РЕШЕНИЕ№ 260362
гр. Пловдив, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плодивския районен съд, гражданско отделение, 5-ти брачен състав, в публично
заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Иванов
при секретаря Гергана Бонева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12999 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на А.М. чрез неговата майка и законен представител Т.В.Ю.
против К.Н.М.. Твърди се, че ответникът е баща на А.М.. Родителите не живеели
заедно. Детето и майката изпитват големи финансови затруднения поради
здравословното състояние на детето,
както и поради всички други обичайни нужди и нарастващи потребности. Бащата не
осигурявал средства. Претендира се издръжка в размер на 300лв. месечно.
Предявен е иск с правната квалификация чл.143 вр. чл. 139 от СК.
В законоопределения срок по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника. Бащата твърди, че не са верни
твърденията, че не се интересувал от здравословното състояние на сина му и че не полагал грижи за
него. Счита, че следва да бъде определена издръжка в минимален размер, за да
може той да я изплаща.
От
показанията на свидетеля по делото – У. Ю. /****/ се установява, че
през всчиките години, през които страните са живели заедно, майката е полагала
основните и непосредственигрижи за детето, като е вършела необходимито,
включително като ангажира и помощта, времето и финансите на сродници от
най-близкия си семеен кръг, за да е подсигурена на детето адекватна грижа в социален и икономически
план.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля съгласно чл.172 от ГПК, тъй като са преки , подробни и логични.
От показанията на свидетеля по
делото Ц. М.,
се установява, че ответникът е полагал грижи за обзавеждането и изплащането на
кредита на закупените имоти в гр. П.,
където са живеели и майката с детето,преди да родителите да се разделят.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля в тази част, тъй като са базирани на впечатления, основани на
дългогодишна приятелска връзка.
Относно
доходите на родителите се установи, че и майката работи срещу брутно месечно
възнаграждение възлизащо на около 1400 лева. Бащата работи срещу основно
месечно възнаграждение близко до минималното за страната. Следва да се
отбележи, че до юни месец 2020 ответникът е работил за значително по-висока
заплата. От приетите писмени доказаелства се установява, че ответникът притежва
два недвижими имота/ апартамент и
ателие/в центъра на гр.П., които са на значителна стойност, докато майката и
детето живеят на квартира, чийто наем е в размер на 350 лева. Безспорно, а и
установено по делото, е че детето А. е първокласник, който страда от детска
церебрална парализа. Допълнително, детето има изосстрен здравословен проблем с
очите, което налага разходи за очила и орегледи при лекар. Установено е , че
поради натоварения работен график на майката се налага и детето да бъде
занимаваноо в детски център, което е допълнителен разход ежеседмично. От
представените удостоверения за раждане в съдебно заседание, се установява, че
ответникът има още две малотетни деца /съответно на 10 и 13 години/ , за които
е длъжен да полага гижи и издържа.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК,
в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат
- чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
С оглед на
изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка,
възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите
условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 420
лева, от които минимум 180лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия,
медицински грижи, извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други
текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на
детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето
се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Съдът съобрази и обстоятелството,
че ответникът притежва имущество в значително по-голям размер от това на ищцата
и от него той би могъл да реализира доходи, докато майката заплаща ежемесечно
за квартира сума в размер на 350 лева, което освен, че намалява разполагаемите
й приходи, е с важно знчение за осигуряването на достоен жизнен стандарт за детето. Бащата има
задължения към още две малки деца. Затова и съдът прие, че двамата родители
следва да имат относително равен дял в издръжката на детето си, като ответникът
следва да има малко по-висок дял, тъй като майката полага преките грижи.
Настоящият
съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 220 лева месечна издръжка
на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага
грижи за фактическото отглеждане.
Съдът
счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер.
Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи
съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността
на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава
родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно
средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена
от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава
необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този
размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява
същата. Подобна издръжка не би затруднила бащата.
Ето защо
искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в
размер на 220 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.10.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване.
Поради
гореизложеното следва да бъде уважена и претенцията за периода от 09.08.2020г.
до датата на подаване на исковата молба – 08.10.2020г. Установи се, че
родителите не са живели заедно в този период и бащата не е заплащал издръжка за
09.08.2020г. до датата на подаване на исковата молба – 08.10.2020г Възможностите
на родителите, както и нуждите на детето не са претърпели съществена промяна в
този двумесечен минал период от време, поради което и следва издръжката да бъде
определена в същия размер от 220 лева месечно.
Ищцовата страна претендира
присъждане на разноски по делото. С оглед частичната основателност на иска следва да бъде възложено върху
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 257 лева, съобразно уважената
част.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК ответникът дължи държавна такса от 316 лв., изчислена върху тригодишния
платеж на присъдената издръжката.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Н.М., ЕГН ********** да заплаща
220 лева (двеста и двадесет лева) месечна
издръжка на А.К.М. ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Т.В.Ю., с ЕГН ********** считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.10.2020г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА К.Н.М., ЕГН ********** да заплати 220
лева (двеста и двадесет лева) месечна издръжка на А.К.М. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Т.В.Ю., с ЕГН**********, считано от 09.08.2020г. до
датата на подаване на исковата молба – 08.10.2020г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска след влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА К.Н.М., ЕГН ********** да заплати на А.К.М. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Т.В.Ю., с ЕГН********** сумата от 257 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА К.Н.М., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 316 лева, представляваща дължима
държавна такса по настоящото производство.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно в
частта относно присъдената издръжка.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Христо Иванов
Вярно с оригинала.
ГБ