Решение по дело №209/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от С. З. Г. [ЕГН], чрез адв. В. Р., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.* срещу Решение № 2153-20-43/22.05.2024г. на директора на ТП на НОИ-[област], с което е потвърдено Разпореждане № 201-00-1192-3/03.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата се твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, доколкото мотивите му противоречат на материалния закон. То било несъответно на установените факти и обстоятелства в хода на административното производство. Твърди се, че неправилно се възприемали като правилни мотивите на обжалваното пред него разпореждане в противоречие с Регламент (ЕО) №987/2009. В него дори не се посочвало след като РБ не е компетентната държава, коя счита административният орган за такава. Не било съобразено също, че на 31.01.2020г. влиза в сила Споразумението за оттегляне на О. К. от ЕС. Жалбоподателят не поддържал трудови правоотношения нито с В., нито с [държава], нямал там икономически интереси, семейството му, имуществото му и постоянният му адрес били тук, в РБ. Връзката с [държава] била само временна.

Имайки предвид тези твърдения молят съда да се произнесе с решение, с което да отмени оспорения акт и върне преписката на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Р.. Жалбоподателят не се явява.

Ответникът р.пр. се представлява от юриск. Ч., която оспорва подадената жалба.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотивите на оспорения административен акт, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата срещу Решение № 2153-20-43/22.05.2024г. на директора на ТП на НОИ-[област], с което е потвърдено Разпореждане № 201-00-1192-3/03.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита в преклузивния срок, предвиден в нормата на чл. 149, ал.1 АПК. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

За да се произнесе по нейната основателност, АССм приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх. № 201-00-1192/17.10.2023г. , подадено в дирекция „Бюро по труда“ –[община], жалбоподателят е поискал отпускане на ПОБ. В откритото административно производство по издаване на административен акт по заявлението са установени след изпращане на СЕД U002 компетентните институции на [държава] и В., осигурителни периоди за времето от 01.07.2013г.-20.09.2014г. вкл., от 02.08.2015г.-до 04.08.2018г. вкл., и от 07.04.2019г. до 31.08.2023г. вкл. в О. К. и от 11.09.2023г. до 06.10.2023г. във [държава].

По делото не е установено от събраните доказателства за този продължителен период жалбоподателят Г. да е поддържал каквато и да било връзка с РБ. С други думи няма никаква индиция, че центъра на неговите жизнени интереси за този период е бил в [държава]. С нея го свързва единствено българското му гражданство, и факта, че неговите родители живеят в страната, което не е непременно основание за заплащане на ПОБ.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства- свид. Г., майка на жалбоподателя. Тя установява, че със съпруга си заминали да работят сезонна работа във [държава], извикали сина си там да им помага основно с комуникацията. Тъй като съпругът й получил здравословен проблем, около 20 дни след започване на работа били принудени да се върнат в [държава]. Синът им се върнал с тях.

Процесуалния представител на жалбоподателя представя като доказателство в съдебно заседание трудов договор с който се домогва да докаже, че центъра на жизнените интереси на жалбоподателя през целия период от 2012г. насам бил в [държава], следователно нейните институции били компетентни да изплатят исканото обезщетение.

С Решение № 2153-20-43/22.05.2024г. на директора на ТП на НОИ е приел и съдът приема за доказани изложените в тави връзка мотиви, че през периода на последната заетост жалбоподателя няма съпруга/партньорка, деца, никога не е полагал труд в РБ. Също така административният орган е приел, че в този случай българската осигурителна институция в лицето на НОИ не е компетентна да предоставя ПОБ на заявителя. Този извод е законосъобразен и правилен.

Критерий за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 е свързан с мястото, където лицето обичайно пребивава. Той е свързан с центъра на жизнените интереси на осигуреното лице. В редица свои решения АССм е приемал, че определящи за тази преценка са факти от живота на заявителя. В тези случаи неправилно административните органи са приемали, че НОИ не е компетентна институция да заплаща обезщетение за ПОБ, основано на преценката за краткосрочни престои в чужбина на български граждани, чиито семейства са продължавали да живеят в РБ през периода на тяхната трудова заетост. За тези лица в съответствие със свободното си убеждение по преценка на доказателствата и настоящия съдебен състав е приемал, че се касае за кратковременни ангажименти, свързани с осигуряване на доходи за издръжка на семейството. В настоящия случай такъв подход не може да бъде възприет. Жалбоподателя за периода от 2012г.-2023г. няма никаква трайна връзка с [държава] и липсва законово основание за предоставяне на ПОБ от НОИ. В тази връзка представения като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот е ирелевантен за установяване на твърдените обстоятелства. Ирелевантно е и последващото сключване на трудов договор с български работодател. Този трудов договор е индиция за бъдещи, не за намерения в минал период.

Това е така, тъй като обстоятелството, че след м. октомври 2023г., жалбоподателят се е преместил в [държава], където се е установил да живее за постоянно, е ирелевантно за приложението на чл. 65, § 2 и § 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. За правото на парично обезщетение е от значение къде е било обичайното му пребиваване през периода на неговата последна заетост и това е в друга държава-В.. Щом жалбоподателят е бил с място на обичайно пребиваване там, не може да се приеме, че той попада в обхвата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, според който отговорността за изплащане на обезщетение за безработица се прехвърля от държавата по заетостта (компетентна по правилата на чл. 11, § 3, б. "а" от същия регламент) върху държавата по пребиваване. За да е налице такава хипотеза, е необходимо напълно безработното лице, по време на последната си дейност като заето лице да е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, да продължава да пребивава в тази различна държава-членка или да се е завърнало в нея. Завръщайки се в [държава] жалбоподателят всъщност е променил пребиваването си след приключване на заетостта, като се е завърнал в държавата си по произход по лични съображения, които са ирелевантни за производството по делото. С оглед на това обосновано е прието от ответника, че в случая приложение не намира разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, приложим е чл. 64 от същия регламент - като безработно лице, което отива в друга държава-членка като се постави на разположение на службите по заетостта на тази друга държава-членка, жалбоподателят запазва правото си на обезщетение от компетентната държава-членка, ако е изпълнил условията по чл. 64, § 1 от регламента.

Съдът счита за относими към настоящия казус мотивите на Определение по дело С - 30/22, с което СЕС приема, че чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава- членка, в която не е завършило периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава - членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период. По аргумент от чл. 61, § 2 от Регламент № 883/2004 и тъй като жалбоподателят е лице, което не е придобило "последно" осигурителен период според българското законодателство, то право на обезщетение за безработица може да възникне само "ако положението му съответства на визираното в чл. 65 § 5, б. "а" от този регламент във връзка с чл. 65, § 2 от него. С оглед тълкуването на СЕС за приложението на чл. 65, § 2 от регламента, положението на жалбоподателя е несъответно, тъй като е налице завръщане в държавата му на произход след прекратяване на трудовата му дейност в друга държава, където е пребивавал във връзка с дейността си.

С тези мотиви оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни и правилни и следва жалбата срещу тях да бъде отхвърлена.

Разноски: Предвид неоснователността на подадената жалба на ответника следва да се присъдят деловодни разноски, платими от жалбоподателя в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата, подадена от С. З. Г. [ЕГН], чрез адв. В. Р., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.* срещу Решение № 2153-20-43/22.05.2024г. на директора на ТП на НОИ-[област], с което е потвърдено Разпореждане № 201-00-1192-3/03.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

ОСЪЖДА С. З. Г. [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на НОИ деловодни разноски в производството в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.