ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 408
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500460 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по ч.гр.дело №460/2021 г. по описа на Апелативен
съд-Бургас е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК, по частната жалба на
„СОР“ООД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв.Б. В. от САК, против
протоколно определение от 06.07.2021 г. по в.гр.дело №824/2021 г. по описа
на Бургаския окръжен съд, с което е спряно производството по делото, на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на т.д №472/2017 г. по описа
на БОС.
Иска се отмяна на определението като немотивирано и неправилно.
Твърди се липса на основание за спиране на производството, тъй като изходът
от т.д №472/2017 г. по описа на БОС не е от значение за разрешаване на
настоящия спор. Поддържа се, че нищожността на ипотеката би довела
единствено до отричане на привилегията на жалбоподателя, заради
обезпечението на вземането му и съответно до възникване на задължението
да довнесе неплатената част от цената на имота. Намира също, че т.к.
постановленията за възлагане на недвижимите имоти са потвърдени с влязло
в сила решение на съд, е недопустимо атакуването на действителността на
публичната продан.
В отговора на частната жалба, подаден от „Лозенец хоум 3“ЕООД, чрез
пълномощник адв. Т., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Ответникът се позовава на заявената в съдебното заседание пред БОС
1
връзка на преюдициалност на висящия между страните спор по претенцията с
правно основание чл.422 ГПК, предявена от „СОР“ООД за установяване
дължимостта на вземанията му по ипотечния акт, послужил за снабдяване с
изпълнителния титул, въз основа на който са му възложени процесните
имоти, с висящия помежду им съдебен спор за прогласяване нищожността на
ипотеката, обезпечаваща вземанията на кредитора, заради която
производството по второто дело е спряно до разрешаване на спора по първото
и от това черпи довод за обоснованост и правилност на преценката на
окръжния съд да спре настоящото дело, с предмет вещен спор, на основание
чл.229, ал.1 т.4 ГПК, до влизане в сила на акта по спряното производство за
валидността на ипотеката.
За неоснователни се сочат оплакванията на жалбоподателя, че
атакуваното определение е немотивирано, т.к. съдът е обосновал акта си,
макар и накратко, но извън това се поддържа, че липсата на мотиви не е
самостоятелно основание за отмяната на съдебния акт като неправилен. Сочи
се, че дори произнасянето на първата инстанция да е немотивирано,
въззивният съд дължи самостоятелна преценка на доказателствата, оценка на
въведените от страните правни доводи и формиране на собствени правни
изводи по повдигнатия спор.
Възразява се и срещу доводите, че изходът от т.д.№472/17г. по описа на
БОС не бил преюдициален за спора за собственост, въззивното разглеждане
на който е спряно и се обосновава правната значимост на изводите от
горепосоченото дело за тези по настоящото. Действителността на ипотечния
акт, предмет на т. д №472/2017 г. по описа на БАС намира за значим за
правилното решаване на настоящото дело, тъй като има отношение към
основанието и размера на вземанията на „СОР“ООД, въз основа на които са
им възложени процесните имоти. В подкрепа на изложеното сочи практика на
ВКС.
Дружеството ответник е подало и насрещна частна жалба против
определението в частта, с която е оставено без уважение искането му за
спиране на производството по делото по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до
приключване на производството по т.д №30/2018 г. по описа на Бургаския
окръжен съд, с оглед подробно обоснована преюдициалност на спора за
съществуването на вземането на кредитора спрямо този за собствеността на
длъжника върху процесните имоти, доколкото в тази връзка се повдига и
2
въпросът за вещния ефект на възлагането в полза на привиден кредитор.
Бургаският апелативен съд, като съобрази жалбите, становищата на двете
страни по делото, прецени в съвкупност представените по същото
доказателства и като приложи действащото право, за да се произнесе, приема
за установено следното :
Подадената от „СОР“ ООД частната жалба е редовна и допустима, т.к.
дружеството има право на такава, сторило е това в законоустановения
преклузивен срок, насочило я е против акт, подлежащ на самостоятелен
инстанционен контрол и е сезирало компетентната инстанция. Следователно
жалбата подлежи разглеждане по същество.
Насрещната частна жалба, подадена от „Лозенец хоум 3“ ЕООД,
насочена срещу протоколното определение на Окръжен съд-Бургас от
06.07.21г. в частта, отхвърляща искането му за спиране на настоящото
производство до влизане в сила на решението по т.д. №30/2018г. по описа на
БОС, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, т.к. от една
страна диспозитивът на соченото определение не съдържа такова
произнасяне, т.е. липсва акт, който да бъде атакуван, а от друга и дори отказ
да бе постановен, обжалването му би било недопустимо, защото не прегражда
по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично
предвидено в закон. Този акт не отговаря на нито едно от поставените в
чл.274 ал.1 от ГПК изисквания за допустимост на инстанционен
контрол.Производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.
По частната жалба на „СОР“ООД:
Производството по гр.д.№124/2020г. е образувано пред Районен съд-
Царево по исковата молба на „Лозенец хоум 3“ЕООД против „СОР“ ООД, за
приемане за установено, че ищецът е собственик на описаните в исковата
молба единадесет, а след оттегляне на иска по отношение на имот №3, десет
недвижими имота, придобити чрез апорт. Правният интерес от завеждането
на иска е обоснован с обстоятелството, че тези имоти са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело №85/2016г. по описа на ЧСИ
И. Бо., образувано срещу длъжника ищец, в което ответникът е присъединен
по реда на чл.456 ГПК взискател за паричното си вземане спрямо него по
изпълнителен лист №273/ 21.09.2017 г.,основан на Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК с №255/20.09.2017 г., издадена по ч.гр.дело
№427/2017 г. по описа на ЦРС, в полза на този кредитор („СОР“ООД). Твърди
3
се, че послужилият за това присъединяване на взискателя изпълнителен лист
впоследствие е бил обезсилен, поради отмяна на разпореждането за незабавно
изпълнение на посочената заповед, но въпреки това процесните имоти били
възложени на „СОР“ООД с постановления на ЧСИ Б. от 17.12.2019 г., чието
настъпило прехвърлително действие се оспорва от ищеца, поради
несъществуване на вземането на кредитора спрямо длъжника, поради
невлизане в сила на постановленията за възлагане на имотите в полза на
„СОР“(срокът за обжалването им бил прекъснат от спирането на горното
изпълнително дело с определение по т.д.№30/18г. на БОС от 14.01.20г. и
изпълнението още не било възобновено) и поради неплащането на цялата
определена за прехвърлянето цена от приобретателя- взискател.
Против постановеното по горното дело решение №260009/05.02.2021 г., с
което исковете за собственост са отхвърлени, ищецът „Лозенец хоум 3“ е
подал въззивна жалба пред Окръжен съд-Бургас. Въззивното производство е
образувано под №824/21г.
В проведеното по това дело пред БОС съдебно заседание от 06.07.21г.,
въззивникът ищец е заявил и представил доказателства, че между него и
въззиваемия ответник са висящи две други дела, имащи преюдициално
значение за вещния спор. Едното от тях е т.д.№30/18г. по описа на Окръжен
съд-Бургас, което разглежда установителния иск по чл.422 от ГПК за
съществуването на вземането на „СОР“, за присъдените му по ч.гр.д.427/17г.
на ЦРС суми, т.к. вземането било надлежно оспорено пред заповедния съд.
Другото дело е т.д.№472/17г. по описа на Окръжен съд-Бургас, с предмет
обявяване нищожността на ипотеката, с която „Лозенец хоум 3“обезпечава
паричното вземане на ответника „СОР“ от „Бул травел турс“ЕООД.
Въззивникът е заявил, че делото за съществуването на вземането на
кредитора е преюдициално както за повдигнатия спор за собствеността на
възложените му с постановление на ЧСИ Б. имоти, така и за делото,
разглеждащо спора на страните за действителността на ипотеката, наложена
върху горните имоти. Изтъкнал е, че по тази причина т.д.№472/17г. на БОС е
вече спряно на осн. чл.229, ал.1,т.4 от ГПК, до приключване на т.д.№30/18г.
на БОС. Молил е за спиране и на производството по спора за собственост, до
приключване на последното дело, а ако искането бъде отхвърлено-
евентуално до приключване на производството по т.д.№472/17г.
С обжалваното в настоящото производство протоколно определение,
4
Бургаският окръжен съд е намерил за основателно искането на въззивника за
спиране на производството по делото по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д №427/2017 г. по описа на
БОС, а по искането да спирането му и до приключване на т.д.№30/18г. на
БОС, не се е произнесъл.
Апелативният съд намира за правилно обжалваното определение за
спиране на производството по вещния спор.
Разпоредбата на чл.229, ал.1,т.4 от ГПК сочи, че производството се
спира, когато в същия или друг съд се разглежда дело, чието решение ще има
значение за правилното разрешение на спора. Т.к. предмет на изследване в
настоящото производство за собствеността на процесните имоти, е вещно
правният ефект на постановленията на ЧСИ Божилова за възлагането им на
ненадлежно конституиран взискател по изп.д.№85/16г. по описа на същия
СИ, на първо място се поставя въпросът дали съществува вземането, заради
което е бил присъединен в това изпълнение. Това е така, защото
задължителната практика на ВКС (вж. ТР №4/2017г. на ВКС) отрича
настъпването на вещния ефект на постановление за възлагане на привиден
кредитор, нямащ вземане спрямо длъжника, дори да е заплатил пълната цена
на получения имот.
Въпросът за съществуването на горното вземане в случая е предмет на
образуваното т.д.№30/18г. по описа на БОС. Същевременно, както
твърденията, така и данните по делото сочат непротиворечиво, че
задължението на „Лозенец хоум 3“ към взискателя „СОР“ е само в качеството
му на лице, ипотекирало свое недвижимо имущество в обезпечение на чужд
дълг. Следователно спорът за валидността на ипотеката, от която произтича
дългът на „Лозенец хооум 3“, за който е образувано гр.д.№472/17г. на БОС, е
също в пряка връзка със съществуването на вземането на взискателя спрямо
него, като ипотекарен длъжник и рефлектира пряко върху настоящия спор за
принадлежността на продадените имоти.
Т.к. поради връзка на преюдициалност между т.д.№30/18г. и т.д.
№472/17г. на БОС, второто е вече спряно до приключване на първото, е
напълно достатъчно за правилното разрешаване на настоящия вещен спор,
делото да бъде спряно само до приключване на гр.д.№472/17г. Така ще се
осигури непротиворечиво и единно произнасяне по всички спорни
правоотношения на страните, имащи пряко отношение към разрешаване на
5
конкуренцията им за собствеността върху процесните имоти, предмет на
издадените в полза на „СОР“ООД възлагателни постановления на ЧСИ Б..
Този съдебен състав не споделя и възраженията на жалбоподателя, че
отхвърлянето на жалбата на „Лозенец хоум 3“, основана на чл.435, ал.3 от
ГПК против постановленията за възлагане на процесните имоти в полза на
„СОР“ (вж. Решение № ІV-444/14.04.20г. по в.гр.д.№703 по описа на Окръжен
съд-Бургас за 2020г.),е процесуална пречка те да бъдат оспорени по исков път
след влизането им в сила. Последователна е практиката на ВКС в разбирането
си, че постигналото стабилитет постановление за възлагане, с оглед
сигурността на гражданския оборот и стимулирането на субектите към
участие в публични продажби, може да бъде атакувано като недействително
само на основанията, визирани в чл.496,ал.3 от ГПК, а именно-неспазване на
чл.490 от ГПК, забраняващ участие в проданта на определени категории лица
и при невнасяне на цената. Оспорването може да се осъществи както в
самостоятелен процес, така и в рамките на повдигнат спор за собственост,
какъвто е настоящият. В случая по висящото дело за собственост е повдигнат
въпросът за действителността на проданта именно заради неплащане на
цената на имотите в пълните и размери. Във връзка с горното съдът
съобразява и наличието на съдебна практика на ВКС (вж.Решение
№120/04.10.21г. по № 3521/19г. на ВКС, ГК, ІV г.о.), която изцяло споделя.
Решението разглежда точно въпроса дали влязлото в сила решение, с което е
отхвърлена жалба по чл.435, ал.3 ГПК срещу постановление за възлагане
представлява процесуална пречка за допустимостта на иска по чл.496, ал.3 от
ГПК, доколкото разпоредбата предвижда визираната там недействителност да
се релевира по исков ред“ако възлагането не бъде обжалвано“.Актът на ВКС
дава обяснение, че последното словосъчетание следва да се тълкува
систематично, смислово и правно с ал.2 на същата норма в смисъл, че
оспорването на действителността на постановлението за възлагане е
допустимо само, когато то вече се е стабилизирало, т.е. след като е изтекъл
срокът за обжалването му или проведеното съдебно обжалване е приключило
с отхвърлително решение. Следователно влязло в сила отхвърлително
решение, постановено при обжалване на постановление за възлагане на
недвижим имот на осн. чл.435, ал.3 от ГПК, не е процесуална пречка за
водене на иск, оспорващ действителността на същото постановление, заради
някоя от предпоставките по чл.496, ал.3 ГПК.
6
При тези констатации, настоящият съдебен състав приема подадената
частна жалба на взискателя „СОР“срещу правилното определение, спиращо
производството по в.гр.д.№824/21г. по описа на БОС, за неоснователна. Като
такава тя следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „СОР“ООД,
ЕИК *********, чрез пълномощник адв.Б.В. от САК против протоколно
определение от 06.07.2021 г. по в.гр.дело №824/2021 г. по описа на Бургаския
окръжен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл.229,
ал.1, т.4 ГПК, до приключване на т.д №472/2017 г. по описа на БОС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима насрещната частна
жалба, подадена от „Лозенец хоум 3“ ЕООД срещу протоколното
определение на Окръжен съд-Бургас от 06.07.21г. по в.гр.д.№824/21г. по
описа на БОС, в частта, с която е отхвърлено искането му за спиране на
делото до влизане в сила на решението по т.д. №30/2018г. по описа на БОС и
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№460/21г. по описа на БАС в тази
част.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
връчването му на страните, с частна жалба, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7