О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на десети
декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЛИДИЯ КРУМОВА
Членове:
ИВАН М.
мл.с. МАГДАЛЕНА
МЛАДЕНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Л. Крумова ВЧНД N 528 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII вр. с чл.249, ал.3 НПК и е образувано
по частна жалба от А.К.М. ***, чрез служебният му защитник адв. В.И. ***,
против определение на РС Оряхово от 25.11.2019год., постановено в РЗ по НОХ
дело 34/2019год., в частта, с която е оставено без уважение искането на
подсъдимия А.М. да му бъде отменена взетата мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на Република България“.
С атакуваното определение ОРС е приел, че целта на
наложената мярка за процесуална принуда, чиято отмяна подсъдимия А.М.
претендира, е да бъде препятствана възможността същият да се укрие и отклони от
наказателното преследване извън пределите на страната. В мотивите към своето
определение съдът се е позовал от една страна на тежестта на повдигнатите и
предявени обвинения на този подсъдим, а от друга на наличните по делото данни
за негови чести пътувания извън страната.
В частната жалба се поддържа, че определението на РС Оряхово
в обжалваната му част е незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, както и, че наложената ограничителна мярка
е явно несправедлива. За изложените съображения жалбоподателят се позовава на
доброто процесуално поведение на подсъдимия А.М., както и на липсата на
опасност да се укрива от органите на реда и най-вече на съда. Прави се искане
за отмяна на определението в обжалваната му част и постановяване на ново, с
което наложената „Забрана за напускане пределите на Република България“ по
отношение на подсъдимия А.К.М. да бъде отменена.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в частната жалба
съображения и изложените в атакуваното определение мотиви, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок,
от надлежна страна и против подлежащ на атакуване по реда на глава ХХII
от НПК съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.
Разгледана по същество на изложените в нея оплаквания, жалбата
е неоснователна по следните съображения:
За да остави без уважение искането на подсъдимия А.М. за
отмяна на постановената му ограничителна мярка „Забрана да напуска пределите на
Република България“ първоинстанционният съд се е обосновал с тежестта на
повдигнатите спрямо него обвинения – за склоняване към проституция на две лица,
извън пределите на страната и за трафик на лице извън страната с цел да бъде
използвано за развратни действия. И трите обвинения са за тежки умишлени
престъпления. Освен това, както от данните на ДП, така и от самото обвинение е
видно, че подсъдимият е пребивавал извън пределите на РБ – както в Република
Кипър, така и във ФРГ.
Всичко това е дало основание на контролирания съд, да
приеме, че опасността подсъдимия А.М. да напусне пределите на страната и по
този начин да осуети или забави предприетото спрямо него наказателно
преследване не може да бъде игнорирана, който извод настоящият състав приема за
обоснован с доказателствата по делото и законосъобразен. Позоваването от
подсъдимия на добро процесуално поведение само по себе си не е основание тази
ограничителна мярка да бъде отменена. Самият подсъдим влиза в противоречие,
като в жалбата си от една страна твърди, че няма намерение да напуска страната,
тъй като се грижи за петте си деца, но в същото време твърди, че желае делото
да приключи, за да излезе и работи извън страната.
На следващо място, твърдението на подсъдимия в жалбата, че наказателното
производство против него върви към оневиняване и това игнорира опасността от
укриване и напускане пределите на страната е абсолютно неоснователно. В хода на
наказателното производство съдът не може да подлага на анализ доказателствата
по делото и дали наказателното производство върви към оневиняване или към
осъждане, поради което този довод не може да бъде предмет на обсъждане в РЗ, в
което съдът се е произнесъл. Предмет на обсъждане в това производство е
тежестта на повдигнатите обвинения, поведението на самия подсъдим и данните по
делото, сочещи на реална възможност за напускане от страна на този подсъдим на
РБ. Всичко това първостепенният съд е съобразил при своето произнасяне, отчел е
предходните му напускания на страната и пребиваването му в други държави, в
резултат на което е приел, че не може да бъде игнорирана опасността по чл. 68,
ал.6 НПК подсъдимия А. М. да напусне пределите на страната и да се укрие от
правораздавателните органи.
Изложеното по-горе дава основание на контролиращия съд да
приеме, че определението на ОРС в атакуваната му част се явява обосновано с
доказателствата по делото и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено, а жалбата против него следва да остане без уважение.
По делото не бяха констатирани процесуални нарушения,
допуснати от първостепенния съд, при произнасянето му по искането за отмяна на
ограничителната мярка, а и такива в жалбата не се конкретизират.
В останалата подлежаща на обжалване част /относно отказа на
съда да прекрати образуваното пред него съдебно производство и да върне делото
на прокурора/ определението на ОРС не е атакувано и същото е влязло в законна
сила, поради което настоящият състав не следва да се произнася.
При горните
съображения и на основание чл. 345, вр. чл.249, ал.3 НПК, Врачанският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Протоколно определение на РС Оряхово от 25.11.2019год., постановено в РЗ по
НОХД № 34/2019год. по описа на същия съд в частта, с която е отказано да бъде
отменена наложената на подсъдимия А.К.М. ограничителна мярка „Забрана за
напускане пределите на Република България“.
НАСТОЯЩЕТО
определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: