Р
Е Ш Е Н И Е № 156
Гр. Сливен, 28.07.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Николинка Йорданова,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 67 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
В жалбата се твърди
нищожност и материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Твърди се, че актът е немотивиран, тъй като не съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване, която липса на
задължителни реквизити препятствала адекватната защита на заявителя, а и
съдебната преценка за законосъобразност. Посочено било, че сумата е изчислена
след извършване на задължителни административни и/или проверки на място, но не
било посочено какво не е изпълнено, какви са нарушенията, от какво естество,
кои нормативни актове са нарушени, каква е съпоставката от сравняването на
наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК и данните от
контролиращите лица. По отношение на довода за липса на компетентност твърди,
че липсва надлежно оправомощаване на издателя на акта. Относно твърдяната
процесуална незаконосъобразност оспорващият заявява, че не е бил уведомен на
основание чл. 26 ал. 1 от АПК за откриване на производството по издаване на уведомителното
писмо, с което бил лишен от възможността да възрази и представи доказателства.
В писмото не се съдържали и доказателствата, въз основа на които е прието наличие
на основание за постановяване на отказ за финансово подпомагане. Твърди, че в
хода на административното производство е представил възражения и представил
доказателства за изпълнение на изискванията по схемите и мерките. Във връзка с
това не ставало ясно защо не се кредитират представените доказателства. В
обстоятелствената част на писмото декларативно било посочено съдържанието на
Колона 4, а именно „Наддекларирана площ“ в размер на 3.96 ха по мярка БР 12,
което било незаконосъобразно, тъй като по мярката били спазени всички
изисквания на закона. В началото на акта се съдържали бланкетни изводи,
неадаптирани към фактите, като бил възпроизведен текстът на чл. 37 от ЗПЗП,
както и бланкетно се сочело, че данните от извършените проверки са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК.
Какви са тези данни, какви проверки са извършени от контролиращи лица, какви са
резултатите от тях - оставало неясно от акта. Моли съда да прогласи нищожността
на акта, алтернативно – да отмени същия като незаконосъобразен и върне
преписката за ново произнасяне с указания за изпълнение на процедурата по
изплащане на субсидията в едномесечен срок.
В открито съдебно
заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Д. О., който поддържа жалбата и
моли съда да я уважи, с претенция за разноски. Твърди, че обект на спора е
парцел № 35660-247-1-4 в землището на с. К. с площ 3.96 ха, който по погрешка
не е включен с правно основание, за която грешка имало убедително доказателство,
представено от страната. От същото се установявало, че за този имот е допусната
техническа грешка, т.е. самото министерство признавало, че за имота е налице
правно основание. Имотът бил заявяван в годините многократно и както сочело
вещото лице, в същия се виждали черешови дървета, което означавало, че тези
насаждения са от много години. В писмени бележки заявява, че представеното по
делото съставено в хода на съдебното производство становище от издателя на акта
не може да замени липсата на мотиви, съобразно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК. В
писмото се сочело, че в резултат на проверка се налага редукция в размер на
23 889,32 лв., като липсвали съображения кои от заявените суми се
одобряват и кои – не, на какво основание, защо се приема, че трябва да се
направят редукции и намаления. Не били посочени конкретните факти,
обстоятелства и доказателства, както и дължимата преценка в тази насока. От
доказателствата е установявало, че за парцел с № 35660.12.12 в землището на с. К.
с площ 3.96 ха, попадащ в парцел № 35660-247-1-4 има сключен договор за аренда
до 2032 г., но въпреки това са извършени намаления на оторизираната сума,
водеща до невъзможност цялата кампания 2019 г. да се реализира. Установената
като допусната грешка при органа не била по вина на жалбоподателя, но същата
водела до формиране на грешни мотиви. Позовава се отново на писмото от МЗ от
11.02.2022 г., от което се установявала тази техническа грешка при имота, в
която връзка административният орган разполагал с информацията, но не е отменил
своя акт. Моли съда да отмени акта и върне преписката за ново произнасяне по
заявлението.
В открито съдебно
заседание административният орган – Заместник изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно
упълномощен ст. юрк Д. Б., която оспорва жалбата. Счита, че актът е
законосъобразен и моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за съдебни и
деловодни разноски. От представеното становище на административния орган се
установявало, че към момента на извършване на административни проверки в базата
данни на ДФЗ и издаване на уведомителното писмо, издателят на акта е
констатирал, че по отношение на процесното заявление за кампания 2019 г. парцелът
в с. К. с площ 3.96 ха е с липсващо регистрирано правно основание. Предвид
това, същият не отговарял на условията за допустимост като площ за подпомагане
„0“ и съответно – не подлежал на финансиране. Обръща внимание на
обстоятелството, че МЗ е администрацията, провеждаща процедура по проверка,
въвеждане и регистриране на съответните правни основания, подавани от
кандидатите. Тази процедура протичала независимо от работата на ДФЗ и нямало
как при извършване на съответните проверки последният да не се съобрази с
данните, визуализирани в системата и да не вземе предвид всички писмени
материали и кореспонденция. Органът действал при обвързана компетентност и при
крайното си произнасяне се съобразявал с информацията, с която разполага в този
момент. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Оспорващата Р.С.К. била
регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) ****** в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2019 г. подала
Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН): *************
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление
„Биологично растениевъдство“, като декларирала 27 използвани парцели през 2018
г., измежду които 7 парцела в землище на с. К. за подпомагане по СЕПП и НДП,
както следва: № 35660-247-2-1 с площ 0,00 ха с основание за ползване - смесено,
№ 35660-247-3-2 с площ 3.96 ха и смесено основание за ползване, № 35660-247-3-1
с площ 4.65 ха и смесено основание за ползване, № 35660-247-4-1 с площ 0.00 ха и смесено основание за ползване, №
35660-247-5-1 с площ 0.00 ха и смесено основание за ползване, № 35660-247-6-1 с
площ 0.00 ха и смесено основание за ползване и № 35660-248-1-1 с площ 2.26 ха и
основание за ползване – договор за аренда, с обща декларирана площ, както
следва: по СЕПП – 33.03 ха, по ПНДП – 32.75 ха, по ЗДП – 33.03 ха, по Схема за
обвързано подпомагане на плодове СН (основна)
- 18.03 ха, по Схема за обвързано подпомагане за плодове (други) – 7.27
ха. Според генерираната от ИСАК Таблица на използваните парцели 2019 г., парцел
№ 35660-247-1-4 с площ 3.96 ха в землище на с. К. е заявен за подпомагане по мярка
10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично растениевъдство“.
Съгласно приложено
по преписката Сертификационно писмо (л. 35), за имот № 35660-247-1-4 в землище
на с. К. с площ 3.96 ха е посочен начин на трайно ползване „череши“ и статус „биологичен“.
По преписката са
приложени и графични изображения на БЗС, отпечатани от ДФЗ на 07.05.2019 г., в
т.ч. карта на БЗС № 35660-247-1 (л. 57),
в чийто обхват е ситуиран парцел № 35660-247-1-4 с площ 3.96 ха с култура
„череши“, както и Резултати от автоматични проверки на въведените данни в
заявлението за плащане от 07.06.2019 г.(л. 75). Според последните, заявената
площ надвишава допустимата площ с правно основание , като площите без правно
основание се считат за наддекларирана площ, брой единици – 1, надвишава с площ
1.61 ха.
С писма изх. № 10-413/18.10.2019
г. и 10-165/18.02.2020 г. заместник – министър на земеделието и храните
изпратил на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ окончателни резултати от
извършени проверки за наличие или липса на правно основание за ползване на
земеделските земи за кампания 2019 г. Според приложението „Въведени данни в Система
за въвеждане на данни от външни институции“, постъпило в ДФ „Земеделие“ с вх. №
02-2600/475/29.01.2020 г., за кандидат Р.С.К. и парцел № 35660-247-1-4 с
култура „череши“ е посочено установено състояние към последната дата за
подаване на заявление за подпомагане - биологичен и от парцела се добива
продукция, преминала периода на преход и е в състояние „биологично“ и същата е
включена в сертификат за биологична продукция. Видно от приложената таблица (л.
251) за парцел 35660-247-1-4 е посочено, че целият с площ от 3,96 ха е без
правно основание.
Със
Заповед № 381720/19.10.2019 г. началник на отдел РТИ възложил извършване на
проверка на място на посочени в акта земеделски парцели, измежду които и този с
№ 35660-247-1-4 в землище на с. К.. Проверката била извършена в присъствието на
длъжностно лице от ОДБХ и з. п. К., като резултатът бил обективиран в Доклад за
Проверка на място „Мярка 11 Биологично земеделие – 2019“ (л.111). Съгласно
същия, спазват се минималните изисквания за използването на торове и продукти
за растителна защита, за парцел с № 35660-247-1-4 с декларирана култура
„череши“ и площ от 3.96 ха е посочено, че з. с. спазва Правилата за добра земеделска
практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски
източници, като не са вписани забележки от страна на проверяващите. Според
експерта са спазени всички законодателни изисквания относно биологичния метод
на производство. Тази констатация е формулирана и в съставения на 04.11.2019 г.
от инспектор ОДБХ и експерт РТИ – Ямбол при ДФЗ Констативен протокол № 280 (л. 114)
с проверен обект з. с. на Р.К. в с. М., с. К. и с. З. в. Съгласно доклада към
този протокол, з. с. не извършва торене, не отглежда животни, не съхранява
торове и силаж, като забележки не са направени.
Съгласно
представения Доклад за проверка на площи (л. 117), за земеделски парцел
композитен номер 35660-247-1-4 в землище на с. К. в резултат на извършена бърза
проверка на място е посочено, че е заявен по схеми АК7, БР12, ЗДП, ПНДП, СЕПП и
СП (основна), декларираната площ е 3.96 ха, установената такава – 3.96 ха,
декларираната култура е череши, такава е и установената, като методът на
изследване е GPS, а забележки не са
направени от проверяващите. Такива не е направил и присъствалият при проверката
з. с. Р.К.. Докладът бил изпратен на К. с писмо изх. №
01-282-6500/875/11.11.2019 г.
На
09.12.2021 г. Заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал
Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/15167 за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.,
с което за 2019 г. оторизирал сума 0,00 лв. по подаденото от з. п. Р.С.К.
Заявление за подпомагане с УИН ************. В приложената към писмото Таблица
с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично
растениевъдство“ (л. 26), са посочени следните данни: по направление БРП 3 –
заявена площ за участие 0.34 ха (колона 2), установена (определена) площ 0.34
ха (колона 3), наддекларирана и санкционирана плащ – 0 ха, площ, годна за
калкулиране след проверка за избираемост – 0.34 ха (колона 7), установена площ
след проверка за базови и други изисквания – 0 ха (колона 8), санкционирана
площ за неспазени базови изисквания – 0.34 ха (колона 9), намаление и санкция
за наддеклариране – 0 ха, санкции и редукции на субсидията в лева - неспазване
на базови и други изисквания – 489.42 лв. (колона 15); по направление БР 12:
заявена площ за участие 21.48 ха (колона 2), установена (определена) площ 17.52
ха (колона 3), наддекларирана площ 3.96 ха или 22.6 % (колони 4 и 5),
санкционирана площ 17.52 ха (колона 6), санкции и редукции на субсидията в лева
– намаление и санкция за наддеклариране – 23399.9 лв.(колона 14). Размерът на
оторизираната сума в колона 24 е 0,00 лв. В пояснителния текст към таблицата е
посочено, че колона 3 сочи площта, изчислена съгласно чл. 2, параграф 1 т. 23
б. „б“ от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., за която са изпълнени всички
изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, преди налагане на намаления
за неспазени базови изисквания и други изисквания, различни от размера на
площите, съгласно Наредба № 4/24.02.2015 г. и Методика за намаляване и
отказване на плащанията по м. 11“БЗ“ от ПРСР 2014-2020; колона 4 съдържа
разликата между заявената площ за участие (колона 2) и установената
(определена) площ (колона 3); колона 5 съдържа недопустимата площ, изчислена в
проценти на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г.; колона
6 сочи санкционираната площ, съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент
(ЕС) № 640/2014 г. с конкретизирано процентно отношение между декларираната и
установената площ; колона 7 съдържа разликата между установената площ (колона
3) и санкционираната площ в колона 6; в колона 8 се описва установена площ след
прилагането на чл. 13 и чл. 19 ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. и/или раздел V от Методика за намаляване или отказване на
плащанията по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020; в колона 9 се сочи санкционираната
площ съобразно нормите в колона 8, като неспазените базови и други изисквания
на заявената от кандидата дейност са установени чрез извършени административни
проверки, проверки въз основа на предоставената информация от ДФЗ – РА от
външни институции съгласно чл. 49 от Наредба № 4/24.02.2015 г., както и чрез проверка
на място от Технически инспекторат при РА; в колона 14 се съдържа сборът на
колона 4 и колона 6, умножен по ставката за съответната дейност, съставляващ
намаление и санкция за наддеклариране, а в колона 15 – санкция в лева, наложена
съгласно чл. 13 и чл. 19 ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. и/или раздел V от Методика за намаляване и отказване на
плащанията по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020.
Процесният
акт - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания
2019 г. изх. № 02-200-6500/15167/09.12.2021 г. на Заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ бил връчен на адресата Р.С.К. по електронен път на 18.02.2022
г. Жалбата срещу същия, по която е образувано настоящото съдебно производство,
е подадена на 02.03.2022 г.
По
доказателствата са представени Договор за аренда на земеделска земя, вписан под
№ 59, том II, вх. №
1540/23.02.2007 г., по силата на който на Р.К. е предоставена за възмездно
ползване за срок от 25 години земеделска земя – нива с площ 70,689 дка в м. „Л.“,
образуваща имот с № 012012 по плана за земеразделянето на землището на с. К. и
Договор за преарендоване на земеделска земя, вписан под № 139, том I, вх. № 558/05.02.2008 г. в СВп- Сливен, по
силата на който на К. е предоставена за възмездно ползване за срок от 25 години
нива в м. „Л.“, землище на с. К. с площ от 40,0 дка. И в двата договора земята
се предоставя за създаване на трайни насаждения – череши или сливи. Видно от
Скица № 15-965025/01.09.2021 г. на СГКК – Сливен, първият от имотите е с
идентификатор № 35660.12.12 по кадастралната карта.
Съгласно
представена извадка от информационната система „Регистър ползване на земеделски
земи“ за стопанската година от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., за землище на с.
К. са заявени по цитираните по – горе два договора 110.600 дка трайни
насаждения за срок от 25 години и 11.585 дка нива за срок от 1 година. Информацията
е във вид на справка, предоставена на Р.К. *** с писмо изх. №
РЗС-02-86-1/17.06.2019 г. (л. 195).
По
административната преписка не се съдържа, но жалбоподателят К. представя в хода
на настоящото съдебно производство Възражение, депозирано от нея до министъра
на земеделието, храните и горите с вх. № 94-225/31.01.2020 г., с което е
уведомила адресата, че за кампания 2019 г. не е получила пълния размер на
субсидията за обработваните земеделски площи по схеми и мерки от ПРСР 2014-2020
г., като съставеният от длъжностно лице при РТИ доклад от проверка на място е
показал съответствие на измерената площ и заявената такава. Заявено било още,
че в Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението са
открити несъответствия, в противовес на които са данните от доклада от
проверката на РТИ и кореспонденцията с ОСЗ – Сливен. Формулирана била молба за
съдействие за преразглеждане на подаденото заявление и получаване на
финансовата помощ в пълен размер. С писмо изх. № 94-225/06.02.2020 г.
Директорът на Дирекция „Директни плащания“ при МЗХГ изпратил по компетентност
възражението до заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 220). В
отговор Заместник – изпълнителният директор на ДФЗ с писмо изх. №
01-282-6500/875/21.02.2020 г. уведомил МЗХГ и Р.К., че казусът, който се
поставя в писмото се отнася до ползване на земеделски земи в заявление за
кампания 2019, УРН ****** и е извън обхвата на дейност на ДФ „Земеделие“ и
Разплащателната агенция не може да вземе отношение по него.
С
писмо изх. № 94-225/17.03.2020 г. Директор на Дирекция „Поземлени отношения и
комасация“ при МЗХГ с позоваване на чл. 41 ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) уведомил
жалбоподателя К., че към 31 май на съответната календарна година земеделските
земи, включени в заявлението за подпомагане, следва да са на разположение на
земеделските стопани; когато в заявлението са включени земеделски земи в
размер, надвишаващ регистрираното правно основание за ползване, ИСАК генерира
предупреждение за грешка; ДФЗ и МЗХГ служебно обменят информация за наличието
или липсата на правно основание за ползване на всички заявени за подпомагане
площи от земеделските стопани, подписали предупреждението за грешка. Съгласно
писмото, МЗХГ изпълнило задълженията си по чл. 41 от ЗПЗП, като след извършване
на необходимите проверки и справки, информацията за отразените в регистрите на
общинските служби по земеделие правни основания за ползване по ЗСПЗЗ, касаеща
всички кандидати за подпомагане с посоченото предупреждение за грешка, е
предоставена по служебен път на ДФ „Земеделие“ и РА за използване при формиране
размера на плащанията по схемите и мерките за подпомагане, посочени в
конкретното заявление за подпомагане за 2019 г. (л. 209).
Със Заповед №
03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на Изпълнителния директор
на ДФЗ, издадена на основание чл. 20 т. 2 и т. 3 и чл. 20а ал. 1, 2, 4 и 5
предл. първо, във вр. с ал. 6 от ЗПЗП, чл. 10 т. т. 1, 2, 7 и 13 и чл. 11 ал. 2
от Устройствения правилник на ДФЗ на П.
Д. С. – з. и. д. на ДФЗ, са делегирани правомощия да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово
подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания (т. 1 от Заповедта).
По делото е
представена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (л. 156), утвърдена
със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните,
изменена със Заповед № РД09-361/27.04.2020 г. В последната е разпоредено
Методиката да се прилага за заявления, подадени през кампания 2019 г.
В Методиката относим
към направление „Биологично растениевъдство“ е раздел III
т. 1 (посоченият в разяснителната част на акта раздел V
е неотносим към това направление), в който е посочено, че при неспазване на
базови изисквания на конкретен парцел, намалението се прилага към установената
площ на парцела, когато е констатирано неспазване на поне едно базово
изискване, установената площ на парцела се счита неизбираема за подпомагане и
се изключва от избираемата обща площ, без да се счита за наддекларирана;
парцели, за които е установено неспазване на базовите изисквания, посочени в
Приложение № 2 на Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 се считат за площи, за които
земеделският стопанин не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на
помощта, различен от тези, които засягат размера на площите.
Към доказателствата
е приобщено писмо изх. № 94-284/11.02.2022 г. на Директор на Дирекция „Поземлени
отношения и комасация“ (л. 128 и л. 213), в което съставителят заявява, че след
извършена проверка на предоставените в МЗХГ данни за декларираните за
подпомагане площи за 2019 г., данни за имоти от картите на възстановената
собственост и кадастралните карти и кадастралните регистри, както и данни за
регистрираното правно основание за ползването на имотите за стопанска 2018-2019
г. се установило, че парцел 35660-247-1-4 с площ 3,96 ха е деклариран за
подпомагане от Р.С.К. по схемите и мерките за директни плащания за кампания
2019 г. Съгласно съдържанието на писмото, в хода на проверката е установено, че
при предоставянето на данни по реда на чл. 41 ал. 8 от ЗПЗП към ДФЗ – РА за
регистрираното правно основание за ползване на името на Р.С.К. в парцел
35660-247-1-4, в обхвата на който попада част от имот с идентификатор 35660.12.12.,
е допусната техническа грешка, в резултат на която за тази част от имота не е
експортирано правно основание за ползване към ИСАК. Съставителят на писмото
уведомил, че съгласно предоставената информация за стопанската 2018-2019 г. в
горепосочения парцел, регистрираното по реда на чл. 41 ал. 5 от ЗПЗП правно
основание за ползване на името на кандидата за подпомагане да се чете: УРН ******,
кампания „Директни плащания“ (2019), деклариран парцел 35660-247-1-4,
декларирана площ 3,96 ха, площ на земеделския парцел с правно основание
(последна за 2019 г.) 3,96 ха, площ на земеделския парцел без правно основание
(последна за 2019 г. – 0 ха.
В хода на съдебното
дирене е разпитан като свидетел Т.Т. ***, който заявява, че п. от н. служба
регистрира договорите, а информацията се извлича и обобщава от МЗ; договорите, които
з. п. представя се въвеждат в софтуерната програма на общинската служба и МЗ от
същия софтуер извлича информацията и я предоставя на ДФЗ; запознат е със случая
на Р.К., чиито договори са регистрирани в ОСЗ. Като свидетел по делото е
разпитан и С.К. – с. на оспорващата, който заявява, че към датата на
очертаването и завършване на заявлението е излязла грешка, но не се е появило
„наддеклариране“; впоследствие установили, че има проблем, който довел до дълга
кореспонденция с МЗ, но ясен отговор за проблема не бил получен, едва над две
години по – късно било получено писмото за техническата грешка, което е по
делото. За имот с № 47980-459-2-2 заявява, че проблемът е с биологичния статус,
но в нормативните срокове за корекция на заявлението контролиращото лице не е
инициирало процедура по корекция; според сертифициращото писмо този имот до
края на юни е в преход, но при очертаването му излиза автоматична грешка,
такава излиза и при очертаването му като „биологичен“.
По делото е
извършена и приета като неоспорена от страните съдебна инженерно – техническа
експертиза, изготвена от вещо лице със с. „Г.“, която съдът кредитира като компетентна,
безпристрастна и съответна на останалия приобщен доказателствен материал, с
изключение на констатацията досежно срока на арендния договор. Съгласно
експертното заключение, от всички заявени парцели по мярка 11 „Биологично
земеделие“ един парцел с площ 0,34 ха е с код дейност БРП 3 „За биологично
растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза“ и 9
парцела с обща площ 21,48 ха с код на дейност БР 12 „За биологично
растениевъдство – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза“. Парцел 35660-247-1-4
в землището на с. К. е заявен за подпомагане с код култура 222040 и култура
„череши“, като видно от предоставената от ДФЗ ЦОФК на парцела, в заявената площ
се наблюдават редове добре различаващи
се дръвчета. В ИСАК парцелът е отразен с флаг „без правно основание“, като
дейността по определянето на наличието или липсата на правно основание се извършва
в МЗ, Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ и информацията се предоставя
на ДФЗ – РА за ползване при остойностяване на заявленията за подпомагане. От
всички заявени за подпомагане площи по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2019 г. само за парцел №
35660-247-1-4 с площ от 3.96 ха липсват правни основания за заявяването му,
като подписаният договор е за една година и изтича на 01.10.2019 г. Според
експерта, след извършен анализ на посочените в таблицата към оспорения акт
стойности, правилно е определена сумата за редукция - както по БР 12, така и по
БРП 3. Според вещото лице, към датата на издаване на уведомителното писмо
статута на процесния парцел 35660-247-1-4 е без правно основание, подписаният
договор е за една година и изтича на 01.10.2019 г. Съгласно заключението,
парцел № 47980-459-2-2 е заявен за подпомагане по направление БРП 3 За
биологично растениевъдство в преход – трайни насаждния, лозя и маслодайна роза,
като въведените данни от контролиращото лице за този парцел в системата за
въвеждане на данни от външни институции е „Биологичен“. Отстраняването на
допуснати технически грешки от страна на външните институции се извършва като
контролиращите лица попълват „Заявление за редакция на въведените данни в
„СВДВИ“ и го изпращат до ДФЗ – РА, като за парцел № 47980-459-2-2 няма
извършена редакция на въведените данни.
В хода на съдебното
дирене, по делото е представено и приобщено по доказателствата и писмо изх. №
94-284/02.06.2022 г. на Заместник – министъра на земеделието, с което заместник
изпълнителният директор на ДФЗ е уведомен за предприемане на действия по
компетентност, като са му представени съдебно решение по адм. д. № 385/2021 г.
по описа на АдмС – Сливен и описаното по – горе становище с изх. №
94-284/11.02.2022 г. на МЗм, съдържащо данни за регистрираното правно основание
за парцел 35660-247-4-1, деклариран за подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания за кампания 2019 г. от Р.С.К..
Въз основа на горната
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149 ал. 1 от АПК
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна
и следва да бъде уважена. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – Заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, действащ при наличие на материална и
персонална компетентност. Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я
представлява. Съгласно чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да
делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в
съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021
г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието за издаване
и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба
№ 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания. Следователно административният акт е издаден от
компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт правомощия,
при наличието на законова делегация за това. Макар валиден, оспореният акт се
преценява от настоящата съдебна инстанция като издаден при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и постановен в
противоречие с материалния закон, при следните съображения:
На първо място, при
издаване на обжалваното уведомително писмо, административният орган е допуснал
нарушение на административнопроизводствените правила, което е от категорията на
съществените такива. Видно от представената по делото административна преписка,
за образуваното производство по издаване на акта заинтересованото лице - негов
адресат Р.К. не е уведомена. Съгласно императива на чл. 26 ал. 1 от АПК, за
започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и
организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е
по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която
трябва да бъде издаден актът. В настоящия случай такова уведомяване не е
извършено, като земеделският стопанин – кандидат за финансово подпомагане е
лишен от гарантираната му от закона възможност да се запознае с преписката, да
прави бележки, депозира възражения и представя доказателства. С неизпълнението
на това си задължение органът е лишил от възможност К. да представи писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на правно основание за ползване на
поземления имот (каквито са събрани в хода на настоящото съдебно производство),
с което е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила. Това нарушение се преценява от
настоящия съдебен състав като съществено, доколкото е повлияло върху
постановения краен административен акт, съдържащ негативни за своя адресат
правни последици. Както се приема в правната теория и трайно установената
съдебна практика, съществено е това процесуално нарушение, което, ако не бе
допуснато от органа, би довело до резултат, различен от оспорения пред съда.
На следващо място,
оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя
неговата незаконосъобразност – отменително основание по чл. 146 т. 2 от АПК. Съобразно
разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания
за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното
наличие позволява да се разбере волята на административния орган. Мотивите имат
съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и
тяхната липса възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание
за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика,
мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към
който актът препраща и който се намира в административната преписка.
В разглеждания
случай административният орган не е посочил фактически и правни основания за
издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно
материалноправните основания, обосновали постановения отказ за финансово
подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема (с
оглед разяснителната записка в таблицата към акта), че са налице неспазени
базови изисквания и други изисквания, различни от размера на площите, както и
какви са те. Не са посочени и конкретните базови или други изисквания, които не
са спазени от кандидата. Едва в хода на съдебното производство от събраните
гласни и писмени доказателства се внася яснота досежно фактическите основания за
постановяване на административния отказ.
Видно е от акта, че
със същия е отказано финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“
по Направление „Биологично растениевъдство в преход“ (БРП 3) и по Направление
„Биологично растениевъдство“ (БР 12). По първото от цитираните направления –
БРП 3 административният орган сочи санкциониране на цялата декларирана/заявена
за подпомагане площ от 0.34 ха за неспазени базови изисквания (колона 9).
Яснота по повод на така възприетото от издателя на акта в тази негова част
внася вещото лице, съгласно чието експертно заключение сочи, че парцел с №
47980-495-2-2 е заявен за подпомагане като земеделски имот „В преход“, но е
въведен в системата от контролиращото лице с код „Биологичен“ и няма извършена
корекция на въведените данни. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията
на свид. К.. Установено е и при извършените автоматични проверки на въведените
данни в процесното заявление за подпомагане (л. 41), съгласно резултатите от
които е заявен парцел с горния композитен номер в преход по мярка 11, за който
след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство не
се получава подпомагане. В тази част на акта не са ангажирани доказателства,
които да оборват установяванията на административния орган, което обаче не може
да санира липсата на мотиви в процесния акт или в документ, съдържащ се в
административната преписка.
На следващо място,
както се отбеляза по – горе, отказ за субсидиране е постановен и по БР 12, като
и в тази му част в атакуваното уведомително писмо липсват мотиви. Видно е от
табличната форма към акта, че заявената за подпомагане по направлението площ е
21.48 ха, намалена с 3.96 ха, последната – описана като наддекларирана. Според
експерта, а и с оглед писмените доказателства, представени в хода на съдебното
производство, касае се за парцел с композитен № 35660-247-1-4 в землището на с.
К. площ 3.96 ха, за който
административният орган е приел, че се ползва от земеделския производител –
кандидат за подпомагане без правно основание. От съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства обаче се установява противното, а именно: наличие на
правно основание, като същото е своевременно декларирано от К. по надлежния
ред. Съобразно разпоредбата на чл. 37б от ЗСПЗЗ, всеки собственик подава в
общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация по образец,
в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на
земите, като декларацията се подава в срок до 31 юли за следващата стопанска
година. Видно от приобщените по доказателствата справки от Регистър ползване на
земеделските земи за стопанската 2018/2019 г., процесният имот № 35660-247-1-4
е деклариран и съответно – вписан в регистъра в Общинска служба по земеделие –
Сливен по силата на Договор за аренда от 23.02.2007 г., сключен за срок от 25
години. Представен е и цитираният договор, съставляващ Договор за аренда на
земеделска земя, вписан по надлежния ред в СВп под № 59, том II,
вх. № 1540/23.02.2007 г. Съгласно същия, на настоящия оспорващ Р.К. е
предоставена за временно и възмездно ползване нива с площ 70,689 дка, четвърта
категория в м. „Л.“, землище на с. К., образуваща имот с № 012012 по плана за
земеразделянето на землището, със срок от 25 години, считано от 19.04.2006 г. и
с цел – създаване на трайни насаждения. Видно от Скица на поземлен имот №
15-965025/01.09.2021 г., издадена от СГКК – Сливен, така описаният имот съставлява
земеделска земя с начин на трайно ползване „Овощна градина“ и е с идентификатор
по кадастралната карта № 35660.12.12. При тези данни съдът няма основание да
кредитира експертното заключение в частта му, в която е заявено, че за
процесния имот правното основание е договор за аренда със срок от една година
(доколкото и такъв фигурира в регистъра на ОСЗ – Сливен). Нещо повече, освен
наличието на вписан договор за аренда на коментирания парцел, съставляващ
правно основание за неговото ползване, от данните по делото се установява по
категоричен начин и обстоятелството, че същият е и деклариран по нормативно
установения ред пред Общинска служба по земеделие – Сливен. Последното е
необходимият елемент от процедурата по заявяване на земеделския имот, с оглед
претенцията за финансово подпомагане по схеми и мерки от ПРСР 2024-2020 г. Това
си задължение настоящият оспорващ К. е изпълнила своевременно с подадено и
въведено в информационната система на ОСЗ – Сливен заявление по реда на чл. 37б
от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 41 ал. 4 от ЗПЗП, правното основание за ползване на
земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по
местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от
Министерството на земеделието, храните и горите. Регистрирането се извършва до
изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на
промени в него, определени в наредбата по чл. 32 ал. 5. Разпоредбата на чл. 41
ал. 5 изр. първо от ЗПЗП указва, че Министерството на земеделието, храните и
горите степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или
на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски
земи. Обстоятелството, че информацията за наличието на правно основание за
ползване на имота не е достигнала, или не е била надлежно идентифицирана от
компетентния орган – Министерство на земеделието и съответно – предадена по
посочения ред, необосновано е довело до санкциониране на земеделския
производител с постановения отказ за предоставяне на финансово подпомагане на
дейността. От показанията на свид. Т. *** се
установява, че представените от земеделския стопанин договори се въвеждат в
софтуерна програма, от която Министерство на земеделието извлича информацията и
