Определение по дело №57/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Н. М., защитник на подсъдимите М. Б. Ш. и Л. Х. О. срещу Присъда № ***/15.10.2010год. постановена по НОХД № 441/2010год. по описа на Р. съд С., с която подсъдимите са осъдени на “Пробация”, като на осн. чл.42а, ал.2, т.1,2 и 6 от НК са определени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца, при периодичност на полагане на подписите два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно, за срок от една година

В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и за явна несправедливост на наложените наказания. Без основание съдът е признал подсъдимите за виновни в престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като считат, че използвания гумен маркуч не е техническо средство, както и използването му не представлява специален начин по смисъла на НК. Освен нова, считат, че извършеното от подсъдимите представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като липсват вредни последици, по причина, че е възстановена стойността както на откраднатото гориво, така и на горивото, което са се опитали да отнемат, дори са надвнесли 78.40лв. Налице са и други смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, млада възраст, направени самопризнания, съдействие на разследващите органи и добри характеристични данни. С оглед изложеното считат, че се касае за обикновена кражба по чл.194, ал.1 от НК, а с оглед маловажността на случая по чл.194, ал.3 от НК. Именно с оглед тази квалификация на деянието, наложените наказания се явяват явно несправедливи.

Иска се съдът да измени обжалваната присъда, като наложи на подсъдимите наказание “глоба” в минимален размер или да се намали размера на пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 в минимален размер, без мярката по т.6.

Представителят на О. П. счита, че жалбата е неоснователна, тъй като постановената присъда е обоснована и законосъобразна. В конкретния случай не може да се говори за малозначителност, тъй като се касае за 80 литра бензин, количество, което позволява едно МПС с дизелов двигател да се управлява в продължение на много километри. Освен това, деянието е извършено последователно на два пъти, като е било организирано предварително. Гумения маркуч се явява техническо средство, с оглед начина на използването му. Моли да остави без уважение жалбата, като се потвърди присъдата на Р. съд С..

Подсъдимите М. Б. Ш. и Л. Х. О. се явяват лично и със защитника си А.М., които поддържат жалбата по изложените в нея съображения.

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните изразено в с.з. и след преценка на доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С присъда № ****/15.10.2010год. постановена по НОХД №441/2010год. по описа на РС С. подсъдимият М. Б. Ш. е признат за виновен в това, че за времето от 18.00 часа на 07.03.2010г. до 02.30 часа на 25.03.2010г. при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Л. Х. О., като извършител, след предварителен сговор, в немаловажен случай е отнел чужди движими вещи, както следва:

За времето от 18.00 часа на 07.03.2010г. до 08.30 часа на 15.03.2010г. в Г., от паркиран пред дом №*** на У.*****” от колесен багер „****”, модел „***” с рег.№ *****, собственост на „******” Е., с лизингополучател „. Е., Ч. използване на техническо средство – гумен маркуч е отнел чужди движими вещи 60 литра дизелово гориво – нафта на стойност 117.60лева от владението на собственика „. Е., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои;

На 25.03.2010г. около 02.30 часа в Г. С., У.И.” №*** от паркиран колесен багер марка „*****” с рег.№ ***** с наемател „. С. Е. Г.С. Ч. използване на техническо средство – гумен маркуч е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 20 литра дизелово гориво – нафта на стойност 39.20 лева от владението на „. С. Е. Г.С. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.197, т.3 от НК и чл.58а, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2 б.”б” НК е заменено наказанието “лишаване от свобода” с “пробация” и е осъден на “пробация”, като на основание чл.42а, ал.2, т. 1, 2 и 6 НК са определени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца, при периодичност на полагане на подписите два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно, за срок от една година.

Със същата присъда подсъдимия Л. Х. О. е признат за виновен в това, че за времето от 18.00 часа на 07.03.2010г. до 02.30 часа на 25.03.2010г. при условията на продължавано престъпление в съучастие с М. Б. Ш. като извършител, след предварителен сговор в немаловажен случай е отнел чужди движими вещи, както следва:

За времето от 18.00 часа на 07.03.2010г. до 08.30 часа на 15.03.2010г. в Г., от паркиран пред дом №**** на У.*****” от колесен багер „*****”, модел „****” с рег.№ ****, собственост на „******” Е. с лизингополучател „. Е., Ч. използване на техническо средство – гумен маркуч е отнел чужди движими вещи 60 литра дизелово гориво – нафта на стойност 117.60лева от владението на собственика „. Е., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои;

На 25.03.2010г. около 02.30часа в Г., У.И.” №*** от паркиран колесен багер марка „****” с рег.№ ****** с наемател „. С. Е. Г.С. Ч. използване на техническо средство – гумен маркуч е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 20 литра дизелово гориво – нафта на стойност 39.20 лева от владението на „. С. Е. Г.С. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.197, т.3 от НК и чл.58а, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2 б.”б” НК е заменено наказанието “лишаване от свобода” с “пробация” и е осъден на “пробация”, като на основание чл.42а, ал.2, т. 1, 2 и 6 НК са определени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца, при периодичност на полагане на подписите два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно, за срок от една година.

Подсъдимите М. Б. Ш. и Л. Х. О. са осъдени на основание чл.189, ал.3 НПК, солидарно да заплатят по сметка на ОД на МВР С. разноските по делото в размер на 105 лв./сто и пет лева/ за възнаграждението на вещото лице по стоково-оценъчната експертиза.

На основание чл.53, ал.1, б.”а” НК е постановено отнеманетона 2 /два/ броя пластмасови туби, сиви на цвят с вместимост от по 20 л. /двадесет литра/, 1 /един/ брой пластмасова туба, зелена на цвят с вместимост от 20 л /двадесет литра/, 1 /един/ брой гумен маркуч с дължина от 3 м./ три метра/ и 1 /един/ чифт работни ръкавици, приложени, като веществени доказателства по делото, собственост на подсъдимия Л. Х. О. в полза на Държавата, като поради липсата на стойност на тези вещи, е разпоредено да бъдат унищожени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районният съд е проведено съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимите М. Б. Ш. и Л. Х. О. са направил изявления, че признават фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тях.

От фактическа страна съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:

В началото на месец март 2010г. подсъдимите М. Ш. и Л. О. се разхождали по У.******” в К.Р., когато видели паркирания колесен багер „*****” модел „***” с рег.№ ****, собственост на „******” Е., клон ***** с лизингополучател „. Е. Г.*****. Тогава двамата се уговорили вечерта да отидат и да източат от нафтата в резервоара на багера. Горивото в багера било собственост на „. Е.. Същата вечер подсъдимият О. взел от дома си три туби с по 20 литра вместимост всяка, един гумен маркуч, дълъг около 3 метра и чифт ръкавици и заедно с подсъдимия Ш. отишли до багера, който видели по-рано. Първоначално Ш. се качил на багера, опитал се да развърти капачката на резервоара, но не успял и тогава на багера се качил О.. Той развъртял капачката на резервоара, поставил в него гумения маркуч и напълнили с негова помощ три туби по 20 литра нафта. По -късно тази нафта я изсипали в автомобила на подсъдимия О.. Тъй като от 07.03.2010г. до 15.03.2010г., времето било много лошо – имало много сняг и не можело да се работи, на 15.03.2010г. „. Е. отново подновили работата с багера, когато св.М. установил, че горивото е изчерпано. След като се обадил на св.П., на мястото, дошла оперативна група от РУП С. и бил извършен оглед на местопроизшествието. На 24.03.2010г. подсъдимите Ш. и О. отново се разхождали в К.Р., когато покрай ІІ ОУ, на У.И.”, забелязали паркирани два багера. Тогава двамата отново се уговорили вечерта да източат от нафтата на багерите. Изчакали вечерта до 02.00 часа на 25.03.2010г., взели две туби с вместимост от по 20 литра от дома на О. и един гумен маркуч и тръгнали пеш по пътя към ІІ ОУ. Стигнали до У.И.”, на мястото, където през деня видели паркирани двата багера. Там те решили да отворят резервоара на колесен багер марка „*****” с рег.№ *****, тъй като неговият резервоар бил по-голям и считали, че ще има повече гориво. Багерът бил собственост на фирма „*****” Е., но бил нает от „. С. Е., което дружество зареждало и горивото. Първи на багера се качил подсъдимият Ш.. Той се опитал да отвърти капачката на резервоара, но не успял и слезнал. След това Ш. подпрял с раменете си подсъдимият О., последният отвъртял капачката, маркуча бил пъхнат в тубата и след като тя се напълнила, горивото престанало да тече. Тогава обвиняемите предположили, че горивото в резервора е свършило и О. отново с помощта на другия подсъдим, завил капачката на резервоара. В този момент на мястото дошли свидетелите Е. Н. и А. А., охранители в „. Е.. Двамата подсъдими се опитали да се скрият наблизо. Тогава св.А., след като ги видял, им казал да се покажат и те излезнали. Охранителите ги качили в автомобил и ги закарали в Х. „*****” в К.У., където бил отседнал св.М. – общ работник към „. Е. и поискали съвет от него какво да правят с обвиняемите. Свидетелят М. ги посъветвал да ги закарат в полицията. Тримата служители на „. Е., заедно с двамата обвиняеми тръгнали към полицията. На пазара в К.У. срещнали полицейски патрулен автомобил, с който по това време бил наряда по опазване на обществения ред, а именно свидетелите Л. М. и И. П.. След това двамата подсъдими били закарани в РУП С..

