Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ …260179…………………/……18.09.………………2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД
– ВАРНА,
в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА АС:
ВАНУХИ
АРАКЕЛЯН
Сложи на разглеждане в. ч. т. д. № 64/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Във връзка със заповед
№ РД- 0076/04.02.2020 г. на Председателя на Варненския апелативен съд се
извърши проверка за наличие на внесени по делото и непотърсени в
законоустановения срок суми, подлежащи на внасяне в приход на държавния бюджет
по реда на чл. 82 от ГПК.
С определение № 86 от 24.02.2010
г., постановено по в. ч. т. д. № 64/2010 г. по описа на Варненския апелативен
съд е изменено обжалваното определение на Варненския окръжен съд, в частта,
касаеща размера на обезпечението по чл. 390, ал. 4 от ГПК, като е поставено
условие молителят - „Паркстрой“ ЕООД да представи доказателства за допълнително
внесена парична гаранция в размер на сумата от 15 000 лева по сметка на
Варненския апелативен съд.
В производството е представено
преводно нареждане от 01.03.2010 г., от съдържанието на което се установява, че
по сметка на Варненския апелативен съд е внесена парична гаранция в размер на
15 000 лева.
По бъдещия иск, по който е
допуснато обезпечението, е образувано т. д. № 753/2009 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Стара Загора. Производството по същия е приключило на 14.03.2013 г.,
по аргумент от чл. 296, т. 3 от ГПК, с постановяването на определение № 239 от
14.03.2013 г. по т. д. № 299/2012 г. по описа на ВКС.
В задължителните указания,
дадени в т. 3 от ТР № 6/2014 г., ОСГТК на ВКС, се приема, че в случаите на
освобождаване на внесена гаранция за допускане на обезпечение на иск по чл. 389
и следващи от ГПК, изискуемостта на вземането настъпва от влизане в сила на
съдебния акт, с който искът е отхвърлен или производството по делото прекратено,
по аргумент от чл. 403, ал. 2, вр. с ал. 1 от ГПК. В тази насока е и последващо
постановената практика на касационната инстанция, обективирана в Определение №
407 от 19.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1361/2019 г., II т. о., ТК и др..
В случая, едногодишният срок по
чл. 82 от ГПК е изтекъл на 14.03.2014 г. и вносителят не е поискал
освобождаване на гаранцията, а ответната страна не е поискала задържането й до
предявяване на претенция за вреди. Предвид горното, налице са основания за
внасяне на сумата в приход на държавния бюджет.
Водим от горното и на основание чл. 82 от ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ДА СЕ ВНЕСЕ в
приход на държавния бюджет сума в размер
на 15 000 (петнаседет хиляди) лева, внесена по сметка на Варненския
апелативен съд на 01.03.2010 г. от „Паркстрой“ ЕООД, ЕИК: ********* по в. ч. т.
д. № 64/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АС:
/ВАНУХИ АРАКЕЛЯН/