О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. София, 05.03.2021г.
Апелативен Специализиран Наказателен съд , втори въззивен състав , в закрито заседание на 2 март през
две хиляди и двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
разгледа докладваното от съдията
Росенова в.н.ч.д. № 82 /2021 година по
описа на АСНС за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 345 НПК
Постъпили са частни жалби от
защитниците на подс.Г.Р.В. и Т.Б.М. ,чрез защитниците
им, против определение от 18.02.2021г.,
по н.о.х.д3543/2020г.,по описа на СНС, 4 състав.Определението е постановено в
разпоредително заседание , като съдът е приел, че не са
налице основанията на чл. 248 ал.1т.3 НПК за
прекратяване на съдебното производство.
В частна жалба на подс.Г.Р.В. се обжалва определението със следните възражения:
противоречие в обвинителния акт между датите на извършване на деянието,посочва
се датата 9.12.2014 г.,но са изложени обстоятелства,които систематично са отнесени преди датата
8.12.2014 г.,периода на действие на организацията на стр. 3 е посочено, че е
съществувала до 4.05.2019 г.,а на стр.4 до 2015 г.,както и начина на изписване името на св. С. на друго
място И. С..Изразява се неудовлетвореност от
отсъствието на мотиви в определението,защо са отхвърлени възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения ,които са довели до ограничаване на правата на
подсъдимия.
Предвид изложените съображения се предлага
определението като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено. Делото да бъде върнато на СП за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения.
С частната жалба на подс. Т.Б.М. се
обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно по следните съображения: В
обвинителния акт отсъства конкретика относно деянието,механизма,мястото,
конкретните действия на подсъдимия и връзката му с твърдяната организация и
деянието по чл.280 НК.Недостатъци ,според защитата , има в диспозитива на обвинителния акт ,защото „не
са наведени каквито и да е било твърдения за осъществени факти и обстоятелства от
изпълнителното деяние на вмененото на
подсъдимия инкриминирано деяние“,не са описани конкретните действия на
подсъдимия като помагач.Нарушено било и правото на защита на подсъдимото лице ,
защото държавното обвинение не е посочило фактите на доказване съгласно
изискванията на чл.102 НПК
Предлага се да бъде отменено
определението като неправилно и незаконосъобразно като делото се върне на СП за
отстраняване на недостатъците допуснати при изготвяне на обвинителния акт.
Апелативният специализиран
наказателен съд след като се запозна с частните жалби на подсъдимите и
провери изцяло съдебния акт ,
намери за установено следното:
Определението на първостепенния съд по отношение на въпросите предмет на
обсъждане в разпоредително заседание по чл. 248 ал.1 т.3 НПК е обосновано и
правилно.
На досъдебното производство във
фазата „Действия на прокурора след завършване на разследването „ не са
допуснати съществени, отстраними ,процесуални нарушения , които да са довели до ограничаване на правото на
защита на обвинените лица.Това е така , защото обвинителния акт отговаря на
изискванията на чл. 246 ал.2 НПК, практика на ВКС на Република България
залегнала в ТР № 1/2002 г и константната такава
на върховната инстанция по този въпрос.При обсъждането на изискванията към обвинителния акт следва да
се съобразят поставените стандарти към процесуалния документ на държавното
обвинение като средство
за формулиране на обвинението. Изискванията към обвиненията са да бъдат
ясно и точно формулирани за да знае обвиняемия в какво се състой обвинението и да може да организира защитата
си. В Р- 493-2008-III – НО се
приема „ правата на обвиненото
лице се свързват само с годността на
обвинителния акт да формулира ясно и
недвусмислено обвинението чрез посочване
на обстоятелствата, обуславящи съставомерни признаци на деянието и на неговите
правни рамки.Само при липса на такава яснота
или непълнота, правото на защита
не може да бъде компенсирано по друг начин, освен чрез изготвяне и внасяне в
съда на нов обвинителен акт„. В ал.2 на чл.246 НПК и ТР 2/2002 г на ВКС на
Р.Б се поставят изисквания към
съдържанието на процесуалния документ на прокуратурата,а именно да се
посочват фактите и обстоятелствата,
които подкрепят обвинението, като:време,
място и начин на извършване на
престъплението.В т.4.2 ,че „ в обстоятелствената част на обвинителния акт
задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението“.
Внесеният в съда акт не страда от
пороци , участието на подс. М. и Г.В., е
описано конкретно , както и поведението
, с което подсъдимите са допринесли за опита да бъде извършено инкриминираното
деяние по чл.280 ал.2 т.3 ,т.4 пр.1 и т.5 пр.2 НК.Правилно първостепенния съд е
посочил ,че няма правомощие да указва на държавното обвинение как да описва
фактите и обстоятелствата отнасящи се до конкретните инкриминирани деяния.
Затова са неоснователни възраженията ,че в
обстоятелствената част на обвинителният акт отсъстват съществени
обстоятелства за да може обвиняемите лица да разберат обвинението и да
организират защитата си.
В обвинителния акт л.14 – л.15 са описани доказателствата въз основа, на които почиват
обвинението съгласно изискването на ал.2 на чл. 246 НПК.Възражението на подс.М. за посочване
в обвинителния акт на факти по чл.102 НПК в обвинителния акт е неоснователно
,защото тези факти се определят от кръга на описаните в обстоятелствената част
на обвинителния акт.В хода на съдебното следствие съгласно принципите на НПК
се изясняват всички факти и
обстоятелства описани в обстоятелствената част на процесуалния документ на
държавното обвинение ,поради което и възраженията в жалбите на двамата
подсъдими относно систематичното място на посочената дата 8.12.2014 г и нейната
относимост към инкриминираната в диспозитива дата 9.12.2014 г. е пряко свързана
с въпросите по същество ,които подлежат на изясняване от съда,както и в какво
се изразява участието на всеки един от
подсъдимите в повдигнатите обвинения..Тази дейност е задължителна за съда преди
да постанови съдебния си акт и не нарушава правата на защита на подсъдимите
лица ,а напротив при спазване на принципите на състезателност и равенство на
страните, се предоставя възможност да бъде изяснена обективната истина и страните да упражнят правата си в справедлив съдебен процес.Неоснователно е
възражението за начина на посочване в диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния
акт името на св.И. Й. С., защото е изписано ясно, еднаква и правилно на няколко места в обвинителния акт.
Възражението на подс.Г.Р.В.
за разликата в периода на действие
на „ организацията „ на страница 3 и 4 в обвинителния акт е основателно. Действително на стр. 3 е
посочено до 4.05.2019 ,а на следващата „ от месец януари 2014 г до 4.05.2015
г“.От съдържанието на обвинителния акт е видно , че датата на страница трета е
сгрешена ,но това разминаване се дължи на допусната очевидна техническа грешка. В чл.248 а НПК е
предвидена възможност за отстраняване на подобни технически грешки.Ето защо
въззивния съд счита ,че прокуратурата съгласно ал.1 на чл. 248а НПК следва да
отстрани тази грешка в
седмодневен срок от уведомяването и.
В случай на не изпълнение на
изискването на закона съответно съдията – докладчик следва да изпълни
процедурата по ал.2 на чл.248а НПК .
Предвид изложеното Апелативен
Специализиран Наказателен съд, втори въззивен състав, на основание чл. 345 ал.1 НПК
О
П Р Е
Д Е Л
И:
Потвърждава определение от 18.02.2021г., по н.о.х.д3543/2020г.,по
описа на СНС,4 състав.
Препис от определението да се изпрати на СП
за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка относно времето на действие
на „организацията“ на страница трета и
четвърта на обвинителния акт.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.