Решение по дело №2529/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 633
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20195530202529
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    26.11.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на тридесет и първи октомври                                 две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА 

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 2529 по описа за 2019 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 454540-F494405 от 31.07.2019 година на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд - град Стара Загора.

 

      

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 454540-F494405 от 31.07.2019 година на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

                        В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият чрез процесуалния си представител, в писмено становище взема отношение, че жалбата е неоснователна и прения съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        С обжалваното наказателно постановление № 454540-F494405 от 31.07.2019 година на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП на нарушителя „ЕЛСОЛ ОЙЛ“ ЕООД, гр. Пловдив на основание чл.185, ал.2, , във връзка с ал.1 ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, за това, че на 20.06.2019 година при извършена проверка на обект, представляващ – автомивка на самообслужване, находяща се в град Стара Загора, булевард „Свети Патриарх Евтимии” № 19а е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице е допуснало нарушение, като не се регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство, което се вгражда в автомата и се издава фискална касова бележка на хартиен носител.

                        Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна следното :

                        При извършена проверка на 20.06.2019 г. в 18.30 часа на обект – автомивка на самообслужване – стопанисван от „ ЕЛСОЛ ОЙЛ „ ЕООД град Пловдив и находящ се в град Стара Загора ул. „ св. Патриарх Евтимий“ № 19 А е установено, че дружеството в качеството на данъчно задължено лице не регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство, което се вгражда в автомата и се издава касова бележка на хартиен носител.

                        Дружеството е регистрирало и въвело в експлоатация фискално устройство вградено в автомат на самообслужване с регистрационен № 3832887, индивидуален № на ФУ – ZK118608 и индивидуален № на фискалната памет – 50142720. Извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.

                        Нарушението е констатирано на 20.06.2019 г.

                        Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – Протокол за извършена проверка в обект от 21.06.2019 г., протокол за извършена проверка в обект от 20.06.2019 г., протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства от 20.06.2019 г. и по същество не се оспорва от жалбоподателя.

                        В с.з. жалбоподателят не сочи доказателства, които да опровергават фактическата обстановка, поради което и въз основа на посочените доказателствени средства съдът я приема за доказана.

                        При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган не е имал алтернатива и е приел, че е нарушен чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 т. 1 ЗДДС  и на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на  500 лева.

                        Съдът също няма алтернатива и приема, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон.

                        Жалбоподателят се явява данъчно задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 /13.12.2006 г. на МФ и като такова при реализиране на продажбите / услугите /  е следвало в съответствие с чл. 2, ал. 2 т. 1 и т. 2 от Наредбата като регистрира и отчита всяка продажба и да се издава фискална касова бележка на хартиен носител.

                        В случая не са изпълнени в пълнота изискванията за издаване на касова бележка на хартиен носител .

                        Неизпълнението на задълженията произтичащи от чл. 3, ал. 9 Наредба Н-18 /13.12.2006 г. на МФ и дължимите активни действия води до бездействие, с което е осъществено деяние покриващо състава на претендираното административно нарушение.

                        Следователно административното нарушение е от категорията на формалните. Задълженията за активни действия от страна на данъчно задълженото лице са безусловни, но не са изпълнени.

                        место да предприеме дължимите активни действия жалбоподателят, чрез бездействие е нарушил цитираните по – горе задължения , което дава основание на съда да приеме, че е извършено административно нарушение по чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 т. 1 ЗДДС  .

                        Във връзка с изложените съображения претенциите на жалбоподателя, че не е извършено административното нарушение, тъй като не е ощетен фиска, а нарушението е от технически характер  се явяват неоснователни.

                        При така извършеното административно нарушение административно-наказващият орган е отчел изключителен превес на смекчаващите обстоятелства / нарушението е за първи път / и поради липса на отегчаващи обстоятелства е наложил имуществена санкция в абсолютния минимум.

                        Не може да се приеме , че деянието е малозначително  по смисъла на  чл. 28 ЗАНН.

                        Макар и извършено за първи път подобни административни нарушения свързани с нарушения на данъчното законодателство не са изолирано явление в страната и съдебния район.

                        Характерът на административното нарушение / от категорията на формалните / прави ирелевантно обстоятелството, че не са настъпили вреди и не е ощетен републиканския бюджет.

                        От друга страна законодателят е криминализирал подобен род нарушения с цел превенция за отчетността и събираемост на данъчните задължения.

                        По изложените съображения съдът приема, че няма основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Противното би означавало неоправдан либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на чл. 12 ЗАНН.

                        При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление обуславящи неговата отмяна. Същото отговаря напълно на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си. 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: