№ 440
гр. П., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105548 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - П." АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу Г. М. М. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4121/2021 г. по описа на
Районен съд П. за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. “****** в
размер на 1946,39 лева за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и
сума в размер на 349,27 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.09.2019 г. до 14.07.2021 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. оспорва задължението с твърденето, че
на 16.09.2016 г. са монтирани топломери за дистанционно измерване, които са
дефектирали и дисплеите са изгаснали, което е установено и констатирано от ФДР с
протокол от 11.06.2019 г. Твърди, че четирите топломера са изгаснали поради
изтощаване на батериите. Твърди, че за отоплителните периоди 2018 – 2019 и 2019 –
2020 г. е подавал заявления да не се начислява прогнозна сметка, тъй като няма да
ползва имота.
1
Твърди, че в имота не е доставяна топлинна енергия, за което е подписан
протокол от етажни собственици.
Поддържа, че исковата претенция е неправилно начислена, както и че
Методиката за дялово разпределение е отменена от ВАС, поради което ищецът не
доказва доставката на твърдяното количество топлинна енергия.
Позовава се на ЗЗП, като приема, че исковата претенция касае доставка на
услуги, които не е заявил.
В съдебно заседание страните поддържат изразените становища.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните
ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „СъП.“, поради което съдът
счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
настоящия случай между страните не е спорно единствено, че ответникът е потребител
на доставяните от ищеца услуги.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот, за който
се твърди, че е топлоснабден, както и че приложимите общи условия са надлежно
разгласени (което се установява и от приетите писмени доказателства), поради което
съдът приема, че ответникът е пасивно материално легитимиран по предявените
искове.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, оспорено от ответника,
която съдът кредитира като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи, с изключение частта относно начина за
изчисляване размера на задължението за отопление на имота. В заключението е
отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото и представени
от ищеца документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. Услугата за дялово разпределение е въведена в СЕС, по силата
на договор с ЕС, като същевременно са налични и споразумения между ищеца и ФДР
за предоставяне на тази услуга за сградата в режим на ЕС, в която се намира
процесният имот.
Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип,
поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни.
Показанията на топломера в СЕС са отчитани ежемесечно. Технологичните
загуби са определени съгласно паспортните данни на абонатната станция и са
преизчислени съгласно методиката към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. След
приспадане на загубите, нетното количество топлинна енергия е разпределено между
3
собствениците на имоти без остатък.
От заключението се установява, че в СЕС се ползва топлоенергия за БГВ и
отопление, като ищецът е взел предвид нормативните технологични разходи, отдадени
от съоръженията за БГВ.
Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна
топлоенергия за БГВ, която е изравнена по реалните показатели на водомера, като са
извършвани корекции съгласно отчетените показатели на уреда.
Посочено е погрешно, че разходът на топлинна енергия за отопление е според
показанията на уредите, с изключение на щранг-лира в банята, което е без ИРУ.
Разхода на топлинна енергия за сградата е направен по изчислителен път и е
пропорционален на обема на отоплявания имот.
В общите части на сградата няма работещи отоплителни тела, поради което за
тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Годишните проверки на топлинния счетоводител са изготвяни редовно, като
ответникът не е подавал възражения срещу тях.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от
1943,88 лева.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за
исковия период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за топлинна
енергия е в размер на 1742,26 лева, а законната лихва е в размер на 306,83 лева за
периода на забава, в който се претендира, като уточнява, че установената разлика се
дължи на обстоятелството, че исковата претенция включва и фактура, която попада
извън исковия период.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия,
чиято обща цена възлиза на 1742,26 лева. Липсват твърдения и доказателства за пълно
или частично погасяване на задължението, поради което този иск следва да бъде
уважен изцяло.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения относно изпадането на
ответникът в забава за сумата от 306,83 лева.
Конкретните възражения на ответника съдът приема за неоснователни. По
делото се установи, че исковата претенция се формира от изготвени изравнителни
сметки, като на ответника не е начислявана прогнозна сметка за отопление във връзка с
подадено от него заявление. При извършване на съответния индивидуален отчет, обаче
сумата за отопление на имота е начислена съобразно методиката към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Както бе посочено, в тази част СТЕ е дадено
заключение, че сумата е определена по показатели на измервателните уреди, но това е
било невъзможно тъй като те са „изгаснали‘. Съгласно констативен протокол от
11.06.2019 г. представител на дружеството топлинен счетоводител установява, че три
от уредите са с изтощени батерии, а четвъртият е със следи от удар с маса.
В отговор на заявлението на ответника да не бъде начислявана прогнозна сметка
за топлинна енергия за отопление в имота е посочено, че поради невъзможност да
бъдат отчетени уредите ще бъде приложен законоустановен метод за определяне на
размера на задължението по т. 6.8 от Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
4
334/06.04.2007 г., съгласно която при повреда на индивидуален разпределител на
отоплително тяло се прилага екстраполация по предишен отчет. Така е определено
потребление в размер на 21,930 мвтч. по изравнителна сметка за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г. В писмото е посочено още, че топлинният счетоводител се е свързал
с лицата, посочени в протокола, изготвен от ответника, но две от тях не са титуляри на
партида, а другите две са подписали протокола, тъй като са помолени за това, но не
могат да декларират дали е ползвана топлинна енергия за отопление в имота. Посочено
е също, че липсва подпис на лицето, сочено като домоуправител.
Съдът приема, че задължението за главница, претендирано от ответника е
определено съобразно приложимото право. Това е така, защото при липса на
функциониращи индивидуални измервателни уреди, следва да бъдат приложени
съответните правила. Също така, съгласно чл. 20, ал. 1 от приложимите общи условия,
търговското измерване и отчитане на продаденото количество топлинна енергия се
извършва чрез топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост,
които е уреда, определящ размера на задължението на СЕС – какъвто е налице и чиито
показания са достоверни. На следващо място (както бе констатирано), ответникът е
нарушил задълженията си по чл. 20, ал. 3 от общите условия, които му вменяват
задължение да има индивидуални топломери на всички отоплителни уреди. Това
задължение е обективно и причината поради която тези уреди са дефектирали може да
е предмет на спор между доставчика им и купувача, но не може да се отрази във
взаимоотношенията с ищеца.
По делото се установи, че разпределението на топлинна енергия на абоната през
процесния период било извършено съгласно данните по уредите за дялово
разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния
период нормативни актове за топлоснабдяването, като вещото лице по СТИ е взело по
– ниска стойност на топлинна енергия за отопление (21,042 мвча) от потреблението,
което е следвало да бъде взето предвид с оглед на предходно потребление - 21,930
мвтч.
Отмяната на Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването не с
посоченото от ответник решение на ВАС, а с Решение № 8294 от 26.26.2020 г. на ВАС,
петчленен състав, обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., което има действие
занапред (така ТР № 6/2016 г. на ОС на ВАС), а и т.6.1.1 от Методиката е неприложима
в настоящия случай, доколкото тя каса е количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация.
По последното си възражение относно правилото на чл. 62, ал. 1 ЗЗП,
ответникът сам дава отговор цитирайки ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. по тълк. д. №
2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр.
с § 1 от ДР на ЗЗП. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по
реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1
ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не може да става
въпрос за приложението на § 1 ДР на ЗЗП.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер в общ размер на 410,91 лева, като е претендирал и
възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00 лева, което следва
да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора
на ищецът се дължат разноски в размер на 455,90 лева.
5
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 85,59 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има
право на разноски, пропорционално на отхвърлената част на исковете. Такова са
доказани в размер на 600,00 лева за процесуално представителство. Ищецът е
депозирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК което съдът намира за основателно предвид
липсата на фактическа и правна сложност по делото, поради което определя
възнаграждение в минимален размер от 392,70 лева, от които следва да бъде присъдена
сума в размер на 42,27 лева
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Г. М.
М., ЕГН ********** за сума в размер на 1742,26 лева, представляваща главница на
доставената и потребена топлинна енергия до адрес град П., ул. “****** –
изравнителни сметки от 01.07.2019 г. и 31.07.2019 г., отразяващи задължение за
отоплителен период 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 306,83 лева представляваща законната лихва за забава на месечните
плащания лева за периода от 10.09.2019 г. до 14.07.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4121/2021 г. по описа на
Районен съд П., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 1742,26 лева до
пълния предявен размер от 1946,39 лева и за разликата над 306,83 лева до пълния
предявен размер от 349,27 лева в посочените периоди.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК: Г. М. М. да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сума в общ размер на от 455,90 лева –
разноски пред Районен съд П. в исковото производство и 85,59 лева в заповедното
производства.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-П.“ АД да заплати
на Г. М. М. сума в размер на от 42,27 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6