№ 8888
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:,,,,,
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ,,,,, Гражданско дело № 20211110163589 по
описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Делото е образувано
по искова молба от Д. ИВ. К. срещу ,,,,,, с искане ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 113,70 лева, представляваща отработен от
ищеца, но незаплатен от ответното дружество извънреден труд за периода от
17.06.2021 год. до 02.08.2021 год. за 45 дни по 4 часа на ден, сумата от 336,00
лева, представляващи отработени ищеца, но незаплатени от ответното
дружество празнични дни за периода от 17.06.2021 год. до 02.08.2021 год. за
14 дни събота и неделя, сумата от 1575 евро, командировъчни пари за
командировка извън България за периода от 17.06.2021 год. до 02.08.2021 год.
за 45 дни, сумата от 710,00 лева, представляваща месечно трудово
възнаграждение за времето от 17.07.2021 год. до 02.08.2021 год., ведно с
лихвите от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на
сумите. Ищецът твърди, че бил служител на ответника по силата на срочен
трудов договор за срок от шест месеца, сключен на 17.06.2021 г., който бил
прекратен на 02.08.2021 г. Основното трудово възнаграждение на ищеца
възлизало на 650 лева, като имал право и на 0,6 % допълнително трудово
възнаграждение за признат трудов стаж за същата, сходна или със същия
характер професия. Ищецът твърди, че за процесния период изпълнявал
трудовите си задължения качествено. Полагал редовен труд в размер на 8 часа
всеки ден и извънреден труд в размер на 8 часа всеки ден. Полагал труда си
извън границите на България, за което следвало да му бъдат изплащани и
командировъчни пари. За процесния период му се дължали претендираните
суми, които ответникът отказал да му заплати. Моли съда да осъди ответника
да му ги заплати. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на
исковата молба. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с
ответника и прекратяването му. Твърди, че основното трудово
възнаграждение на ищеца е 650 лева на месец и счита, че допълнителното
1
трудово възнаграждение не му се дължи, тъй като не отговарял на условията
за него. Счита, че командировъчни пари не се дължали на ищеца в
претендирания от него размер, като излага юридически съображения в тази
насока. В този размер, в който би трябвало да бъдат заплатени,
командировъчните пари били заплатени. Ответникът оспорва факта, че
ищецът е полагал извънреден труд и счита че не е следвало да полага
извънреден труд, отново по юридически съображения, поради което не му се
дължало и заплащане на същия. Ответникът оспорва твърдението, че ищецът
е полагал труд през почивните дни. Твърди, че всички дължими на ищеца
възнаграждения са били изплатени. Моли съда да отхвърли исковете,
претендира разноски.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, явяват се и
поддържат исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Между страните не се спори, че ищецът е бил служител на ответника за
периода от 17.06.2021 г. до 02.08.2021 г. по силата на трудов договор от
17.06.2021 г. както и че основното му трудово възнаграждение е било в
размер на 650 лева.
По делото е представено фотокопие на Заповед № 227 от 02.08.2021 г.,
от която се установява, че трудовото правоотношение между страните е било
прекратено. На л. 12 и л. 13 от делото са представени текстове, написани на
различен от българския език. Доколкото същите нямат подпис и не са на
български език, те нямат качеството на документи и не следва да се ценят от
съда като доказателства. На л. 15 до л. 19 от делото са представени два броя
идентични извлечения от банкова сметка на името на ищеца за периода от
20.06.2021 г. до 12.08.2021 г. На л. 20 до л. 29 от делото са представени
справки за използвани автомобили. Същите са заверени от ищеца като верни
с оригинала. Доколкото обаче в самите преписи липсва подпис, същите нямат
качеството на документи и не могат да бъдат ценени от съда като
доказателства. По делото са представени три преписа на заповеди за
командироване в чужбина – л. 46 до л. 48 от делото – от които се установява,
че ответникът е разпоредил на ищеца да бъдат изплатени общо 1397 евро –
командировъчни пари. Представени са и три броя фишове за изплатени
трудови възнаграждения, които не носят подпис и по вече изложени
съображения не могат да се ценят като доказателствени средства. Представен
е и документ с текст на български и на чужд език, който също не може да
бъде ценен като доказателство по вече изложени съображения.
По делото е изготвена и приета като неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза. Установява, че за процесния период на ищеца са
заплатени сумите: 945,46 лева – основна заплата, 2732,11 лева –
командировъчни пари, 14,23 лева – добавка за положен нощен труд, 27,87
лева – допълнително възнаграждение и 92,83 лева – обезщетение на
основание чл. 224, ал. 1 КТ.
По делото е представено и оспорено от страните заключение на
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Доколкото същата не
установява нови факти, а дава юридически анализ на вече установени такива,
съдът намира, че не може да бъде кредитирана с доверие.
Като свидетел по делото беше разпитан ,,,,, – служител на ответника.
2
Заявява, че познава ищеца. Той работел около три месеца към ответника като
международен шофьор. Управлявал поверения му камион на „двойна езда“
заедно с брат си в Западна Европа. Свидетелят разясни, че „двойна езда“
означава, че в един и същи момент в камиона се намират и двамата водачи,
като се редуват през съответните регламентирани паузи. Ищецът бил
командирован по Наредбата. С изричен подпис, че е съгласен, както и спрямо
изискванията на КТ и Наредбата. За всеки месец му била издавана отделна
командировъчна заповед. Командировъчните били заплащани от ответника в
по-висок размер от определения минимум. Ищецът започнал да работи за
ответника без опит, като брат му трябвало да го обучава. Служителят бил
запознат с Регламент № 561, като подписал декларация за това. В
заплащането от страна на ответника се извършвало само и единствено по
банков път, като ищецът бил уведомен за тази практика. Свидетелят
подписвал командировъчните заповеди на ищеца. Удостоверява че,
подписите, положени на заповедите находящи се на лист 46-48 от делото за
„издал заповедта“ са положени от него.
Като свидетел по делото беше разпитан и ,,,,, – служител на ответника.
Заявява, че ищецът работел за ответника като професионален шофьор. Брат
му се казвал ,,,, К. и той също работел за ответника. Д.К. бил без опит, а брат
му имал такъв. Двамата управлявали моторно превозно средство над 7,5 тона
в рамките на Европейски съюз, преимуществено в страните в Западна Европа.
Работели заедно като ,,,, обучавал ,,,,. Командироването ставало чрез
извозване на водачите до бази на ответника за негова сметка до завръщането
им в България. В техния случай работното време се уреждало от Регламент №
561, който бил спазван от водачите. Всеки водач преминавал курс за
изучаване на този Регламент. Извършвал се инструктаж на работниците за
около три дни, по време на който те се запознавали както с Регламента, така и
с вътрешните правила на ответника. ,,,, и брат му били запознати с тях. На
един водач за две седмици не можело да има изработени повече от 144 часа. В
техния случай това не било надвишавано. За една седмица можели да полагат
труд максимално 56 часа, за следваща – максимално 36 часа. Тоталният брой
часове за две седмици бил 92 часа. За две седмици максимално шофиране и
други дейности възлизало максимално 144 часа. Тоест за един месец
максимално 288 часа за двамата водачи.
Наличието на евентуална заинтересованост на тези свидетели от изхода
на делото, налага извършване на преценка на показанията им по реда на чл.
172 ГПК. Настоящата съдебна инстанция ги приема за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и
правно логични, като не се доказа този свидетел да е заинтересован от изхода
на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на неточности в
някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост,
нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с
оглед изминалия период от време някои свидетели, да си спомнят дадени
случаи по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват
с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че
субективните им възприятия по отношение на правнорелевантните факти са
формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се. Редно е да се
отбележи също така, че всеки свидетел дава показанията си под страх от
наказателна отговорност. Следва да се отбележи и обстоятелството, че
наличието на трудово правоотношение между свидетелите и ответника по
делото не може да изключи изначално възможността същите да свидетелстват
3
и да дават достоверни показания. Това обстоятелство е само индиция, поради
която съдът при преценка на свидетелските показания следва да подходи с
по-завишена критичност. В случая по делото липсват индиции, че
свидетелите са недобросъвестни, респ. че показанията им изопачават фактите
за които свидетелстват. В заключение съдът намира, че следва да кредитира в
цялост показанията и на двамата свидетели.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи.
По отношение на иска за заплащане на извънреден труд за периода от
17.06.2021 год. до 02.08.2021 год. за 45 дни по 4 часа на ден: съгласно чл. 143
КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. От
самата дефиниция на понятието става ясно, че се касае за полагане на труд от
страна на работника извън определеното за това работно време, т.е. за
престация, която надвишава количествено първоначално договореното между
страните. Поради това съдът намира, че за разлика от редовно положения
труд, които се презюмира до доказване на противното, съгласно чл. 8, ал. 2
КТ, по отношение на извънредния труд такава презумпция не съществува и на
общо основание ищецът следва да докаже положения от него извънреден
труд, в какъвто смисъл бяха и указанията на съда, дадени с проектодоклада,
съгласно Определение № 11217 от 04.05.2022 г. От събраните по делото
доказателства не се установи при условията на пълно и главно доказване, че
за процесния период ищецът е полагал извънреден труд. Доказателствената
годност на представените от него справки вече беше обсъдена от съда.
Доколкото това бяха единствените доказателства, представени за
установяване на този факт, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да го
възприеме за невъзникнал. С оглед липсата на положен от ищеца нощен труд,
не му се дължи и обезщетение за такъв. Този иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на иска за сумата от 336,00 лева, представляващи
отработени ищеца, но незаплатени от ответното дружество празнични дни за
периода от 17.06.2021 год. до 02.08.2021 год. за 14 дни събота и неделя, по
изложените по-горе съображения съдът намира, че полагането на този труд
също подлежи на доказване от страна на ищеца, в какъвто смисъл бяха и
указанията, дадени с проектодоклада, съгласно Определение № 11217 от
04.05.2022 г. Отново с изложените по-горе аргументи за доказателствените
качества на представените справки, съдът намира, че полагането от страна на
ищеца на труд през дните събота и неделя през процесния период е
недоказано. Този иск също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за сумата в размер на 710,00 лева,
представляваща месечно трудово възнаграждение за времето от 17.07.2021
год. до 02.08.2021 год.: съгласно чл. 128, т. 2 КТ Работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. В случая, тъй като става дума за престациите по
трудовия договор – заплащане и полагане на работна сила – съдът счита, че
презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ следва да намери приложение. До доказване
на противното се счита, че ищецът е полагал труд през процесния период,
факт, който не се и оспорва от ответника, поради което сумата от 710 лева
действително е дължима. Доколкото обаче от представената по делото
4
съдебно-счетоводна експертиза се доказа, че за процесния период на ищеца са
изплатени 945,46 лева – основно трудово възнаграждение, това задължение е
погасено, а този иск също е неоснователен.
По отношение на иска за сумата от 1575 евро, командировъчни пари за
командировка извън България за периода от 17.06.2021 год. до 02.08.2021 год.
за 45 дни: Съгласно чл. 215, ал. 1 КТ при командироване по чл. 121, ал. 1
работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерския съвет. В случая по делото не се спори,
че ищецът е бил командирован. Доказва се и от представените от ответника
заповеди за командироване. От същите се установява, че за периода от
20.06.2021 г. до 01.08.2021 г. ищецът е бил командирован за период от 43 дни,
за които е следвало да му се заплатят 1397 евро, равняващи се на 2732 лева.
Видно от приетата съдебно-счетоводна експертиза, именно това е сумата,
изплатена на ищеца за командировъчни пари от ответника. Това задължение
също е погасено и последният, предявен от ищеца иск също е неоснователен,
като за сумата над 1397 евро до пълният претендиран размер от 1575 евро, се
явява недоказан.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
От същия са доказани и заплатени 150 лева – депозит за експертиза и 1548
лева – адвокатско възнаграждение. По отношение на направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът намира следното: съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и общият размер
на интереса на ищеца по всички искове, възлизащ на 4240,13 лева,
минималният размер на адвокатско възнаграждение е 527 лева. Следва да се
отбележи, че това е минималният размер за възнаграждение на един адвокат,
като страните са свободни да уговарят и по-високи размери от този. Като взе
предвид броя проведени заседания, необходимостта от трикратни уточнения
на исковата претенция, частичното прекратяване на делото, извършените
процесуални действия по събиране на доказателства както и
доказателственият им анализ, съдът намира, че делото е с фактическа и
правна сложност над средната. Въпреки това счита, че сумата от 1548 лева –
адвокатско възнаграждение е прекомерна и следва да бъде намалена до
сумата от 1300 лева, които да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. ИВ. К., ЕГН: ********** със служебен
адрес ,,,,, против ,,,,,, ЕИК: ,,,,, със служебен адрес ,,,,,, иск с правно основание
чл. 262, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 113,70 лева, представляваща
отработен от ищеца, но незаплатен от ответното дружество извънреден труд
за периода от 17.06.2021 год. до 02.08.2021 год. за 45 дни по 4 часа на ден,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2021 г. до
окончателното му изплащане, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. ИВ. К., ЕГН: ********** против ,,,,,,
ЕИК: ,,,,, иск с правно основание чл. 262, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
336,00 лева, представляващи отработени ищеца, но незаплатени от ответното
5
дружество празнични дни за периода от 17.06.2021 год. до 02.08.2021 год. за
14 дни събота и неделя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 08.11.2021 г. до окончателното му изплащане, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. ИВ. К., ЕГН: ********** против ,,,,,,
ЕИК: ,,,,, иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
1575 евро с левова равностойност от 3080,43 лева, командировъчни пари за
командировка извън България за периода от 17.06.2021 год. до 02.08.2021 год.
за 45 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2021 г.
до окончателното му изплащане, като погасен чрез плащане за сумата от 1397
евро, равняващи се на 2732 лева и като недоказан за сумата над 1397 евро до
пълния предявен размер от 1575 евро с левова равностойност от 3080,43 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. ИВ. К., ЕГН: ********** против ,,,,,,
ЕИК: ,,,,, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от
710,00 лева, представляваща месечно трудово възнаграждение за времето от
17.07.2021 год. до 02.08.2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.11.2021 г. до окончателното му изплащане, като погасен чрез
плащане.
ОСЪЖДА Д. ИВ. К., ЕГН: ********** да заплати на ,,,,,, ЕИК: ,,,,, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските в производството в размер на 150 лева
– депозит за експертиза и 1300 лева – депозит за експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6