Р Е Ш Е Н И Е    

 

                 Номер  45                   19.05.2020 г.                град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен  съд Търговище                                           касационен състав

На тринадесети май                                                           година 2020               

В публично заседание в следния състав: 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:    АЛБЕНА СТЕФАНОВА

                                                                            ИВАНКА  ИВАНОВА

Секретар:  ГЕРГАНА БАЧЕВА 

Прокурор:  ВАСИЛ АНГЕЛОВ

Като разгледа докладваното от  съдията Иванка Иванова         

КНАХД №  21 по описа за 2020 година   

        Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ТД на НАП – Варна, офис Разград, чрез гл. юрисконсулт С. Н. А. против Решение № 499/ 19.11.2019 г., постановено по НАХД № 658/ 2019 г. по описа на РС- Разград, с което е отменено НП № 456198-F500121/12.08.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на НАП, с което на ЕТ“Любена – Недялка Неделчева“ гр. Разград, бул. „България“ № 17, вх. Б, ет. 6, ап. 37 със собственик Н. Й. Н. ЕГН ********* за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и на  основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено адм. наказание „имуществена санкция” в размер на 600 лв. В жалбата е посочено като касационно основание нарушение на материалния закон. В с.з. касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – ЕТ“Любена – Недялка Неделчева“ гр. Разград, бул. „България“ № 17, вх. Б, ет. 6, ап. 37 със собственик Н. Й. Н., редовно призован се представлява от адв. Д. Б***, който счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище изразява становище, че касационната жалба е основателна, а решението е незаконосъобразно.

Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За да измени процесното НП, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 06.07.2019г. след обяд, свидетелят С. С и Т. Ри двамата инспектори по приходите в НАП извършвали проверки по търговски обекти в гр. Разград, когато около 15,20ч. направили контролна покупка от павилион за пуканки, находящ се в гр. Разград, бул. „България“ № 17, стопанисван от ответника, като си закупили 1бр. сладолед в кофичка. При тази сделка на инспекторите не им бил издаден фискален бон. Те се отдръпнали настрани и продължили да наблюдават работата в обекта и констатирали, че и на следващият клиент, който си закупил една малка чашка с царевица не бил издаден фискален бон. Тогава двамата се легитимирали и пристъпили към проверка на обекта. В хода на проверката, контролните органи предоставили, уведомили по телефон собственика на ответника, че ще извършат такава на обекта, на служителя Росинка Иванова предоставили въпросен лист, който тя попълнила, както и Декларация от лице работещо по трудово правоотношение. За проверката бил съставен  ПИП бл. № 0385459/06.07.2019г., връчен на представляващия дружеството, към него приложени Въпросен лист, Опис на касовата наличност, заверени копия на отчет на ФП за 06.07.2019г. На 16.07.2019г. в офис Разград на ТД на НАП-Варна за констатираното от проверката нарушение в присъствие на собственика на ответника и св. Ем. Ефтимов бил съставен АУАН бл. № F500121, в който нарушението било описано по посочения начин, квалифицирано като такова по  чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. В АУАН собственикът на ответника вписал възражения.

На 12.08.2019г. е издадено и процесното НП, в което адм. наказващият орган е описал нарушението по идентичен с АУАН начин, квалифицирал го по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС  наложил адм. наказание „имуществена санкция”  в размер на 600,00лв. НП редовно връчено на 18.08.2019г., жалбата срещу него е постъпила при адм. наказващия орган на 21.08.2019г.

От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.  

От така възприетата от съда фактическа обстановка, която се оспорвала от ответника, безспорно се установява по делото, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. За този си извод съдът се основава на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на свидетелите са категорични и еднозначни относно извършеното адм. нарушение и подкрепят съдържанието на писмените доказателства.

НП, както и АУАН са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Относно прилогожението  на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на случая, съдът напълно споделя доводите на ответника в този смисъл. С оглед препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН разпоредбите на Наказателния кодекс, включително и относно обстоятелствата, изключващи отговорността са приложими и в административно - наказателния процес. В конкретния случай с оглед естеството на адм. нарушение – на просто извършване, размерът на осъществените продажби,  липсата на вредни последици от деянието, което самият адм. наказателен орган твърди, че е извършено за първи път, издадените веднага след констатиране на деянието два фискални касови бона, всички тези обстоятелства в своята съвкупност определят явната маловажност на нарушението, поради което следва да намери място приложението на чл. 28 от ЗАНН.

         Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни. Съдебният акт е мотивиран. Въззивният съд е обсъдил направените възражения от страните по делото. По доводите в касационната жалбата следва да се отбележи, че случаят е маловажен. Следва да се посочи, че настоящият случай е идентичен с този по КНАХД № 144/ 2019 г. по описа на АС – Разград, където обаче е наказано лицето, приело плащането по смисъла на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС. В тази връзка съдът приема, че независимо от факта, че данъчното законодателство по ЗДДС е строго се касае за маловажен случай на продажбата на сладолед на стойност от 0,90 лв. Както е прието в горепосоченото адм. дело, така и от първоинстанционния съд за продажбата търговеца е издал касова бележка, макар и не веднага, което е видно от стр. 10б от първоинстанционното дело (както е приел и съдебният състав по КНАХД № 144/ 2019 г. п описа на АС – Разград).

Отделно от това съдът счита, че дадената правна квалификация от АНО на нарушението на ответника в АУАН и НП е неправилна. Санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДДС касае нарушения на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (неиздаване на касова бележка), независимо от факта, че ичл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ също касае неиздаване на касова бележка. Самата наредба е издадена на основание чл. 185, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС. Поради това съдът приема, че за прецизност деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 118, ал. 1, пр. 1 от ЗДДС, а не по цитираната наредба.

         Останалите възражения на касатора в жалбата съдът счита за такива касаещи необосноваността на постановения съдебен акт. Необосноваността на първоинстанционния съдебен акт не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция предвид на нормите на чл. 63 от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК.

          Съдът направи служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и счита оспореното съдебно решение за валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на материалния закон.

При изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221 във вр. с чл. 223 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 499 от 19.11.2019 г. постановено по НАХД № 658/ 2019 г. по описа на РС – Разград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕСЕДАТЕЛ:………..                          ЧЛЕНОВЕ:….…….                 

 

 

 

 

.….…….