№ 134
гр. гр.Несебър, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20222150101248 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по повод искова молба вх. № 9824/04.11.2022 г. на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4,
представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, срещу А. Г. Ф., БУЛСТАТ 17591****,
гражданин на Р.Ф., с адрес: общ. Несебър, т.к. С.Б., кв. З., к-с „К. 2“, вх. I, ет. 5, ап. I-
26, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 192,06 лева –
главница, представляваща сбор от неизплатени главници по фактури, издадени в
периода от 20.12.2019 г. до 25.11.2021 г., с отчетен период от 07.11.2018 г. до
12.11.2021 г.; сумата от 37,45 лева, представляваща мораторна лихва за забава на
всяко от фактурираните вземания за периода от 21.01.2020 г. до датата на подаване на
исковата молба – 03.11.2022 г.; както и законната лихва върху главницата от 192,06
лева от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 744834, за
водоснабден обект с административен адрес: общ. Несебър, т.к. С.Б., кв. З., к-с „К. 2“,
вх. I, ет. 5, ап. I-26, с ид. № 51***.***.***.*.**. За ответника, качеството „потребител“
възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдените
обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения
услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4,
изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. Второ от Наредба № 4, за
процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по
електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от
общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора
1
два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на
потребените за обекта услуги, по издадени фактури в периода от 20.12.2019 г. до
25.11.2021 г., а именно сумата от 106,46 лева по фактура № **********/20.12.2019 г.,
падежирала на 20.01.2019 г.; и сумата от 85,60 лева по фактура №
**********/25.11.2021 г., падежирала на 26.12.2021 г. Предвид изложеното, за ищеца
възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и
лихва за забава в размер на 37,45 лева и представляваща сбор от дължимата лихва
върху всяка от посочените по-горе суми, за периода от падежирането до 03.11.2022 г.
Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат Е. А. от БАК, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани. Твърди се нарушение на установената процедура по
отчитане в чл. 23, ал. 1, т. 3 предл второ от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите, както и на чл. 66 от същите, оспорва се реално да е доставяне
вода до собствения на ответника обект. Релевира възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност на претендираните вземания с падеж преди 04.11.2019
г. Представя се относима към спора съдебна практика, на която се позовава.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата, в открито съдено заседание поддържа
представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите. Излага
допълнителни доводи с писмени бележки.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № ***, том IV, рег. № ****, н.дело № ***
от 02.07.2010 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие – РС
Несебър, рег. № 110 при НК /л. 67-69 от делото/, видно от ответницата Ф. е придобила
собствеността по отношение на процесния апартамент – I-26, представляващ
самостоятелен обект с ид. № 51***.***.***.*.**, с адрес на имота в гр. Несебър, к.к.
С.Б. – З., вх. 1 /буква „I“/, ет. 5, ап. 26. Това обстоятелство се установява и от справка
№ 1376569/24.10.2022 г. по данни за документ /л. 10 от делото/ и справка №
1382185/25.10.2022 г. по партидата на имота в Агенция по вписванията /л. 70 от
делото/, съгласно които не са вписани последващи разпореждания с процесния имот.
Видно от представени от ищеца фактури № ********** от 25.11.2021 г. и №
********** от 20.12.2019 г. /л. 21-22 от делото/, за посочения апартамент била открита
партида с аб. № 744834 към „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. От справка
извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 8 от делото/ е видно, че
на монтирания в имота водомер са правени отчитания за периодите 07.11.2018 г. –
28.11.2019 г.; 29.11.2019 г. – 13.11.2020 г.; 14.11.2020 г. – 12.03.2021 г.; 13.03.2021 г. –
12.11.2021 г.; и 13.11.2021 г. – 129.03.2022 г. При всички отчитания водомерът е
„видян“, като при първото отчитане за водомер 1718/222 първото старото показание е
било 189 куб. метра, а новото – 225 куб. м., при второто и третото отчитания няма
измерено потребление, при третото - старото показание е било 225 куб. метра, а новото
– 256 куб. м. и при последното отчитане отново не е измерено потребление в
собствения на ответницата обект. От фактурите се установява, че посочените
2
количества били остойностени, като по фактура № ********** от 25.11.2021 г. били
начислени 85,60 лева за потребена вода, а по фактура № ********** от 20.12.2019 г. –
106,46 лева за потребените в собствения на ответницата обект услуги.
Видно от Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2021 г. била без ДДС: 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. Към
2019 г. и 2018 г. тези цени били в следните размери: 1,399 лв. за доставяне на вода,
0,477 лв. – за отвеждане и 0,619 лв. за пречистване, за 2019 г. и 1,335 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води – 0,380 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,559 лв. на
куб. м., за 2018 г., съгласно Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. и Решение № Ц-34 от
15.12.2017 г. на КЕВР. Видно от фактурите различните цени през различните периоди
са съобразени.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието
на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в
конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес
е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответницата е
собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване
на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от
обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували
облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и
съдът приема, че ответницата е потребител на вода за собствения си водоснабден
обект, предвид разпоредбата на чл. 3 от Наребда № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Действително, с отговора на исковата молба е направено
общо оспорване на съдържанието на представените от ищеца частни документи –
справки и фактури, но след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства
по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства.
Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят
услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответницата.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на
ответницата е станало на 28.11.2019 г., 13.11.2020 г., 12.03.2021 г., 12.11.2021 г. и на
29.03.2022 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи
условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два
пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания, извършени именно през
есента на 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и пролетта на 2021 г. и 2022 г., като единствено при
отчитанията от есента на 2019 г. и 2021 г. е установено потребление в обекта. С оглед
обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужди
граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал.
4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй
като след като отчетникът е „видян“ показанията на водомера, на практика са отчетени
действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4
от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите
условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че с
процесното отчитане, макар извършено в известно отклонение от сроковете по чл. 24,
ал. 4 от ОУ са избегнати по-неблагоприятни последици за ответницата, като е отчетено
действително потребеното количество вода. Следователно оспорванията на особения
представител на ответницата за неправилно отчитане на водомера в отсъствието й и
3
при нарушение на реда за това са несъстоятелни. Правата на ответницата са били
запазени, като в нейно присъствие, през периодите на пребиваването в имота е
извършено реално отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект,
съобразно представената по делото справка.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 20.12.2019 г. и 25.11.2021 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30 дни
след издаването им, съответно на 22.01.2020 г. и 27.12.2021 г.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответницата.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Нанева, при наличен достъп до
водомерите, на действително потребените количества вода от ответницата за
собствения процесен водоснабден обект, като за част от вземанията по фактурите
дори е постъпило плащане от ответницата.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 192,06 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди.
Не може да се сподели оплакването на особения представител, че липсата на
доказателства за проведени преговори за решаване на спора по взаимно съгласие
между страните по реда на чл. 66 от ОУ на оператора обосновава неоснователност на
претенциите. Касае се до извънсъдебен способ за уреждане на взаимоотношенията,
които изисква насрещност и воля на страните. В случая, доколкото ищецът е потърсил
съдебна санкция следва да се приеме, че не са били налице предпоставките по чл. 66 от
ОУ.
Относно релевираното от особения представител на ответника възражение за
настъпила в негова полза погасителна давност по отношение на ищцовите вземания,
съдът преценява същото, като неосователно. Действително се касае до периодични
плащания, които се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна
давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ при които се
предоставят ВиК услугите, вземането падежира в 30-дневен срок от издаване на
фактурата или конкретно по процесните фактури – на 22.01.2020 г. и 27.12.2021 г. Т.е.
вземанията са възникнали с издаването на фактури за тях, но изискуемостта им е
настъпила с изтичане на срока за доброволно плащане за ответника. При това
положение се налага извод, че давността по отношение на процесните суми е била
прекъсната с подаване на исковата молба на 03.11.2022 г. /чрез куриер/, като е щяла да
изтече, както следва за главницата по фактура от 20.12.2019 г. на 22.01.2023 г., а за
главница по фактура от 25.11.2021 г. на 27.12.2024 г. По тези съображения,
направеното възражение се явява неоснователно.
Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
4
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главницата по фактури от
датата на падежа до 03.11.2022 г. След извършени от съда математически действия по
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи, че претендираната
мораторна лихви е основателна и по размер, предвид което следва да бъде присъдена
вцялост.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба –
04.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 200 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на
ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. Ф., БУЛСТАТ 17591****, гражданин на Р.Ф., с адрес: общ.
Несебър, т.к. С.Б., кв. З., к-с „К. 2“, вх. I, ет. 5, ап. I-26, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4,
представлявано от изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 192,06
/сто деветдесет и два лева и шест стотинки/ лева, представляваща незаплатена
стойност по издадени фактури № ********** от 25.11.2021 г. и № ********** от
20.12.2019 г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в общ.
Несебър, т.к. С.Б., кв. З., к-с „К. 2“, вх. I, ет. 5, ап. I-26, с ид. № 51***.***.***.*.**, аб.
№ 744834, с отчетен период 07.11.2018 г. – 12.11.2021 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 04.11.2022 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА А. Г. Ф., БУЛСТАТ 17591****, гражданин на Р.Ф., с адрес: общ.
Несебър, т.к. С.Б., кв. З., к-с „К. 2“, вх. I, ет. 5, ап. I-26, на основание чл. 86 от ЗЗД, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда
„Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор –
Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 37,45 /тридесет и седем лева и четиридесет и пет
стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
21.01.2020 г. до 03.11.2022 г.
ОСЪЖДА А. Г. Ф., БУЛСТАТ 17591****, гражданин на Р.Ф., с адрес: общ.
Несебър, т.к. С.Б., кв. З., к-с „К. 2“, вх. I, ет. 5, ап. I-26, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” №
3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния
директор – Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 400 /четиристотин/ лева – съдебно-
5
деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6