Решение по дело №3314/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 51
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 9 януари 2020 г.)
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20197180703314
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№51/9.1.2020г.

 

Град Пловдив, 09.01.2020 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3314 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на К.И.И. *** против принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол № 0047252 от 24.10.2019 г., издаден от служители на ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.

Според жалбоподателя оспорената принудителна административна мярка е нищожна, тъй като не е ясно кой е административният орган, имащ правомощие да налага мярката, не е посочено нарушението и времето на неговото извършване. Иска се обявяване нищожността на оспорената мярка и присъждане на разноските по делото.

Ответниците считат, че скобата е сложена правомерно.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси са били неблагоприятно засегнати от оспорената принудителна административна мярка, и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 24.10.2019 г. в 10,28 часа, в град Пловдив, на ул. ****, е извършено принудително блокиране със скоба на МПС, марка БМВ, с рег. № РВ****, за което е съставен констативен протокол за принудително блокиране серия № 0047252 от 24.10.2019 г. След заплащане на таксата от 30 лева (фискален бон –л.5а) автомобилът е бил отблокиран.

В хода на съдебното производство от ответната страна са представени заповед № 12ОА680 от 23.03.2012 г. на кмета на община Пловдив (л.29), с която на основание  чл.167, ал.2, т.2 и чл.168 ЗДвП е определено ОП „Паркиране и репатриране“ за звено на община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране – блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС на територията на община Пловдив, както и заповед № 19ОА-1646 от 09.07.2019 г. на кмета на община Пловдив (л. 30), с която на основание чл.167, ал.2, т.2, чл.168 и чл.172, ал.1 ЗДвП, в съответствие с глава ІІІ, раздел І, ІІ, ІІІ и чл.35, ал.2, т.1, във връзка с чл.27 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив (НРСППППСТГП), приета от Общински съвет Пловдив, са определени конкретните длъжностни лица от ОП „Паркиране и репатриране“ да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране – тип „скоба“ на пътното превозно средство, както и да съставят констативни протоколи за принудително блокиране на пътни превозни  средства, като под №№ 19 и 20 са посочени ответниците Владимир Д. и Христос Б..

Видно от приложение № 1 към Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град Пловдив (л.20-28), в обхвата на „Синя зона“ се включва ул. „*** (№ 47 по списъка) – мястото, където на 24.10.2019 г. е бил паркирал автомобила си жалбоподателят. Т.е., категорично се установява, че улицата е включена в обхвата на „Синя зона“.

При тези факти съдът намира, че оспорената принудителна административна мярка е законосъобразна.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената мярка поради липса на компетентност на органите, които са я приложили.

Съгласно чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Съгласно чл.27 НРСППППСТГП поставянето на скоба може да се извърши само от звеното на общината, определено със заповед на кмета на общината на основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП.

В изпълнение на това законово задължение със заповед № 12ОА680 от 23.03.2012 г. кметът на Община Пловдив е определил ОП „Паркиране и репатриране“ да осъществява принудителни административни мерки при неправилно паркиране – блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, а със заповед № 19ОА-1646 от 09.07.2019 г. са определени конкретните длъжностни лица, които да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране тип „скоба“ и да съставят констативни протоколи за принудително блокиране на ППС, сред които длъжностни лица са и ответниците Владимир Д. и Христос Б., служители на общинското предприятие  на длъжност скобар, видно от длъжностните им характеристики (л.31 и 32). Т.е., налице е изрично оправомощаване както на общинското предприятие, така и на конкретните длъжностни лица в ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив В. Д. и Х.Б. да налагат принудителната административна мярка по чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП и противно на застъпеното от жалбоподателя становище, безспорно е установено, че оспорената мярка е наложена от компетентни органи. Изпълнен е фактическият състав на възлагането на правомощия на конкретни физически лица, служители на общинското предприятие, от кмета на община Пловдив.

Съгласно чл.99, ал.1 и 2 ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал.1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Т.е., техническото средство скоба може да се прилага единствено и само по отношение на ППС, за което не е заплатена таксата по чл.99, ал.3 ЗДвП и което е паркирано на определените от общинския съвет места за платено паркиране, обозначени съгласно чл.99, ал.2 ЗДвП.

Съгласно чл.10, ал.1 НРСППППСТГП  на територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране („Синя зона”) в определени часове на денонощието, от понеделник до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални празници, в часовия диапазон от 08.30 до 17.30 часа. Ал.3 на същата разпоредба предвижда, че обхватът на „Синя зона” се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен списък, приложение № 1 на настоящата наредба (л.20-28 от делото и общодостъпен на сайта на община Пловдив), като условията и редът за паркиране в зоната се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението в град Пловдив.

В настоящия случай по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е паркирал автомобила си в границите на „Синя зона“, без да е платил дължимата такса. Доколкото посоченият в констативния протокол за принудително блокиране (л.33) час на блокиране е 10,28 часа, а фискалният бон, с който е платена таксата за отблокиране на ППС, е 10,32 часа, следва да се приеме, че жалбоподателят е бил паркирал автомобилът си в часовия диапазон от 8,30 часа до 10,32 часа, когато съгласно чл.10, ал.1 НРСППППС паркирането в „Синя зона“ е платено.  

Неотносимо към законосъобразността на процесната мярка е твърдението на жалбоподателя за липса на пътни знаци, забраняващи паркирането, защото принудителното блокиране е приложено на основание чл.26, ал.1 НРСППППС, съгласно който ППС, което е паркирало в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“, може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба“. Т.е., мярката е приложена заради нарушаване на изискването при паркирането в „Синя зона“ да се заплати определената от Общински съвет Пловдив такса.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.

Съдът констатира, че в жалбата неправилно е посочено фамилното име на жалбоподателя, което според представеното свидетелство за регистрация, част І (л.6) е Стамов, а не И., но ЕГН е идентичен с посочения в жалбата, което не оставя съмнение относно подателя на жалбата. Съответно следва да бъде извършена поправка в този смисъл.

Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка във фамилното име на жалбоподателя К.И.И., което да се чете С. 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И. С., ЕГН **********,***, против принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол № 0047252 от 24.10.2019 г., издаден от служители на ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.

            Решението е окончателно.

 

Административен съдия: