Номер 38112.10.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПерникII наказателен състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
Секретар:Даниела Б. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20201720201464 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3746814 на ОД на МВР Перник, с
който на С. Г. П. , ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в
което се представлява от своя процесуален представител адв. И.М. от ПАК, която прави
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описанието на
нарушението, като твърди, че е допуснато несъответствие между мястото на неговото
извършване с приложената санкционна норма на чл. 182, ал.2 от ЗДвП. Иска присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща
представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено
възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно
провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес,
поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
1
От фактическа страна:
На 09.04.2019 г. по път І-6, в посока на движение към гр. София се движел лек
автомобил „Ауди А 3” с рег. № *********. В района на км.86+300, ПВ Църква бил
извършван контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства (МПС)
с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с
радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим. Мястото се
намирало след пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч. В 12:22 часа
колата преминала през обсега на радарното устройство на автоматизираното техническо
средство TFR1-М. Последното фиксирало скорост на движение 85 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите
се МПС на посочената дата и място, полицейският служител изготвил протокол съгласно чл.
10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
При направена справка по регистрация на моторни превозни средства било
установено, че собственик на цитираният лек автомобил, чиято скорост на движение е
отчетена, е Б.Г.Д. ЕГН ********. За констатираното нарушение против собственика е
издаден от ОД на МВР Перник ЕФ серия К, № 2672244. Било оспорено обстоятелството, че
Б.Д. е управлявал автомобила, като било предоставено пълномощно, по силата на което
автомобилът е бил преодставен за управление на С. Г. П. , ЕГН **********. Последната
посочила в писмена декларация (за което носи наказателна отговорност по чл.313 от НК), че
процесното МПС на процесната дата е управлявано от нея, като приложила и копие на
свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Ето защо и първоначално
издадения ЕФ бил анулиран, като за гореописаното нарушение против С. Г. П. бил издаден
от ОД на МВР Перник, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К, № 3746814,
в който след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 82
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скоростта на движение било с 22 км/ч, с
оглед на което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева).
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че лек автомобил
„Ауди А 3” с рег. № *********, чиято скорост е била фиксирана от преносимата система за
контрол на скоростта, е собственост на Б.Г.Д. ЕГН ********. Налице е пълномощно и
писмена декларация от 29.06.2020 г., в която е декларирано, че на 09.04.2019 г. в 12:22 часа
превозното средство е било във владение на С. Г. П. , на която е било предоставено за
2
ползване, поради което и по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е издаден
процесния ЕФ.
Разпечатката от показанията на радарното устройство- кадри от клип № 5260,
установява, че на 09.04.2019 г. в 12:22 часа автомобил с рег. № ********* е засечен със
скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранса, който е
релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен в
приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на
скоростта.
Съдът кредитира като писмени доказателства по делото протокол за използване на
автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение, протокол от проверка № 17-ФМИ от
28.01.2013 г. на Български институт по метрология и протокол № 2-29-18 от 22.11.2018г. за
последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, както и писмо изх. №
11-00-253 от 29.09.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 86+300 попада в
рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка на
посочения км в посока на движение към гр. София, въведено с пътен знак В 26 е с цифрово
означение 60 км/ч, като същият е позициониран 300 метра преди конкретния км 86+300.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или за ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение. В
конкретния случай е било оспорено обстоятелството, че Б.Г.Д. който е собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението е управлявал автомобил, с оглед приложената
на л.12 по делото писмена декларация от 29.06.2019 г., в която е декларирано, че на
09.04.2019 г. в 12:22 часа превозното средство е било във владение на С. Г. П. , на която е
предоставено за ползване, като е приложено и копие на нейното свидетелство за управление
на моторно превозно средство. При това положение следва да се зачете презюмираният от
закона факт, че извършител на деянието е именно жалбоподателката, която е подала жалба
срещу процесния ЕФ.
Предвид тези съображения съдът намира, че правилно С.П. е била приета от
издателя на обжалвания ЕФ като лице, отговорно за извършеното нарушение.
Настоящият състав приема, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение, установено с
автоматизирана система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от
одобрен тип и технически годна за експлоатация, с оглед цитираните по-горе и приети като
писмени доказателства протокол от проверка № 17-ФМИ от 28.01.2013 г. на Български
институт по метрология и протокол № 2-29-18 от 22.11.2018г. за последваща проверка на
мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”. Същевременно възпроизвеждането на данните
3
в клип № 5260/09.04.2019 г. (снимка) от автоматизираната система за контрол, изключва
намесата на субективния фактор, тъй като за констатирането и заснемането, присъствието
или отсъствието на контролен орган на мястото на позициониране на средството за
видеоконтрол е без значение за правомерността на прилагането му, защото изображенията се
създават автоматично от използваното техническо средство, което има капацитета да заснеме
автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено
в чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо настоящият състав приема, че оспореният ЕФ е издаден за
нарушение, установено със система от одобрен тип и технически годна за експлоатация,
която работи на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган,
поради което не се касае за нарушение, констатирано с техническо средство, за което е
приложим общия ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателно постановление. Същевременно клипът, който е създаден
автоматично от използваното техническо средство, представлява веществено доказателствено
средство от категорията на визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е
изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От неговото съдържание, освен мястото на
което е бил извършван контрола се установява посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства, която е била към гр. София, режимът на измерване, който е бил
стационарен, посоката на задействане - приближаващи автомобили. В протокола изрично е
отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка е от 60 км/ч
вследствие на пътен знак В26. Наличието на този знак и местонахождението му се доказват
по несъмнен начин от писмо изх. № 11-00-253 от 29.09.2020 г. на Областно пътно управление
Перник. От съдържанието на последното се установява, че въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 е от 60 км/ч, като контролираният участък се намира в рамките на
населеното място гр. Перник, т.е. установяват се обстоятелства, които не отговарят на
вписаните в изготвения протокол. Същевременно в ЕФ при фактическото описание на
мястото на което е било установено нарушението са отразени различни обстоятелства, тъй
като е описано, че същото е извършено в рамките на община Перник. Това противоречие още
по-силно е задълбочено и с непосочването в процесния ЕФ на съответния задължителен
обективен елемент от състава на нарушението, което се вменява на жалбоподателят, т.е. дали
същото е извършено в населено или в извън населено място.
Предвид визираното по-горе несъответствие между вписаните данни в ЕФ за
местонахождението на заснемащото устройство в рамките на община Перник и посоченото в
писмото на Областно пътно управление Перник, че км 86+300 на път І-6, се намира в
населеното място гр. Перник, се налага единствено възможния извод, че
административнонаказателното обвинение е недоказано.
На второ място не е приложена съответната релевантна санкционна норма за
нарушението, което е извършено от жалбоподателя, тъй като с процесния фиш той е бил
4
неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, което не
кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено
място, което също обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Съдът
счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за
по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното
производство място на установяване на нарушението, а именно в населеното място гр.
Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на
нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат
какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с
превишена скорост. Така констатираната промяна на фактическите обстоятелства не дава
възможност на съда да измени административнонаказателното обвинение доколкото същата
противоречи на отразените обстоятелства в обжалвания ЕФ и безспорно ограничава правото
на защита на нарушителя. Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и същият не може
да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на
акт за установяване на административно нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като
издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на
спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на
приложения на л.6 договор за правна защита и съдействие от 27.08.2020 г. се установява, че
жалбоподателят С. Г. П. е възложила на адвокат И.М. от АК Перник оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд
Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лева (минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), което изключва
необходимостта от неговото коригиране, поради което и възражението на въззиваемата
страна на прекомерност, съдът намери за неоснователно. Същото е заплатено в брой при
подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради
което и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр.
Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на С. Г. П. , ЕГН **********.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3746814 на ОД на МВР Перник, с който на С.
Г. П. , ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто
лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с
адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на С. Г. П. , ЕГН ********** сума в размер на
300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6