Решение по дело №2053/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 2229  06.11.2019 г.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на осми октомври  през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря К.Р.,

като разгледа докладваното от съдия  Дарина Матеева  адм. дело № 2053 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/

Образувано е по жалба на „Глория консулт“ ЕООД, ЕИК *** чрез управителя Н.И.К., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Васил Левски“ №105 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК - 280- 0023062/16.05.2019 год., издадена от Ж.М.- *, потвърдена с Решение № ГДФК - 44 от 03.06.2019 год. на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 280 - 0023062/16.05.2019 год., потвърдена с Решение № ГДФК - 44 от 03.06.2019 год., като неправилна и незаконосъобразна

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ,поради това,че същата е издадена преди да бъде издадено наказателно постановление и горното лишава субекта от привилегията по см. на чл. 187, ал.4 ЗДДС.

Ответникът –Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, поддържа,че следва да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Представя писмена защита и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед,потвърдена с Решение на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 19.06.2019г. Видно от печата върху жалбата е ,че е подадена в ТД на НАП Пловдив на 26.06.2019г.г.

Жалбата е против заповед за налагане на принудителна административна  мярка –„запечатване на обект“, която съгласно изричната разпоредба на чл. 186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Така изложеното налага извод, че жалбата е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че на 09.05.2019г. в 11:35ч. при извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - автомивка „Ауто Макс“, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 105, стопанисван от "ГЛОРИЯ КОНСУЛТ" ЕООД с ЕИК: ***, е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба №Н - 18 от 13.12.2006г. на МФ, е допуснал нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.

При проверката е установено следното: извършена е контролна покупка на 2 бр. жетони за автомивка на самообслужване на обща стойност 2,00 лв., заплатени в брой от Николай Павлов Николов - инспектор по приходите, преди легитимация, на Г.П.Г.- мияч на автомобили, като за продажбата не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/, модел DАТЕСS DР-25-KL с ИН на ФУ DT495639 и ИН на ФП 02495639, или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

За извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с №0009558/09.05.2019г. С този номер е изведен дневен финансов „х“ отчет с общ оборот в размер на 49,00 лв. от проверяващия екип.

Констатацията за извършено нарушение се подкрепя и от установената положителна касова разлика в размер на 2,00 лв. между: Разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ - 49,00 лв., фактическа наличност на паричните средства, съгласно приложен Опис - 51,00 лв, сума на паричните средства в началото на работния ден - 0,00 лв., въведени пари в касата - 0,00 лв., изведени пари от касата - 0,00 лв.

Резултатите от проверката  са обекти­вирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0023069/09.05.2019г. на тър­говски обект – автомивка „Ауто Макс“, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 105, стопанисван от "ГЛОРИЯ КОНСУЛТ" ЕООД.

Издадени е и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/F485916/13.05.2019г. за нарушение по чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с мл.118,ал.1 от ЗДДС.

В административната преписка ,представена по настоящото дело е наличен и   опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката.

Въз основа на констатациите от проверката е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК - 280- 0023062/16.05.2019 год., издадена от Ж.М.- *,с която на „Глория консулт“ ЕООД е наложена ПАМ-„запечатване  на търговски обект- автомивка „Ауто Макс“, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 105, стопанисван от "ГЛОРИЯ КОНСУЛТ" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.

Заповедта е обжалвана пред Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП,който със свое Решение № ГДФК - 44 от 03.06.2019 год. я потвърждава.

В заповедта са изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административ­ния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на търговския обект-автомивката се намира на главен път в гр.Пловдив,площта на обекта  от около 300 кв.м. и възможността за реализиране на значителни обороти,високота посещаемост, търсенето,разнообразието и достъпните цени на предлаганите услуги.миене и почистване на МПС ,пране на седалки и др.

В мотивите органът е опредилил и целите, които се иска да бъдат постигнати с налагането, а именно да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършва­не на нови нарушения.

Описано е, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на да­нъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата про­дажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.

Изложени са мотиви, че издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, изда­вани от или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 ЗДДС

, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, като се счита, че неизпълнението на задълженията показва пове­дение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и орга­низация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодател­ство.

Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труд­нопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразя­ване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на дъл­жимите налози.

В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните прак­тики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.    Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а инди­ректният недопускане на вреда за фиска.

В хода на съдебното оспорване ,във връзка с доводите на жалбоподателя,че липсва издаване на наказателно постановление за констатираното нарушение,процесуалният представител на ответника представя НП № 464158-F485916/18.09.2019г.,издадено от Ж.М.- *.

При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите .

При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

Оспорената заповед съдържа както фактическите основания,изложени и в Протокола за извършена проверка,така и правните основания с посочване и описание на нарушението-дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,издаден по установения ред за продажба,като е нарушен състава на чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС  Оспорената заповед съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителната административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата.При определяне на срока не се констатира нарушаване на принципа  за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. При проверката е установено нарушение на данъчното законодателство, за която  не е издадена фискална касова бележка от въведено в експлоатация за обекта фискално устройство,нито от кочан с ръчни касови бележки. Съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок – тежестта на извършеното нарушение и последиците от него – невъзможността да се установи реалния оборот на дружеството, като при тази преценка е съобразил и големината на търговския обект ,неговото местонахождение, характерът на дейността-автомивка ,разположена на главен път в гр.Пловдив, с разнообразие и достъпни цени на предлаганите услуги,миене и почистване на МПС ,пране на седалки и др,  защитата на обществения интерес за предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения и др. Посочено е също изрично, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби чрез тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – промяна в начина на извършване на дейността в обекта, правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на документите и предаване на изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда за фиска. Т.е., в оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок от 10 дни за налагане на принудителната административна мярка . Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона.Ето защо доводите,развити в жалбата се явяват неоснователни.

         Съдът намира,че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

         При проследяване на приложимата нормативна уредба съдът съобразява следното:

Чл. 118, ал.1 и 3 ЗДДС въвеждат задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, и задължение за получателя да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта (ал.1); фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, като в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал.4 (ал.3).

 Редът и начинът за издаване на документ за продажба/или доставка на  услуги са установени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм., бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп., бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм., бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.)от Наредбата   аналогично на чл.118 от ЗДДС сочи:“Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги“

От друга страна чл.3,ал.9 от Наредбата  посочва,че:“Лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител.“

Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

            При така дадената правна регламентация и с оглед събраните по делото доказателства безспорно се установява описаното административно нарушение,осъществено от дружеството-жалбоподател.

Като е извършило продажба на услуга на клиент от процесния търговски обект – автомивка „Ауто Макс“, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 105, стопанисван от "ГЛОРИЯ КОНСУЛТ" ЕООД  на 09.05.2019г. в 11:35ч. при контролна покупка на 2 бр. жетони за автомивка на самообслужване на обща стойност 2,00 лв., заплатени в брой от Николай Павлов Николов - инспектор по приходите, преди легитимация, на Г.П.Г.- мияч на автомобили, като за продажбата не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/, модел DАТЕСS DР-25-KL с ИН на ФУ DT495639 и ИН на ФП 02495639, или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,дружеството- жалбоподател е извършило вмененото му административно нарушение по чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС. То ще следва да бъде прието като проявен юридически факт. Събраните по делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за издаване на документ при извършената продажба, е нарушен от жалбопода­теля, като в оспорената заповед са изложени подробни мотиви относно възмож­ността провереният субект да извърши друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено посредством налагането на процесната принудителна мярка.

Следователно дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС, съответно налице са всички предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС.

Всъщност в жалбата не се отрича извършеното нарушения,а изложените доводи касаят  повече формата на акта,обвързаността на приложената принудителна административна мярка с административнонаказателна отговорност на санкционираното лице.

В тази връзка следва да се посочи,че след като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административно-наказателното производство, ако такова изобщо се развива. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на нарушителя да извърши други противоправни деяния, не представлява административно наказание и няма санкционен характер. В този смисъл при налагане на настоящата принудителна административна мярка, съдът намира, че административният орган е спазил целта на закона. Целта на всяка, включително и на настоящата, принудителна административна мярка винаги е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране на поведението на задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение. По аргумент от чл. 22 ЗАНН и с оглед постигане на превантивната цел на закона, за да преустанови дружеството незаконосъобразната си дейност, процесната мярка се явява съответна на този законодателен приоритет.

Досежно изложените в жалбата доводи, че издаване на заповедта за прилагане на ПАМ преди да бъде издадено наказателно постановление лишава субекта от привилегията по см. на чл. 187, ал.4 ЗДДС, като в случая НП не е било връчено,дори нещо повече то не е било съставяно.

Без значение съгласно трайната съдебна практика за настоящото производ­ство е изходът от административно наказателното производство, започнало с акт за установяване на административно нарушение.

Материалноправната разпоредба на чл. 186, ал.1 от ЗДДС, не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран административнона­казателен акт с който се установява административно нарушение и се налага съ­ответното наказание.

До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и адми­нистративно наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието и като незаконосъобразна.

Налагането на принудителната административна мярка запечатване на обект е основание за прилагане  и на втората принудителна административна мярка по чл. 187, ал.1 ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта. Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от прилагането на мярката по чл. 187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена предварително от законодателя и затова при наличие на хипотезата – т.е., при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 – следва да наложи и мярката по чл. 187, ал.1 ЗДДС.

            В заключение на изложеното , в хода на служебната проверка по чл. 168 от АПК ,съдът установи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, в производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни основания за отмяна, материалният закон е приложен правилно, а доколкото е постановена в условията на обвързана компетентност (при установеното наличие на предвидените от закона предпоставки за прилагане на ПАМ) заповедта е съответна и с целта на закона, поради което липсват основания за ревизия. Горното квалифицира жалбата против нея като неоснователна и налага отхвърлянето й.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал.4 АПК и чл. 78, ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01. 2017г./, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна ,но не до размер от 500 лева,съгласно чл.8,ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,тъй като в настоящото производство е приложима нормата на чл.78,ал.8 от АПК вр.чл.144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК, Административен съд-Пловдив,Първо отделение,І състав

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Глория консулт“ ЕООД, ЕИК *** чрез управителя Н.И.К., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Васил Левски“ №105 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК - 280- 0023062/16.05.2019 год., издадена от Ж.М.- *, потвърдена с Решение № ГДФК - 44 от 03.06.2019 год. на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Глория консулт“ ЕООД, ЕИК *** чрез управителя Н.И.К., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Васил Левски“ №105 да заплати на Националната агенция по приходите, Териториална дирекция Пловдив сумата 100 /сто / лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

 

 

                                                         СЪДИЯ: