РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 10.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, в публично заседание на 3 юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
|
При
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДОБРОМИРА
КОЖУХАРОВА, като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 152 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.Л.(I.L.), гражданин на Република Румъния,
депозирана чрез адвокат-пълномощник М.П. ***, против Решение № 67 от 16.01.2020г.,
постановено по АНД №2017/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0001274 от 27.09.2019 г. на Началник
Областен отдел ”Автомобилна администрация”-Русе, с което са наложени следните
наказания: по т. 1 за нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от Приложение „Контролен
уред“ AETR, ДВ, бр. 28 от 1995г., във връзка с
чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, §
3 от Регламент №561 и на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба“в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева и по т. 2 за нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от Приложение „Контролен
уред“ AETR, ДВ, бр. 28 от 1995г., във връзка с
чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, §
3 от Регламент №561 и на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба“в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева.
В касационната жалба се излагат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и
оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Поддържа, изложените във въззивната
жалба доводи, че в досъдебната фаза на производството са допуснати съществени
нарушения на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в
липсата в акта за установено административно нарушение (АУАН) и наказателното
постановление (НП) на точно описание на нарушението, като се посочат всичките
елементи на състава, както и обстоятелствата, при които е било извършено
Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП.
Ответникът по касационната жалба – ОО
АА - Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в
срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213
от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство
решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило вменените
му нарушения по ЗАвПр, както от обективна, така и от субективна страна.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушенията по ЗАвПр и
авторството на деянията са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушенията няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните
доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният
съд е анализирал установените факти и приложимите правни норми и е приел, че
нарушенията са правилно установени и безспорно доказани, като предвидените за тях
наказания са определени от закона в абсолютен размер. Обсъдил е подробно и
възраженията на жалбоподателя, които е приел за неоснователни, по-конкретно
относно неяснота при описание на нарушенията и несъответствието на същите със
сочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма.
Аргументирал се е и относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Мотивиран така,
РС - Русе е потвърдил изцяло наказателното постановление.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност
на въззивното решение, като се излагат същите доводи, наведени във въззивната
жалба, на които районният съд е дал мотивиран отговор в решението си. Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на Районен съд - Русе,
изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се
препрати към мотивите на решението на РС - Русе, което е предмет на
касационната проверка.
Обосновано въззивната инстанция е приела, че в
производството пред административнонаказващия орган не са допуснати визираните
в жалбата процесуални нарушения. Касае се за административно нарушение,
извършено чрез бездействие – чрез неползването на законово регламентираните
почивки от водача. По тази причина и съобразно константната практика на ВКС,
според която административните нарушения, осъществени чрез бездействие, се
считат извършени там, където е било дължимо съответното правнорелевантно
действие, правилно в АУАН и НП мястото на извършване на нарушението е описано
чрез посочване на маршрута, по който е бил извършван международния обществен
превоз на товари, в чиито рамки е следвало да бъде ползвана и почивката – от Република
Турция до Република Румъния.
Правилно въззивната инстанция е приела, че липсват
допуснати нарушения във връзка с описанието на нарушениятя. В АУАН и НП и двете
са описани с период на предвидената според наказващия орган намалена дневна
почивка за дата от 21.09.2019 г. от 12.22 ч. до 22.09.2019 г., 05.30 ч. и за
дата от 24.09.2019 г., 21.07 ч., до 25.09.2019 г., 18.25 ч., от поне 9 часа съгласно дефиницията по чл.1,
б.“о“, пр.второ от Европейската спогодба (AETR), като констатираното намаление
на времето за всяко едно от двете нарушения е с над два часа – 352 минути за
първото и 498 минути за второто и тази
разликата съставлява именно почивката, неползвана в нарушение на закона.
Посочените обстоятелства се установяват и от изготвената разпечатка от картата
на водача. Възражението на жалбоподателя, че в НП при описание на нарушенията не
било посочено кога е приключила предходната дневна или седмична почивка на
водача, за да е задължен да ползва нова дневна почивка, е неоснователно. В АУАН
и НП при описание и на двете нарушения изрично е посочен началния период, от
който е започнало управлението на водача, т.е. това е и края на предходната
почивка. Последвалите 17ч. и 08 мин. при първото нарушение и 21ч. и 18 мин. при
второто нарушение управление са именно новите 24-часови периоди, в рамките на
които водачът е длъжен да ползва дневна почивка. Действително тези
обстоятелства се установяват от разпечатката, направена от картата на водача,
но както е посочил и въззивният съд тази информация е свалена с лицензиран
софтуер и по делото не са налице данни за нейната необективност.
Неоснователно е и
оплакването, че в АУАН и в НП не били посочени ясно нарушените законови
разпоредби, както изисквал чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Обстоятелството, че абревиатурата AETR, която всъщност обозначава Европейската
спогодба, е посочена в наказателното постановление след разпоредбите на чл.78,
ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006, които следват
посочения като нарушен текст на чл.8, § 2, изр.2 от Европейската спогодба, не
води до извод, че това задължение не е изпълнено от административнонаказващия
орган или че е изпълнено по начин наказаното лице да не може да разбере по кой
законов текст е квалифицирано вмененото му нарушение. Посочването на чл.2, § 3
от Регламент (ЕО) № 561/2006 в НП е задължително в случая именно с цел обосноваване приложимостта на
Европейската спогодба с оглед регистрацията на превозното средство (в
договаряща страна по AETR, която е и член на ЕС) и териториалния обхват на осъществявания
международен превоз на стоки (частично извън територията на ЕС).
При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл.
218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в
съответствие с материалния закон, не страда и от пороци,
водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 67 от 16.01.2020г., постановено по АНД
№2017/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 38-0001274 от 27.09.2019 г. на Началник Областен отдел
”Автомобилна администрация”-Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.