Решение по дело №16315/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261351
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Неделина Евгениева Маринова
Дело: 20203110116315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

    

гр. Варна, 19.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА

 

          при участието на секретаря Димитричка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16315/2020 г. по описа на Районен съд  - Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по делото е образувано по предявен от М.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на Заповед №***г., с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

          По твърдения в исковата молба между страните в производството е налице трудово правоотношение, като ищцата заема при ответното дружество длъжността „главен счетоводител“. Сочи се, че със Заповед №***г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като същата се оспорва като незаконосъобразна и издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Заявява се, че работодателят не е спазил нормата на чл. 193 КТ, като от ищцата не са искани обяснения под никаква форма, както и разпоредбата на чл. 195 КТ, доколкото не е налице противоправно и виновно поведение на ищцата, представляващо нарушение на трудовата дисциплина. Твърди се, че в оспорваната заповед липсва посочване на конкретни действия или бездействия на ищцата, сочещи на нарушение на трудовата дисциплина, като посоченото в заповедта плащане на наем за помещение в град Каварна било извършено от друго лице и след предварителното му одобрение от управителя на ответното дружество. Посочено е, че от съдържанието на заповедта не може да бъде установено дали е спазен срокът по чл. 194 КТ.

          В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ищцата, чрез процесуалния си предстанител, поддържа предявения иск. Претендира сторените в производството разноски.

          В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който са изложени твърдения, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание съответства на извършеното от последната дисциплинарно нарушение. Сочи се, че оспорваната заповед е мотивирана, отговаря на изискванията на чл. 195 КТ за съдържание, както и е спазена процедурата по чл. 193 КТ за изслушване на служителката.

          В открито съдебно заседание ответникът не се представлява, не изразява становище.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

          С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните в производството е налице трудово правоотношение, като ищцата заема при ответното дружество длъжността „главен счетоводител“; че със Заповед №***г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

          Представени по делото са Трудов договор №***г., сключен между страните, по силата на който ищцата заема длъжността „Главен счетоводител“  при ответното дружество, считано от 01.07.2020 г., както и Длъжностни характеристики за длъжност „Главен счетоводител“, екземпляри от които са връчени на ищцата на 01.07.2020 г. и на 11.01.2021 г.

          В Писмо изх. №***г. на Изпълнителния директор на ответното дружество, с оглед промени във Вътрешните правила за финансово управление и контрол в същото и Инструкция за реда и начина на осъществяване на предварителен контрол върху документи и действия, свързани с цялостната дейност по финансово управление и контрол, влизащи в сила от 01.07.2020 г., е посочено визираните актове да бъдат връчени на съответните длъжностни лица за сведение и изпълнение. По делото са представени посочените Вътрешни правила и Инструкция.

          Приети като писмени доказателства по делото са три броя искания за извършване на разход над 500 лева от 23.09.2020 г. с положени подписи на одобрен разход от Финансов контрольор от същата дата и на утвърдили разхода от Управител и Главен счетоводител /ищцата/ от 28.09.2020 г.

          Видно от Заповед №***г., въз основа на Доклад вх. № *** и Становище вх. №  *** г., след изискани устни обяснения, приети писмени обяснения относно неправомерно плащане на наем за помещение в град Каварна и след като е установено извършване на разход преди одобрение от Централното управление, е констатирано непознаване и нарушение на Вътрешните правила по СФУК и Инструкция към тях на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Върху заповедта е удостоверено, че същата е получена от ищцата на 01.12.2020 г.

          Представени по делото са Доклад вх. № *** г. и Становище вх. №  *** г., съгласно които на 28.09.2020 г. в СФУК са подадени за одобрение ИЗН ***, *** и *** за заплащане на наем за сграда – *** на стойност 440 лева без ДДС всяко, които са одобрени от ЦУ на 01.10.2020 г. Посочено е също така, че видно от приложения платежен документ, налице е неспазване на утвърдените правила и инструкции на СФУК и плащане на разходи преди одобрението им от ЦУ, а именно – на 30.09.2020 г.

          Приобщена към доказателствата по делото е Обяснителна записка от 09.11.2020 г. относно неправомерно плащане на наем за помещение в град Каварна от лицето Пламен Иванов.

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

          Обект на дисциплинарното нарушение като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение, което може да е разписано в длъжностна характеристика - това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина.

          Предпоставките за уважаване на предявения иск се свързват с доказване от страна на ищцата на следните обстоятелства: наличието на твърдяното трудово правоотношение с ответника; факта на изготвянето и на връчването на заповедта за налагането на дисциплинарно наказание; наведените основания за незаконност на оспорваната заповед.

          В процесуална тежест на ответника е да докаже законосъобразността на предприетите от него действия по налагане на дисциплинарното наказание: спазване на дисциплинарното производство посредством надлежното изискване на обяснения от служителката; извършване от страна на последната на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение; съразмерност на наложеното наказание спрямо тежестта на вмененото дисциплинарно нарушение.

          Безспорно установено по делото е наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищцата заема при ответното дружество длъжността „главен счетоводител“, както и че със Заповед №***г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

          По законосъобразността на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, настоящият съдебен състав намира следното:

           На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 193 КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

          В случая, не се доказа от страна на ответника /на който с Определение № *** г. е указана изрично доказателствената тежест по отношение на установяване на надлежното изискване на обяснения от служителката/, ищцата в качеството й на служител да е била изслушана или да са били приети нейни писмени обяснения, преди налагане на процесното дисциплинарно наказание. Нещо повече, с посоченото определение ответникът е задължен от съда в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание да представи цялото трудово досие на ищцата, административната преписка по издаване на оспорваната заповед и документите относно посоченото в процесната заповед плащане на наем в град ***. На същия са указани и поледиците от непредставяне на посочените документи, като след редовното връчване на препис от Определение № *** г. ответникът не е представил същите, не е взел становище по проекта за доклад и дадените от съда указания, както и не е ангажирал явяване на процесуален представител за проведеното по делото открито съдебно заседание. Не се установи, от друга страна, обясненията на служителката да не са били изслушани или дадени по нейна вина.

          Поради изложеното и в съответствие с текста на чл. 161 ГПК, съдът намира за недоказано в производството спазването на императивнтото изискване на чл. 193 КТ за предварително изслушване на служителя или за приемане на неговите писмени обяснения, поради което и следва да намерят приложение последиците, визирани в ал. 2 на същата разпоредба, а именно: дисциплинарното наказание да бъде отменено, без съдът да разглежда спора по същество.

          На следващо място, съгласно императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

          Видно от съдържанието на приложената по делото Заповед №***г., същата не е мотивирана, не съдържа описание на обективните признаци на нарушението и време на неговото извършване /конкретна дата или период/, както и посочване на конкретните критерии при определяне на дисциплинарното наказание.

          Действително, съгласно константната съдебна практика, не съществува забрана мотивите на работодателя за налагане дисциплинарно наказание да се съдържат в други документи, към които заповедта препраща, независимо дали те изхождат от работодателя или не. В този случай обаче, документите трябва да са известни на работника или служителя, или да са му били връчени най-късно със заповедта за налагане на наказанието.

          В случая, в процесната заповед е посочено, че същата е издадена въз основа на Доклад вх. № *** г. и Становище вх. №  *** г. Не се установи обаче от страна на ответника посочените документи да са били известни на ищцата или да са й били връчени, още повече последното да е станало най-късно с връчване на заповедта за налагане на наказанието.

          Изложените съображения налагат извод за несъответствие на оспорваната Заповед №***г. с формалните изисквания за съдържание на същата, визирани в чл. 195 КТ. Последното, в частност липсата на посочване на време на извършване на визираното в заповедта дисциплинарно нарушение, препятстват възможността да се определи дали са спазени сроковете, посочени в текста на чл. 194 КТ, които са преклузивни и след изтичане на които се погасява дисциплинарната власт на работодателя.

          Ангажираните от настоящия съдебен състав мотиви обуславят извода, че Заповед №***г. е незаконосъобразна на формално основание и наложеното с нея дисциплинарно наказание на ищцата следва да бъде отменено, без съдът да разглежда спора по същество.

 

          По разноските:

С оглед изхода на спора и отправеното изрично искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, за заплащането на което са представени доказателства.

          На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета по сметка на Районен съд – Варна сумата от 80 лева - дължимата държавна такса за производството.

          Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ наложеното със Заповед №***г. на ищцата М.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, от ответника ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, дисциплинарно наказание „забележка“, на основание чл. 357 КТ.

 

          ОСЪЖДА ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600 (шестстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

          ОСЪЖДА ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета по сметка на Районен съд – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева - дължимата държавна такса за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: