Решение по дело №2264/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260063
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20205640102264
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

260063/03.02.2021 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2264 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по исковa молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу С.Р.И..

Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за кредит с номер CREX-16716485 от 14.01.2019 г. за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, а именно до 20.01.2020 г. След сключване на договора сумата била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор и за кредитополучателя възникнало задължение да му заплати 12 месечните погасителни вноски, всяка в размер на 153.69 лева. В чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава върху нея в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Ответникът преустановил редовното обслужване на стоковия си потребителски кредит на 20.3.2019 г., към която дата били заплатени 1 бр. погасителни вноски. Сочи се още, че на основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 20.04.2019 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника на 09.09.2019 г. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред РС - Хасково, по което образувано ч. гр. д. № 1441/2020 г. по описа на съда и била издадена заповед за изпълнение за сумите от 1 474.16 лева - главница, 84.28 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 16.07.2020 г. и законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски, но срещу нея постъпило възражение от ответника. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1441/2020 г. по описа на РС - Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

С молба вх. рег. № 260600/13.01.2021 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:

В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 260622/11.12.2020 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1441/2020 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат общо на 81,17 лева, от които 31,17 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 177,80 лева, от които 77,80 лева – платена държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и уважено искане за неприсъствено решение/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова молба и писмено становище.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на С.Р.И., ЕГН **********, адрес ***, че дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен регистър на Париж, седалище и адрес на управление: бул. „****“ № *, 75009, Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „*****”, Бизнес парк С. сг. 14, сумите от 1 474.16 лв., представляваща дължима главница по сключен между тях договор за кредит с номер CREX-16716485 от 14.01.2019 г., и 84.28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 20.04.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1441/2020 г. по описа на Районен съд Хасково - 23.07.2020 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С.Р.И., ЕГН **********, адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен регистър на Париж, седалище и адрес на управление: бул. „*****“ № *, 75009, Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „*******”, Бизнес парк С.сг. .., сумата от 258,97 лева, от която 177,80 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 81,17 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1441/2020 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 260002/12.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                           

           СЪДИЯ:/п/ не се чете.

                                                                      

                                                                                          /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар:Г.С.