№ 551
гр. Варна , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20203110111044 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от „П.П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. ***, срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК ***9, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
309а, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 8890,19 лв., представляваща незаплатена продажна цена на
доставени строителни елементи и материали за изграждане на
вътрешносградна топлоснабдителна мрежа и канализация по неформален
договор за покупко-продажба, формирана като сбор от незаплатената
стойност на издадените фактури, както следва: 6837,42 лв. по фактура №
48621/02.10.2018 г., 573,30 лв. по фактура № 55089/13.06.2019 г., 5,24 лв. по
фактура № 49306/31.10.2018 г., 323,46 лв. по фактура № 54567/28.05.2019 г. и
1150,77 лв. по фактура № 49152/25.10.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 04.09.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 1592,72 лв., представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 17.10.2018 г. до 03.09.2020 г., вкл.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответника на
08.12.2020 г., като в указания едномесечен срок по делото не е депозиран
1
писмен отговор на исковата молба.
В проведеното на 17.05.2021 г. открито съдебно заседание редовно
призованият ответник не е изпратил представител, нито е направил и искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно е
формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение срещу него.
От приложените по делото книжа се установява, че на ответника
двукратно са дадени указания за последиците от неспазване на срока за
отговор на исковата молба, както и от неявяването му в открито съдебно
заседание (с разпореждане по чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК).
Ищецът е основал исковата си претенция на следните фактически
твърдения: по силата на сключен между страните устен договор в периода
02.10.2018 г. – 13.06.2019 г. ищецът доставил до ответника строителни
елементи и материали за изграждане на вътрешносградна топлоснабдителна
мрежа и канализация (тръби, фитинги и др. части), подробно описани и
остойностени с издадените фактури за всяка от извършените доставки, а
именно: фактура № 48621/02.10.2018 г. на обща стойност 19695,37 лв., по
която било извършено частично плащане, респ. неизплатеният остатък
възлизал на 6837,42 лв., фактура № 55089/13.06.2019 г. на стойност 573,30 лв.,
фактура № 49306/31.10.2018 г. на стойност 5,24 лв., фактура №
54567/28.05.2019 г. на стойност 323,46 лв. и фактура № 49152/25.10.2018 г. на
стойност 1150,77 лв. Общо дължимата цена по фактурите възлизала на
8890,19 лв., като същата не била заплатена в регламентирания в чл. 303а ТЗ
14-дневен срок от получаване на фактурите. Предвид забавата на ответника,
същият дължал и законна лихва в общ размер на 1592,72 лв., начислена за
периода от падежа на всяка фактура (14 дни след издаването й), първият от
които на 17.10.2018 г., до 03.09..2020 г., вкл.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения. Отделно от това,
същите се подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за
вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките,
обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенциите
следва да бъдат уважени с постановяване на неприсъствено решение по
делото срещу ответника.
2
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в общ размер на 1319,32 лв., от които 419,32 лв. за внесена
държавна такса (л. 25) и 900 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства
за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита
и съдействие от 08.09.2020 г., съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой (л. 19). Разходите за куриер не
представляват подлежащи на възстановяване разноски по реда на чл. 78 ГПК,
доколкото същите не са били задължителни, а следват от избора на самия
ищец, респ. следва да останат в негова тежест.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 5 на Тълкувателно
решение № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Такива
разноски са сторени от ищеца по ч.гр.д. № 4507/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас в размер на 705 лв., от които 55 лв. за внесените дължими
държавни такси (40 лв. за молбата за обезпечение и 15 лв. за частната жалба
срещу първоинстанционното определение, с което е отхвърлена молбата) и
650 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение. Разноските по налагането
на допуснатата обезпечителна мярка не са такива по обезпечителното
производство.
Предвид крайния извод за основателност на исковите претенции,
разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ***9, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. ***, да заплати на „П.П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. ***, сумата от 8890,19 лв. (осем хиляди
осемстотин и деветдесет лева и деветнадесет стотинки), представляваща
незаплатена продажна цена на доставени строителни елементи и материали за
изграждане на вътрешносградна топлоснабдителна мрежа и канализация по
неформален договор за покупко-продажба, формирана като сбор от
3
незаплатената стойност на издадените фактури, както следва: 6837,42 лв. по
фактура № 48621/02.10.2018 г., 573,30 лв. по фактура № 55089/13.06.2019 г.,
5,24 лв. по фактура № 49306/31.10.2018 г., 323,46 лв. по фактура №
54567/28.05.2019 г. и 1150,77 лв. по фактура № 49152/25.10.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 04.09.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1592,72 лв.
(хиляда петстотин деветдесет и два лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 17.10.2018 г. до
03.09.2020 г., вкл., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ***9, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. ***, да заплати на „П.П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. ***, сумата от 1319,32 лв. (хиляда триста
и деветнадесет лева и тридесет и две стотинки) за сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ***9, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. ***, да заплати на „П.П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. ***, сумата от 705 лв. (седемстотин и пет
лева) за сторените по разноски по обезпечителното производство по ч.гр.д. №
4507/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4