О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен 10.01.2022г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на десети януари две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 466 по описа за 2021г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.1 ал.1
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, във вр. с чл.2в
ал.1 т.1 от ЗОДОВ, образувано по иск, предявен
от „Д.Т.“ЕООД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П.К.П., чрез Адвокатско дружество „Христов и Иванова“, представлявано
от адвокат М.Х.от АК-София със съдебен адрес гр.Варна ул.Д.№9 ет.2, против
Административен съд-град Търговище, представляван от председателя Р.Р.Ц., за
обезщетение за причинени имуществени вреди от решение, постановено по
КНАХД№71/2021год. по описа на с.съд в размер на 3 000лв., изразяващи се в
платена имуществена санкция по НП№38-0002185/04.12.2020год. на Директора на
РД“Автомобилна администрация“-Русе, ведно със законната лихва от датата на
получаване от ответника на поканата за плащане.
Съдът констатира, че към исковата
молба не е приложен документ за внесена държавна такса, въпреки, че съгласно
чл.12, ал.3, предл.2 от АПК и чл.9а ал.1
от ЗОДОВ, при предявяване на иск по ЗОДОВ се внася проста държавна такса в
размера по т.2а т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно в размер на
25 (двадесет и пет) лева.Аргумент в подкрепа на горното е разпоредбата на чл.2в
ал.3 от ЗОДОВ, която досежно дължимите такси и разноски препраща към чл.9а и
чл.10 от ЗОДОВ.
Съдът констатира още, че исковата
молба е подадена и подписана от пълномощника и процесуален представител на
ищеца-адв.М.Х.от АК-София, като към нея е приложено заверено копие на
адвокатско пълномощно, удостоверяващо валидно оправомощаване на депозиралия
исковата молба адвокат да представлява ищеца в настоящото съдебно производство,
в т.ч. и да депозира и подписва от негово име искова молба.
На следващо място, с исковата
молба, наред с главницата в размер на 3 000лв., се претендира лихва върху
посочената сума, като е заявено, че се иска присъждане на „законна лихва от
датата на получаването от ответника на поканата за плащане”. Формулирана по
описания начин, акцесорната претенция за лихви е неясна и не отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и 5 от ГПК, приложим съгласно чл.144 от АПК,
тъй като не е посочено конкретно от коя начална дата се претендира присъждане
на законната лихва до окончателното изплащане на главницата; нито е посочен
конкретен период, за който се иска изплащане на лихва и в какъв размер. В тази
връзка следва да се има предвид, че ако се касае за претенция за заплащане на
законна лихва върху поисканата главница, до окончателното изплащане на главницата,
следва да се посочи началната дата, от която се претендира лихвата, без да се
уточнява конкретния размер на дължимата лихва, тъй като този размер се
изчислява към датата на изплащане на присъдената главница. От друга страна,
лихва в точно фиксиран размер може да се претендира само и единствено за точно
определен период от време, чиято крайна дата е настъпила преди датата на
предявяване на исковата претенция, като за целта е необходимо да се посочи и
точния размер на претендираната лихва.
Ето защо на ищеца следва да се
укаже, в случай, че иска да му бъде присъдена законната лихва върху
претендираната главница, до окончателното изплащане на главницата, да посочи
конкретната начална дата, от която претендира
тази лихва, без да уточнява конкретния размер на претендираната лихва. В
случай, че претендира лихва за точно определен период от време, чиято крайна
дата е настъпила преди предявяване на исковата молба, следва да посочи
началната и крайна дата на периода, за който претендира лихва ,както и нейният
размер.
От изложеното е видно, че съдът е
сезиран с нередовен иск, който не отговаря на изискванията на чл.128,т.1 и т.2
от ГПК, чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, поради което
същият следва да се остави без движение, като на ищеца се укаже да отстрани
констатираните нередовности в 7 (седем) дневен срок от съобщаването на
настоящото определение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова
молба с вх.№ 2185/01.11.2021г. по описа на Административен съд-град
Търговище, депозирана от „Д.Т.“ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от П.К.П., чрез Адвокатско дружество „Христов и
Иванова“, представлявано от адвокат М.Х.от АК-София със съдебен адрес гр.Варна
ул.Д.№9 ет.2, против Административен съд-град Търговище .
ДАВА
едноседмичен срок на ищеца „Д.Т.“ЕООД с ЕИК ..... със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от П.К.П., считано от получаване на
настоящото определение, да изправи констатираните нередовности, както следва:
- да внесе държавна такса в
размер на 25 (двадесет и пет ) лева в полза на Административен съд -
гр.Шумен и да представи вносната
бележка за това по делото;
-представи в оригинален екземпляр адвокатско пълномощно, удостоверяващо валидно оправомощаване на
депозиралия исковата молба адвокат да представлява ищеца в настоящото съдебно
производство,в т.ч. и да депозира и подписва от негово име искова молба ;
- в случай, че иска да му бъде
присъдена законната лихва върху претендираната главница, до окончателното
изплащане на главницата, да посочи конкретната
началната дата, от която претендира тази лихва, без да уточнява конкретния
размер на претендираната лихва;
- в случай, че претендира лихва
за точно определен период от време, чиято крайна дата е настъпила преди
предявяване на исковата молба, следва да посочи началната и крайна дата на
периода, за който претендира лихва, както и нейният размер.
В съобщението до ищеца да се
впише изрично указание, че при неотстраняване на констатираните нередовности в
указания от съда срок, исковата молба ще бъде върната, а образуваното въз
основа на същата дело ще бъде прекратено.
След изтичането на указания
срок, делото да се докладва на съдията - докладчик за
насрочване или прекратяване.
Административен съдия: