РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Перник, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720102079 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89
Б срещу Община Перник за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 1065,68
лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба-15.05.2023 г. до
окончателното плащане, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“, полица № 44022121300*** и образувана щета № **************.
Ищецът твърди, че на 16.03.2022 г. било настъпило ПТП като застрахован при него
лек автомобил „Х., модел „А.“, с рег. № СВ **** СК по застраховка „Каско +“ и полица
44022121300****, бил увреден. Конкретно сочи, че водачът на процесното МПС движейки
по обходния маршрут Р.-К., малко преди влизане в селото К., прЕ.нава през необезопасен и
несигнализиран участък от пътното платно с нарушена цялост и пропаднал асфалт. В
резултат на така настъпилото ПТП са нанесени вреди като е увреден спойлер предна броня,
лайсна в спойлер, предна броня, подкалник преден и др. До ищеца била подадена
декларация за щета, заведена под № **************, като на собственика на увреденото
МПС е изплатена сума в размер на 1050,68 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски с преводно
нареждане от 23.05.2022 г.
Твърди, че пътният участък, в който реализирано ПТП е публична общинска
собственост, като ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа пътното платно
по правилото на чл. 11, ал. 1 ЗОС и чл. 167, ал. 1 ЗДвП.
Намира, че ответникът е отговорен по правилотона чл. 49 ЗЗД, след като не е
изпълнил задължението си да поддържа пътното платно, за което носи отговорност – чл. 19,
ал. 1, т. 2 ЗПътищата.
Твърди, че с изпратена регресна покана е поканил ответника да заплати сумата от
1065,68 лева, като Общината била отказала да заплати сумата.
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на
1065,68 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
1
окончателното плащане, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“ полица № 44022121300**** като регресно вземане по образувана щета №
**************. Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Оспорва участъкът, в който е настъпило ПТП се
стопанисва от него, като сочи, че това е Областно пътно управление – Перник, поради което
е ненадлежен ответник. Позовава се на чл. 19 от ЗП и на чл. 3 от Наредба № РД-02-20-19 от
12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътища.
По същество оспорва предявения иск с твърдението, че не е доказано бездействие от
негова страна, че описаните в исковата молба щети не са настъпили и не са резултат от
посоченото ПТП. Оспорва размера на претендираните щети като завишен, тъй като следвало
да бъдат определени по метода на средните пазарни цени.
Твърди, че водачът не е подложен на проба за алкохол, че същият се е движил с
несъобразена скорост, самоувредил се поради което ищецът не е следвало да заплаща
застрахователно обезщетение, тъй като не била възникнала регресната отговорност по чл.
213 КЗ.
Оспорва представените от ищеца писмени доказателства.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ. В тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и него; настъпване на застрахователно
събитие и неговия размер; заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец; предпоставките по чл. 49 ЗЗД. Когато вредоносните последици
настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва
определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи
уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват
надзора и поддръжка на общинските пътища. Когато при изпълнение на така възложената
работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността
е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.
2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
По делото не се спори като същите правнорелевантните обстоятелства се установяват
и от приетите по делото писмени доказателства, че между ищеца и „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“
ЕАД е сключен договор за застраховка „Каско +“ и полица 44022121300**** с валидност от
30.03.2021 г. до 29.03.2022 г., по който е образувана щета № **************/17.03.2022 г.
По тази щета от ищеца е заплатена сума в размер на 1050,68 лева на сервиза извършил
ремонта на процесното МПС „ИНДУСТРИАЛ КОМЕРС КО“ ЕАД, с платежно нареждане от
23.05.2022 г. по неговата банкова сметка, като на същата дата е била заверена тази банкова
сметка с този титуляр със сума в размер на 1050,68 лв. с основание щета № **************
опис 213-20220 Същите обстоятелства се установяват от приетата и неоспорена от страните
ССЕ, която съдът изцяло кредитира. Застрахователното дружество е изпратило регресна
покана до Община Перник на 12.08.2022 г., като последната е уведомила с писмо от
18.08.2022 г., че няма да заплати претендираната сума.
Спорни са останалите елементи от фактическия състав на предявения иск. В тази
връзка по делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетел – Р. Г. Н. водач на лекия
автомобил. В показанията си тя сочи, че през 2021 г., когато бил затворен централният път,
който минавал през с. Р. и бил по-широк, с по-широки ленти, той тъкмо се отворил и след
това имало свлачище и го били затворили, и правили ремонт на ремонта и целият трафик
2
минавал през обходният път, който отивал за с. С. и тъй като целият поток, поради
затворения централен път, минавал през този път, който бил по-тесен, по-малък път, поради
интензивният трафик той бил станал целият в дупки и никой не се интересувал да го
поправи. Д. Х. имал интензивно строителство и с. К. също, защото там кипял живот и там
минавали и извън габаритни камиони. Пътят бил в окаяно състояние, тесен бил пътят, и
управлявайки процесният автомобил свидетелката била попаднала в една голяма дупка
която не можала да избегне, тъй като в другото платно имало кола и за да заобиколи
дупката, което било и забранено, защото имало само непресечена лента, което забранявало
да се прЕ.нава от едно платно в друго, била попаднала в тази дупка, като била минавала и
друга кола, и така свидетелката си била счупила колата, и затова била завела щета в
застрахователното дружество. През 2021 г., процесният път бил дупка, до дупка, сега малко
го били поправили, съвсем малко миналата година го били закрепили, но отново пътя бил в
окаяно състояние, той имал наклон, после имал дупка, после пак наклон и било много
трудно да си запазиш автомобила здрав, минавайки от там. Дупката била от средата на
платното до края, половината й гума отишла в нея и нататък някакви други хора били
сложили малко чакъл и т.н. за да не е по-голям процепа, нямало асфалт, защото асфалта се
бил изтрил, пропадал някакъв строителен материал, половината платно било с асфалт, а
другата без. Нямало знак. На този път нямало никакви пътни знаци, или сигнали за нещо,
като продължавало да няма маркировки. Свидетелката се била движила в посока с. К., тъй
като се била прибирала в къщи. На обходния път който се завивало за с. К., като се влезело
имало едно леко нагорно и нанагорнището било дупката. Дупката била като издълбана, и
свидетелката трябвало да даде повече газ за да може да излезе, тъй като гумата била
попаднала в тази дупка и уврежданията били отдолу на автомобила до дясната гума и
бронята имало пукнатини по долната част и тази която била странична.
Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. като
еднопосочни и безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Ответникът е оспорил пътят, където е осъществено ПТП да е общински. В тази връзка
по делото е представено писмо с рег. № 13893/30.06.2023 г. от Агенция Пътна
Инфраструктура Областно Пътно Управление-Перник, с което заявяват, че „обходен
маршрут Р.-К.“ преди влизането в с. К. е общински път стопанисван от Община Перник.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗП - пътищата са републикански и местни, като местните са
общински и частни – ал. 3 от същата разпоредба. Съгласно ал. 6 промяната на
републикански пътища в общински се утвърждава от Министерския съвет след съгласие на
общинските съвети на съответните общини. След служебно извършена от съда справка се
установи, че път PER 3093 обходен маршрут Р.-К.“ преди влизането в с. К. не е включен
Списъка на републиканските пътища на Република България, съответно е общински (няма
твърдения и данни да е частен). Също така този път изпълнява условията по чл. 3, ал. 1 и 2
ППЗП, както и чл. 7, ал. 3 и 4 от Наредба № 7 за управление на общинските пътища на
територията на Община Перник. Не се установи, а и не се твърди от ответника да е
променено предназначението на този път, поради което съдът приема, че именно Община
Перник стопанисва участъка от общинската пътна мрежа, където е настъпило ПТП, поради
което е процесуално легитимиран ответник по предявените искове.
По делото са били изготвени две САТЕ, като втората САТЕ е била повторна тройна
САТЕ, изготвена от трима вещи лица специалисти.
Съдът не кредитира първата изготвена по делото САТЕ, тъй като същата е
недостатъчно обоснована и вещото лице не успя да се аргументира въз основа на какви
експертни познания и изследвания е стигнал до извода, че процесните повреди на лекия
автомобил не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Същото е
извършило оглед на пътя и не конкретизирало мястото на настъпилото ПТП и не е
изследвало данните за състоянието на пътя и на знаковото стопанство към момента на
настъпване на ПТП. Неговите изводи в по-голямата им част се оборват от приетата,
неоспорена от страните и кредитирана от съда повторна тройна САТЕ изготвена.оник“, с
3
рег. № СВ ****СК, с изключение на подкалник преден ляв се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото на 16.03.2022 г. ПТП на обходен път от с. Р. към с. К.,
Община Перник. Стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил „Х. Й.“, с
рег. № СВ ****СК изчислена на базата на пазарните цени към датата на ПТП е 921,21 лв.
Съдът кредитира изцяло като обективна, обоснована и дадена от трима вещи лица
специалисти притежаващи съответните специални знания изготвената по делото и
неоспорена от страните повторна тройна САТЕ. Вещите лица са достигнали до извод, че
ПТП и конкретните щети могат да са настъпи по начина, посочен от свидетеля, управлявал
автомобила. Дадена е оценка на щетите с оглед стойността необходима за възстановяване
на лекия автомобил „Х. Й.“, с рег. № СВ****СК изчислена на базата на пазарните цени към
датата на ПТП в размер на 921,21 лв.
С оглед тази стойност в хода на съдебното дирене ищецът е изменил размера на
предявения иск от 1065,68 лв. на 921,21 лв. по реда на чл. 214 ГПК.
Ето защо при тези установени по делото факти и приложимо право съдът намира
предявеният иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло. Това
е така защото правнорелевантните обстоятелства по делото се установяват безспорно, че
ПТП е настъпило на път, управляван от ответника. Управлението на пътищата включва
редица дейности, включително организиране и осъществяване защитата на пътищата, на
пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя (арг. чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗП, вр. § 1, т. 4
ДР на ЗП). Поддържането на общинските пътища, което също е сред правомощията на
ответника, представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност
на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗП, вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗП). В нормата на чл. 167, ал. 1
ЗДвП също е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок.
Механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие се установява от
съвкупната преценка на показанията на свидетеля, управлявал МПС при реализиране на
процесното ПТП и повторната тройна САТЕ. През тези доказателствени източници се
установи причинно – следствената връзка, вредата и нейния размер, като ответникът не
проведе обратно доказване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Последното от възраженията на ответника е за съпричиняване от страна на водача на
МПС. В Решение № 27 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 239/2021 г., I т. о., ТК и
цитираното в него решение по т. д. № 44/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, се приема, че принос е
налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за настъпване на този
резултат или за увеличаване обема на вредоносните последици. Необходимо е приносът да е
конкретен и доказан, а не предполагаем, което от своя страна предпоставя да не е
предполагаемо конкретното поведение – действие или бездействие - на пострадалия, както и
причинната връзка между същото и вредоносния резултат. В тази насока обаче ответникът,
чиято е била доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
сторените от ищеца разноски. Такива са доказани в размер на 2186,88 лева и следва да му
бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД ОБЩИНА ПЕРНИК,
4
ЕИК ********* да заплати на ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сума в размер на 921,21
лева, съставляваща регресно вземане, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско+” № 44022121300****, по който е образувана
щета № **************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба-15.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА ПЕРНИК да заплати на ДЗИ
„Общо застраховане” ЕАД, сумата от 2186,88 лева – разноски пред Районен съд Перник в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5