я предоставя на ДФЗ. В процесния случай , както се отбеляза по- горе,
изискуемата информация, удостоверяваща наличието на правно основание за
ползване на имот с № 35660-247-1-4 в землище на с. К. е била въведена в
регистъра на ОСЗ – Сливен, т.е. била е достъпна за органите на МЗ, но не се
съдържа в изпратените до ДФЗ – РА таблични форми с информация, съдържаща
окончателните резултати след извършени проверки. Макар и несвоевременно,
министерството е открило допусната техническа грешка при съставяне на данните
за процесния поземлен имот, видно от писмо изх. № 94-284/11.02.2022 г. на
Директор на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ и това писмо е постъпило
в ДФ „Земеделие“ на 26.05.2022 г. До приключване на съдебното дирене в открито съдебно
заседание на 05.07.2022 г. произнасяне от страна на компетентния орган не е
извършено. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, като съобразно ал. 2, установяването на нови факти от значение за делото
след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. Съдът, в настоящия му състав намира, че с оглед новите фактически
установявания и липсата на произнасяне на компетентния орган – заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ към датата на приключване на устните
състезания, атакуваното уведомително писмо следва да бъде отменено като процесуално
и материално незаконосъобразно, а преписката – върната за органа за ново
произнасяне, при съобразяване с мотивите в настоящия съдебен акт.
За да постанови
своя отказ за подпомагане, административният орган е следвало да конкретизира
кои точно базови или други изисквания за допустимост на финансиране по мярката
не са спазени от кандидата, с посочване и на съответната конкретна нормативна
обосновка. В случая не може да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в
представената по делото административна преписка, тъй като в преписката липсват
документи с такова съдържание. Посочването на фактическите обстоятелства,
обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за
законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение
води до немотивираност на оспореното уведомително писмо, която липса на мотиви
препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание
за отмяна на
оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146 т. 2 от АПК.
За пълнота съдът
намира за необходимо да посочи, че волята на административния орган следва да
бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в
преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не
следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на
административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания –
такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. В
тази връзка не може да се приеме, че представеното от административния орган
становище по делото (л. 97) може да санира дефицита на мотиви или да замести
липсващите такива. Разпоредбата на чл. 170 ал. 1 от АПК ограничава съдебното
установяване само относно онези факти, които са обективирани във фактическото
основание на оспорения акт. Административният орган следва да посочи всички
фактически и правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия
акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие
със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от
административната преписка, към които актът препраща.
По изложените
съображения, оспореният акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. На основание чл. 173 ал. 2 от АПК,
преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение
указания по прилагането на закона.
С оглед изхода на
спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски във вид
на юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователна. Основателна е и
следва да се уважи на основание чл. 143 ал. 1 от АПК претенцията на оспорващата
страна за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи общо на 1 510,00
лева, от които 10,00 лева заплатена държавна такса, 1 350,00 (хиляда
триста и петдесет) лева договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение
и 150,00 (сто и петдесет) лева заплатен депозит за съдебна експертиза. Настоящата
съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на административния орган за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото същото е съобразено с разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т.
4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така определените разноски следва да се възложат в тежест на административния
орган.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 пр. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК,
Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2019 г. изх. №
02-200-6500/15167/09.12.2021 г., издадено от Заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, с което съгласно подаденото Заявление за подпомагане с УИН: *************
и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019
г. на Р.С.К. с УРН ****** е оторизирана субсидия в размер на 0,00 лева.
ИЗПРАЩА преписката на
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, за ново
произнасяне по подаденото от Р.С.К. Заявление за подпомагане с УИН: *************
и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания
2019 г., в едномесечен срок от получаването й, респ. влизане на решението в
сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящия
съдебен акт.
ОСЪЖДА Държавен
фонд “Земеделие” да заплати на Р.С.К. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 510,00
(хиляда петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: