РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Пловдив, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600102 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 32 от ЗПИИАКОРНФС.
Образувано е по жалба на адв. С. Л., защитник на засегнатото лице Т. И., срещу
решение № 64/13.02.25г. по ч.н.д. № 126/25г. на ОС-Пловдив, с което е признато решение за
налагане на финансова санкция в размер на 350 евро, постановено на 08.03.24г. от несъдебен
орган на * и влязло в сила на 09.04.24г., за извършено от И. нарушение на норми от * закон
за заплащане на пътни такси за * пътища от 2002г.
Жалбата е депозирана в срок. С нея се поддържа лансираната при
първоинстанционното разглеждане на делото теза за неправилно санкциониране поради
невинност на засегнатото лице и се критикува преценката на окръжния съд за
недостатъчност на представените в този смисъл документи от страна на защитата.
Успоредно с това се твърди процесуално нарушение в производството по издаване на *
решение. Формулираното искане е за отмяна на обжалвания акт и за постановяване на
въззивно решение, с което искането за признаване на чуждестранното решение бъде
отхвърлено. Алтернативно се настоява за ново първоинстанционно разглеждане на делото.
При пренията пред настоящата инстанция представителят на АП-Пловдив изрази
становище за отхвърляне на искането, като изложи контрааргументи по отношение
виждането за неправлно санкциониране за процесното нарушение на * магистрала.
1
При пренията адв. Л. обяви, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
като акцентира на представените пред първата инстанция документи, които според него
доказвали администрирано от банкова институция на 12.10.23г. плащане на сума, равнавяща
се на стойността на „липсващата“ винетка, а фактът, че въпросното плащане касаело именно
винетна такса за автомобила на И. се извлича от обстоятелството, че в последна сметка този
автомобил е пропуснат за преминаване по магистралата. Успоредно с това защитникът на И.
обърна внимание на известието на налагане на санкцията, като поддържа, че било изпратено
на домашния адрес на И. на чужд език, който последната не разбирала.
Засегнатото лице И. не се яви и не участна в пренията, уведомена за въззивното
заседание от своя защитник.
Апелативният съд - Пловдив, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка на атакувания съдебен акт, намери, че жалбата е допустима – депозирана е в
срок, от лице, което има право да жали първоинстанционното решение, като са изложени
разбираеми мотиви в подкрепа на ясно заявена претенция за ноговата отмяна, а
разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че са изпълнени условията за
признаване от страна на ОС-Пловдив на влязло в сила решение на * несъдебен орган за
налагане на финансова санкция на българския гражданин Т. И. в размер на 350 евро за
нарушение на норми от * нормативен акт. А именно: налице е окончателен акт на
компетентен орган на държава-членка с предмет адм.нарушение на нейна територия,
следван от изискуемото по споменатия специален закон удостоверение по образец,
придружено с превод на бълг. език; засегнатият бълг. гражданин е с местоживеене в гр. *; за
нарушението не се изисква проверка за двойна наказуемост; в изпълняващата или в трета
държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние; засегнатото лице
не разполага с имунитет или привилегия, които да правят изпълнението недопустимо; не са
изтекли давностните срокове съгласно бълг.законодателство; санкцията е в размер над 70
евро (чиято равностойност към момента на решението на проверяваната инстанция – 684. 54
лева, е коректно изчислена).
Първият съд с основание е отхвърлил довода за липса на надлежно уведомление за
сроковете за оспорване на финансовата санкция. Обърнал е внимание, че в удостоверението
е потвърдено, че И. е уведомена относно това, а и към молбата за правна помощ е
приложено доказателство – покана на * власти за доброволно изпълнение, изпратена на
адреса й в * село * с фиксирана в нея възможност за оформяне на възражения относно
санкционирането. Приложената покана е на български език в своята същностна част, така че
явно не е основателно възражението за липсващ превод, респ. за невъзможност на
получателя на поканата да се ориентира за какво се отнася. Във въззивното заседание адв. Л.
изрично посочи, че защитата не оспорва достигането на поканата до знанието на И. (със
съдействието на пощенския служител и на нейните роднини). Твърди обаче, че преводът е
последващ акт. Твърдението не е вярно при положение че копие от изписана на бълг.език
покана е изпратено от * страна – намирало се е в плика, с който е депозирана молбата за
2
правна помощ, в която молба е описано изпращането на въпросното копие (наред с
Удостоверението).
Вярно е, че в поканата до И. за доброволно изпълнение е посочено, че евентуалното
оспорване на нарушението трябва да е на * език. Това несъобразено с европейски изисквания
за гарантиране правото на обжалване указание е ирелевантно обаче, тъй като след
получаване на поканата не е последвало никакво оспорване – нито на бълг.език, нито на
друг език.
Не е основателно и мнението на защитата, че първият съд е извършил недопустимо
разширяване на фактическия състав на нарушението. Всъщност ПОС е преписал с
абсолютна точност формулировката в удостоверението „Не сте заплатили надлежно пътна
такса, зависеща от времето; не бе поставена нито валидна залепваща се винетка, нито бе
регистрирана валидна дигитална винетка“. Недоразумението се дължи на различието в
изложеното в поканата описание на нарушението, в което липсва втората част – „не бе
поставена нито валидна залепваща се винетка, нито бе регистрирана валидна дигитална
винетка“. Липсата не е фатална обаче, тъй като въпросната част не визира състав на
самостоятелно или допълнително нарушение, а има само уточняващ характер, като пояснява
доказателствената база на становището за допускане на санкционираното нарушение
„незаплащане на такса за движение по път“. А именно – наказващият орган е приел
нарушението за извършено, защото не е открил нито залепена върху превозното средство
винетка, нито дигитална винетка.
Правилно е отхвърлена по-нататък идеята на защитата, че заплащането на винетна
такса на 12.10.23г. (преди преминаването по магистралата) било доказано. Заобикаляйки
въпроса за приложимостта на принципа за взаимното признаване на съдебните актове на
държавите-членки, ПАС също ще разсъждава по тази идея, за да постигне всестранно
изследване на спорните проблеми. В тази връзка констатира, че пред окръжния съд са
представени (1) интернет данни за стойността на винетката – 27.55 евро общо; (2)
придружена с надлежен превод на бълг.език справка от банката * за извършена чрез
кредитна карта, завършваща на *, успешна тансакция на процесната дата (на 12.10.23г. на
бензиностанция *) с предмет идентична сума; (3) нот.заверен констативен протокол за
установяване съдържанието на изпратени от страна на пътувалия с И. г-н Т. Я. писма от * и
разпечатка на всички трансакции от 12.10.23г., извършени с неговата кредитна карта,
завършваща на *. Същите писма и разпечатка г-н Я. изпрати по свой почин по ел.поща на
ПАС и в днешното с.з. съдът ги прие и приложи за сведение по въззивното дело. От
въпросните книжа се вижда, че на 12.10.23г. е осъществена покупка на стойност 27.55 евро с
кредитната карта на Я., но в тези книжа не е посочено и поради това няма сигурност, че
става дума да добиване на винетка, предназначена точно за превозното средство на И.
(автомобил с рег. №*), нито че въобще е закупена някаква вещ в полза на И.. Въпросното
твърдение би било несъмнено, ако беше придружено (а то не е) с копие от документ,
представляващ залепваща се или дигитална винетка, или поне с касова бележка със сведение
за купената на 12.10.23г. вещ.
3
ПАС не може да отговори за довода на защитата, основан на предположението, че
пътуването не би се осъществило без платена винетна такса, защото нямало как да се
преодолеят активиращите се при неплащане технически препятствия. Подобни препятствия
и претендираната невъзможност да тяхното преодоляване може само да се предполага, а
съдът не може да се произнесе по предположение, включително с оправдателен акт. Отделен
е въпросът, че изобщо не разполага с компетентност да постави под съмнение способите за
констатиране на нарушението от страна на чуждестранния компетентен орган.
Законосъобразно, на основание чл. 42, ал. 1 от Закона, окръжният съд е постановил
сумата, представляваща наложената финансова санкция, да остане в приход на бюджета на
РБ като изпълняваща държава.
В заключение – процедурата по признаване на чуждестранното решение е изпълнена
в съответствие с разпоредбите на ЗПИИАКОРНФС и РР 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005 г. относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
поради това въззивната жалба подлежи на отхвърляне.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението рег. № 64/13.02.2025 г. по ч. н. д. № 126/25 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4