На мястото, където подсъдимите били заловени, бил извършен оглед на местопроизшествието. При огледа са иззети като веществени доказателства 2 броя пластмасови туби сиви на цвят, едната от които е била пълна с течност, 1 брой черен маркуч с дължина около 3 метра и един чифт работни ръкавици. С протокол за доброволно предаване от 11.06.2010г. /л.109/ е била предадена от подсъдимия О. и третата туба, пластмасова, зелена на цвят от 20 литра с капачка. В хода на разследването двама подсъдими са възстановили на ощетените юридически лице изцяло стойността на отнетите от тях вещи.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите дадени по реда на чл.371, т.2 НПК, както и въз основа на свидетелските показания на свидетелите П., Б. Д., Е. Н., А. А., И. М., А. М., Л. М. и И. Д., дадени от тях в хода на досъдебното производство. Освен от гласните доказателствени средства, установената фактическа обстановка се установи и от назначената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, справки за съдимост на подсъдимите, протокол за доброволно предаване от 11.06.2010г./л.109 от ДП/, характеристики, декларации за семейно и материално положение, както и от разписки от 11.06.2010г. /л.110 и 111 от ДП/ и приложените документи удостоверяващи собствеността върху отнетите вещи.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивния съд намира, че обосновано и законсъобразно районния съд е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимите са осъществили деяние по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. По безспорен начин са установени всички съставомерни елементи от фактическия състав на деянието. Въззивния съд изцяло споделя правните изводи на районния съд, поради което не е необходимо да ги преповтаря.

Във въззивната жалба е изложен довод, че гумения маркуч не представлява техническо средство. Действително, сам по себе си гумения маркуч не представлява техническо средство, но начина на използването му и целта за която е използван, го характеризират като такова. Без използването на гумения маркуч, не би могло да се стигне до източването на горивото, поради което гумения маркуч е техническото средство, Ч. което е осъществено деянието. По изложените съображения и въззивната инстанция намира възражението за неоснователно и ще следва да се остави без уважение.

Както пред районния съд, така и във въззивната жалба са изложени доводи, че деянието, извършено от подсъдимите представлява маловажен случай, тъй като липсвали вредни последици, поради възстановяването на нанесената щета, както и наличието на другите смекчаващи вината обстоятелства. Съдът намира и това възражение за неоснователно. Налице е щета от извършеното деяние, а това че същата е възстановена до приключването на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е взето предвид, тъй като деянието е преквалифицирано по чл.197, т.3 от НК, който се явява по-благоприятен за подсъдимите. За да е налице маловажен случай е необходимо да се приеме, че престъплението, с оглед на всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Размера на щетата не е единствения критерий, който определя дали случаят е маловажен, а се взема предвид, както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на дееца. В конкретния казус посочените смекчаващи обстоятелства не обуславя по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Като взе предвид гореизложеното и съображенията на районния съд, окръжния съд намира, че осъществените от подсъдимите деяния, не представляват маловажен случай и законосъобразно деянията са е квалифицирани по чл.195, ал.1, т.5 от НК.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на подсъдимите, че наложеното им наказание е явно несправедливо, като се иска намаляване размера на наложените пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК и отмяна на пробационната марка по чл.42а, ал.2, т.6 от НК. При определяне вида и размера на наказанията, които подсъдимите следва да изтърпят, районния съд се е съобразил с обществената опасност на деянието и дейците, а също така е отчел смекчаващите вината обстоятелства. Полагането на безвъзмезден труд в полза на обществото има превъзпитаваща роля, поради което въззивния съд намира, че и това наказание следва да бъде изтърпяно от подсъдимите.

Съдът намира, че с така наложените наказания ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 НК.

По изложените съображения съдът намира жалбата на подсъдимите за неоснователна, поради което ще следва да бъде оставена без уважение.

При цялостната проверка на присъдата, въззивния съд не установи наличието на нарушения, които да обосноват нейното изменение или отмяна и с оглед това, че жалбата е неоснователна, ще следва същата да бъде потвърдена изцяло, като обоснована и законосъобразна.

Водим от горното и на осн. чл.338 от НПК С. окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № ****/15.10.2010год. постановена по НОХД №441/2010год. по описа на Р. съд С..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Писмено да се съобщи на страните, че решението по делото е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :