№ 30912
гр. София, 11.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20211110163004 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК
Образувано е по заявление от ЮЛ, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: населено място, представлявано от М.Г.А., с което се иска издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. Д., ЕГН: ********** за следните суми: 900 лева
главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 106107/31.08.2020, 107.64 лева
договорна лихва за периода 31.12.2020 г. – 31.08.2021 г., 73.90 лева обезщетение за забавено
плащане, начислено за периода 01.01.2021 г. – 02.11.2021 г., 648 лева договорна такса
„гарант“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.05.2021 г. до изплащане на вземането
Така подаденото заявление Софийският районен съд намира за частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК основание за отхвърляне на заявлението е,
когато „искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това“. В настоящия случай заявителят претендира
заплащане на сумата 648 лева договорна такса „гарант“. Съдът намира искането за
неоснователно, тъй като клаузата е неравноправна съгласно чл. 143, т. 5 от Закона за защита
на потребителите, който гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая такса гарант е уговорена
за осигуряване от страна на кредитодателя на дружество – гарант, което да гарантира
връщане на вноските по договора. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане
на заетата сума ведно със съответната възнаградителна лихва отново съобразно уговорките
по договора се дължи претендирана такса. Същата се явява при това положение уговорена с
1
цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, уреждащ максимален
размер на годишния процент на разходите, поради което и на основание чл. 21 ЗПК е
нищожна и плащане по нея не се дължи. Разпоредбата от договора противоречи и на чл.10а
ЗПК, което означава, че е неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелства
кредитора, като предвижда получаването на такси, които не се допускат от закона, без да е
гарантирано изпълнението на насрещно задължение.
Ето защо Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление:
населено място, представлявано от М.Г.А., в частта, в което се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. Д., ЕГН: **********, за сумата 648 лева договорна
такса „гарант“.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск срещу Д. В. Д. за
сумата 648 лева такса „гарант“.
Искът следва да бъде предявен в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото разпореждане.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2