Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.05.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
двадесет и четвърти април година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Ирена Апостолова
Прокурор: А.С.като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 11678 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.2, ал.1, т. 3, пред. второ от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.86 ЗЗД.
По
изложените в исковата молба обстоятелства И.Г.Л., ЕГН **********, с адрес ***, е предявил против Прокуратура на
РБ, обективно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно
обвинение, ведно със законната лихва от 09.08.2013 год. - датата на образуване
на наказателното производство, до окончателно изплащане на сумата. Претендира
присъждане на разноските, сторени в настоящото производство.
Твърди
се в исковата
молба, че на 09.08.2013 год. СГП с Постановление образувала досъдебно
производство - сл.д. № 307/13 год. по описа на СО на СГП пр.пр.№ 8148/13 год.
/4-1680/2-13 год./ по описа на СЗ “ПКДФДИ“ срещу Неизвестен извършител -
длъжностно лице от „У.П.“ за това, че на 28.01.2013 год. в град София,
присвоило чужди пари- сумата от 18 167 431,12 евро, връчени му в това
качество или поверени му да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване
е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление
по чл.203 вр.чл.201 ал. 1 от НК. Посочва, че в хода на разследването бил привлечен като
обвиняем, като към момента на привличането бил безработен. Сочи, че на 20.09.2013
год. към осем сутринта, било извършено претърсване на жилището, в присъствието
на съпругата му. След приключване на обиска, бил задържан, и отведен в 7-мо РУП
и престоял двадесет и четири часа, след което бил освободен. Посочва, че информацията
за ареста му била разпространена публично
по всички електронни медии, както и в пресата и телевизията, което
засегнало доброто му име в обществото.
Навеждат се
твърдения, че на 04.10.2013 год. му било повдигнато обвинение за престъпление
по чл.219 ал.4 вр.ал.3, вр.ал
1 от НК, като му била взета мярка за неотклонение“парична гаранция“ в размер на
10 000 лева. Случаят бил широко тиражиран в медиите, Главна прокуратура направила
пресконференция, на която зам. Главния прокурор се изказал, че казусът е
елементарен и ще бъде вкаран много бързо в съда. Посочва, че през месец юни
2015 год. получил призовка да се яви на разпит в следствието. След изтичането
на двугодишния срок от повдигнатото обвинение в края на 2015 год. по повод
проявен медиен интерес към случая, възникнал във връзка с отпадане на
обвиненията на Б.М.и С.С., П.отново заявила, че
делото срещу ищеца и К.А.ще бъде вкарано в съда.
Твърди, че наказателното
преследване спрямо него се отразило негативно в отношенията му с близки,
познати и приятели, които започнали да се отнасят с недоверие към него, с
пренебрежение, като човек който е обвиняем за тежки престъпления. Отношенията в
семейството му се обтегнали, синът му започнал да го гледа с недоверие. Това довело
до влошаване на здравословното му състоянието - психичното му състояние се обострило. Опитвал се да обясни, че в ролята на Изпълнителен директор на НЕК ЕАД
изпълнявал стриктно решенията на БЕХ ЕАД (Б.Е.Х.) и не е могъл самостоятелно да
извърша действия с разпореждане на парични средства без да му е наредено от
БЕХ. Тези негови обяснения се вземали от познати и приятели с насмешка. Трудно
намирал работа, едва в средата на 2014 год.- на 09.06. сключил трудов договор с
НЦТХ, но на 13.11.2015 год. бил съкратен.
Заявява, че на 27.04.2016
год. с Постановление СГП прекратила наказателното производство по пр.пр.8148/13
год.
В срока по чл.131 ГПК, е депозиран отговор от П.на
Р.Б., в който ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че
ищецът не бил представил доказателства, от които да се установяват действително
претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение и воденото наказателно производство. Сочи, че в тежест на ищеца било
да докаже и причинно - следствената връзка. Заявява също, че по отношение на
ищеца никога не е вземана най - тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“, въпреки че му е било повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление по служба, като причинените вреди били в особено големи размери и
деянието представлявало особено тежък случай. В тази връзка излага, че за ищеца
не били създадени сериозни затруднения и ограничения в обичайния му жИ.т. Оспорва твърденията в исковата молба за
продължителността на увреждането, като сочи, че последния е с продължителност
по - малка от година, тъй като ищецът Л. бил привлечен като обвиняем на
24.06.2015 год., а Постановлението за прекратяване е издадено на 27.04.2016
год. Оспорва иска по размер, като заявява, че е прекомерна с оглед принципа на
справедливостта по чл. 52 ЗЗД, социално - икономическата обстановка в страната
и трайната съдебна практика по аналогични казуси. Възразява срещу претенцията
за лихва от датата на образуване на наказателното производство, като сочи, че
при евентуално уважаване на иска, лихва ще се дължи от датата на влизане в сила
на постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си адв. Д. поддържа предявените искове.
В съдебно заседание П.на Р България, чрез прокурор – А.С.от СГП поддържа
възраженията наведени в отговора.
По делото като контролираща
страна е осигурено участие СГП.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищецът И.Л.
е работел като изпълнителен директор на „НЕК“ ЕАД.
Видно от прието постановление за привличане на обвиняем от 24.06.2015г.
на следовател в СО-СГП, по ДП №ЗМ 307/2013г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №
8148/2013г. и пр.пр. № 4-1680/13г. на СГП на 24.06.2015г. срещу ищеца И.Г.Л. е
повдигнато обвинение от Софийска градска прокуратура за престъпление по чл.219,
ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1 от
НК, за това, че за периода от 28.03.2012 г. до 27.08.2012 г. и от 16.05.2013г.
до 05.07.2013г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1, б.“б“ от НК - изпълнителен
директор на „Национална електрическа компания“ ЕАД – умишлено не е положил
достатъчно грижа за ръководеното, управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество, съгласно четири договора за възлагане на управление и
устава на „НЕК” АД и от това последвали значителни щети за предприятието - „НЕК”
АД, в размер на 4 561 697,27 евро, представляващи изплатени суми от
„НЕК” АД на „У.П.Н.С.” ЕАД, след прекратяване на проекта АЕЦ –Белене, съгласно
Решение №250/ 29.03.2012г. на Министерски съвет. /л.8- л.12 от делото/.
С Постановление за прекратяване от
27.04.2016г. на Софийска градска прокуратура е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство №
307/2013г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 8148/2013г. по описа на СГП, водено
срещу К.В.А.и И.Г.Л., бивш изпълнителен директор на „НЕК” АД за
престъпление по по чл.219, ал.4, вр.
ал.3, вр. ал.1 от НК, поради недоказаност на
обвинението.
От заключението на приетата съдебно –психиатрична
експертиза с в.л. д-р Е.М. –специалист по психиатрия, се установява, че от
психиатричното изследване и самоотчета му може да се
приеме, че И.Г.Л. е преживял психичен стрес след началото на процесното събитие, представляващо хронична психотравмена ситуация, провокирала описаните от него
емоционални и вегетативни симптоми. Вещото лице
посочва, че няма данни този стрес да е довел до развитието на дезадаптивни реакции и други психични разстройства. Установява
се, че към настоящия момент персистират последици в
психологичен план -повишена раздразнителност и избухливост, и преживявания за
понесена несправедливост и ощетеност поради
претърпени невъзвратими загуби в личен и професионален план. Посочва още, че
ищецът е успял да мобилизира индивидуалните си възможности за справяне и да
организира живота си съобразно променените обстоятелства, според него -на
значително по-ниско ниво. В о.с.з. вещото лице посочва, че от проведения
преглед и самоотчета на ищеца за преживяванията
тогава и само въз основа на това би могло да се допусне наличието на стрес, но
не може да се твърди, че той е довел до някакви болестни симптоми. Няма данни
за развитието на някакво психическо разстройство. Вещото лице заявява, че ако е
преживял стрес, то той е останал на психологично ниво. Посочва още, че заключението
й се базира на самоотчета му, анамнезата и
преживяванията, която той съобщава по време на прегледа.
Заключението на съдебно–психиатричната експертиза, съдът възприема, като
обективно и компетентно дадено.
От
заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, извършена
от д-р М.М., се установяван, че подаграта е
заболяване, свързано с нарушена пуринова обмяна. Вещото
лице посочва, че при И.Л. експертизата допуска, че се касае за първична подагра
- когато на базата на богата на пурини диета се
проявява генетична предразположеност. Основният провокиращ фактор е диетата
богата на пурини. Посочва се, че след като е загубил
работата си и е бил разследван се е променил жизнения стандарт на ищеца и в
диетата на Л. по -често са присъствали животински субпродукти
и бобови храни. Установява се, че не може да се приеме водеща роля на стреса за
поява подагра или хиперурикемия. Но фактът, че
понякога при някои хора с високи нива на пикочна киселина не се развива подагра
означава, че има и други фактори - не толкова значими, но участващи в
предизвикването на подагрозна стаена криза. Вещото
лице пояснява, че самото лечение на подаграта изисква не само диета и
медикаментозно лечение, но и подходящ режим-без тежки физически и психически
натоварвания, като по време на острия подагрозен
пристъп се препоръчва пълен покой на легло. При такива обстоятелства
привличането и явяването му в качеството на разследван или обвиняем пред
институциите би му причинило болки и страдания.
В о.с.з. вещото
лица посочва, че подаграта е първична, което означава, че се касае за нарушение
в метаболизма на пикочната киселина на пурините,
което нарушение реално не отзвучава. Заявява, че то може да бъде компенсирано с
подходяща диета. По принцип първичната подагра е хронично заболяване, което се
проявява в различен етап от живота на човека. Обикновено, след като има някакво
нарушение в обмяната, то си персистира. При диетична
грешка, при прием на медикаменти, винаги може болестта да прогресира. Вещото
лице посочва, че при ищеца нещата са още в начален стадии. Заявява още, че няма
данни за тежки увреждания на този етап. При него е имало само два пристъпа,
които се дължат не толкова на стреса, колкото по-скоро с промяна на стандарта
на живот. Заявява, че трябва да има специфичен режим за хранене, за покой, за
липса на стрес, за да не се влошава състоянието. Основното при подаграта това е
нарушение на метаболизма. Вещото лице посочва, че при подагра е необходим режим
без стрес.
Заключението на съдебно–медицинската експертиза, съдът възприема, като
обективно и компетентно дадено.
За установяване на неимуществените вреди в релевантния период, по делото
е изслушан един свидетел, ангажиран от ищеца.
В показанията си дадени в о.с.з. на 07.11.2017г. свидетелят
Л.С.П./47 г., без родство/ посочи, че
познава ищеца от 1996г., състуденти са от университета. Посочва, че го познава
като честен, откровен, открит, всеотдаен, трудолюбив, готов да помогне на
всеки. Заявява, че на 20 септември 2013 г., тръгнал на работа и видял, че в
съседния вход имало униформени и цивилни полицаи. Обадил се на съпругата на
ищеца и я попитал какво става и кого са търсили и тя казала, че са правели
обиск в тях. Посочва, че оттогава И.станал затворен, тръгнал да ходи по
болници, вдигал кръвно, оплаквал се, че не може да спи, не може да си намери
работа след като го освободили от НЕК. Посочва, че ако си намерил работа, това траело
до пробния му период и го освобождавали, това продължавало дълги години. Разбрал,
че е намерил нова работа. Посочва, че синът му много тежко го приел. Сочи, че с
нищо не са парадирали, че имат пари. На почивка ходили лятото по една седмица,
колата им била стара. Постоянно се пишело в пресата и в електронните издания. Бил
отчаян, ядосан, доста тежко го приемал дори като обида, че го обвиняват в нещо,
в което не бил виновен. Избягвал да се среща с приятели, избягвал да говори на
тази тема. Станал отнесен, отвеян. Променил се и се затворил в себе си. Сочи
още, че в dir.bg и във в. „Дневник“ се пишело за делото. Сочи,
че делото продължило над две години и приключи с оправдателна присъда, но той не
се успокоил особено. Нервен бил, припрян. Заявява, че в момента работил по
специалността си и се занимавал с финанси. Срещали са се по стълбището на
входа, но избягвал да се среща и не само с него. Не присъствал на събрания на
входа. Посочва още, че съседите го гледали с друго око. Канил го да отидат да
излязат с приятели, но той отказвал.
По делото е прието като
доказателство платежно нареждане, от което е видно, че ищецът е внесъл по
сметка на СГП парична гаранция в размер на 10 000 лева, копие от трудова
книжка № 48 на И.Л. – 1 и 19 стр. от същата.
Тези фактически констатации, мотивират
следните правни изводи:
Отговорността на държавата по чл.1 и
чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на техни задължения. В конкретния случай, се претендира отговорност за вреди, причинени
в резултат на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по НК по см. на чл.2, ал.1 т.3 предл.
второ от ЗОДОВ, наказателно производство по което е прекратено.
І.
По допустимостта на исковете:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и
чиито длъжностни лица с неправилни действия са причинили вреди на граждани. В
конкретния случай пасивно легитимирана да отговаря по претенцията е П.на Р.Б..
С оглед наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна
легитимация предявения иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, се явява
допустим.
ІІ. По основателността на претенциите:
Относно иска с пр.основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ:
Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на следствието, П.и съда вследствие незаконно обвинение
за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване
е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата
има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което
съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на
вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е
изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на
обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ
се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали
вредите.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление на 24.06.2015г., като
производството срещу него продължило до 27.04.2016 г., когато било прекратено с
постановление на СГП на основание чл.199, чл.242, ал.1, чл.243, ал.1, т.2, ал.2
и ал.3 от НПК. Поради това настоящият състав приема, че е налице хипотезата на
чл. 2, ал.1, т.3, предл. второ от ЗОДОВ.
Не може да бъде
споделен довода на ответника, че постановлението на СГП за прекратяване на
наказателното производство от 27.04.2016г., като прекратителен акт
на прокурор може да бъде основание за водене на производство по чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ, само ако същият не е обжалван и е влязъл в сила, каквито данни по
настоящото дело липсват. В решение №197/17.05.2011г. по гр.д.№1211/2010г. на ВКС, трето Г.О. , постановено по чл.290 ГПК, е прието, че постановлението за прекратяване на наказателното производство
не е сред актовете по чл.412, ал.2 НПК, които влизат в сила. Съгласно чл.243,
ал.9 от НПК, може да бъде обжалвано от обвиняемия или от пострадалия и неговите наследници, или
от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестояща прокуратура, а когато е обжалвано,
определенията на съда по чл.243, ал.5, т.1 и т.2 от НПК подлежат на проверка по
реда на глава тридесет и трета
„възобновяване на наказателни дела” /чл.419, ал.1 НПК/. От цитираните
разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното
производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по
чл.243, ал.3 НПК, защото служебно може да бъде отменен от по-горестоящ
прокурор, ако не е обжалван. Следователно, стабилитетът на постановлението за
прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 от Тълкувателното
решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване на
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство
да продължи и то да завърши с оправдателна присъда. В този смисъл относно
началния момент на мораторна лихва - посоченото по –
горе Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС; Решение № 184/26.05.2015 г. по гр. дело № 7127/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 539/09.08.2010 г. по гр. дело №
1747/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС и решение № 25/11.02.2014 г. по гр. дело №
5302/2013 г. на ІІІ Г.О. на ВКС. Постановление за прекратяване на досъдебното
производство е постановено на 27.04.2016г.
и именно това е моментът, от който следва да се начислява законната лихва за
забава.
Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по
повдигнатото обвинение чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1 НК, съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на
събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение,
данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на работата му, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение №
223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/. От обсъдените свидетелски показания се установява, че
повдигането на обвинение е причинило на ищеца притеснения и неудобства, които
са били обусловени от продължителността на воденото наказателно производство,
от разгласяването на повдигнато обвинение, както и от неблагоприятните
последици по отношение на репутация на
ищеца и отношенията в семейния му кръг. Същинското
наказателното производство е продължило около 10 месеца , като на ищеца е била
наложена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 10 000 лева. Преценявайки
тези обстоятелства, както и тежестта на повдигнатото обвинение и установените
от свидетелските показания негативни преживявания на ищеца вследствие воденото
наказателно производство, както и отражението върху здравословното състояние на
ищеца, настоящият състав намира, че
следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лева.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
винаги се вземат предвид конкретни обстоятелства, които да сa
в причинна връзка с негативни изживявания на ищеца (така Решение № 242 от
13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също
Постановление № 4 от 23.12.1968 г., пленум на ВС).
С оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че адекватен
размер на обезщетението за претърпените от ищеца доказани неимуществени вреди от незаконно обвинение, е такъв от 5 000 лв., който отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост, а
за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 50 000 лв. искът
за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за лихва:
Отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство - с случая 27.04.2016 г., от който момент вземането за обезщетение
за вреди става изискуемо, както е прието и в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Поради това върху главницата следва да се
присъди законната лихва, считано от сочената дата до окончателното изплащане.
Претенцията за лихва за забава за периода от 09.08.2013г г. до 26.04.2016 г.
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По разноските:
С оглед изхода
на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на
ищеца за заплащане на направените по делото разноски в размер на 146 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете, като общо сторените от ищцовата страна разноски възлизат на 1460 лв., от които 10 лв. държавна такса, 450 лв. депозит за вещи лица и 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., да заплати на
И.Г.Л., ЕГН ********** на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение
в извършване на престъпление по чл.219, ал.4, вр.
ал.3, вр. ал.1 от НК по досъдебно производство №307/2013
г. по описа на СО-СГП, прекратено на основание чл. 242, ал.1, чл.243, ал.1,
т.2, ал.2 и ал.3 от НПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2016
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 50
000 лв. и за лихва за забава за периода от 09.08.2013 г. до 26.04.2016 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на
Р.Б. да заплати на
И. Г.Л., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 146
лв. - разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: