№ 14499
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110115045 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
************ срещу М. П. П. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
44581/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът не е изпълнил
задължението си във връзка със сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди с ищцовото дружество за топлоснабден имот – магазин №
22, находящ се в ************, поради което през периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2021 г. се е обогатил без основание за сметка на ищеца и дължи да му върне
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Поддържа се още, че за
процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
************ на потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г.
на ДЕКВР. Сочи се, че съгласно чл.139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за
дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър
по чл.139а ЗЕ. В конкретния случай, в сградата-етажна собственост, в която се намира
и процесния топлоснабден имот, след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от ищцовото дружество в съответствие с чл.71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Ищецът поддържа, че за събиране на
1
дължимите суми подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№
44581/2023 г. по описа на СРС, но поради подадено възражение срещу издадената
заповед, обуславя правния си интерес от предявените искове. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:
сумата от 87,91 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., с която длъжникът се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството, ведно със законната лихва, считано от
08.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 23,02 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2021
г. до 31.07.2023 г., сумата от 2,80 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., с която длъжникът
се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството, ведно със законната лихва,
считано от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,62 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2021 г. до 31.07.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
Преди първото по делото открито съдебно заседание ответникът е подал молба, в
която поддържа, че претендираните суми са заплатени и представя доказателства за
това. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В първото по делото открито съдебно заседание процесуалния представител на
ищеца потвърждава извършеното плащане. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в исковото и заповедното производства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 44581/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ************ е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 13.07.2020 г., с която е разпоредено длъжникът
– настоящ ответник да заплати на заявителя сумите, както следва: сумата от 87,91
лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., с която длъжникът се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството, ведно със законната лихва, считано от
08.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 23,02 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2021
г. до 31.07.2023 г., сумата от 2,80 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., с която длъжникът
се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството, ведно със законната лихва,
считано от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,62 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
2
периода от 01.07.2021 г. до 31.07.2023 г., както и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 11.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 44581/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на
заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
От представените по делото нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот № 157, том II, рег.№ 1952, дело № 171/2018 г. и нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 070, том I, рег.№ 580, дело № 56 от 2021 г., и двата по
описа на Светлана Миленкова, нотариус с район на действие СРС се установява, че
през периода от 15.11.2018 г. до 17.06.2021 г. ответницата се легитимира като
собственик на недвижимия имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна
енергия – гараж.
Видно от приложения по делото окончателен договор от 21.08.2017 г. е, че
ищцовото дружество е приело да присъедини сградата, в която се намира и процесния
недвижим имот, към топлопреносната мрежа.
По делото са представени приложимите през процесния период Общи условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество на
потребители в гр.София за стопански нужди.
По делото е приложен фискален бон от 14.06.2024 г. за заплащане на сумата от
323,93 лева.
По делото е приложено писмо с изх.№ П-6142/11.06.2021 г. от ищеца до
ответника, с което го кани да сключат договор за продажба на топлинна енергия, като
се напомня и за дължими суми за топлинна енергия и дялово разпределение за
процесния недвижим имот. По делото няма данни писмото да е връчено на адресата –
настоящ ответник.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД е
да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в
процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
3
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови
нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между
страните, че договор между тях не е сключен, поради на което ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този
случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от
28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от
26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Ответникът не оспорва, а и от представените по делото нотариални актове
безспорно се установява, че през исковия период е бил собственик на процесния
недвижим имот. Ответникът не оспорва, че в процесния имот е потребена топлинна
енергия, възлизаща на процесната стойност. Оспорва единствено дължимостта й с
доводи, че сумите са заплатени.
Предвид гореизложеното и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, настоящият съд намира, че по делото е установено по категоричен
начин, че потребената в процесния имот топлоенергия е в количество и в посочената
стойност за исковия период. По този начин ответникът се е обогатил чрез спестяване
на имуществени разходи, които е следвало да направи за доставените от ищеца услуги,
а ищецът се е обеднил, не получавайки цената на услугата, т.е. налице е обогатяване
без основание, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат
от едни и същи факт.
С оглед предходното претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия в размер на 87,91 лева е основателна. Доколкото от доказателствата
по делото и изявлението на процесуалния представител на ищеца се установява, че
горепосочената сума е заплатена, то на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да
съобрази този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е
от значение за спорното право.
4
Съдът намира за неоснователна и недоказана претенцията на ищеца за
заплащане на сума за главница за извършена услуга дялово разпределение. Това е така,
тъй като по делото няма данни, че ищецът, в качеството си на възложител по договора
с третото лице-помагач, е превело на последното, в качеството на изпълнител цената
на извършената от последния услуга. Доколкото по делото липсват доказателства, че
за ищеца е възникнало задължение към третото лице –помагач в претендирания
размер, което да е платено, исковата претенция за сумата от 2,80 лева следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД:
Съдът намира за неоснователни претенциите за установяване на акцесорните
претенции за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главниците, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая вземането
на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и задължението не е с определен
срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана от страна на
кредитора. Претенцията относно вземане за обезщетение за забава чл.86, ал.1 ЗЗД би
била основателна само за периода от поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, а не от деня на
който е била дължима месечната вноска за топлинна енергия. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест в процеса да установи, че е отправил до ответника покана за
плащане на процесните задължения преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, не е ангажирал доказателства в тази насока,
въпреки изричните указания на съда с доклада по делото. По отношение на
претенцията за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, с
оглед изводите за неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и
обусловената от нейното уважаване акцесорна искова претенция.
Предвид гореизложеното, претенциите за заплащане на сумата от 23,02 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 31.01.2021 г. до 31.07.2023
г. и сумата от 0,62 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 31.07.2023 г., следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Въпреки гореизложените мотиви относно неоснователност на част от
предявените искове, в настоящото производство, дори да е констатирал плащане на
недължимо платени суми, съдът не разполага с правомощия да извършва прихващане
или да разпорежда връщането им, тъй като не е надлежно сезиран с искане в тази
насока.
По разноските:
5
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете. От представените по делото
доказателства за плащане се установява, че ответникът вече е заплатил направените от
дружеството-ищец разноски за държавна такса в заповедното и исковото
производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултското
възнаграждение в минимален размер на 100,00 лева, отчитайки обстоятелството, че
делото не е от фактическа и правна сложност, приключило е само в едно открито
съдебно заседание. С оглед предходното, съразмерно на уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 76,88 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. По делото няма доказателства за направени разноски,
поради което съдът не присъжда такива.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. С издадената
заповед по ч.гр.д.№ 44581/2023 г. по описа на СРС е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, като съразмерно на уважената част от искове
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 38,44 лева.
Съдът не присъжда разноски на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК за
заповедното производство, тъй като не се съдържат доказателства за направени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ************, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: ************ срещу М. П. П., ЕГН ********** обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 87,91 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2021 г., с която длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 23,02 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2021 г. до 31.07.2023 г., сумата от
2,80 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., с която длъжникът се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството, ведно със законната лихва, считано от
08.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,62 лева, представляваща
6
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2021 г. до 31.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 44581/2023 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН ********** да заплати на ************, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: ************ на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 76,88 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 38,44
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
ч.гр.дело № 44581/2023г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7