив“ гр. Пловдив
и ПФК „Ботев“ гр. Пловдив, която се провела на стадион локомотив,
находящ се в парк Лаута в гр. Пловдив. Жалбоподателят наблюдавал срещата
от обособената зона за феновете на ПФК Ботев в горната част.
По време на провеждане на срещата вътре в обособената зона за
феновете на гостите около 20:48 часа, докато публиката скандирала,
1
жалбоподателят извършвал характерни телодвижения като хвърлял малки
предмети в посока празните седалки на съседната трибуна.
Това поведение на нарушителя било заснето с дрон и бил съставен
видеозапис DJI 0256 от 03.09.2022 г. Същият бил прегледан от служителите
и свид. С. К. разпознал Р. К. като лицето, което хвърляло предмети, тъй като
същият бил познат на органите на реда поради участието му в множество
мачове.
След края на футболната среща жалбоподателя заедно с други фенове
на футболните клубове били отведени в 05 РУП за извършване на
съответните процесуални действия.
Затова спрямо Ш. за установеното нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 13 от 16.09.2022 г., в
който са квалифицирани нарушенията на жалбоподателят по чл. 21, т. 6 от
ЗООРПСМ за това, че на същата дата около 20:48 часа в спортен обект,
находящ се в парк Лаута Пловдив по време на провеждане на футболна среща
между отборите на ПФК „Локомотив“ гр. Пловдив и ПФК „Ботев“ гр.
Пловдив, като посетител на мероприятието извършва следното нарушение:
хвърля предмети – камък по посока публиката на противниковия отбор. В
акта нарушителят отразил, че няма възражения.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП № 13 от
16.09.2022 г. срещу жалбоподателя, с което му била наложена глоба в размер
на 1000 лв. за нарушение по чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ за същото деяние
описано в АУАН.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
М. А. - актосъставител, свид. С. К. и А. М. и приложените писмени и
веществени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, компакт диск с видеозапис DJI
0256 от 03.09.2022 г. докладна записка , 2 бр. сведения справка за
криминалистични регистрации. Съдът не кредитира обясненията на
жалбоподателя, тъй като в същите не се изясняват факти релевантни към
действията му, а по- скоро представляват защитна теза и оплаквания във
връзка с отношението на органите на реда.
Разпитан в съдебно заседание свид. А. потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че описаната в него
фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана след разговор със
свид. К. и М., а те са възприели нарушението и самоличността на нарушителя
от видеозаписа.
Показанията на свидетелите К. и М. съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото
писмени доказателства, а и от огледа на вещественото доказателство поради
което им дава вяра. Същите съответстват помежду си, с показанията на А.. Не
се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха
доказателства от страна на жалбоподателя, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Тези показания съдът намира за
достоверен източник на информация. От вещественото доказателство чрез
2
оглед се извлече информацията, че действително качеството на записа е
високо, нарушителят се възприема достатъчно дълго време и в детайли както
в лице, така и в телосложение и движения, за да може да се установи
самоличността му от органите на реда, които посочиха, че работят отдавна с
контингента на футболните агитки.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и чл. 26 от
ЗООРПСМ. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на
АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават
правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице – полицейски орган съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗООРПСМ, при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена
правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазен е срокът по чл. 30 от ЗООРПСМ. В съдържанието му се
съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че актът не бил
съставен в негово присъствие, тъй като това не накърнява правото му на
защита, доколкото на датата и на мястото където е бил съставен акта
нарушителят не е бил лишено от възможността нито да се запознае със
съдържанието му, нито да възрази.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може
да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за неспазване на законосъобразно поведение при
провеждане на спортно мероприятие на самия спортен обект. Обжалваното
НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше
представена и съответната заповед.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя за това,
че е извършил действия за хвърляне на предмети като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ. Посочената норма гласи,
че противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този
3
закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на
Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона
преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на
отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното
мероприятие, изразяваща се във: хвърлянето на предмети. Законът не държи
сметка на вида на предметите, поради което същото е ирелевантно за
настоящото производство и дори да не е установен видът на предметите
деянието отново е съставомерно.
Съдът е на мнение, че се установява авторството на деянието от
събраните по делото доказателства, като несподеляемо е възражението, че
жалбоподателят е невъзможно да се разпознае на записа. Видно от
изготвените докладни записки и разпита на свид. К. в съдебно заседание,
същият непоколебимо заяви, че е разпознал лицето, което се подкрепя и от
сведението и показанията на другия свидетел – М.. Същите описват лицето и
по дрехи и по други индивидуализиращи белези. Всички елементи от
обективната страна на нарушението съдът намира за установени. Безспорно
има извършена проява, в смисъла на действие на жалбоподателя по хвърляне
на предмет. Това е изпълнителното деяние, чрез което последният е
пристъпил забраната на закона. Същото деяние е противоправно или както го
квалифицира ЗООРПСМ „противообществено“, защото чрез извършването
му може да се увреди човек или имущество. Доколкото законът забранява
подобно поведение, то и същото е общественоопасно, тъй като целите на този
специален закон са противодействие на хулиганските прояви на спортни
мероприятия, ограничаване на негативните имуществени и неимуществени
последици от тези действия и установяването на авторството им. Категорично
се установява и мястото на извършване на нарушението, а именно на
спортния обект –гр. Пловдив, парк Лаута, на стадион „Локомотив“.
Предвид извършването на нарушението от физическо лице то съдът
счита, че следва да бъде разгледан и въпросът за субективните предели на
нарушението, а именно проявената от нарушителя вина. Това е неговото
субективно отношение към извършеното деяние и неговата обществена
опасност.
Известен е принципът, че незнанието на правото не извинява и не може
да доведе до отпадане на отговорност. В духа на това правило за поведение и
съгласно приетото за безспорно установено, съдът счита, че поведението на
жалбоподателя К. колкото и немотивирано, нелогично и лишено от
всякаква рационална мисъл да е, сочи на неговото безразличие към
нарушаването на закона и обществената опасност на извършеното. Затова той
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, доколкото се засягат
защитаваните от ЗООРПСМ обществени отношения, предвиждал е
последиците на извършеното и е допускал тяхното настъпване.
Предвид всичко изложено съдът намира, че от обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
По наказанието:
Некоректно административнонаказващият орган е определил и наложил
4
имуществена санкция макар и в минимално зададения в чл. 25, ал. 1 от
ЗООРПСМ размер от 1000 лв., като не е преценил всички обстоятелства,
които характеризират нарушението и самия нарушител.
Преди всичко следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 51 от
ЗООРПСМ повелява за маловажни случаи на нарушения на този закон да се
налага глоба в размера и по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. По този начин се
създава привилегирован състав на нарушението и възможност при
констатирането му на място от актосъставителя да се наложи санкция в по-
малък размер.
Въпреки че в настоящия случай не се касае за констатиране на място на
нарушението, то съдът счита, че случаят се отличава със значително по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените такива и поради това следва
да се преквалифицира деянието на жалбоподателя и за същото да се приложи
превилегирования състав на нарушението.
Съдът намира, че въпреки че нормата овластява единствено
актосъставителя да състави фиш на нарушителя, то при пропускането на тази
процесуална възможност не следва да се отнема правото на нарушителя да
бъде наказан по превилегирования състав на нарушението, като съгласно
тълкуванията на върховната инстанция дадени в Тълкувателно решение № 8
от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд, а
Районният съд би следвало да преквалифицира нарушението и то, по-
конкретно санкционната норма като намали и наложената санкция. Съдът
основава изводите си за маловажност на случая на следното – лицето няма
предходни противообществени прояви, същото се отличава с добри
характеристични данни и това е първото му нарушение, въпреки
многобройните спортни прояви, на които е присъствал (както се установява
от показанията на свидетелите полицейски служители), същият хвърля
миниатюрни предмети, чийто размер препятства дори установяването им на
видеозаписа, което автоматично намалява и степента на засягане на
обществените отношения защитени от закона.
Съдът счита обаче, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като колкото и да е намаляла обществената опасност на деянието
тя е налична и поведението на субекта на административно наказване е
укоримо макар и в по-ниска степен. Колкото и нисък да е интензитета на
обществена опасност на конкретното деяние: хвърляне на предмети,
осъществено в условията на спортно хулиганство, то същата е налична и не
следва деецът да се освобождава от административно наказателна
отговорност по чл. 28 от ЗАНН. По отношение на колизията между двете
норми съдът намира, че се касае се за различни правни институти, а именно
на привилегирован състав, уреден със специален закон чрез препращаща
норма, и на обстоятелство, изключващо административнонаказателната
отговорност изобщо, за което не се налага наказание, включително и глоба с
фиш. Нормата на чл. 51 от ЗООРПСМ се явява не специална спрямо чл. 28 от
ЗАНН, а допълнително основание за квалифициране на случая като
маловажен с оглед разпоредбите на специалния закон. Затова именно е дадена
и дефиниция на „маловажен случай“, който съгласно пар. 1, т. 4 от ДР към
5
ЗООРПСМ е всяко нарушение, при което настъпилите вредни последици от
проявата са несъществени.
Същевременно съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този,
при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно
нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Затова съдът счита, че на основание чл. 27 от ЗАНН с оглед тежестта на
нарушението, и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и с
целта по чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, е достатъчно да бъде наказан
по превилегирования състав а именно по чл. 51 от ЗООРПСМ вр. с чл. 39, ал.
2 от ЗАНН като му бъде наложено наказание в максималния размер от 50 лв.
Съдът намира че следва да определи наказание във визираните от чл. 39
ал. 2 от ЗАНН граници. Тъй като вече се е позовал на обстоятелствата
характеризиращи случая като маловажен по чл. 51 от ЗООРПСМ съдът счита,
че следва да се наложи наказание в максималния размер от 50 лв., тъй като
същите обстоятелства не биха могли да послужат при индивидуализация на
наказанието по превилегирования състав. Съдът намира, че се установява
известна упоритост, а именно жалбоподателя два пъти хвърля дребни
предмети по посока празните седалки в съседство, както и фактът, че не се
забелязва същият да наблюдава футболната среща, съдът намира че
максималният размер на санкцията предвидена за превилегирования състав на
маловажния случай по чл. 51 от ЗООРПСМ би подействала достатъчно
превъзпитателно и предупредително върху него.
От всичко изложено следва, че по посочените съображения следва да се
приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е
привлечено виновното лице за безспорно установено нарушение, а именно
такова по чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, а и са спазени задължителните формални
изискания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, което дава основание наказателното постановление да се
прецени като законосъобразно, но същото съгласно Тълкувателно решение №
8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд
следва да бъде изменено като се преквалифицира санкционната норма от чл.
25, ал. 1 ЗООРПСМ на чл. 51 ЗООРПСМ вр. с чл. 39, ал. 2 от ЗАНН и
размерът на наложеното наказание „глоба“ се намали до размер на 50 лв.По
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 13 от 16.09.2022 г. на началника
на 05 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Р. К. К. с ЕГН **********, с
адрес **** е наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 21, т. 6
от ЗООРПСМ, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма от чл. 25,
6
ал. 1 от ЗООРПСМ на чл. 51 ЗООРПСМ вр. с чл. 39, ал. 2 от ЗАНН и
НАМАЛЯВА размера на глобата от 1000 лева на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7