МОТИВИ към ПРИСЪДА № ….. от 13.07.2015 година по НОХД № 538/2013
г. по описа на Районен съд – гр. Павликени
Обвинението е
срещу Т.Б.Б. – роден на *** ***, бълг. гражданин, разведен, със средно
образование, безработен, ЕГН **********, неосъждан за това, че за периода от
месец ноември 2003 г.
до месец май 2004 г.
в с. **********, с. ********* и с. **********, във формата на продължавано
престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у
О. А.В.
***, М.И.Н. *** и А.С. *** заблуждение, че ще им достави пълно оборудване и
зайци за зайцеферми, за което е получил сумата от 8422 лв. от В., 5850 лв. от Н.
и 2310 лв. от А. и с това причинил имотна вреда в големи размери на обща
стойност 16 582 лв. – деянието квалифицирано като престъпление по чл. 210, ал.
1, точка 5 от НК, във вр. с чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 26 от НК. В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд. Моли налагането на наказание
“лишаване от свобода” за минимален срок, с приложението на чл. 66 от НК.
Подсъдимият Т.Б. - редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание. Не се признава за виновен, твърди
че не бил извършвал никаква измама, а ставало дума за гражданскоправни
взаимоотношения, по които бил изправната страна и моли да бъде оправдан.
Редовно упълномощеният му защитник
– адв. Д.А., ***** – счита обвинението за недоказано и моли подзащитният му да бъде
оправдан. Навежда доводи за евентуално наличие на частично неизпълнение на
гражданско задължение.
Съдът, след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
Т.Б.Б. към процесния период е **** годишен, живеел в гр. ******. Регистриран бил като ****. Осъждан през ***** год. по НОХД ***/**** год. на Районен съд - ***** на *** месеца лишаване от свобода, като
изпълнението на наказанието било отложено с тригодишен изпитателен срок за
престъпление по чл. 210, като прави впечатление, че механизма е идентичен с
този по настоящото производство, както и че деянията непосредствено следват
тези, предмет на разглеждане в настоящото. Освобождаван е и от наказателна
отговорност по реда на чл. 78А НК за деяние по чл. 227б от НК.
През месец септември 2003 г. св. В. узнала от
вестникарска реклама, че ЕТ „********"*** предлага възможност за
започване на малък бизнес - отглеждане на зайци с последващо изкупуване на
продукцията. Обадила се на един от посочените телефони и така се свързала със
св. М. Б.. Оказало се, че той бил създал ферма за отглеждане на зайци в с. *******, със съдействието на Т.Б., който
впоследствие я ползвал като демонстрационна. В. посетила фермата в с. ********* и удовлетворена от видяното,
решила да сключи договора. Това станало в с. ******** в домът на свидетелката.
Договорът бил подписан на ******2003 г., след което свидетелката
предала на Б. сумата от 8422 лв. в изпълнение на нейните задължения по
договора. Б. доставил общо само 54 клетки в лошо техническо състояние и
разплоден материал, въпреки да бил поел задължението за създаване на ферма със 150
клетки и 50 майки зайци. По данни на свидетелката след месец - два станала
готова първата продукция и тя започнала да търси подсъдимия за да я пласира, но
не могла да го открие. Така следствие липсата на осигурен пазар готовата
продукция започнала да измира.
В началото на месец март 2005 г. отново чрез
публикация във в-к „*****" св. Н. разбрал, че „С. ц." гр. ****** сключва договори за малък и
среден бизнес с възможност за изкупуване на продукцията. Тъй като му били
необходими парични средства решил да се обади на посочените телефони и така се
свързал с Т.Б., с когото се уговорили да се срещнат. Първата среща се състояла
в гр. ******, където подсъдимия обяснил подробностите по сключване на договора,
условията и възможностите за изкупуването на продукцията и заявил, че има демонстрационна
ферма в с. *******, където можело да се видят реалните условия. Всичко това
убедило Н. и придружителите му, че се касае за човек на когото може да се разчита
и още на тази среща - на ****2004 г. подписал договора с подсъдимия в
присъствието на св. П. и св. Б..
На ********** г. Б. пристигнал в дома му в с. **********, обл. ********** където станало и предаването на
първата част от парите. На *******2004 г. подсъдимия доставил на св.
Н. 24 клетки, 25 женски и 5 мъжки заека, въпреки общата бройка на договорените
клетки да била 75. По-късно свидетелят изплатил и останалата част от парите,
като общата стойност на парите платени от св. Н. достигнала 7 300 лева. Нито тогава,
нито впоследствие Б. не изпълнил задълженията си като не доставил и останалите
клетки, с което нарушил производственият процес. По тази причина св. Н. се
обадил на подс. Б. и поискал договора да бъде прекратен, което било последвано
от подписване от страна на Б. на „запис на заповед", на основание на която
било образувано и изпълнително дело.
Описаното дотук сочи на прецизно
изграден и повтарящ се механизъм на действие от страна на подсъдимия –
обещаваща обява във местен всекидневник, среща и показване на
„демонстрационната” ферма на св. Б. във с. *********, а междувременно агресивно
убеждаване чрез разкази за сигурен печеливш бизнес, ****** методики, марката *****, министерство на земеделието и
подписване на договори, което убеждава потенциалните пострадали, че не се касае
за измама и има основание да предадат исканите им суми.
По идентичен начин Б. постъпил и по
отношение св. А. ***, което в настоящото производство се установи от
приложените по досъдебното производство жалби, договори и останалите писмени
доказателства - от познати разбрал, че в с. ********* имало човек, който имал ферма за
зайци. Свидетеля проявил интерес, защото смятал и той да направи опит да
отглежда зайци и за целта посетил „демонстрационната” ферма и се убедил, че при
така съществуващите и предлагани условия, може да развива такава дейност. В
крайна сметка св. А. предал на Б. 2310 лева, а не получил работеща ферма. Близо
месец след сключването на договора открил подсъдимия и поискал изпълнение или
прекратяване на договора, но такова отново не последвало.
Видно от заключението на съдебно-графическа
експертиза, подписите в графи „президент на ЕТ „******" в договор от *****2003 г., 2 бр. анекси, ръкописен
текст на оферта към договор от *****2003 г., в графа „президент на ЕТ
„****", подписи в графа „президент" и „клиент" на гърба на
оферта към договор от *******2003 г. и подписи в разписки с
номера ***, ***, ***, ***, ***,*** и във фактура № ****/******2004 г. са положени от Т.Б.Б..
Видно пък от приетото по делото
заключение на съдебно-ветеринарна експертиза Б. не е създал адекватни условия
за отглеждане и развъждане на зайци.
Минималната
работна заплата за процесния период възлиза на 120 лева - ПМС № ***/*****2004 г.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени
средства и гласни доказателствени средства.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните
свидетели, посочени от обвинението като обективни, логични, последователни и
кореспондиращи на писмените доказателствени средства по делото. Ако и да има
някои неточности, то те се явяват лесно обясними и разбираеми – от процесния
момент до разглеждане на делото са изминали повече от 10 години.
При така установеното от
фактическа страна, безспорна за настоящия състав, се налагат следните правни
изводи:
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че подсъдимият от обективна страна е осъществил визирания в ОА състав
на престъплението по чл. 210, ал. 1, точка 5 от НК, във вр. с чл. 209, ал. 1,
във връзка с чл. 26 от НК - за периода от месец ноември 2003 г. до месец май 2004г.
в с. ********, с. ********** и с. *********, във формата на продължавано
престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у
О. А.В.
***, М.И.Н. *** и А.С. *** заблуждение, че ще им достави пълно оборудване и
зайци за зайцеферми, за което е получил сумата от 8 422 лв. от В., 5 850 лв. от
Н. и 2 310 лв. от А. и с това им причинил имотна вреда, равняваща се на горните
суми на обща стойност 16 582 лв.
съставляваща големи размери.
От доказателствения материал по
делото се установява по безспорен начин, че подсъдимият създавайки една невярна
представа у пострадалите относно съществените условия на сключените договори –
изграждане на работещ, сигурен и доходоносен бизнес чрез доставка на оборудване
и разплоден материал, както и осигуряване изкупуването на готовата продукция, Б.
обективно е осъществил едната форма на изпълнително деяние по чл. 209, ал. 1 от НК - възбуждане на заблуждение у всеки един от пострадалите. Извършените от
него „частични доставки" на оборудване /преобладаващо в лошо
експлоатационно състояние/ и зайци, всъщност са били насочени не към изпълнение
на поети договорни задължения, а единствено и само с цел да поддържа
формираната от него по-рано невярна представа у всеки един от пострадалите, с
което на практика е осъществил и втората форма на изпълнително деяние по чл.
209, ал. 1 от НК - поддържане на заблуждението – в тая насока е и заключението
на СВЕ, че с действията си Б. не е създал адекватни условия за отглеждане и
развъждане на зайци. И в с.з. подсъдимия твърди факти нямащи опора в доказателствения
материал по делото – ВЛ по СВЕ било давало становище за други породи зайци, а
не за тази, за която били договорите. Видно от приложените договори в тях се
визират именно породите гигант – бял новозеландски, калифорнийски и бял бисер,
но не и сочената от него „цика”.
Липсата на конкретни действия по
реализиране на готова продукция категорично налага извода, че Б. въобще не е
имал намерение да поема и да изпълни задълженията си като страна по сключените
с пострадалите договори. Мотивирани по гореописания начин и предавайки
съответните суми в брой на Б., пострадалите са извършили акт на имуществено
разпореждане, пряко следствие от който е настъпилата за всеки един от тях
имотна вреда.
Б. е действал с пряк умисъл и
користна цел. Той е предвиждал, че вследствие на неговото въздействие върху
измамените, у тях ще възникнат неправилни представи, след което активно е
действал за поддържане на това заблуждение. Както беше посочено по-горе,
мотивирани от създаденото и поддържано от Б. заблуждение пострадалите извършили
акт на имуществено разпореждане, който пряко кореспондира с причинената им
имотна вреда. Тези си действия Б. извършил не самоцелно, а именно с цел да
набави за себе си имотна облага.
Трите деяния са извършени в
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК – с
оглед късия период и идентичност на механизма.
Съобразно Тълкувателно решение № *** от ******1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № ***/*** г., ОСНК размера на причинената
на пострадалите имотна вреда – 16582 лева /повече от 138 МРЗ/ обуславя и
квалификацията големи размери.
При така
изясненото и с оглед обстоятелството, че в хода на производството не се установи
никой от пострадалите да е преди обявата планирал да развива такава дейност по
отглеждане на зайци съдът приема, че всички дадени средства са явяват вреда за
тях – нито се установява някой от пострадалите да е имал приходи, нито пък да е
имал намерение да развива такава дейност.
Предвид изложените съображения
съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на процесното престъпление.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства – продължителността на производството, основно на досъдебна фаза,
видно е че след 2005 година Б. няма престъпни деяния, което идва да онагледи
извода, че обсъжданите се явяват изолирано явление в живота му и понастоящем е
извлякъл целяната поука.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита – относително продължителният период на извършване
на престъплението – свързан с възможността да се оцени и премисли извършеното и
навеждащ на извода за трайна престъпна нагласа към него момент, размера на
причинените вреди, липсата на разкаяние.
Предвиденото наказание за
посоченото престъпление е „лишаване от свобода” от една до осем години.
Съдът счита, че за осъщественото
от Б. престъпление следва да изтърпи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
една година – основно с оглед продължителността на досъдебното производство и
последващото му поведение.
Налице са предпоставките на чл.
66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание – подсъдимият
е неосъждан към процесния период, размера на наказанието позволява отлагането и
настоящият състав счита, че за поправянето на подсъдимия към настоящия момент
не е необходимо изолирането му от обществото.
Така определеното наказание на
подсъдимия съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане
целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието му, както и за постигане на генералната превенция.
При този изход на делото на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ПРС разноски по делото в размер на 266.60 лв., , както и 10 лева за служебно
издаване изпълнителни листи, а сумата от 394.50 лв. – по сметка на ОД на МВР, гр. ********.
Предвид изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.