Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Карлово, 26.06.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 260 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ***/30.01.2019
година на Началника на сектор О.П.при Р.н.М.К.н.Н.Ц.С., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението, на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лв. за нарушение на
чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП .
Недоволен от наказателното
постановление е останал жалбоподателят С. и е депозирал жалба срещу него пред съда
в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва материалната компетентност
на наказващия орган и действителната концентрация на алкохол в кръвта. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Д.Ж.
и свидетеля по акта И.С. и приложените и приети писмени такива – справка за
нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед №
8121К-1420/12.04.2016г., справка от Р.н.М.К.
от 04.06.2019г., справка от Специализирана химическа лаборатория при
УМБАЛ П.“ АД, гр. П., АУАН № ****/06.01.2019г.,
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № 18/08.01.2019г. талон за изследване, съдът намира за установено
следното:
На 06.01.2019 г., служителите н.Р.н.М.К.Ж. и С., изпълнявали
служебни задължения по контрол на безопасността на движението в гр. Калофер.
Тъй като получили информация, че жалбоподателят е употребил алкохол, след като
се качил на лек автомобил БМВ 525 Д с рег. № *** и го привел в движение, го
последвали. На ул. Т.до № 9 го спрели за проверка. Изпробвали за наличие на алкохол
в кръвта с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с № ARSM-0034,
което отчело 0.89 на хиляда в издишания въздух. Водачът не приел показанието на
техническото средство и пожелал да даде кръв за лабораторно изследване. Бил му
издаден талон за медицинско изследване и с него се отправил към ЦСМП Карлово, където
му била взета кръвна проба.
С протокол за химическа експертиза № **/08.01.2019г. била установена концентрацията на
алкохол в кръвта на жалбоподателя като 0.72 на хиляда.
За констатираното на място при проверката срещу
жалбоподателя от актосъставител Ж., надлежно
упълномощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г., бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № ***/06.01.2019г., в който нарушенията са квалифицирани
като такива по чл. 5 ал. 3 т. 1, чл. 100 ал. 1 т. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
Възоснова на съставения АУАН и резултата от извършеното
лабораторно изследване, материализирано в протокола на изготвената химическа
експертиза, на 30.01.2019г. компетентният орган, съгласно посочената заповед и Заповед
№ 8121К-1420/12.04.2016г., Началникът на сектор О.П.при Р.н.М.К. е издал
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание
чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението, на основание чл. 183 ал. 1 т.
1 пр. 1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Като въззивна
инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност.
Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени
са в изискуемата от закона форма и от оправомощени
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушенията и на
обстоятелствата по тяхното извършване, налице е точно посочване на датата и
мястото на извършване на нарушенията, правната квалификация на същите и
приложимите санкционни норми, размера на наложените административни наказания.
Индивидуализиран е нарушителят. Съгласно
чл. 189 ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила
до оборване на изложеното в тях.
При така установените факти, от правна страна се прие
следното:
Нарушението на разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП се осъществява от обективна страна с управление на моторно превозно
средство под въздействие на алкохол,
като в чл. 174 ал.1 т. 1 от ЗДвП е установена концентрация на алкохол в кръвта
в границите на минимума и максимума, и при наличие на която водач, управлявайки
МПС, осъществява състава на визираното нарушение – а именно над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда, включително и санкцията за това. За да се ангажира
отговорността на водача, следва концентрацията на алкохол да е установена по
реда, описан в същата разпоредба. Съдът намира, че в производството е безспорно
установено, че жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 5 ал. 3 т. 1 от
ЗДП. Същият оспорва констатациите по акта, който има доказателствена
сила, ако не бъде опроверган от доказателствата в производството пред съда.
Отразеното в него е изцяло потвърдено и от гласните доказателства по делото. От
показанията на свидетеля и от констатациите по акта се установява, управлението
на автомобил от жалбоподателя с наличие на алкохол в кръвта с концентрация 0.89
на хиляда. Количеството на алкохолната концентрация е било измерено по
предвиден в закона начин – чрез техническо средство. Жалбоподателят не приел
показанието, а пожелал кръвна проба, като в съответствие с установения ред в
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, му бил издаден талон за изследване
и в рамките на определеното време му била взета кръв за извършване на такова.
Резултатът от химическото изследване е 0.72 на хиляда алкохол в иззетата кръв,
попадащ в съставомерните граници, определени в чл.
174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, налагащ извод за безспорна установеност на нарушението.
Именно за тази концентрация, надлежно индивидуализирана в НП, е било наложено
наказанието.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че
процедурата по установяване на нарушението по чл. 174 от ЗДвП е била опорочена
до степен, влечаща незаконосъобразност на НП, предвид, че издаденият талон за
изследване не бил придружен със стикерите по чл. 3 ал. 3 от Наредба № 1/2017
г., с такива не били запечатани кръвните проби и съотв.
не били вписани в протокола за химическа експертиза.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от Наредбата, действаща
към момента на извършване на нарушението, е предвидено, че вакуумните епруветки
и контейнерите за урина, съдържащи пробите, се запечатват със стикера със
сериен номер по чл. 3, ал. 3от Наредбата, придружаващ талона за изследване, а в
протокола за изследване се отбелязва серийният номер на стикера. В конкретния
случай това не е била изпълнено, доколкото талона за изследване не е бил
придружен със стикери, съотв. вакуумните епруветки не
са били запечатани със стикери. Въпреки
това, съдът счита, че това нарушение не е довело до опорочаване на административнонаказателната процедура, до степен налагаща
отмяна на НП. Практиката на ВКС, формирана още при действието на Наредба №
30/2001 г. (отм.); , която не е загубила значение и до днес, е насочена към
това, че някои пропуски при изпълнението на Наредбата не следва да се абсолютизират, доколкото е налице възможност за
преодоляването им чрез предвидените в НПК способи на доказване (Решение № 54 от
27.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2346/2013 г., III н. о.), които способи по
силата на чл. 84 ЗАНН са приложими и в производството по обжалване на НП. При
преценката дали нарушението е от категорията на съществените или не, следва да
бъде отчетена и целта на законодателя при въвеждане на определени изисквания по
отношение на опаковане и етикиране на пробите. Съдът намира, че липсата на
стикер не влияе върху годността на пробата или върху резултата от изследването
й. Целта на въпросния стикер е да гарантира идентичност между иззетата от
лицето проба и тази, която е изследвана в съответното медицинско заведение
(техническа лаборатория). В конкретния случай тази цел е постигната, доколкото
няма никакво съмнение, че изследваната кръв е именно на жалбоподателя. Това се
доказва от отразеното в протокола за химическа експертиза, в която съгласно
задължението си по чл. 24 ал. 2 от Наредбата, вещото лице е посочило, че
опаковката на пробата отговаря на изискванията по Наредба № 1, макар и без да е
поставен стикер, както и че върху етикетите на двете вакууми епруветки са
написани трите имена, ЕГН и адрес на жалбоподателя, позволяващ безпротиворечивото идентифициране на пробата. Това от своя
страна води до извода, че макар изискванията на Наредбата да са били нарушени,
то това нарушение не е съществено, доколкото не внася съмнение относно лицето,
от което произхожда, нито влияе на годността на самата проба или върху
резултата от изследването й, което изрично е посочено и в справката на
Специализираната химическа лаборатория.
Правилно са определени по вид кумулативните наказания,
които следва да бъдат наложени. Относно размера на глобата от 500.00лв. и срока
на лишаването от право да управлява МПС 6 месеца, същите са определени във
фиксирания в разпоредбата размер. Правилно е определен броя на отнетите
контролни точки. В този смисъл не са налице основания за отмяна на оспореното
наказателно постановление по пункт 1 от него.
Съдът намира,
че безспорно установено е и извършването на нарушенията по чл. 100 ал. 1 т. 1
от ЗДвП и на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила
за вписаното в тях до оборване на същото. Актът съдържа всички изискуеми от чл.
42 от ЗАНН реквизити, съставен е в присъствието на нарушителя и на свидетел на
нарушението, посочени в него. Доколкото
актът е редовно съставен, то съобразно
законовата презумпция на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, установеното в него се ползва с
доказателствена сила. В случая фактическите
констатации в АУАН, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС и
свидетелство за регистрация на МПС, не се опровергават от доказателства по
делото, а и не се оспорват.
Административно наказателната разпоредба на чл. 183
ал. 1 т. 1 пр. 1 и 2 от ЗДвП предвижда
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за водачите, които
не изпълняват задълженията си,
регламентирани чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП за носене на свидетелство за
управление на МПС. Разпоредбата на чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП предвижда
същото наказание за неизпълнение на задължението на водачите за носене на
свидетелство за регистрация на управляваното МПС. Нарушенията са
индивидуализирани точно чрез посочване на всички елементи на техния състав,
правилно за всяко от тях е определена нарушената законова разпоредба. Приложени
са относимите санкционни разпоредби, а наложеното
наказание за всяко от нарушенията, 10 лева е посоченото в закона такова в същия
фиксиран размер.
В този смисъл наказателното постановление в частта и относно
тези нарушения следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/30.01.2019
година на Началника на сектор О.П.при Р.н.М.К. с което на Н.Ц.С., ЕГН **********
***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението, на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