Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр. Велико
Търново, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на деветнадесети
март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура - Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10057/ 2021 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от ***Б.А., като пълномощник на Изпълнителна агенция по лекарствата
/ИАЛ/ – гр. София, срещу Решение № 17 от 21.01.2021 г. по АНД № 20204120200816/
2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е отменено
Наказателно постановление № РД-И-095/ 09.10.2020
г. на изпълнителния директор на ИАЛ - гр. София и изпълнителната агенция е
осъдена да заплати на Г.Г.Д. ***, разноски по
делото в размер 350,00 лева. С отмененото наказателно постановление на Г.Г.Д. с ЕГН **********, адрес ***, за нарушение на чл.
220, ал. 3, вр. с чл. 219, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина /ЗЛПХМ/, вр. с чл. 22, ал. 4 и чл. 23, ал. 1от Наредба № 28/
09.12.2008 г. на МЗ за устройството, реда и организацията на работата на
аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 лв., и ИАЛ – гр.
София е осъдена да заплати на Г.Д., разноски по делото пред ГОРС, в размер на
350,00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно
решение поради постановяването му при неправилно приложение на закона -
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развиват се съображения за
неправилно извършена от съда преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН,
като се сочи обществената значимост на обществените отношения, охранявани чрез
нарушените забрани, определяща и висока степен на обществена опасност на
деянието. Изтъква се и че в случая става въпрос за нарушение на просто
извършване, при което липсата на вредоносен резултат е без значение за
съставомерността на деянието. С тези доводи, подробно развити в касационната
жалба, от настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното съдебно решение и
да се произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление,
издадено от изпълнителния директор на ИАЛ – гр. София. Претендира се присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – Г.Г.Д. ***, чрез пълномощника си по делото *** В.П. от
САК, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Счита за правилни
изводите на въззивната инстанция относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като нарушението представлява маловажен случай, каквато преценка е следвало да
извърши и административнонаказващият орган. Намира, че в касационната жалба са
изложени абстрактни твърдения за вида на охраняваните обществени отношения
които не опровергават мотивите на ГОРС, отчитащи всички установени фактически
положения, характеризиращи случая като маловажен. Изтъква и че с оглед
обявеното извънредно положение, са предприети и съответни законодателни промени
при уреждането на продажбата на лекарства, като съгласно действащия към момента
на извършване на деянието чл. 15 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците, аптеките могат да отпускат лекарствени продукти,
заплащани от бюджета на НЗОК, без представяне на рецепта. С тези доводи моли да
бъде оставено в сила решението на РС – Горна Оряховица, претендира присъждане
на направените в производството пред двете инстанции разноски. В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба не се явява и не изпраща
представител.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура – В. Търново дава становище за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че районният съд е изследвал всички относими към случая обстоятелства
и е направил правилна преценка за наличието на множество смекчаващи
обстоятелства, обосноваващи извода за маловажност на извършеното нарушение.
Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, настоящият
състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
В производството пред него, въз основа
на събраните доказателства, районният съд е установил следната фактическа
обстановка: На дата 13.07.2020 г. от експерти в ИАЛ е била извършена проверка в
обект „аптека“, намиращ се на адрес: гр. Лясковец, ул. „В. Левски“ № 6, с
разрешение на дейността № АП-1439/ 27.02.2017 г., стопанисан от „112+“ ООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Гео
Милев" № 13. При извършена контролна покупка от гл. инспектор в ИАЛ Силвия
Минчева, помощник-фармацевт Г.Г.Д. е отпуснала /продала/ една опаковка
лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ - Ciprofloxacin Actavis tabl. 500 mg х 10 таблетки с партиден № 140119, PC: 03800712933514, SN: 10015752437899,
годен до 31.03.2022 г., без да има необходимата образователна квалификация
„магистър- фармацевт“. За извършената продажба е издаден фискален бон №
0028572/ 13.07.2020 г., от „112+% ООД - гр. Велико Търново, аптека „112+“, гр.
Лясковец, ул. „В. Левски“ № 6. При проверката е съставен Констативен протокол
от 13.07.2020 г., в който са опизани горните обстоятелства. Така установеното е
квелифицирано като нарушение на чл. 220, ал. 3, вр. с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ,
вр. с чл. 22, ал. 4 и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. на МЗ за
устройство, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти, вр. с чл. 294 от ЗЛПХМ и от участвал в проверката гл.
инспектор в ИАЛ на Г.Д. е съставен АУАН от 13.07.2020 година. Актът е предявен
на нарушителя на датата на съставянето му и е подписан без възражения, писмени
такива не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на
констатациите в АУАН, от изпълнителния директор на ИАЛ - гр. София е издадено
Наказателно постановление № РД-И-095/ 09.10.2020
г., с което на Г.Г.Д. за нарушение на посочените в АУАН
разпоредби на ЗЛПХМ и Наредба № 28/ 09.12.2008 г. на МЗ, й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 лева. Наказателното
постановление е връчено на санкционираното лице на 09.11.2020 г. и е обжалвано
по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка
районният съд е установил въз основа на писмените доказателства, съдържащи се в
преписката по издаването на обжалваното пред него наказателно постановление,
вкл. такива за компетентността на актосъставителя и показанията на свидетелите С.М./актосъставител/,
М.С., Б.Ц.и З.П.. Въз основа на така
изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната
законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за
неоснователност на разглежданата от него жалба. Същият е преценил, че
отговорността на наказаното лице е била ангажирана при безспорно установено
извършване от обективна страна на визираното в НП нарушение, при законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на
НП, и съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания. Независимо
от това, въззивният съд е изложил мотиви, че извършеното деяние представлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Намерил е, че деянието е с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид, като продадения лекарствен продукт е от
широко използван и популярен продукт вид, чието използване не може да застраши
живота и здравето на клиента. Посочено е, че продажбата е извършена от продаден
от помощник-фармацевт, а не от лице, без каквато и да е експертиза в тази
област и придружен с утвърдената от ИАЛ листовка с информация за пациента. На
последно място е изложил мотиви, че нарушението е извършено по време на
извънредна епидемична обстановка, при която се правят множество изключения от
регулярния начин на работа на лечебните заведения и аптеките.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са
формулирани в нея, е неоснователна.
Споделят се изводите на ГОРС, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, определени
съответно с чл. 295, ал. 1, вр. с чл. 267, ал. 3 и чл. 295, ал. 3 от ЗЛПХМ, и
Заповед № 30А-1024/04.12.2019 г. на изпълнителния директор на ИАЛ – гр. София.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, които самостоятелно да обосновават отмяната на издаденото
наказателно постановление. Правилно въззивната инстанция е приела за доказано
противоправното деяние въз основа на съставените при проверката документи и
събраните пред нея гласни доказателства. Същото формално съдържа от обективна страна признаците на нарушение по 294 от ЗЛПХМ,
изразяващо се в неспазване разпоредбата на чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ и чл.
22, ал. 4 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. на МЗ.
Правилни обаче са и изводите на районния
съд, че в случая са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените в обжалваното решение
мотиви в тази насока, които не следва да бъдат подробно преповтаряни.
В
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., Общото
събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е
произнесло, че преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Задължение на съда е да прецени обществената опасност на конкретното
деяние и дееца. На основание чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, за
да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността
на вредните последици и по-ниската степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В тази
връзка неоснователни са доводите на касатора за важността на обществените
отношения, регламентирани с разпоредбите на чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ и Наредба №
28 от 09.12.2008 г. на МЗ, и необходимостта от стриктно спазване на
изискванията за продажба на лекарствени продукти и установените във връзка с
това забрани, свързани с живота и здравето на хората, изначално изключващи
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН по отношение на този вид нарушения. Както
правилно е отбелязал районният съд, преценката дали конкретно извършено
нарушение разкрива признаците на маловажен
случай, следва да се направи с оглед дефиницията на чл. 93, т. 9 от НК, вр. с
чл. 28 от ЗАНН. Съгласно нея, като маловажен
случай може да се квалифицира този, при който извършеното нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Настоящият
случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на
административно нарушение, деянието разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, подробно
описани във въззивното решение. В обжалваното решение са изложени подробни и
задълбочени мотиви в таза насока, като правните изводи формирани от районния
съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2
от АПК и тяхното преповтаряне е излишно. Извън подробно обсъдените от
въззивната инстанция смекчаващи обстоятелства следва само да се отбележи, че на
практика продажбата на лекарствения продукт Ciprofloxacin Actavis е извършено от Д. след одобрение от присъстващия на съседното гише в
аптеката магистър-фармацевт З.П.. Въззивният съд правилно е отчел и факта, че не
са регистрирани други извършени от Г.Д., нарушения на изискванията за продажба
на лекарствени продукти, вкл. такива с режим на отпускане „по лекарско
предписание“, а от там и за по-ниска, на практика незначителна степен на
обществена опасност на деянието. Независимо, че нарушенията от този вид
поначало са на формално извършване, обстоятелствата по делото сочат, че в
случая тежестта на нарушението не е висока, предвид степента и характера на
засягане на обществените отношения. Съобразно изложеното, правилни са и
изводите на въззивната инстанция, че наложената глоба от 1000,00 лв. макар и в
предвидения от закона минимум, се явява явно несправедлива и несъответстваща на
тежестта на извършеното нарушение, а целите на административното наказание
посочени в чл. 12 от ЗАНН, могат да се постигнат и чрез предупреждение на
нарушителя. Последното е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона, както правилно е преценил и
решаващият състав на ГОРС.
Предвид изложеното, обжалваното съдебно
решение не страда от визираните в жалбата на ИАЛ - гр. София пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, неоснователно
е искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски за
настоящата инстанция. Направеното от ответника по касационната жалба искане за
присъждане на разноски по делото е частично основателно. Съдът намира, че
следва да осъди Изпълнителната агенция по лекарствата /юридическото лице, в
структурата на което е административният орган – чл. 17, ал. 2 от ЗЛПХМ / да
заплати от бюджета си в полза на ответника по касационната жалба, направените
по делото разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на
200,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна помощ и съдействие от 02.03.2021 година. От страна на
процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерен
размер на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В случая е приложим чл. 7, ал. 2, т. 2 от
цитираната наредба, като претендираният размер на адвокатския хонорар от 200,00
лв. е под минимално определения и не се явява прекомерен по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК. Неоснователни са претенциите на ответника за присъждане на
разноските, сторени в производството пред Районен съд – Горна Оряховица,
доколкото такива вече са присъдени в полза на Г.Д. с обжалваното съдебно
решение.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 17 от 21.01.2021
г., постановено по АНД № 20204120200816/ 2020 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица.
Осъжда Изпълнителната агенция по
лекарствата с адрес град София, ул. „Дамян Груев“ № 8, да заплати на Г.Г.Д. с ЕГН **********, адрес ***, разноски за
настоящото производство в размер на 200,00 лв. /двеста лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.