№ 10182
гр. София, 02.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110156228 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.
Предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 3 107,15 лв.,
представляваща сбор от платени без основание в полза на ответника суми, както следва:
136.25 лв. - по договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №
795023 от 05.09.2019 г.; 620.95 лв. - по договор за потребителски кредит № 807887 от
15.10.2019 г.; 102.24 лв. - по договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние № 887611 от 18.05.2020 г.; 173,20 лв. - по договор за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние № 891262 от 01.06.2020 г.; 371.51 лв. - по договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 898249 от 26.06.2020 г.; 1 463
лв. - по Договор за потребителски кредит № 916446 от 25.08.2020 г.; 240 лв. - по договор за
потребителски кредит № 1136551 от 16.03.2020 г., които вземания са цедирани на ищеца с
договор за цесия от 03.05.2022 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба – 30.07.2024 г. до окончателно плащане.
Ищецът *** твърди, че основният предмет на дейност на дружеството е предоставяне
на информация, подпомагане и консултации на физически лица, ползвали бързи кредити.
Поддържа, че между него и третото за процеса лице – В. И. С. е сключен договор за цесия от
03.05.2022 г., по силата на който е прехвърлил свое вземане към ответника в общ размер на 3
107,15 лв., представляваща сбор от платени без основание в полза на ответника „*** суми,
както следва: 136.25 лв. - по договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние № 795023 от 05.09.2019 г.; 620.95 лв. - по договор за потребителски кредит №
807887 от 15.10.2019 г.; 102.24 лв. - по договор за предоставяне на финансови услуги (заеми)
от разстояние № 887611 от 18.05.2020 г.; 173,20 лв. - по договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние № 891262 от 01.06.2020 г.; 371.51 лв. - по договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 898249 от 26.06.2020 г.; 1 463
лв. - по договор за потребителски кредит № 916446 от 25.08.2020 г.; 240 лв. - по договор за
потребителски кредит № 1136551 от 16.03.2020 г. Твърди, че за извършената цесия
ответникът е уведомен с уведомления, връчени на 18.05.2022 г. и 13.07.2022 г., всички те
сключени по реда ЗПК и ЗПФУР. Съгласно договорите кредитополучателят В. С. е следвало
да заплати главница и възнаградителна лихва, а в погасителния план към всеки договор е
включена и такса за допълнителна услуга – гаранция, свързана с предоставеното
обезпечение. В допълнително приложение към исковата молба уточнява параметрите на
всеки един от отделните договори за паричен заем, а именно: по договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние № 795023 от 05.09.2019 г. - главница от 460 лв.,
1
възнаградителна лихва от 15,55 лв. и такса допълнителна услуга за предоставяне на
поръчителство от 136,25 лв.; по договор за потребителски кредит № 807887 от 15.10.2019 г. -
отпуснатата главница от 1 500 лв., възнаградителна лихва от 345 лв. и такса допълнителна
услуга за предоставяне на поръчителство от 1 155 лв.; по договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние № 887611 от 18.05.2020 г. - отпуснатата главница от
800 лв., възнаградителна лихва от 9,76 лв. и такса за допълнителна услуга за предоставяне
на поръчителство от 102,24 лв.; по договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние № 891262 от 01.06.2020 г. - отпуснатата главница от 800 лв., възнаградителна
лихва от 18,80 лв. и такса за допълнителна услуга за предоставяне на поръчителство от
173,20 лв.; по договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 898249
от 26.06.2020 г. - отпуснатата главница от 1 500 лв., възнаградителна лихва от 101,10 лв. и
такса за допълнителна услуга за предоставяне на поръчителство от 453,90 лв.; по договор за
потребителски кредит № 916446 от 25.08.2020 г. - такса за допълнителна услуга за
предоставяне на поръчителство от 1 463 лв.; по договор за потребителски кредит № 1136551
от 16.03.2020г. - главница от 2 500 лв., възнаградителна лихва от 875 лв. и такса за
допълнителна услуга за предоставяне на поръчителство от 2 475 лв. Твърди, че всички суми
по договорите са заплатени от цедента в полза на ответника, включително и таксата за
допълнителна услуга – гаранция. Прави възражение за нищожност на договорите,
евентуално на отделни техни клаузи. Сочи, че съгласно чл. 5 от процесните договори за
кредит, същите следва да бъдат обезпечени с поръчителство, предоставено от ***, за което
се начислявала такса за гарант в размер почти равен на главницата по договорите. Твърди, че
таксата е била включена в погасителния план, както и че е била част от вноската по кредита,
както и , че плащанията за поръчител/гарант са получавани от ответното дружество. Излага
доводи, че договори за поръчителство/гаранция не са сключвани, а в случай че се установи
наличието на такива – оспорва същите като нищожни поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, излагайки конкретни съображения в
тази насока, както и конкретните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, които счита за нарушени, а
именно: чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 и 3 ЗЗД, чл. 10, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12
ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 10, 19 и 20 ЗЗП. Твърди,
че ответното дружество и *** са свързани лица. Подробно аргументира, че целта на клаузите
за обезпечение е свързана единствено с получаване на приходи от ответника. Счита, че
таксата за допълнителна услуга следва да е включена в размера на ГПР. Подробно излага, че
договорите за кредит не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12
ЗПК. С уговарянето на клауза, предвиждаща предоставяне на обезпечение, аргументира, че
се прехвърля задължението на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит върху кредитополучателя. Допълва, че
в случай, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство бъде включено при
изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора, размерът му би
надвишил максимално допустимия такъв, което би било в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сочи, че липсвало съгласие за сключване на процесните договори за кредит, както и, че не е
предоставена преддоговорна информация. Счита процесните договори за недействителни и
поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не са съставени в
изискуемия от закон шрифт – не по-малък от 12, на потребителя не са предоставени
погасителен план и стандартен европейски формуляр към момента на сключването им,
текстът им не е написан по ясен и разбираем начин, считайки за нарушени и правилата,
заложени в чл. 147 ЗЗП. Като друго основание за нищожност изтъква непосочването на
размера на погасителната вноска, както и на правото на предсрочно погасяване на кредита
от длъжника. Като самостоятелно основание за недействителност на договорите посочва и
допуснато нарушение на чл. 11, т. 9 ЗПК, тъй като липсвало посочване на годишния лихвен
процент (ГЛП), доколкото не ставало ясно как посочената процентна стойност се съотнася
към ГПР, респ. каква е базата, върху която лихвеният процент се начислява – върху целия
2
размер на кредита или върху остатъчната главница по него. Сочи още, че не е разписана
методиката за начина, по който се формира ГПР, както и че клаузите от договорите са
неравноправни. При условията на евентуалност, оспорва като нищожна клаузата на чл. 5 от
договорите, предвиждаща задължение за обезпечаване на заема с предоставено от Фератум
Банк поръчителство. Оспорва и клаузите на чл. 10 от Общите условия и тарифата към
общите условия, предвиждащи, че при забава потребителят дължи освен законната лихва, и
всички направени за събиране на вземането разноски. В заключение сочи, че в договорите за
кредит и в тарифата към тях, липсва клауза за задължаване на потребителя да заплати такса
за гаранция. Активната си легитимация да претендира процесните вземания обосновава със
сключването на договор за цесия от 03.05.2022 г. с цедента В. И. С., който му е прехвърли
всички платени от него без основание в полза на ответника суми, за което до същия е
изпратено уведомление за извършената цесия. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни, а исковата молба –
като нередовна. Поддържа, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1,
т. 4 и 5 ГПК поради липсата на посочване от ищеца на размера и вида на претендираните
суми, тъй като не става ясно коя част от заплатената сума по съответния потребителския
кредит претендира като недължимо заплатена. Посочва също така, че исковата молба не
съдържа конкретизация кои точно разпоредби на договорите за потребителски кредит
противоречат на цитираните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. На следващо място, поддържа,
че исковата молба е недопустима поради липса на активна процесуална легитимация на
ищеца и на пасивна процесуална легитимация на ответника. Не оспорва, че между
ответника и В. И. С. са възникнали валидни договорни правоотношения по силата на
твърдяните договори за потребителски кредит. Поддържа, че таксата за гаранция се дължи
на различно юридическо лице – *** а не на ответника, като всички дължими суми във
връзка с предоставянето на обезпечение са предоставяни на гаранта директно или в случай,
че са превеждани по сметка на ответника, последният е действал като посредник за
заплащане на таксата гаранция и след получаване на същата е превеждал сумата на ***.
Твърди, че договорни отношения във връзка с обезпечаване на заемите са съществували
единствено между длъжника по кредита – физическото лице - кредитополучател и *** като
гарант, но не и между *** и ответното дружество - кредитодател. Оспорва да е налице
обогатяване на ответното дружество, тъй като не е страна по договорите за предоставяне на
гаранция и съответно не е получавал плащания на такса гаранция. Предвид изложеното
счита исковата молба за недопустима, тъй като е насочена срещу ненадлежен ответник.
Оспорва и активната процесуална легитимация на „*** да претендира процесните вземания,
тъй като с постигане на съгласие между цедент и цесионер по договора за цесия цесионерът
не става страна по договорното правоотношение на цедента, а единствено се постига
промяна на кредитора, поради което счита, че ищецът няма право да прави възражения,
произтичащи от договорното правоотношение между страните, доколкото само придобива
право на вземане, прехвърлено му от цедента. Поради изложеното оспорва правото на
ищеца да предявява искове и да прави възражения за нищожност на договори за кредит или
отделни техни клаузи, сключени между цедента-кредитополучател и ответника-
кредитодател, с каквато възможност разполага единствено страната по тях, имаща
качеството на потребител. На следващо място, оспорва активната легитимация на ищеца с
доводите, че договорът за цесия между В. И. С. и „*** е нищожен поради липса на съгласие,
евентуално – поради липса на предмет, тъй като страните не са индивидуализирали
конкретното вземане, предмет на договора за цесия по отношение на основание на
възникване (източник), титуляр, страни, размер и др., не е посочено на какво недействително
правно основание възниква вземането за неоснователно обогатяване, поради което
източникът на вземането остава неуточнен. Допълва, че не става ясно какъв е характерът на
3
цедираните вземания – главница, възнаградителна лихва и/или неустойки, а от изложените в
исковата молби доводи става ясно, че се касае платени без основание такси за предоставяне
на гаранция, каквито не са предмет на сключените договори за потребителски кредити, а на
договорите за предоставяне на гаранция, сключени с ***, изключвайки възможността „***
да е придобил платени без основание суми за предоставяне на гаранция. Не оспорва да е бил
уведомен за извършената цесия, но в уведомлението не са били конкретизирани
прехвърлените вземания, поради което следва да се счете, че е налице пълна липса на
уведомление, поради което тя не е произвела действие. Счита, че този порок не следва да се
санира и предвид и получаването на препис от исковата молба по настоящото дело, тъй като
ищецът отново не е индивидуализирал процесните вземания. Оспорва договора за цесия
като нищожен и поради противоречието му със ЗЗП, като се позовава на това, че в интернет
страницата на „*** - www.nadplatih.com се посочва, че дружеството осъществява процедура
по възстановяване на надвнесени суми, за което сключва договори за възлагане на
възстановяването, а в случая е сключен договор за цесия, което е заблуждаваща търговска
практика и потребителят при сключване на договора не е знаел за вида и характера му. Като
допълнителен аргумент за нищожност на договора за цесия изтъква, че същият е
безвъзмезден, което следва от клаузата на чл. 4, ал. 1 на същия, съдържаща условие за
плащане на цената. Счита, че договорът за цесия не отговаря и на изискването на ЗПК да
предвижда възможност за отказ от договора от страна на потребителя, както и процедура за
защита на потребителските му права пред КЗП, а освен това съдържа множество
неравноправни клаузи. Твърди, че сам по себе си договорът за предоставяне на финансови
услуги (потребителски кредит) не съдържа задължение за потребителя да заплати такса за
предоставяне на гаранция, а само и единствено главница и лихва, а евентуално и неустойка
в случай не неизпълнение, като такова задължение му се вменява едва с договора за
гаранция, сключен с ***, чието сключване следва сключването ан договора за потребителски
кредит. В тази връзка посочва, че *** е различно юридическо лице от ответника и
правоотношението между потребителя и гаранта е самостоятелно и отделно от
правоотношението по договора за кредит. Твърди, че условие за сключване на договора за
кредит е предоставяне на поръчителство, но потребителя не е бил длъжен да сключи
договор с *** и изборът за сключване на посочения договор е предоставен изцяло на
длъжника. Поради това и оспорва твърденията на ищеца, че размерът на таксата за
предоставяне на гаранция е следвало да се включи в ГПР. Като допълнителни аргументи, че
таксата за гарант не следва да се включва в размер на ГПР изтъква, че посоченият размер на
ГПР е калкулиран към момент, когато договорът за гаранция все още не е бил сключен, а
освен това възнаграждението за гаранция се дължи на трето лице, а не към кредитодателя.
Твърди, че договорите за кредит са сключени при спазване на нормативните изисквания.
Поради посоченото моли за оставяне без движение на исковата молба, евентуално – за
прекратяване на делото като недопустимо и евентуално – за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира и разноски.
По допустимостта на исковата молба:
Съдът намира, че исковата молба е допустима, като изложените от ответника
оспорвания относно активната и пасивна легитимация на страните да претендират, респ.
отговарят за процесните вземания, се основават на твърдения, които касаят
материалноправната, а не процесуалноправната им легитимация в процеса, поради което те
следва да се преценяват по същество на спора.
По редовността на исковата молба:
Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от
съобщението да уточни характера на сумите, които твърди да са недължимо платени от
цедента по всеки един от процесните 7 броя договори за кредит, а именно: главница, лихва
/вид/, неустойка, гаранция, такса и др.;
4
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: твърдяното имуществено разместване - реалното предаване, съответно
получаване от ответника на претендираните суми, платени от кредитополучателя В. И. С. по
процесните 7 броя договори за кредит, валидното сключване на действителен договор за
цесия от 03.05.2022 г. с твърдяното съдържание, респ. прехвърляне на вземанията в полза на
ищеца, за което ответникът да е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наличието
на правно основание за осъществяване на имущественото разместване, както и останалите
доводи за недължимост на исковите суми, включително възражението си за нищожност на
договора за цесия на сочените основания.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно сключването на
процесните 7 броя договори за кредит между „***, в качеството му на кредитодател, от една
страна, и В. И. С., в качеството му на кредитополучател, от друга страна, с твърдяното
съдържание, а именно: договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние
№ 795023 от 05.09.2019 г., договор за потребителски кредит № 807887 от 15.10.2019 г.,
договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 887611 от 18.05.2020
г., договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 891262 от
01.06.2020 г., договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 898249
от 26.06.2020 г., договор за потребителски кредит № 916446 от 25.08.2020 г. и договор за
потребителски кредит № 1136551 от 16.03.2020 г.
По исканията на страните и по допускане на доказателствата:
Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат приети, като
доказателствената им стойност и тяхната относимост подлежи на изследване по същество на
спора. Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК по т. 1 на исковата молба
следва да се остави без уважение, тъй като касае обстоятелства, които биха били предмет на
установяване с друг доказателствен способ - съдебносчетоводна експертиза, каквото искане
той също е направил. По отношение на искането в частта по т. 2 съдът намира, че то следва
да се уважи единствено в частта, касаещо договор за потребителски кредит № 916446 от
25.08.2020 г., тъй като видно е, че към исковата молба такъв не е представен, а ответникът не
оспорва неговото сключване. Що се отнася до останалите 6 броя договори за потребителски
кредит, видно е, че те вече са ангажирани от ищеца като приложения към исковата молба,
поради което повторното им приобщаване не е необходимо. В полза на ищеца следва да
бъдат издадени исканите 6 броя съдебни удостоверения, които да му послужат пред всяко
едно от посочените трети за процеса лица - *** към *** ***, „***, „***Д и *** за снабдяване
с исканата информация, за което той следва да представи проект на такива в едноседмичен
срок от съобщението, като приведе съдържанието им в съответствие с предмета на исковите
претенции, предмет на настоящото дело, посочвайки номера и датата на сключване на
съответните договори за кредит, както и периода, за който информацията се отнася – от
датата на сключване на съответния договор за кредит до 03.05.2022 г. (датата на
извършената цесия). Съдът намира, че следва да бъде допусната поисканата от ищеца
съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на посочените от страните с исковата
молба и отговора на исковата молба въпроси. Доказателственото искане на страните по реда
на чл. 183 ГПК следва да се остави без уважение. Това е така, тъй като от тяхна страна не се
излагат твърдения за наличието на обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 183
ГПК. Целта на задължаването на някоя от страните да представи в оригинал приложен по
делото документ е да докаже свое твърдение, че такъв оригинал липсва или, че
съдържанието на преписа на съответства на това на оригинала. В случая, от страна на
5
страните не са изложени такива твърдения, поради което направеното от тях искане по реда
на чл. 183 ГПК не е във връзка с изложените от тях оспорвания. В останалата си част,
искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като
всички договори за кредит (с изключение на № 916446 от 25.08.2020 г.), както и
уведомление и пълномощно за извършената цесия вече са представени от ищеца с негова
молба с вх. № 33003/17.10.2024 г.. Наред с това, доколкото ответникът не оспорва
сключването на тези договори, то той също би следвало да разполага с тях в т. и с
погасителните планове към тях. Доказателственото искане на ответника по реда на чл. 192
ГПК следва да бъде уважено, но на същия следва да се предостави възможност да представи
по делото молба по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, адресирана до третото за спора лице - ***
ЕАД, с посочване на информацията, която се цели да бъде предоставена, след което съдът
незабавно ще препрати същата до посоченото трето неучастващо по делото лице.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни характера на
сумите, които твърди да са недължимо платени от цедента по всеки един от процесните 7
броя договори за кредит, а именно: главница, лихва /вид/, неустойка, гаранция, такса и др.,
като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията исковата молба ще бъде върната, а
производството по – делото – прекратено.
ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗДАДАТ в полза на ищеца исканите 6 броя съдебни удостоверения, които да
му послужат съответно пред *** към *** ***, „***, „***Д и *** за снабдяване с исканата
информация, за което в едноседмичен срок от съобщението следва ДА ПРЕДСТАВИ по
делото проект на такива, чието съдържание да бъде съобразено с изложеното в мотивната
част на настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото в препис договор за потребителски кредит № 916446 от
25.08.2020 г.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с
материалите по делото и извършена проверка в счетоводството на страните, а при
необходимост и на трети за спора лица, да отговори на посочените от ищеца в исковата
молба и от ответника в отговора на исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допусната експертиза ***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 1 000 лв., от които:
700 лв., вносими от ищеца и 300 лв., вносими от ответника, в едноседмичен срок от
съобщението.
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
съдебно-счетоводната експертиза, като в противен случай съдът може да приложи
последиците на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото
молба по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, адресирана до *** ЕАД, с посочване на информацията,
която се цели да бъде предоставена, след което съдът незабавно ще препрати същата до
6
посоченото трето неучастващо по делото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.05.2025 г. от
11:45 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба и
приложенията.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след представяне на доказателства за
внасяне на депозита от страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7