Решение по дело №2061/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260088
Дата: 30 октомври 2020 г.
Съдия: Петко Иванов Минев
Дело: 20205300602061
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260088

 

 гр. Пловдив, 30.10.2020 г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:                            

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ

                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО МИНЕВ

                                                                            МИРЕЛА ЧИПОВА

 

при участието на секретаря Елена Ангелова,

като разгледа докладваното от съдия Петко Минев

ВАНД № 2061 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за охрана на обществения ред при спортни мероприятия (ЗООРПСМ).

Образувано е по жалба на И.С.К., депозирана чрез адв. Й.Т., против постановено по АНД № 5964/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив Решение № 260260 от 27.09.2020 г., с което на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 2 вр. чл.21, т. 13 от ЗООРПСМ му е наложено административно наказание БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото за срок от 60 /шестдесет/ часа и принудителна административна мярка – „ЗАБРАНА ЗА ПОСЕЩЕНИЕ НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ В СТРАНАТА И В ЧУЖБИНА“ за срок от 2 /две/ години, считано от датата на влизане в сила на решението.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения първоинстанционен съдебен акт. Твърди се липса на доказателства за осъществяване на вмененото във вина на К. административно нарушение, включително и за неговото авторство. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбоподателят да бъде оправдан.

Тези аргументи се доразвиват и в съдебното производство пред настоящата инстанция от жалбоподателя и процесуалния му представител – адв. И.В., който представи и писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

Нарушителят К. се яви лично и заяви пред съда, че не е участвал в сбиване и не е увреждал чуждо имущество.

Окръжна прокуратура – *** не участва в съдебното производство, въпреки надлежното уведомяване за провеждането му.

Пловдивският окръжен съд, в настоящия състав, след като обсъди приложените към делото доказателства, в контекста на изложените аргументи от защитата и жалбоподателя, прие за установено от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в предвидения от закона (чл. 34, ал. 1 ЗООРПСМ) срок, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че приложените материали към съставения на 26.09.2020 г., по реда на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗООРПСМ, Акт № 18 за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРСПМ, са достатъчни, за да обосноват категоричен и несъмнен извод за участието на жалбоподателя К. при осъществяване на спортно хулиганство, по смисъла на чл. 21, т. 13 от ЗООРПСМ. Въз основа на кредитираните с доверие писмени доказателства – информацията, съдържаща се в сведенията, предоставени от ***от сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР - ***, присъствали на спортното мероприятие – Д.К., е приета за установена следната фактическа обстановка:

 

На 26.09.2020 г. И.К. присъствал като зрител на футболна среща от седми кръг на „Първа професионална футболна лига“ между отборите на ПФК „Ботев“ – *** и ПФК „Левски“ – ***, проведена на спортен обект  „Ботев 1912“ в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***. Масово сбиване в отредения за феновете на ПФК „Левски“ – *** район на спортното съоръжение – най – северната част на сектора, където бил и К., наложило намесата на ***от сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР – ***, сред които и депозиралите сведения за извършената противообществена проява - Д.К. Издадените разпореждания за преустановяване на действия, нарушаващи обществения ред, не предотвратили посегателство върху имуществото на спортното съоръжение – метални ограждения на трибуната и седалки в района на сбиването. Д.К. възприели как някои от лицата започнали да чупят метални заграждения на трибуната и седалки. И.К. бил установен като едно от лицата в групата, но нито един от двамата ***не сочи в детайли конкретни действия на К., а говори за действията на група хора и говори за К. като част от тази група. Сведенията на двамата *** са очевидно копирани и са абсолютно идентични.

Съдът е отказал да кредитира с доверие обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на проверката и депозираните при условията на устност и непосредственост в съдебното заседание. Не е счел за необходимо да прояви дължимата процесуална активност, за да събере и други доказателства, които по един несъмнен начин да установят дали К. е участвал в описаните действия или няма участие в тях, както твърди нарушителя.

Различията в информацията, съдържаща се в сведенията на ***на полицията Д.К., и отразеното в съставения Акт, по реда на чл. 26, ал. 1 ЗООРСПМ, са предпоставяли съответната процесуална активност от страна на съда за събиране на доказателства за изясняване на фактическите обстоятелства обективно, всестранно и пълно, в какъвто смисъл е било и направеното от жалбоподателя искане. В този аспект, необосновано съдът е изключил от доказателствата, въз основа на които е направил правните си изводи, обясненията на жалбоподателя К..

Формалният подход, демонстриран от първоинстанционния съд както при разглеждане на делото, така и при анализа на събраните доказателства, в нарушение на изискванията на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 3 НПК, са довели до постановяване на незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Представените пред настоящата инстанция допустими, с оглед характера на съдебното производство /контролно-отменително/, писмени доказателства от защитата на жалбоподателя съдържат данни за констатираното от делегата на БФС и представителите на двата отбора състояние на спортното съоръжение преди и след приключване на футболната среща. Отразено е налично счупване на 25 бр. седалки в сектора на гостите преди започване на срещата и липса на други повреди по спортното съоръжение след края на футболния мач. В този контекст и с оглед на посоченото несъответствие между информацията, съдържаща се в сведенията на ***/които са копирани и еднакви/ и описаната в Акта противообществена проява, според настоящия съдебен състав, не позволяват да се приеме за доказано по несъмнен начин извършването от жалбоподателя К. на конкретно вменената му във вина противообществена проява.

Прецизният прочит на събраните по делото доказателства дава възможност да се направи категоричен извод единствено относно присъствието на К. сред групата, задържани лица от ***на ОДМВР – ***, по повод възникналото масово сбиване в сектора на феновете на ПФК „Левски“ – София, но не и за конкретни негови действия, които могат да бъдат подведени под някоя от хипотезите на чл. 21 ЗООРПСМ. В условията на устност и непосредственост съдът се довери и на заявеното от нарушителя К., че не е повреждал чуждо имущество и не е участвал в сбиване. Ето защо и твърдяното нарушение не е установено по безспорен и категоричен начин.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 34, ал. 2 във вр. чл. 33, ал. 1 т. 4 от ЗООРПСМ, съдът

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260260 от 27.09.2020г., постановено по АНД №5964/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ нак.състав, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН И.С.К., със снета по делото самоличност, в това че на 26.09.2020г. около 21,30 часа в гр. Пловдив, в спортен обект Христо Ботев 1912, находящ се на ул. *** №***, кв. ***, по време на провеждане на футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“ – *** и ПФК Левски – *** е извършил действия по повреждане на чуждо имущество - метални заграждения, служещи за ограда в източната част от централния терен на спортното съоръжение, и го ОПРАВДАВА в това да е извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по чл.21, т.13 от ЗООРПСМ.

Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

        

 

                                ЧЛЕНОВЕ: