№ 6542
гр. С, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20231110167473 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Н. П. Н.
искова молба, насочена против „Б“, с която е предявен иск с правно основание чл. 357,
ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложено на ищеца със Заповед №
.../06.10.2023г., дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че по
силата на сключен Трудов договор № ..../09.10.2009г., между страните са възникнали
трудови правоотношение, по силата на които престира в полза на ответника труд на
длъжност „ТВ Оператор“. Навеждат се доводи в исковата молба, че работодателят, със
Заповед № .../06.10.2023г., е наложил на ищеца дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, като се твърди, че заповедта му е връчена на
10.10.2023г. Ищецът оспорва така наложеното наказание, като навежда доводи за
неговата незаконосъобразност, в частност твърди, че заповедта е бланкетна и
немотивирана. На следващо място се излагат съображения, че процедурата по чл. 193,
ал. 1 КТ е спазена само формално, в каквато насока се излагат подробни съображения.
На следващо място се сочи, че наложеното наказание не съответства на тежестта на
нарушението.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор, с който се навеждат
доводи за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излагат се подробни
съображения, че процесната заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание е
мотивирана и законосъобразна. Формулирано е искане, претенцията на ищеца да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на
наложено на ищеца със Заповед № .../06.10.2023г., дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение
между страните и налагането на дисциплинарно наказание „предупреждение за
1
уволнение“.
В тежест на ответника е да докаже, че е спазил процедурата по налагане на
наказанието с мотивирана писмена заповед, в която нарушението е описано с
обективните му и субективни признаци.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен
Трудов договор № ..../09.10.2009г., по силата на който ищецът престира в полза на
ответника труд на длъжност „ТВ Оператор“, че със Заповед № .../06.10.2023г.
работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, както и че заповедта е връчена на Н. Н. на 10.10.2023г.
С исковата молба се навеждат доводи, че заповедта, с която на ищеца е
наложено процесното дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на закона,
доколкото същата не съдържа задължителни реквизити, регламентирани в
материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ „дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага“. По
въпроса относно тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна
практика по чл. 290 ГПК - напр. - решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г.
на IV г. о., решене № 322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о. гр. дело №
67/2016 г., по гр. д. № 162/13.07.2016 г. на IV г. о., гр. дело № 4554/2014 г. по гр. д. №
181/22.07.2015 г. на IV г. о. на ВКС, която напълно се споделя и от настоящия състав:
Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно
мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна
страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на
заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание,
поради което е наложено дисциплинарното наказание и работникът или служителят да
има възможност да разбере причината, поради която същото му е наложено, а съдът да
може да извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали наказанието е
наложено законосъобразно. В случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен
документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е
този документ също да е станал достояние на работника или служителя. Не е
задължително този документ непременно да изхожда от работодателя. Когато
дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а
спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не
позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е
възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени
с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в
бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за
определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл.
195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като
извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Така даденото
тълкуване е съобразено с целта на законодателя - задължението на работодателя да
мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени
изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и
да се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити ефективно.
В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е
мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Без значение е дали в заповедта е посочена
разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно позоваването точно ли е, правилно ли е
квалифицирал (терминологично) работодателят вида нарушение. Същественото за
мотивирането на заповедта, както стана ясно, е индивидуализацията на самото деяние
(действие или бездействие) чрез неговите обективни и субективни признаци.
2
Настоящият съдебен състав намира, че Заповед № .../06.10.2023г., с която на
ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ е мотивирана до степен,
така че да отговаря на изискванията, залегнали в материалноправната разпоредба на
чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта са индивидуализирани времето и мястото на извършване
на твърдяното нарушение, а именно 20.09.2023г., в гр. С, пред сградата на „К...“.
Индивидуализиран е и служителят на ответника, извършил конкретното нарушение, а
именно Н. П. Н.. От заповедта може да се направи извод и за нарушението, за което са
налага процесното дисциплинарно наказание – проява на агресивно поведение от
страна на Н. Н. към случайни граждани, което работодателят е квалифицирал като
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ - уронване на доброто
име на предприятието.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 126, т. 9 КТ работникът и
служителят е длъжен да пази доброто име на предприятието. Уронването му се
изразява в нелоялно отношение към работодателя, злепоставящо го пред третите лица,
като нарушението е формално и не се изисква настъпване на някакъв неблагоприятен
резултат /достатъчно е поведението на работника или служителя да създава
възможност за злепоставянето на работодателя пред трети лица/, и е съставомерно
независимо от формата на вина / в този смисъл Решение № 62 от 20.04.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 2034/2020 г., III г. о., ГК, Определение № 462 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 794/2017 г., III г. о., ГК /
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 214 от 15.03.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 635 от 6.04.2023 г. на ВКС по
к. гр. д. № 4080/2022 г. и др. " Уронването на доброто име" по смисъла на чл. 187, ал.
1, т. 8 КТ е нарушение на трудовата дисциплина и е деяние /действие или бездействие/,
което причинява неизпълнение на трудово задължение /чл. 186 КТ/. Отличителният
признак на понятието тук е узнаването на неизпълнението от трети лица /включително
други работници или служители/, което причинява накърняване на авторитета,
престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да
планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. Формата на вината е
без значение- може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя,
резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл. досежно приетите етични правила и
норми в съответната професионална сфера, което засяга съществено интересите на
работодателя. Приема се, че доколкото злоупотребата с доверие и уронването на
доброто име представляват правна квалификация на поведение, което причинява
неизпълнение на трудово задължение, е възможно с едно деяние да се осъществят
едновременно съставите на злоупотреба с доверие и уронването на доброто име на
предприятието. Затова, когато работникът или служителят умишлено не е изпълнил
етичните правила и норми, този факт е станал достояние на трети лица, включително
други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във
възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира
работния процес, то тогава ще е налице едновременно злоупотреба с доверие и
уронване доброто име на работодателя.
Не е спорно по делото, а и от приобщената доказателствена съвкупност се
установява, че на процесната дата 20.09.2023г., на ищецът, в качеството му на ТВ
Оператор, е възложено изпълнение на трудови задължения пред „К...“ в гр. С. Това
обстоятелство с оглед доводите в исковата молба не се оспорва от ищеца, установява се
от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-техническа
експертиза и намира опора в показанията на разпитаните по делото свидетели Н Я, А Д
и В Н..
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че ищецът
Н. Н. е присъствал на място. В проведеното открито съдебно заседание Н. Н.
3
потвърди, че е лицето със слънчеви очилата на главата, с черна тениска, на снимките на
страници 4-9 от заключението. От обективираните на страница 4 от заключението
снимки се вижда, че първоначално Н. Н. разговаря с друг свой колега с тъмни дрехи,
като от втората снимка се установява, че към тях се приближава непознато за тях лице
– мъж с светла риза, който се движи към ищеца и неговия събеседник. От снимките на
страница пет от заключението се установява, че ищецът подлага левия си крак на
преминаващия между него и събеседника му мъж със светла риза в опит да спъне
последния. Мъжът със светлата риза навежда погледа си надолу и забелязвайки
протегнатия крак от ищеца спира, за да не се спъне. От останалия снимков материал се
установява, че между ищеца и мъжа със светлата риза е налице комуникация, с неясно
съдържание.
Настоящият съдебен състав намира, че поведението на ищеца покрива изцяло
елементите от фактическия състав на материалноправната разпоредба на чл. 187, ал. 1,
т. 8, пр. 2 КТ – уронване на доброто име на предприятието, доколкото причинява
накърняване на авторитета, престижа и доверието в Б, както и възможностите на
ръководния му екип да организира, ръководи и контролира трудовия процес.
Според настоящия съдебен състав поведението на ищеца не отговаря на
високата степен на обществено доверие и значимост, с които следва и се ползва
националната медия, каквато е Българската национална телевизия. Всяко общество
има формиран модел на етично поведение, което изисква членовете му да се държат по
определен начин. Етичното поведение се характеризира със спазването на конкретни
принципи и норми на поведение, които спомагат за безпроблемното функциониране
на обществото, а също така поддържа хармонията и мира между членовете на
обществото. Съдът намира, че поведението на Н. Н., в частност по време на
изпълнение на служебните му задължения да направи опит да спъне, без видима
причина, случайно преминаващ гражданин, категорично може да бъде
характеризирано като неетично такова. Действията на ищеца не отговарят на
възприетите организационни ценности и норми, определящи морала и етиката в
социалната и работна среда на телевизията. Такова поведени демонстрира незачитане и
отказ от придържане към общоприетите норми и модели за поведение в обществото и
категорично води до уронване доброто име на Б.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че ищецът е
извършил нарушение чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 КТ – уронване на доброто име на
предприятието.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че процедурата по чл. 193
КТ е спазена формално. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ
„Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства.“.
Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за
спазването й, без да има оплакване от уволнения работник или служител. В случая с
исковата молба е наведено възражение именно, че не е спазена процедурата по
прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото процедурата по искане на
обяснения била спазена формално.
От приложеното на л. 7 копие на покана за даване на обяснения се установява,
че Н. Н., на основание чл. 193, ал. 1 КТ е поканен да даде такива, като получаването на
поканата е удостоверено с подписа на ищеца на 20.09.2023г. На следващия ден, видно
от приложеното на л. 8 копие на писмено обяснения, Н. Н. е дал такива.
Неоснователни са и доводите на ищеца, че не е нарушил трудовата дисциплина
виновно. Установените по делото действия на ищеца навеждат на осъзнато и
умишлено поведение, с което се цели конкретно увреждане на случайно преминаващ
гражданин. Отделно от изложеното, както се посочи по-горе в изложението съгласно
4
материалноправната разпоредба на чл. 126, т. 9 КТ работникът и служителят е длъжен
да пази доброто име на предприятието. Уронването му се изразява в нелоялно
отношение към работодателя, злепоставящо го пред третите лица, като нарушението е
формално и не се изисква настъпване на някакъв неблагоприятен резултат /достатъчно
е поведението на работника или служителя да създава възможност за злепоставянето
на работодателя пред трети лица/, и е съставомерно независимо от формата на вина
/ в този смисъл Решение № 62 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2020 г., III г. о.,
ГК, Определение № 462 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 794/2017 г., III г. о., ГК /.
От
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението,
формулирано в исковата молба, че наложеното наказание не съответства на
извършеното нарушение.
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се
вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя.
Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали
същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между
извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на
наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по
въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя / в този смисъл Решение ...3 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011 г.,
III г. о., ГК, Решение № 461 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г. о., ГК/.
При определяне на дисциплинарното наказание в съответствие с критериите по
чл. 189, ал. 1 КТ следва да се имат предвид и голямата обществена значимост на
професията, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, което би
могло да доведе до значителни вредни последици и да се отрази неблагоприятно върху
цялостната дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към
извършеното / Решение № 2112 от 6.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2003 г., III г.
о./.
Настоящият съдебен състав намира, че извършеното от ищеца нарушение, в
частност по време на изпълнение на служебните си задължения Н. прави опит за
нарушаване физическата неприкосновеност на случаен гражданин, се характеризира с
дързост, незачитане на установени морални норми и правила за поведение в
обществото. Наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ не е най-тежкото такова предвидено от законодателя, поради което същото
съответства напълно на извършеното от Н. Н. нарушение.
По изложената аргументация съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищецът следва
да заплати на ответника разноски в общ размер на 450.00лв., от които 350.00лв. –
депозит вещо лице и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за държавна такса остават за
сметка на съда.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. Н., ЕГН **********, срещу „Б“, Булстат
*********, с адрес: гр. С, ул. „С.С.“ ..., иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл.
188, т. 2 КТ, за отмяна на наложено на ищеца със Заповед № .../06.10.2023г.,
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Б“, сумата от 450.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6