Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На шести август две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 266 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Oбразувано e по жалба на
„Ефремови съдружие” OOД (към момента на подаване на жалбата СД) против Наказателно постановление №
03-008793/22.11.2017 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
- Варна, с което на „Ефремови съдружие”
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5000 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413, ал.2
от КТ за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 32 и чл. 71, т.4 от Наредба
№ 7 за минималните изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд по работни места и при използване на работно оборудване.
В жалбата жалбоподателят
моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и необосновано. Не било
посочено на нито едно място в обжалваното НП къде точно било стъпило лицето,
какво е било състоянието на ремонта и поради липсата на какви предпазни
средства е било реализирано падането. Оспорва се въпросното лице да е работило
на обекта, като се предполага, че то доброволно се е качило на покрива и е
паднало поради проявено невнимание. Моли се за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, при
повторното разглеждане на делото след връщането му за ново разглеждане от Административен
съд – гр. Варна, редовно призовано дружеството се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и посочва, че в НП отсъстват
мотиви, което съставлява особено съществено нарушение на процесуалните правила.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва
жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП, като посочва, че обвинението е
за това, че работодателят не е осигурил необходимите мерки за осигуряване на
безопасност при работа на високо, поради което и няма как да бъдат описвани
конкретни действия или бездействия от негова страна. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.10.2017год. инспектори в Д „ИТ“
Варна, във връзка с постъпил в инспекцията сигнал за трудова злополука
настъпила на 16.10.2017год. в края на работния ден, извършили проверка на
обекта където била настъпила злополуката, а именно сградата на „Банка ДСК“ находяща се в гр.Варна кв.“Вл.Варненчик“.
При проверката било установено, че въззивното
дружество извършва ремонтни дейности на сградата.
Проведен бил разговор и с един от управителите на въззивното дружество Ефремов. Установени били
обстоятелствата около инцидента възникнал предния ден, както и лицето което
било пострадало – В.М..
Впоследствие бил проведен и разговор с М., които бил в
болнично заведение. В хода на разговора било установено, че същият е бил нает
да работи на обекта като общ работник от Ефремов, както и че в деня на
инцидента му е било разпоредено от Ефремов да се качи
на покрива на обекта да поставя вата. При изпълнение на тази работа станала и
злополуката.
В хода на проверката проверяващите установили, че между въззивното дружество и пострадалия В.М. не е имало сключен
трудов договор в писмена форма и на 19.10.2017год. било издадено постановление
за обявяване на съществуващо трудово правоотношение.
Бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. Акта бил връчен на жалбоподателя.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване
на административно нарушение от административно наказващия орган било издадено
наказателно постановление, с което въззивника бил
санкциониран на осн. чл.416 ал.5 вр.чл.413
ал.2 от КТ, за извършено нарушение по чл.32 чл.71 т.4 от Наредба №7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
Като
свидетел в хода на съдебното следствие освен актосъставителката,
е бил разпитан В.М.. Същият заявява, че на 13.10.2017год. е имал разговор с
Георги Ефремов да започне работа като общ работник, че на 16.10.2017год.
сутринта е отишъл на обекта, че Ефремов му казал, че работното му време ще е от
08:00ч. до 17:00ч., запознал го останалите работници и му казал да се качва на
покрива и да започва работа. Заявява, че
никой не го инструктирал разказва с подробности и как е възникнал инцидента –
докато събирал кабелите и инструментите стъпил на интернитова
плоскост и паднал от покрива. Съдът кредитира показанията на свид. М. като дадени обективно и безпристрастно, същите
съответстват на установената с помощта на останалите доказателства по делото
фактическа обстановка.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са
дали и Цв. С. и К.Х.. От показанията на последните се
установява, че в деня на злополуката и двамата са били на обекта. Х. заявява,
че е бил на обекта в процесния ден, но не се е качвал
на покрива, след което отишъл до пазара и като се върнал видял линейка. На
покрив аимало трима работници без предпазни облека
или оборудване. Свид. С. заявява, че на работниците
били осигурени предпазни средства и не познава пострадалото лице. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката С., доколкото същите противоречат на нормалната житейска
логика, както и на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, разпита
на свидетелят в хода на съдебното производство и приложените допълнителни
писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане, като по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на дирекция „Инспекция
по труда" гр.Варна.
В хода на административно наказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията за неточно
описание на нарушението и мястото на извършване на същото. Предвид
гореизложеното съдът намира, че не е било допуснато съществено процесуално
нарушение. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Правилно административнонаказващия
орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по
чл.32 и чл.71 т.4 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма. В случая от събраните по делото
доказателства съдът прие за безспорно установено, че към 16.10.2017год. въззивното дружество е имало качеството на работодател по
отношение на свид. М..
В горната насока са показанията на последния като въззивника макар и да оспорва този факт не ангажира
доказателства които да опровергаят твърденията на М., че той е имал уговорка с въззивника да работи като общ работник срещу определена парична
сумата на ден, че работното му време е от 08:00ч. до 17:00ч както и че на
16.10.2017год. за първи ден е изпълнявал трудови функции по ремонт на покрив
които са му били възложени от Ефремов – управител на въззивното
дружество.
Съдът намира, че е житейски нелогично случаен външен
човек, на който не е било възложено за прави каквото и да било, да се качи и да
работи на покрив почти цял един работен
ден (от сутринта до около 16:30ч. когато става злополуката).
В тази връзка съдът намира, че по делото е доказано
наличието на задължителните елементи на едно трудово правоотношение /определено
работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение/.
Следвало е дружеството жалбоподател в тази връзка да осигури безопасно
извършване на работата от свид. В. М..
Съгласно чл. 32 и чл.71 т.4 от достъпът до покриви и
други повърхнини, изработени от материали с недостатъчна якост, се разрешава
само при използване на приспособления, които осигуряват безопасно извършване на
работата, като се вземат мерки за предотвратяване на неволно стъпване върху
тези повърхнини или пропадане през тях. Работните места на открито се изграждат
и организират така, че работещите да бъдат предпазени от падане и подхлъзване.
Работодателят не е осигурил прилагането на изискванията
на тази наредба, каквото задължение му вменява чл.2 от същата наредба. Като не
е изпълнил цитираните разпоредби работодателят е извършил вмененото му
нарушение и основателно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност на осн. чл.413 ал.2 от КТ, тъй като в
тежест на работодателя са вменени задълженията, свързани с осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с работно оборудване,
използвано за дейността му. Съгласно чл.413 ал.2 от КТ работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция в
размер от 1500 до 15 000 лв.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за
маловажен случай е необходимо да се
обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно
качество, за да бъде социално необходимо
и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може
да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид, като следва също да се отчете и характера на
защитените с нарушената разпоредба обществени отношения.
Съдът
намира, че при определяне размера на наложеното наказание не е взета предвид
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се
налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и в тази връзка трябва да се съобразят всички отегчаващи
и смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая съдът отчете сравнително
висока тежест на нарушението и ниска такава при дееца, предвид липсата на други
наказания, смекчаващи отговорността обстоятелства-формирано трайно правилно
отношение към законоустановения ред в страната, като
извършеното се явява изолиран акт, отегчаващи такива – не се установиха. Няма
доказателства обуславящи по-висок размер на наказанието. С оглед на горното
съдът счита за справедливо да измени размера на наложеното наказание. Съдът намира, че наказание към минималния
размер предвиден в закона, би било по-справедливо, съответстващо на извършеното
нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ДИТ
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по делото протече в няколко съдебни
заседания, в рамките на което юрисконсултът се е явил, и макар да не се отличава с фактическа или
правна сложност съдът намери, че следва да се присъди възнаграждение в размер
на 100 лева, като доколкото жалбата е частично уважена и по същество е намален
размера на наложената санкция съдът намира, че следва да присъди съответната
пропорционална на уважения размер на наложената санкция част от дължимото възнаграждение,
а именно сумата от 30 лева. Доколкото дружеството – жалбоподател не е направило
искане за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-008793/22.11.2017 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на
„Ефремови съдружие” ООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 лева
на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
"Имуществена санкция" на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Ефремови съдружие” ООД да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" - Варна сумата от 30 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: