НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. Варна, 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав,
в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при
участието на секретаря Антоанета
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12661 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда по реда на чл.
238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от „К.Б.” ЕООД срещу Б.Р.Р., иск с правно
основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 400.00 лева, представляваща главница по договор за кредит №
**********/22.01.2015г., сключен между „4финанс” ЕООД и Б.Р., вземането по
който е прехвърлено на ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Б.Р.Р. не е подала писмен отговор.
Първо по делото заседание е проведено на 04.11.2019г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът „К.Б.” ЕООД основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения: между „4финанс“ ЕООД и ответницата е сключен
описаният договор за кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР. Б.Р. заявила да й бъде
отпусната сумата от 400 лева и кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с
падеж 27.11.2015г., а сумата предоставена на ответника чрез банков превод по
посочена от Р. сметка в „Райфайзенбанк“. На падежа дължимите суми не били
погасени. На 01.02.2018г. бил сключен описаният договор, с който „4финанс“ ЕООД
прехвърлило вземанията си към ответника на дружеството – ищец. Упълномощеният цесионер уведомил длъжника за прехвърлянето на вземанията.
Ответникът
не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл. 240, ал. 1, вр. чл.
99 ЗЗД, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
извода за вероятна основателност на претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер на 50 лева – заплатени държавни такси и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Р.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, п.к. 1606, сумата от 400.00 лева
/четиристотин лева/, представляваща главница
по договор за кредит № **********/22.01.2015г., сключен между „4финанс” ЕООД и Б.Р.,
вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.Р.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, п.к. 1606, сумата от 150.00
лева /сто и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на осн.
чл. 239, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: