Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2440 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 16, ал. 1
от Закона за международния търговски арбитраж.
Образувано
е по жалба, подадена от „Д.“ ЕООД срещу определение от 08.10.2019 г.,
постановено по ВАД № 156/ 2015 г. по описа на Арбитражния съд при Българската
търговско-промишлена палата, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за отвеждане на арбитър П.Г.от разглеждане на арбитражното
производство.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 16, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/ и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В чл. 14
ЗМТА е регламентирано правото на всяка една страна в арбитражното дело да
поиска отвод на арбитър от състава на арбитражния съд, който разглежда
предявения иск тогава, когато твърди, че са налице обстоятелства, които
пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност или
независимост, или ако той не притежава необходимата квалификация, уговорена от
страните. В чл. 15 ЗМТА са предвидени и правилата и реда, по който това искане
следва да бъде заявено. Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗМТА то трябва да бъде направено
пред арбитражния съд в специална форма, която е писмена, като задължително
съдържание на писменото искане е в него да бъдат посочени конкретните основания
за отвеждане на арбитъра. В чл. 15, ал. 2 ЗМТА е предвиден и преклузивен срок,
до който страната може да направи това искане, за да породи правни последици,
който е до 15 дни след като тя е узнала за образуването на арбитражния съд или
след като е научила за обстоятелствата, които дават основания за отвода, когато
това е станало след момента на образуване на арбитражния съд. Нормата на чл. 15, ал. 2 ЗМТА е
диспозитивна и може да бъде дерогирана от страните в сключено от тях
споразумение, с което са уговорили процедурата за отвод съгласно чл. 15, ал. 1
ЗМТА. Ето защо и в производството по обжалване на отказа на арбитражния съд да
уважи направения от страната отвод на арбитър, съдът преди да отговори на
въпроса дали са налице обективни обстоятелства, които по естеството си са
такива, че могат да породят основателни съмнения в безпристрасността на
арбитъра, чийто отвод е поискан, трябва да се произнесе дали са спазени
специалните изисквания, предвидени в чл. 15 ЗМТА, на които трябва да отговаря
искането за отвод.
В случая
от представените в производството доказателства е видно, че ВАД № 156/ 2015 г.
по описа на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ е
образувано за разглеждане на искове, предявени от „Е.– Т“ ЕООД срещу „Д.“ ЕООД.
По това дело на 03.10.2018 г. е образуван арбитражния съд, който ще разгледа
спора, като е определено, че в състава му влизат трима арбитри, а именно П.Г., А.В.и
М.Д.. На 01.10.2019 г. от страна на ответника „Д.“ ЕООД е заявено искане за
отвод на един от арбитрите от състава на арбитражния съд – на арбитъра П.Г..
Искането
за отвод е адресирано до арбитражния съд, като то е направено в писмена форма и
съдържа посочване от ответника на конкретни обстоятелства, които се твърди, че
пораждат основателни съмнения, че арбитър Г. е формирала отношение на лична
пристрастност към едната от двете страни в арбитражното производство. От това
следва, че направеното искане отговаря на изискванията, въведени с нормата на
чл. 15, ал. 3 ЗМТА.
За да
отговори на въпроса дали това искане е заявено в преклузивния срок, установен в
чл. 15, ал. 2 ЗМТА, съдът трябва да анализира какви са конкретните
обстоятелства, които страната счита, че правят арбитъра пристрастен и да се
произнесе кога се доказва, че те са настъпили.
При съобразяване
на твърденията на ответника, направени в молбата от 01.10.2019 г. трябва да се
заключи, че тази страна основава искането си за отвод на арбитър П.Г.на две
отделни конкретни обстоятелства : 1) че арбитър П.Г.е участвала в състава на
арбитражния съд, разглеждащ друго дело – ВАД № 87/ 2012 г. по описа на
Арбитражния съд при БТПП, по което страни са същите правни субекти и предмет на
предявения иск е спор, който е сходен с този по процесното дело; 2) че арбитър П.Г.е
участвала в състава на арбитражния съд, разглеждащ друго дело – ВАД № 156/ 2015
г. по описа на Арбитражния съд при БТПП, по което страни са ищеца и ответника
по процесното арбитражно дело и предмет на предявения иск е спор, който е
сходен с този по процесното. Всички други съображения, изложени от страната в
молбата т 01.10.2019 г., касаят становището й за неправилност на отделни
актове, постановени от арбитъра в хода на тези арбитражни производства, но не
представляват отделни обективни факти. Посочените от „Д.“ ЕООД две обстоятелства
са такива, които са съществували към момента на образуване на арбитражния съд
по ВАД № 156/ 2015 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП, което видно от
представените по делото доказателства е станало най-късно на 03.10.2018 г.,
когато е проведено открито заседание за разглеждане на делото. Това е така, тъй
като съставът на арбитражния съд по ВАД № 87/ 2012 г. по описа на Арбитражния
съд при БТПП, в който участва П.Г., е конституиран най-късно през 2013 г.
предвид това, че на 10.05.2013 г. е постановено решение по същество на спора, а
съставът на арбитражния съд по ВАД № 156/ 2015 г. по описа на Арбитражния съд
при БТПП е образуван най-късно на 18.06.2018 г., когато видно от мотивите на
арбитражното решение е проведено първото редовно заседание след направени
отводи и конституиране на новия решаващ състав на съда, част от който е арбитър
П.Г.. Доколкото ответникът „Д.“ ЕООД е бил страна и по двете арбитражни
производства, то той е узнал за включването в състава на съда по тях на арбитър
Г. още в момента на образуване на арбитражния съд, т.е. към 10.05.2013 г. по
първото арбитражно дело и към 18.06.2018 г. по второто арбитражно дело. Така
направения извод не се променя от обстоятелството, че решението по ВАД № 156/
2015 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП е постановено по-късно. Това
решение няма значение само по себе си, тъй като то представлява само едно от
всички процесуални действия, извършени в цялото арбитражно производство, от
арбитражния съд, в състава на който е участвала и арбитър Г.. То обаче не е
първото действие, което е извършено от този арбитър като част от решаващия
орган и следователно датата на неговото осъществяване е ирелевантна за
определяне на най-ранният момент, в който страните по това арбитражно дело са
разбрали, че един от арбитрите по него е П.Г..
След като
ответното дружество е знаело за това, че арбитър П.Г.е била в състава на съда по
други две арбитражни дела между същите страни, още към момента на образуване на
състава на арбитражния съд по настоящото производство, трябва да се приеме, че
за него преклузивният срок, в който може да упражни правото си да направи отвод
на този арбитър основан на посочените факти, започва да тече от датата на
образуване на арбитражния съд, т.е. от 18.06.2018 г. Той е 15-дневен съгласно
чл. 15, ал. 2 ЗМТА, като съдът счита, че тази диспозитивна норма може да се
дерогира само по общо съгласие на страните по арбитражното споразумение, но не
и с разпоредба в различен смисъл в Правилника на Арбитражния съд при БТПП,
поради което и не прилага установеното с чл. 18, ал. 1 от този Правилник. Преклузивният
срок изтича на 03.07.2018 г., като „Д.“ ЕООД е направило искането за отвод на
арбитър Г., който е основан на факта на участието й в състава на арбитражния съд по ВАД № 87/
2012 г. и ВАД № 156/ 2015 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП, чак на
01.10.2019 г., което прави това искане преклудирано и като такова то не може да
доведе до предвидените в закона правни последици, а именно до отстраняване на
арбитъра от разглеждане на делото. Това прави подадената жалба неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение, без изобщо да се разглежда въпроса
дали сочените от ответника в арбитражното производство обстоятелства обективно
могат да възбудят основателни съмнения в безпристрастността на един от
арбитрите, включени в състава на решаващия арбитражен съд, или не.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „Д.“ ЕООД
срещу определение от 08.10.2019 г., постановено по ВАД № 156/ 2015 г. по описа
на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя за отвеждане на арбитър П.Г.от
разглеждане на арбитражното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: