РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Варна, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20233000500177 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, чрез процесуален
представител гл.юрисконсулт Сл. против решение № 298/09.03.2023г. на ОС –
Варна, постановено по гр.д. № 1004/2022г., с което е прието за установено в
отношенията с ищцата Д. Г. С., ЕГН **********, че въззивникът Община
Варна не е собственик на реална част с площ от 702 кв.м. от ПИ с
идентификатор 10135.2551.536 по КК и КР на гр.Варна, с описани граници и
повдигната в син цвят на приподписаната от съда скица на л.20 и на реална
част с площ от 1 306 кв.м. от същия ПИ с идентификатор 10135.2551.536,
при описани граници и повдигната в червен цвят на приподписаната от съда
скица на л.20, на основание чл.124 ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на така обжалваното
решение. Оспорват се направените от съда изводи по основателността на
исковата претенция, твърдейки, че същите противоречат на събрания по
делото доказателствен материал и материалния закон. Сочи се, че неправилно
съдът е приел, че процесната реална част от 1 306 кв.м. не е преминала в
собственост на общината по силата на § 42 ПЗР на ЗОбС. Относно частта от
702 кв.м. се твърди, че съдът не е отчел забраната на чл.86 ЗС. Излагат се
подробни доводи по съществото на спора. Иска се от настоящата инстанция
да отмени първоинстанционния съдебен акт и постанови решение за
1
отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Д. Г.
С., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от
въззиваемата Д. Г. С. против Община Варна отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124 ГПК за отричане правото на собственост на
ответника върху реални части от ПИ с идентификатор 10135.2551.536 по
КККР на гр.Варна, подробно индивидуализирани в исковата молба и на
приподписаната от съда скица към нея на л.20 от делото.
Наведените в исковата молба фактически твърдения са, че по силата на
договори за покупко-продажба, обективирани в нот.акт № 76/2003г. и нот.акт
№ 28/2006г. въззиваемата е придобила недвижим имот с площ от 1 000 кв.м.,
находящ се в землището на гр.Варна, м.“Фр. д. и К.“, съставляващ към датата
на първата покупко-продажба ПИ с пл.№ 589, съответно пл.№ 937 към 2005г.
Твърди, че към настоящия момент част от закупения от нея имот,
съставляваща процесните 702 кв.м. е включена в ПИ с идентификатор
10135.2551.536 по КККР на гр.Варна, целият с площ от 2 508 кв.м. Изложени
са също и твърдения, че още от 2003г. въззивницата е установила владение и
върху процесната реална част от 1 306 кв.м., което владение е било трайно,
явно и несмущавано, поради което и е придобила тази част въз основа на
давностно владение, начиная от 19.12.2003г. до настоящия момент. За
останалата реална част от ПИ 10135.2551.536 се сочи, че е собственост на
трето за процеса лице. Твърди се, че след предприети от нея действия за
снабдяване с нот.акт за собственост по обстоятелствена проверка Община
Варна е съставила досежно ПИ 10135.2551.536 АЧОС № 10670/04.08.2021г. и
претендира, че е собственик на целия ПИ, отричайки придобитите от
въззивницата права. Оспорва процесните реални части да са общинска
собственост, в т.ч. и с доводи, че посоченото в АЧОС основание не
установява такива. С оглед на тези твърдения обосновава и правния си
интерес от предявяване на исковете за отричане на претендираните от
Община Варна права върху двете процесни реални части от ПИ
10135.2551.536.
С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са
оспорени с възражения за тяхната неоснователност. Твърди се, че Община
Варна е собственик на целия ПИ 10135.2551.536 на основание §42 ПЗР на
ЗИДЗОбС. Посочено е, че този имот е част от имот, за който е бил съставен
АДС № 150/08.06.1981г., описаните в него имоти с пл. № 3269, 3274 и 3269а
по плана на м.“Фр. д.“ са били отчуждени със Заповед № 2552/07.09.1979г. на
Председателя на ИК на ОНС по реда на чл.98 ЗТСУ за изграждане на
„Експериментален блок секции на ЖК Ст.П.“. Бившите собственици са били
обезщетени с жилища, а отчуждаването не е отменяно. С оглед на това се
твърди, че отчуждените имоти по АДС са станали държавна собственост,
2
които по силата на §42 ПЗР на ЗИДЗОбС са преминали в собственост на
общината, поради което и след деактуването му от областния управител и на
основание чл.58, ал.5 ЗОбС е съставен и АЧОбС. Оспорва твърденията, че
въззиваемата притежава права на собственост върху реални части от ПИ, в
т.ч. и чрез изтекла в нейна полза придобивна давност.
По съществото на спора, въз основа на наведените във въззивната
жалба оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а това е установено и от приетите по делото писмени
доказателства, че с обективиран в нот.акт № 76/19.12.2003г. на нотариус, рег.
№ 212, договор за покупко-продажба въззиваемата Д. Г. С. и още четири лица
са закупили от Н. Д. Гр. недвижим имот с площ от 1 000 кв.м., находящ се в
гр.Варна, ж.к. „И.“ /бивша м.“Фр. д.“/, съставляващ съгласно описаното в
нот.акт имот с пл.№ 589 по КП „Фр. д. и К.“, идентичен на имот пл.№ 3271 и
пл.№ 411 по предходни планове. Впоследствие с договор за покупко-
продажба по нот.акт № 28/03.08.2006г. Д. С. е закупила от съсобствениците си
припадащите им се 4/5 ид.ч. от придобития по нот.акт 76/2003г. недвижим
имот, описан по КП като имот с пл.№ 937, идентичен на пл.№ 589 по
предходен план, ведно с построените в него сгради, с което се легитимира
като едноличен собственик на описания в цитираните нот.актове поземлен
имот.
От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че още
след закупуването на имота през 2003г. Д. С. е установила фактическа власт и
е започнала да владее и пространството, разположено източно от имота по
нот.акт, което място същата е оградила и използва като паркинг за
автомобили и за достъп до закупения имот. При разпита си свидетелите
идентифицират на предявената им скица тази част с процесната реална част
от 1 306 кв.м.
Изложеното от свидетелите относно осъществявана от въззиваемата
фактическа власт върху частта от 1 306 кв.м. се потвърждава и от направените
констатации на вещото лице по проведената СТЕ.
Съгласно заключението на СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано
изцяло от съда, част от закупения от въззиваемата имот с пл. № 589,
съответен на имот с пл.№ 3271 по КП от 1973г., попада в границите на ПИ
10135.2551.536 по действащата към настоящия момент кадастрална карта,
която част съответства на процесната реална част от 702 кв.м. Останалата част
от имот с бивш пл.№ 589 е заснета като имот с идентификатор
10135.2551.537, записан в КККР като собственост на въззиваемата. При
извършения от в.л. оглед същото е констатирало, че тази част, ведно с ПИ
10135.2551.537 е оградена със стабилна ограда. Претендираната реална част
от 1 306 кв.м. е разположена в източната част на ПИ 10135.2551.536 и
представлява в източната си част ограден двор с паянтова ограда от мрежа на
3
бетонни колове, а западната е обособена като паркинг. Същата изцяло попада
с площ от 1 256 кв.м. в стар имот с пл.№ 3269 и с площ от 74 кв.м. в имот пл.
№ 3274 по КП от 1973г. /Приложения 11 и 12 към заключението/.
Не е спорно и обстоятелството, че ответната община претендира да е
собственик на ПИ 10135.2551.536 и по отношение на който имот е съставен
АЧОбС № 10670/04.08.2021г.
Така установеното досежно процесните реални части от ПИ
10135.2551.536 и претендирани права от въззиваемата, които се оспорват от
въззивника, обуславят и правния интерес от предявените отрицателни
установителни искове.
С оглед предмета на търсената защита и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест Община Варна следва да докаже
наличието на твърдените от нея предпоставки, на които основава
претендираното право на собственост, а именно елементите от фактическия
състав на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС /ДВ бр.96/05.11.199г./,
по силата на която в собственост на общините преминават всички застроени и
незастроени парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането
в сила на този закон подробни градоустройствени планове.
В тази връзка от коментираното заключение на СТЕ, както и от
относимите писмени доказателства, ангажирани от въззивника, се установява,
че с АДС № 150/08.06.1981г. на основание чл.63 ЗТСУ е актуван като
държавен имот с площ от 32 690.25 кв.м., находящ се в м.“Фр. д.“ и
включващ посочени номера на имоти и площи на същите, сред които имоти
3269, 3274, 3269а, вписани с обща площ от 3 000 кв.м. Посочено е, че имотът
е предоставен на Приморски РНС – Експериментални блок секции. Имоти
3269, 3274, 3269а са отчуждени по реда на ЗТСУ /отм./ със Заповед №
2552/07.09.1979г. по чл.98 ЗТСУ за предвидено по застроителния и
регулационен план мероприятие – „Експериментални блок-секции на ЖК
„Ст. П.“, бившите собственици са били обезщетени /съгласно издадени
заповеди по чл.100 ЗТСУ /отм.//, а искането им за реституция е било оставено
без уважение, индиция за което е приетото като доказателство решение №
322/31.07.1992г. на комисията по реституция при община Варна и
неоспорването на това обстоятелство от въззиваемата.
Имот с пл.№ 3271 по КП от 1973г., част от който съответства на
процесната реална част от 702 кв.м. не е сред имотите, вписани в АДС от
1981г.
Съгласно заключението на СТЕ за Експериментална блокова секция на
ЖК „Ст. П.“ е бил одобрен със Заповед № 175/25.07.1979г. на ИК на ГНС
ПУП, ПИ 10135.2551.536 не попада в предвидената строителна площадка за
застрояване, но по ЗРП на ж.к. „Ст. П.“, одобрен със Заповед № РД-02-14-
121/02.04.1987г. и действащ към датата на приемане на §42 от ПЗР на
4
ЗИДЗОбС – 05.11.1999г., съответно влизането на разпоредбата в сила, ПИ
10135.2551.536 попада в територия, отредена за озеленяване.
По аргумент от разпоредбите на чл.20 и чл.22 вр. чл.48 ЗТСУ /отм./
териториите, отредени за озеленяване се определят с ЗРП, а дейността по
създаване на зелените площи по своята същност е благоустройствено
мероприятие, осъществявано от общините. От това и предвид установеното
отчуждаване на имоти с пл.№ 3262 и пл.№ 3274, следва и извода, че
попадащата в процесния ПИ 10135.2551.536 част от тях, съответна на
претендираната от въззиваемата реална част с площ от 1 036 кв.м., е била
държавна собственост, включена в терен, отреден по действащия към
09.11.199г. ЗРП за благоустройствено мероприятие, поради което по силата
на закона - § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС е станала собственост на Община Варна.
Установеното от въззиваемата владение върху тази част няма за
последица загубването на правото на собственост от Община Варна по см. на
чл.99 ЗС, предвид наложения с §1 от ЗД на ЗС /ДВ бр.46/2006г./ мораториум
за придобиване по давност на имоти държавна или общинска собственост,
действал до 07.03.2022г. съгласно изрично посоченото в Решение на КС №
3/2022г., с което тази разпоредба е обявена за противоконституционна.
Следователно предявеният срещу Община Варна отрицателен
установителен иск за собственост относно реалната част от ПИ
10135.2551.536 с площ на същата от 1 306 кв.м., защрихована в червен цвят
на скицата на л.20 от първоинстанционното дело е неоснователен.
Що се отнася до другата процесна реална част от ПИ 10135.2551.536,
съставляваща защрихованата в син цвят част от 702 кв.м. съдът намира, че
Община Варна не е доказала тази част да е била отчуждавана, респ. да е била
собственост на държавата, поради което и не са налице предпоставките на §
42 от ЗОбС, независимо от предвижданията по ЗРП към 1999г. - имот с пл.№
3271 не е сред имотите по АДС № 150/1981г., въззивникът не е ангажирал
други доказателства за извършено отчуждаване, имот 3271 не е предмет и на
издадената от областния управител заповед за деактуване, на която се
позовава въззивника, а дори и да беше посочен, то това не означава, че е бил
държавен.
Ето защо предявеният иск за отричане правото на собственост на
Община Варна върху тази реална част е основателен.
Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която исковата претенция е уважена за реалната част от 1
306 кв.м. и вместо това постановено решение за нейното отхвърляне.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Различният изход по съществото на спора обуславя и ревизиране на
отговорността за разноските, направени в първоинстанционното
производство. На основание чл.78 ГПК Община Варна следва да заплати на
5
въззиваемата /ищца/ разноски в размер на 1 772.16 лева, представляващи
съответната на уважения размер /на база цената/ от исковете й част от
направените от нея разноски, вкл. и допълнително заплатените за СТЕ.
Съобразно отхвърлената част от исковете следващите се в полза Община
Варна разноски са в размер на 328.63 лева, включващи заплатените депозити
за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева, определено
по чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Разноски за въззивното производство са претендирани само от
въззиваемата. Следващите й се такива съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба са в размер на 1 430.88 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 298/09.03.2023г. на ОС – Варна, постановено по
гр.д. № 1004/2022г., в частта, в която е прието за установено в отношенията с
ищцата Д. Г. С., ЕГН **********, че Община Варна не е собственик на
реална част с площ от 1 306 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2551.536,
при описани граници и повдигната в червен цвят на приподписаната от съда
скица на л.20, на основание чл.124 ГПК, както и в частта относно дължимите
от Община Варна разноски за горницата над 1 772.16 лева /хиляда
седемстотин седемдесет и два лева и шестнадесет стотинки/ до присъдената
сума от 2 724.73 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Г. С., ЕГН ********** против Община Варна
за приемане за установено, че ответникът не е собственик на реална част с
площ от 1 306 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2551.536 по КККР на
гр.Варна, целият с площ от 2 508 кв.м., при граници на частта: ПИ *, ПИ *,
ПИ * и останалата част от ПИ * и която процесна част е повдигната в червен
цвят на приподписаната от първоинстанционния съд скица на л.20, на
основание чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна
сумата от 328.63 лева /триста двадесет и осем лева и шестдесет и три
стотинки/, представляваща направени разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл. 78
ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 298/09.03.2023г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 1004/2022г., в частта, в която е прието за установено в
отношенията с ищцата Д. Г. С., ЕГН **********, че Община Варна не е
6
собственик на реална част с площ от 702 кв.м. от ПИ с идентификатор
10135.2551.536 по КК и КР на гр.Варна, с описани граници и повдигната в
син цвят на приподписаната от съда скица на л.20.
ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. С., ЕГН **********
сумата от 1 430.88 лева /хиляда четиристотин и тридесет лева и осемдесет и
осем стотинки/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7